ГЛАВА 16: Откровението и живият Пророк

ГЛАВА 16

Откровението и живият Пророк

„Великото небесно правило (е) че нищо не следва да бъде вършено на земята без откриване тайните му на Неговите служители nророците”.

Из живота на Джозеф Смит

B Къртлънд, Охайо, Пророкът Джозеф Смит получава поток от откровения, правещи този период крайно важен в установяване учението и управлението на Църквата. Когато Пророкът получава тези откровения, често е в присъствието на други църковни ръководители, някои от които записват думите му, както ги получава от Господ. Откровенията често идват до него в отговор на молитва. Парли П. Прат, който по-късно става член на Дванадесетте, присъствал, когато Пророкът получава откровението, което сега е Учение и Завети 50. Старейшина Прат си спомня:

„След като се обединихме в молитва в неговата стая за превеждане, той в наше присъствие издиктува следното откровение. Всички изречения биваха произнасяни бавно и много отчетливо и с пауза помежду им, достатъчно дълга да бъдат записани от обикновен преписвач, не стенограф… Никога нямаше колебание, преглеждане или препрочитане, за да се поддържа връзката с темата” ¹ .

Макар някои откровения да са преписвани на ръка за лична употреба, по принцип членовете на Църквата не разполагат с тях. Джозеф Смит знае, че откровенията Божии са от такава важност, че трябва да бъдат грижливо пазени и направени достъпни за света. През ноември 1831 г. на специална конференция, проведена в Хайръм, Охайо, Пророкът и други църковни ръководители решават да публикуват сборник с откровенията, получени от Пророка към момента. След като това решение е взето, Пророкът получава божествено общение, което Господ нарича „Моето предисловие към книгата с Моите заповеди” (У. и З. 1:6). Това откровение, известно сега като Учение и Завети раздел 1, сочи Господното одобрение за публикуване на откровенията и обяснява целите Му, с които ги дава. „Изследвайте тези заповеди”, заявява Господ, „защото те са истинни и верни, и пророчествата и обещанията, които са в тях, ще бъдат изпълнени” (У. и З. 1:37). След като чува отново откровението, прочетено му на втория ден от конференцията, Пророкът „стана и изрази своите чувства и благодарност” за тази проява на Господното одобрение ² .

След тази конференция, припомня Пророкът, „времето ми бе плътно заето в преглед на заповедите и в посещение на събрания за почти 2 седмици, защото от 1 до 12 ноември проведохме 4 специални събрания. На последното… гласувахме, че стойността на откровенията е колкото богатствата на цялата земя”. Събранието също заявява, че откровенията са „основата на Църквата в тези последни дни и в полза за света, показвайки, че ключовете на тайнствата на царството на нашия Спасител отново са поверени на човека и богатствата на вечността (са) на разположение на онези, които желаят да живеят според всяко слово, което излиза от Божите уста” ³ .

Ръкописните екземпляри на откровенията са занесени при Уйлям У. Фелпс в Мисури, за да бъдат отпечатани като Книгата на Заповедите. Брат Фелпс, комуто било заповядано от Господ да иде в Мисури и да стане печатар за Църквата (вж. У. и 3. 57:11), скоро започва да набира книгата. На 20 юли 1833 г. обаче тълпа унищожава печатницата и повечето отпечатани листове. Част от разпилените листове са спасени от членове на църквата и отделно подвързани, но книгата никога не е официално публикувана. През 1835 г. откровенията, предназначени за Книгата на Заповедите и някои допълнителни откровения са издадени в Къртлънд като Учение и Завети. С допълнителни откровения, добавяни от 1835 г. насам тази книга става свидетелство, че Бог говори днес чрез Своя жив пророк, президента на Църквата, за благослов и напътствие на Своята Църква.

Ученията на Джозеф Смит

Бог винаги води Своя народ и Своята Църква чрез откровение.

Символът на вярата 1:9: „Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие” ⁴ .

„Ние никога не ще можем да разберем Божиите и небесни неща, освен чрез откровение. Можем да придаваме духовен смисъл и да изразяваме мнения цяла вечност, но това не е власт” ⁵ .

„Учението с откровение далеч надхвърля учението без откровение, защото една истина, открита от небето, струва повече от всичките съществуващи сектантски идеи” ⁶ .

„Спасението не може да дойде без откровение; безполезно е някой да проповядва и служи без него… Никой човек не може да е служител на Исус Христос, освен ако няма свидетелството за Исус, и това е духът на пророчеството (вж. Откровението 19:10). Винаги когато е било отслужвано спасение, това е било чрез свидетелство. Днес хората свидетелстват за небесата и пъкъла, без да са виждали нито едното, нито другото; ще кажа, че никой човек не познава тези неща без откровение” ⁷ .

„Исус в Своите учения казва, „на тая канара ще съградя Моята Църква; и портите на ада няма да й надделеят” (Матея 16:18). Каква канара? Откровението” ⁸ .

„Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е основана чрез пряко откровение, както истинската Божия църква винаги е била, според Писанията (Амос 3:7 и Деянията 1:2), чрез волята и благословиите Божии аз бях оръдие в Неговите ръце за придвижване напред делото на Сион” ⁹ .

През април 1834 Пророкът казва на конференция на Църквата: „Президент Джозеф Смит-младши прочете 2 гл. от пророчеството на Иоил, помоли се и се обърна към конференцията, както следва: … „Ние сме в различно положение от всеки друг някога съществувал на земята народ; съответно онези предишни откровения не могат да бъдат подходящи за нашите условия; те са били дадени на други хора при други условия, но в последните дни Бог трябва да събере остатъците от Израил, за които трябва да има избавление, както в Ерусалим, така и в Сион (вж. Иоил 2:32). Сега, ако Бог не би давал повече откровение, къде бихме намерили Сион и тези остатъци?..

После президентът на Църквата даде откровение за придобиването и превода на Книгата на Мормон, откровението за Аароновото свещеничество, организацията на Църквата през 1830 г., откровението на висшето свещеничество и дара на светия Дух, излят върху Църквата, и каза: „Махнете Книгата на Мормон и откровенията, и какво ще остане от нашата религия? Няма да остане нищо” ¹⁰ .

Президентът на Църквата е определен да получава откровение от Бог за Църквата; отделни хора могат да получават откровение за своите отговорности.

„Исус … поставя в Църквата първо апостоли, после пророци, за делото на служението, усъвършенстването на све-тиите и др.; … великото небесно правило (е) че нищо не следва да бъде вършено на земята без откриване тайните му на Неговите служители пророците, според Амос 3:7” ¹¹ .

През септември 1830 г. Джозеф и Ема Смит се местят от Хармони, Пенсилвания, във Файет, Ню Йорк. Когато пристигат, те откриват, че някои светии са мамени от претенции за лъжливи откровения: „За голямо наше съжаление… скоро открихме, че Сатана причаква, за да измами, и дири кого би могъл да завладее. Брат Хайръм Пейдж се бе сдобил с някакъв камък, чрез който получаваше известни „откровения” за изграждането на Сион, реда в Църквата и пр., всички от които бяха в пълен разрез със реда в Божия дом, както е изложен в Новия завет и по-късните ни откровения. Тъй като за 26-ия ден на септември бе насрочена конференция, реших че няма нищо по-разумно да разговарям с братята по темата, докато конференцията се състои. Откривайки обаче, че мнозина, особено сем. Уитмър и Оливър Каудъри в голяма степен вярват в нещата, изложени от този камък, решихме, че е най-добре да попитаме Господ за толкова важен въпрос, и преди конференцията да се състои, получихме следното:

„Откровение до Оливър Каудъри, дадено във Файет, Ню Йорк, септември 1830 г.

… ето, истина, истина ти казвам, че никой няма да бъде назначен да получава заповеди и откровения в тази църква, с изключение на Моя служител Джозеф Смит-младши, защото той ги получава тъкмо като Моисей. И ще бъдеш покорен в нещата, които Аз ще му дам…

И няма да заповядваш на оногова, който ти е начело и начело на църквата. Защото Аз Съм му дал ключовете на тайнствата и откровенията, които са запечатани, докато не й назнача друг на негово място …

И още, ти ще вземеш своя брат Хайръм Пейдж насаме с теб и кажи му, че онези неща, които той е записал от онзи камък, не са от Мен и че Сатана го мами. Защото ето, тези неща не са определени за него, нито пък нещо ще бъде определено за някого от тази църква противно на църковните завети.

Защото всичко трябва да бъде вършено с ред и чрез общо съгласие в църквата, чрез молитва с вяра” (У. и З. 28:2–3, 6–7, 11–13) …

Накрая конференцията ни се състоя. Обсъдена бе темата за споменатия преди камък и след значително проучване брат Пейдж, както и всички членове на Църквата, които присъстваха, се отрекоха от горния камък и от всички неща, свързани с него, за голямо наше взаимно задоволство и щастие” ¹² .

„Президентите или (Първото) Президентство са над Църквата, и откровенията за промисъла и волята на Бог за Църквата трябва да идват чрез Президентството. Такъв е редът в небесата и силата и привилегията на (Мелхиседековото) свещеничество. Привилегия е също на всеки служител в тази Църква да получава откровения, доколкото те се отнасят до неговото индивидуално призование и задължения в Църквата” ¹³ .

„Ние не се считаме обвързани да получаваме каквото и да е откровение от кой да е мъж или жена без той/тя да бъде законно назначен и ръкоположен в тази власт и да даде достатъчно потвърждение за това.

„ …Против Божия ред е кой да е член на Църквата или кой да е човек въобще да получава напътствия относно онези, които по пълномощие са по-горе от него; затова вие ще видите неуместността в това да се вслушвате в тях; но ако който и да е човек има видение или посещение от небесен пратеник, то трябва да бъде за негова лична полза и напътствие, защото основните принципи, ръководството и учението на Църквата са във владение на ключовете на царството” ¹⁴ .

Президентът на Църквата ни предава словото Божие за нашето време и поколение.

Докато служи като съветник на президент Бригъм Йънг, Ибър Ч. Ким-6ъл съобщава: „Брат Джозеф Смит много пъти казваше на брат Бригъм, на мен и други, че той е представител на Бог пред нас, да ни учи и напътства и да кори грешниците” ¹⁵ .

Уилфърд Уудръф, четвърти президент на Църквата, съобщава: „Ще се позова на едно събрание, на което присъствах в гр. Къртлънд в младостта ми. На него бяха направени някои коментари… относно живите предсказатели и писаното слово Божие… Един ръководител в Църквата стана и говори по темата, и каза: „Вие сте получили словото Божие пред вас тук в Библията, Книгата на Мормон и Учение и Завети; имате писаното слово Божие, и вие, които давате откровения, следва да давате откровение според тези книги, тъй като написаното в тези книги е словото Божие. Ние трябва да се ограничаваме до тях”.

Когато той завърши, брат Джозеф се обърна към брат Бригьм Йънг и каза, „Братко Бригъм, искам да станеш и да ни кажеш възгледите си относно живите предсказатели и писаното слово Божие”. Брат Бригъм се изправи, взе Библията и я постави на амвона; взе Книгата на Мормон и я постави, после взе Учение и Завети, постави я пред себе си и каза: „Ето го писаното слово Божие до нас относно Божиите дела от началото на света почти до наше време. И сега”, каза той, „сравнени с живите предсказатели, тези книги са нищо за мен; те не предават словото Божие директно до нас, както словата на един пророк или на човек, носещ святото свещеничество в нашето време и поколение. Аз бих избрал живите предсказатели вместо всичките писани книги”. Тази бе насоката, която следваше той. Когато той свърши, брат Джозеф каза на конгрегацията: „Брат Бригъм ви каза словото Божие, и той ви каза истината”. ¹⁶

Бригъм Йънг, втори президент на Църквата, припомня: „Преди много години Пророкът Джозеф отбеляза, че ако хората бяха получавали откровенията, които той имаше на свое разположение, и мъдро бяха постъпвали според тях, както Господ ги диктува, биха били много години по-напред в сила и разбиране от това, което бяха тогава” ¹⁷ .

Ние подкрепяме президента на Църквата и други църковни ръководители, като се молим за тях и се вслушваме в съвета им.

Джозеф Смит записва, че следното се е случило по време на освещаването на храма Къртлънд на 27 март 1836 г.: „После аз направих кратко обръщение и призовах няколкото кворума и цялата конгрегация светии да подкрепят (Първото) Президентство като пророци и гледачи и да ги поддържат в молитвите си. Те всички се задължиха да го сторят, ставайки.

После призовах кворумите и конгрегацията от светии да подкрепят дванадесетте апостоли, които присъстваха, като пророци, гледачи, откровители и специални свидетели пред всички народи по земята, държащи ключовете на царството да го отключат или да сторят то да бъде отключено, измежду тях, и да ги поддържат в молитвите си, което те одобриха, ставайки.

После аз призовах кворумите и конгрегацията светии да подкрепят президентите на Седемдесетте… и да ги поддържат в молитвите си, което те сториха, ставайки …

Гласуването бе единодушно при всяко искане и аз предсказах на всички, че доколкото те поддържат тези мъже в различните им постове, дотолкова … Господ ще ги благослови, да, в името на Христа небесните благословии ще бъдат техни” ¹⁸ .

„Подобно на онези, които поддържали ръцете на Моисей (вж. Изход 17:8–13), нека и ние поддържаме ръцете на онези, които са определени да ръководят работите на царството, та те да бъдат укрепени и в състояние да продължат големите си планове и да бъдат оръдия в осъществяване на великото дело на последните дни” ¹⁹ .

„Сега, за хора, които вършат неща само защото са посъветвани да ги вършат и при това през цялото време роптаят, това въобще не е от полза; те могат със същия успех да не ги вършат. Те са онези, които претендират да бъдат светии, но са твърде склонни да роптаят и да намират вина, когато бива даден какъв да е съвет, противоположен на чувствата им, дори и ако те самите искат съвет; още по-зле е когато им се дава съвет без покана, който не съответства на тяхното мнение за нещата; но, братя, надяваме се на по-добри неща от повечето от вас, вярваме, че вие желаете съвет от време на време и с радост ще го следвате всеки път, когато го получавате от съответен източник” ²⁰ .

Илайза Р. Сноу пише: „(Джозеф Смит) каза, че ако Бог го е определил и избрал като оръдие да ръководи Църквата, защо не го оставят да я ръководи? Защо да му препречват пътя, когато е назначен да върши нещо? Кой познава ума на Бог? Не разкрива ли Той неща по различен начин от очаквания? (Пророкът) подчертава, че постоянно се преборвал, макар всичко да упражнявало натиск върху него, препречвало пътя му и му се противопоставяло; въпреки всичко това накрая той винаги се оказвал прав…

Той упрекна онези, които бяха склонни да търсят грешки в ръководенето делата на Църквата, казвайки, че Бог го е призовал да води Църквата и че той ще я води правилно; онези, които се наемат да се месят в това, ще бъдат посрамени, когато собствената им глупост стане очевидна” ²¹ .

Онези, които отхвърлят живия пророк, няма да напредват и ще се изправят пред Божиите възмездия.

„Въпреки че, буквално казано, всичкото знание иде от Бог, когато то е бивало откривано, не всички хора са вярвали в него в момента на откровението…

Ной бил съвършен човек и неговото знание или откровение за онова, което щяло да се случи на земята, му дали сила да се подготви и да спаси себе си и семейството си от унищожението на потопа. Това знание или откровение… били посрещнати с неверие от обитателите на земята. Те знаели, че Адам е първият човек, сътворен по образа на Бог, че той бил добър човек, че Енох крачел с Бога триста шестдесет и пет години и бил взет в небесата, без да вкуси смърт. Но те не могли да понесат новото откровение: в старите откровения вярваме, защото го правели и бащите ни; но не и с новите. И потопът ги отнесъл…

Същият принцип… бил изключително явен сред юдеите, когато Спасителят дошъл в плътта. (Те) се хвалели с древните откровения, украсявали гробниците на мъртвите, давали десятък от гьозума (джоджена) и анасона, отправяли дълги молитви на престореност и прекосявали земи и морета да обръщат във вярата, но когато новото откровение дошло направо от устата на Великия Аз Съм, те не могли да го понесат – било прекалено. То показало покварите на онова поколение, както и на по-ранни, и те завикали, Махни Го, Разпни Го!…

Още веднъж, същия ред и език бяха използвани, когато Книгата на Мормон се появила за това поколение. Старото откровение, старите патриарси, пилигрими и апостоли са благословени. Ние вярваме в тях, но не можем да търпим новите” ²² .

„Светът винаги е вземал лъжливите пророци за истински, а пратените от Бог били считани за лъжливи и затова убивали, замеряли с камъни, биели и затваряли истинските пророци и те трябвало да се крият „из пустини, по пещери и ровове” (вж. Евреите 11:38), и макар и да били най-почтените хора на света, ги прогонвали от обществото като скитници, докато ценели високо, почитали и подкрепяли мошеници, безделници, лицемери, шарлатани и най-низките измежду хората” ²³ .

„Нямам и най-малка представа ако Христос дойде на земята и проповядва същите сурови истини, които проповядвал на юдеите, дали това поколение би Го отхвърлило поради това, че е тъй рязък… Мнозина биха казали, „Никога не ще Те напусна, но ще остана с Теб за вечни времена”. Но в мига, в който ги научите на някои от тайнствата на царството Божие, запазени в небесата, които трябва да бъдат открити на човешките чеда, когато бъдат готови за тях, те ще бъдат първите, които ще ви замерят с камъни и ще ви пратят на смърт. Това е същият принцип, който прати Господ Исус Христос на разпятие и ще кара хората да убиват пророците в това поколение.

Много неща са (необясними) на човешките чеда в последните дни: например че Бог ще вдигне мъртвите; (те забравят), че неща, които са били скрити отпреди основаването на света, ще трябва да бъдат открити на младенците в последните дни.

Сред нас има също много мъдри мъже и жени, които са прекалено мъдри, за да бъдат учени; затова те трябва да умрат в невежество и при възкресението ще открият грешката си. Мнозина тръшват вратата към небето, казвайки „Дотук ще вярвам на откритото от Бог…”

Винаги се е случвало, когато човек е пратен от Бога със свещеничество и започва да проповядва пълнотата на Евангелието, да бъде отхвърлен от своите приятели, готови да го заколят, ако проповядва неща, които в техните представи са грешни; и Исус е бил разпнат на този принцип” ²⁴ .

„Горко, горко на този човек или хора, които вдигат ръце против Бога и Неговия свидетел в тези последни дни: защото те почти ще измамят самите избрани!

… Когато човек обикаля да пророкува и заповядва на хората да се подчиняват на ученията му, той трябва да бъде или истински, или лъжлив пророк. Лъжливите пророци винаги се изправят против истинските и пророкуват тъй близко до истината, че почти ще измамят и самите избрани” ²⁵ .

„Като последица от отхвърлянето на Евангелието на Исус Христос и на пророците, които Бог е пратил, Божиите възмездия в различни епохи се установяват върху хора, градове и нации на света, както бил случаят с градовете Содом и Гомора, унищожени затова, че отхвърлили пророците” ²⁶ .

Уйлям П. Макинтайър съобщава: „(Джозеф Смит) пророкуваше, че всички онези, които се отнасят лекомислено към дадените им откровения, към него и неговите слова, скоро ще плачат и скърбят, … казвайки, О, ако се бях вслушал в Божиите слова и дадените откровения” ²⁷ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете разказа на стр. 205–206, като отбележите как се чувствали ранните членове на Църквата относно откровенията, получени чрез Джозеф Смит. Какви са чувствата ви спрямо Учение и Завети?
Прочетете четвъртия абзац на стр. 207. Защо мислите, че „спасението не може да дойде без откровение”?
Преговорете стр. 208–209. Защо мислите, че хората понякога се оставят да бъдат измамени, както е в разказа за Хайръм Пейдж? Как можем да избегнем да бъдем мамени от лъжливи пророци или учения?
Преговорете последните 2 цели абзаца на стр. 209 и абзацът, който продължава на стр. 210. Как ни ползва това, че има само един човек, който може да получава откровения за цялата Църква? Какви изживявания, при които Господ ви е напътствал в конкретните ви отговорности, можете да споделите?
На стр. 210–211 прочетете как отговорят Джозеф Смит и Бригъм Йънг, когато един мъж казва, че ние трябва да се ограничим само с откровенията, дадени в Писанията. Какво би липсвало в живота ви, ако се ограничите само в стандартните произведения, без да чувате словата на живия пророк? Как можем да следваме духа на съвета на Бригъм Йънг?
Какво можем да направим, за да поддържаме президента на Църквата и други ръководители? (За някои примери вж. стр. 212–213.) Какъв съвет даде президентът на Църквата на последната обща конференция? По какви начини сте били благословени, като сте следвали пророка и други ръководители на Църквата?
Кои са някои от начините, по които хората отхвърлят Божиите пророци? (За някои примери вж. стр. 213–215.) Кои са някои от възможните последици на избора да не следваме съвета на онези, които Господ е избрал да водят Църквата Му?

Свързани с темата стихове: Притчи 29:18; Яков 4:8; 3 Нефи 28:34; Мормон 9:7–9; У. и З. 21:1–6