Книгата на Мормон: Ключовият камък на нашата религия

„Казах на братята, че Книгата на Мормон е най-вярната от всички книги на земята, и е ключовият камък на религията ни”.

Из живота на Джозеф Смит

Изминали са повече от 3 г. от утрото на 1820 г., когато Джозеф Смит се моли да узнае към коя църква следва да се присъедини. Младият Пророк сега е на 17 г. и желае да узнае своето положение пред Бог и да получи опрощение. В нощта на 21 септември 1823 г. Джозеф се оттегля в своята горна стая на семейната къща от трупи в Палмира, Ню Йорк, но остава буден, и след като останалите в стаята заспиват, искрено се моли да узнае повече за Божиите цели за него. Той казва, „аз се отдадох на молитва и смирено умоляване на Всемогъщия Бог за опрощение на всички мои грехове и простъпки, а също и за едно проявление, та да узная за положението и репутацията си пред Него, защото аз имах пълна увереност, че ще получа божествено проявление, тъй както преди бях имал такова” (Джозеф Смит – История 1:29).

В отговор на своята молитва Джозеф вижда в стаята му да се появява светлина, която става все по-ярка и по-ярка, докато в стаята става „по-светло и от ден”. Един небесен пратеник се появява до леглото му, като стои във въздуха, носейки роба с „изключителна белота” (Джозеф Смит – История 1:30–31). Това е Мороний, последният пророк на нефитите, който преди векове е заровил плочите, на които била написана Книгата на Мормон и който държи ключовете за този свещен летопис (вж. У. и З. 27:5). Той е пратен да каже на Джозеф, че Бог му е простил греховете ¹ и че има една велика работа,която той да изпълни. Като част от тази работа Джозеф трябва да отиде до един съседен хълм, където се намира свещен ръкопис, издълбан на златни плочи. Той е написан от пророци, които в древността са живели на американския континент. Чрез дара и силата Божии Джозеф трябва да преведе ръкописа и да го даде на света.

На другия ден Джозеф отива на хълма, където са заровени плочите на Книгата на Мормон. Там той среща Мороний и вижда плочите, но му е казано, че няма да ги получи 4 години. Той трябва да започне важен период на подготовка, която да го направи достоен за свещената задача по превода на Книгата на Мормон. Джозеф се връща на хълма на всеки 22 септември през следващите 4 години, за да получава допълнителни напътствия от Мороний. (Вж. Джозеф Смит – История 1:33–54). През тези години той има също „много посещения от Божии ангели, разкриващи величието и славата на събитията, които следва да се случат в последните дни” ² .

Този период на подготовка носи и благословията на брака в живота на Пророка. През януари 1827 г. той се жени за Ема Хейл, която среща, докато работи в Хармони, Пенсилвания. Ема ще бъде от голяма помощ на Пророка през цялото негово служение. На 22 септември 1827 г. тя отива с него на хълма и изчаква наблизо, докато Мороний предава плочите в ръцете на Порока.

Сдобил се със свещения ръкопис, Джозеф скоро открива защо Мороний го е предупреждавал да пази плочите (вж. Джозеф Смит – История 1:59–60). Една местна шайка почва да тормози Пророка с непрестанни усилия да открадне плочите. В един мразовит декемврийски ден на 1827 г. Джозеф и Ема напускат дома на сем. Смит, за да дирят убежище при родителите на Ема в Хармони, с надежда да намерят място да работят спокойно. Там Пророкът почва да работи над превода. През февруари Мартин Харис, приятел на сем. Смит от Палмира, е вдъхновен да отиде в Хармони, за да помага на Пророка. С Мартин като писар Джозеф продължава с превода на свещения ръкопис.

Резултатът от труда на Пророка по-късно ще бъде публикуван като Книгата на Мормон. Тази забележителна книга, съдържаща пълнотата на Евангелието, става свидетелство за истинността на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и за пророческата мисия на Джозеф Смит.

Ученията на Джозеф Смит

Книгата на Мормон е била преведена чрез дара и силата Божии.

В отговор на въпроса „Как и къде намери Книгата на Мормон?” Джозеф Смит отговаря: „Мороний, който оставил плочите на един хълм в Манчестър, окръг Онтарио, Ню Йорк, след като умрял и бил вдигнат от мъртвите, ми се яви и ми каза къде са те и ми даде напътствия как да се сдобия с тях. Аз ги получих, и Урима и Тумима с тях, с помощта на които преведох плочите; и така се появи Книгата на Мормон” ³ .

„Бе ми (казано от Мороний) къде са положени едни плочи, на които е издълбан съкратен летопис на древните пророци, които живели на този континент… Тези летописи бяха издълбани на плочи, изглеждащи на вид като злато; всяка плоча бе 15 см широка и 20 см дълга, и не по-дебела от обикновена ламарина. Те бяха изпълнени с издълбани египетски знаци и подвързани заедно в един том като листа на книга, с три пръстена, преминаващи през всичките плочи. Томът бе около 15 см дебел и част от него бе запечатана. Знаците по незапечатаната част бяха малки и красиво издълбани. Цялата книга показваше много белези на древност в изработката си и много майсторство в изкуството на гравирането. С летописите имаше и странен уред, който древните наричали „Урим и Тумим”, съставен от два прозрачни камъка, монтирани в края на лък, закопчан за нагръдник. Посредством Урима и Тумима аз преведох летописа чрез дара и силата Божии” ⁴ .

„Чрез силата Божия аз преведох Книгата на Мормон от йероглифи, знанието за които бе загубено за света, като при това чудно събитие се изправих сам, един неук младеж, да се боря срещу световната мъдрост и натрупаното невежество на 18 века с помощта на едно ново откровение” ⁵ .

„Желая да спомена тук, че заглавната страница на Книгата на Мормон е дословен превод, направен от най-последния лист от лявата страна на комплекта (или книгата) от плочи, съдържащ летописа, който бе преведен, като езикът на писане на целия летопис беше като на всяко писмо на евреите (сиреч от дясно на ляво); и тази заглавна страница по никой начин не е съвременно съчинение, нито мое, нито на някой друг човек, живял или живеещ в това поколение… По- долу давам тази част от заглавната страница на английската версия на Книгата на Мормон, която е автентичен и буквален превод на заглавната страница на оригиналната Книга на Мормон, както е записана на плочите:

„Книгата На Мормон

Разказ, написан от ръката на Мормон върху плочи, взет от плочите на Нефи

Поради което той е съкращение на летописа на народа на Нефи, също и на ламанитите – Написан за ламанитите, които са остатък от дома Израилев; също и за юдеин и езичник – Написан по заповед, а също и чрез духа на пророчеството и откровението – Написан, запечатан и скрит в Господа, за да не може да бъде унищожен – За да се появи чрез дарбата и силата Божия, за да бъде изтълкуван – Запечатан от ръката на Мороний и скрит в Господа, за да се появи в подходящо време, по начина на езичника – Тълкуванието му чрез дарбата Божия.

Едно съкращение, взето също и от Книгата на Етер, която е летопис на народа на Яред, разпръснат по онова време, когато Господ обърка езика на людете, когато те строяха кула, за да достигнат небесата – Която трябва да покаже на остатъка от дома Израилев великите дела, които Господ е извършил за бащите им, за да могат те да разберат заветите Господни, че те не са отхвърлени навеки – Така също и за убеждаването на юдеин и езичник, че Исус е Христос, Вечният Бог, Който се показва на всички народи – И сега, ако има недостатъци, то те са грешка на човеци; ето защо, не осъждайте Божиите неща, за да можете да бъдете намерени неопетнени пред съдийския престол на Христа” ⁶ .

Мъдростта на Господ е по-голяма от лукавството на дявола.

Към 14 юни 1828 г. работата на Джозеф Смит по превода на плочите с Книгата на Мормон представлява 116 страници ръкопис. Тогава се случва един инцидент, който дава важни уроци на Пророка за напътстващата ръка Божия в появата на този свещен летопис. Пророкът пише: „Известно време след като г-н Харис започна да пише за мен, той почна настойчиво да ме моли да му позволя да отнесе ръкописите у дома и да ги покаже; и желаеше от мен да попитам Господ, чрез Урима и Тумима, дали може да стори това. Попитах, и отговорът бе, че той не бива да го прави. Обаче той не бе доволен от този отговор и желаеше да попитам отново. Направих го и отговорът бе същия. Той все още не бе доволен и настояваше да попитам още един път.

След много настоявания аз отново запитах Господ и бе дадено позволение той да получи ръкописите при определени условия; които бяха, че той ще ги покаже само на брат си, Презървд Харис, на жена си, баща си, майка си и някоя г- жа Коб, сестра на жена му. В съгласие с този последен отговор аз изисках от него да се задължи пред мен по най-тържествен начин, че няма да постъпи другояче, освен както му беше указано. Той така и направи. Той се закле пред мен, както бях поискал от него, взе ръкописите и отиде. Въпреки големите ограничения обаче, които бе взел върху себе си, и тържественото обещание, което пое пред мен, той ги показал и на други хора и чрез хитрост те му ги взели и до ден днешен ръкописите не са намерени” ⁷ .

В предговора към първото издание на Книгата на Мормон Пророкът заявява, че Божиите цели не могат да бъдат възпрепятствани от загубата на 116-те страници: „Тъй като относно (Книгата на Мормон) бяха разпространени много лъжливи разкази, а също и много незаконни мерки бяха взети от злонамерени хора, за да унищожат мен, а също и този труд, бих желал да ви уведомя, че аз преведох чрез дара и силата Божии и сторих да бъдат записани 116 страници, които взех от книгата на Лехий, което е един разказ, съкратен от плочите на Лехий от ръката на Мормон; който разказ някой човек (или хора) открадна и укри от мен, въпреки пределните ми усилия да си го върна – и бидейки ми заповядано от Господ, че не следва да превеждам същия отново, защото Сатана е внушил в сърцата им да изпитат Господ техния Бог, като подменят словата, които са прочели, обратно на онова, което аз бях превел и сторил да бъде записано; и ако аз бях изявил отново същите слова, или с други думи, ако бях превел отново същото, те щяха да публикуват откраднатото от тях и Сатана би подтиквал сърцата на това поколение, тъй щото те да не биха могли да получат този труд: но ето, Господ ми каза, „не ще позволя на Сатана да изпълни злото си намерение в това: ето защо ти ще преведеш от плочите на Нефи, докато не стигнеш дотам, докъдето вече си превел, което ти си задържал; и ето, ти ще го публикуваш като летописа на Нефи; и тъй Аз ще объркам онези, които са променили словата Ми. Аз не ще позволя те да унищожат делото Ми; да, Аз ще им покажа, че Моята мъдрост е по-велика от лукавството на дявола” (вж. У. и 3. 10:38–43).

Поради това, за да бъда покорен на Божиите заповеди, аз трябваше, чрез Неговата благодат и милост, да изпълня онова, което Той бе заповядал относно това нещо” ⁸ .

Книгата на Мормон е словото Божие.

„Казах на братята, че Книгата на Мормон е най-вярната от всички книги на земята, и е ключовият камък на религията ни и че човек се приближава по-близо до Бога, спазвайки нейните наставления, отколкото чрез която и да било друга книга” ⁹ .

Символът на вярата 1:8: „Ние вярваме, че Библията е словото Божие, доколкото е преведена правилно; вярваме също, че и Книгата на Мормон е словото Божие” ¹⁰ .

„(Книгата на Мормон) ни казва, че нашият Спасител се явил на този континент след Своето възкресение; че Той установил тук Евангелието в неговата пълнота, богатство, сила и благослов; че те имали апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители, същият ред, същото свещеничество, същите обреди, надарявания, власт и благословии, на които се радвали на източния континент; че народът бил отхвърлен вследствие на техните прегрешения; че на последния от пророците, живял сред тях, било заповядано да напише съкращение на техните пророчества, история и прочее и да го скрие в земята, и че то щяло да се появи и да бъде обединено с Библията за изпълнение на Божиите цели в последните дни” ¹¹ .

Дейвид Озбърн присъства, когато Джозеф Смит проповядва във Фар Уест, Мисури, през 1837 г. Той си спомня следните думи на Пророка: „Книгата на Мормон е истинна, точно както претендира да бъде, и заради това свидетелство аз очаквам да дам сметка в съдния ден” ¹² .

Писанията ни насърчават и утешават и ни правят мъдри за спасение.

„Свързано с изграждането на царството е издаването и разпространението на Книгата на Мормон, Учение и Завети, … и новия превод на (Библията). Не е нужно да се казва каквото и да било за тези произведения; онези, които са ги чели и са пили от извора на знание, което те носят, знаят как да ги оценяват; и макар че глупците може да им се присмиват, все пак те са предвидени да направят хората мъдри за спасение и да изметат паяжините на многолетните суеверия, да хвърлят светлина връз делата на Иехова, които вече са били изпълнени, и да очертаят бъдещето във всичката му ужасна и славна реалност. Онези, които са вкусили ползата, произлизаща от изучаване на тези произведения, несъмнено ще се надпреварват един друг да ги разпратят навсякъде по света, та всеки син на Адама да може да се ползва от същите привилегии и да се радва на същите истини” ¹³ .

„(Писанията от последните дни са публикувани), та честните по сърце да бъдат насърчени и утешени и възрадвани да продължат пътя си, докато душите им бъдат изложени на знание за Божието дело и разбирането им просветлено от това знание чрез бащите в отминалите дни, а също и относно това, което Той ще стори в последните дни, за да се изпълнят словата на бащите” ¹⁴ .

„Ние вземаме свещените писания в ръце и приемаме, че те са били дадени чрез пряко откровение за доброто на човека. Вярваме, че Бог е благоволил да говори от небесата и да заяви волята Си относно човешкия род, да им даде справедливи и свещени закони, да направлява поведението им и пряко да ги води, та в подходящото време да може да ги вземе при Себе Си и да ги стори сънаследници със Своя Син.

Но щом фактът, че в Писанията се съдържа пряката воля на небето, бъде признат, не сме ли задължени като разумни същества да живеем в съгласие с всичките им предписания? Ще ни ползва ли изобщо простото признаване, че това е волята на небето, ако не се подчиняваме на всичките й учения? Не действаме ли против Върховния Разум в небесата, като признаваме истинността на Неговите учения и не им се подчиняваме? Чрез подобно поведение не се ли принизяваме по-долу от собственото си знание и по-добрата мъдрост, с които ни е надарило небето? По тези причини, ако имаме дадени преки откровения от небесата, със сигурност те не са дадени за лекомислено отношение, без несериозният да си навлече недоволство и наказание на главата, ако на небето има някаква справедливост; и това трябва да бъде признато от всеки, който приема истинността и силата на Божиите учения, Неговите благословии и проклятия, като нещо съдържащо се в тази свещена книга …

„… който може да забележи силата на Всемогъществото, врязана на небесата, може също да види в този свещен ръкопис почерка на Самия Бог: и който го чете често, ще го харесва повече, и който е запознат с него, ще узнава ръката Божия, където и да я види; и веднъж открито, това не само ще донесе признателност, но и подчинение на всичките й небесни предписания” ¹⁵ .

„О, вие, Дванадесет, и всички вие, светии, възползвайте се от този важен ключ – във всичките ви изпитания, беди, изкушения, несгоди, спънки, хвърляне в затвор и смърт се уверете, че не предавате небето; че не предавате Исус Христос; че не предавате братята; че не предавате Божиите откровения, били те в Библията, Книгата на Мормон или Учение и Завети, или къде да е другаде, дадени някога или които ще бъдат дадени и открити на човека в този или в идния свят” ¹⁶ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете преживяванията на Джозеф Смит между 21 септември 1823 г. и 22 септември 1827 г. (стр. 61–63). Как мислите, че тези преживявания са го подготвили да преведе златните плочи? По кои начини сте били подготвяни от Господ за призования?
Преговорете първия цял абзац на стр. 66, като си отбележите целите на Книгата на Мормон. По какъв начин сте видели да се изпълняват тези цели във вашия живот и в живота на хората около вас?
Какво научавате за Бог, като размишлявате над разказа на Пророка за заповедта да не превежда отново загубените 116 страници ръкопис (стр. 66–68)? Как разбирането на този разказ би повлияло на решенията, които вземаме?
Прочетете втория абзац на стр. 68. Отбележете, че в една каменна арка ключовият камък се слага отгоре, държейки всички останали камъни на място. По какви начини Книгата на Мормон е „ключовият камък на религията ни”? Дали тя ви е помогнала да „се приближите по-близо до Бога”?
Джозеф Смит говори за благословиите, произтичащи от това, че сме „пили от извора на знание” в Писанията и сме „вкусили ползата” от словото Божие (стр. 68–69). Какво ви внушават тези изрази за изучаването на Писанията? Как можем да направим своето изучаване на Писанията по-значимо?
Прочетете абзаца, почващ на стр. 69. Защо мислите, че онези, които изучават Писанията, придобиват стремеж да ги споделят с другите? Какво можем да направим, за да споделим Книгата на Мормон? Какви преживяванията сте имали, когато сте споделяли Книгата на Мормон или когато някой друг я е споделял с вас?
Прочетете последния абзац на стр. 69. Кои са някои от пасажите на Книгата на Мормон, които са ви „насърчили и утешили”? По какъв начин Книгата на Мормон е просветлила вашето разбиране?

Свързани с темата стихове: Бзекиил 37:15–17; въведението на Книгата на Мормон; 1 Нефи 13:31–42; 2 Нефи 27:6–26; У. и З. 20:6–15; Джозеф Смит – История 1:29–54