Сърце, пълно с любов и вяра: писмата на Пророка до семейството му

„Помни, че съм твой и на децата истински и верен приятел завинаги. Сърцето ми е завинаги препълнено със чувства към вас. О, нека Бог ви благослови всички ”.

Из живота на Джозеф Смит

Bсвоето пророческо призование Джозеф Смит се налага продължително да пътува, за да посрещне нуждите на една бързо разрастваща се организация. След като той определя Индипендънс, Мисури, като мястото за изграждането на Сион през лятото на 1831 г., Църквата там расте бързо, също като в Къртлънд, Охайо. От 1831 до 1838 г. Църквата има два населени центъра - един в Мисури и другия в Къртлънд, където живее Пророкът. През този период пророкът изминава трудният 1 500-километров път 5 пъти, за да ръководи развитието на Църквата там.

През 1833 г. и отново през 1837 г. Джозеф Смит посещава Горна Канада (днес Южен Онтарио), проповядвайки Евангелието и укрепвайки клоновете. През 1834 и 1835 г. той пътува до Мичигън, за да посети членовете на Църквата. През годините той проповядва Евангелието и води делата на Църквата в Спригфийлд, Илинойс, в Бостън и Салем, Масачузетс, в окръг Монмаут, Ню Джързи, в Ню Йорк Сити и Олбъни, Ню Йорк, в Синсинати, Охайо, във Филаделфия, Пенсилвания, във Вашингтон, окръг Колумбия, редом с други места.

Пътуванията на Пророка често го откъсват от неговия дом и семейство, както и гоненията, с които той многократно се сблъсква. Той многократно е несправедливо арестуван и затварян и бива жертва на десетки неоснователни съдебни искове. Например на 27 юли 1837 г. Пророкът и няколко други ръководители на Църквата напускат Къртлънд, за да посетят светиите в Канада. Когато достигат до Пейнсвил, Охайо, са „задържани цял ден по злонамерени и целящи тормоз съдебни искове”. Тъй като не са далеко от Къртлънд, те си тръгват към къщи, за да си починат и отново да тръгнат на път на другия ден. „Към залез слънце се качих в моя файтон, за да се върна у дома в Къртлънд”, пише Пророкът. „В този миг шерифът скочи във файтона, сграбчи юздите и ми връчи нова призовка” ¹ .

Многобройните отсъствия на Пророка от къщи са жестоко изпитание за него и семейството му. Писмата му до Ема разкриват самотата, която изпитва, и копнежът по нея и децата им. Той постоянно пише за голямата си любов към своето семейство и за вярата си в Бог. Дава им също и насърчителни уверения, изразявайки оптимизъм за бъдещето въпреки несгодите, с които се сблъскват.

На 1 април 1832 г. Пророкът напуска дома си за второто си пътуване до Мисури, само седмица след като е намазан с катран и овалян в перушина от една шайка, и 2 дни след смъртта на осиновения си син. Със сигурност сърцето му е тежало от тъга и грижа по жена му Ема и единственото му живо дете Джулия. Докато се връща у дома следващия месец, нетърпелив да бъде отново със семейството си, той е задържан за няколко седмици в Грийнвил, Индиана. Епископ Нюъл К. Уитни, един от спътниците на Пророка, жестоко е наранил крака си при злополука с дилижанс и трябва да оздравее, преди да може да пътува. През това време Пророкът по някакъв начин е отровен, което е причина да повръща тъй силно, че размества челюстта си. Той отива до епископ Уитни, който макар и още на легло, дава на Джозеф свещеническа благословия. Пророкът незабавно оздравява.

Скоро след това изживяване Пророкът пише следните редове на жена си: „Брат Мартин (Харис) пристигна тук и донесе приятната новина, че семействата ни били добре, когато той тръгвал, което силно ободри сърцата ни и съживи духа ни. Благодарим на нашия Небесен Отец за Неговата доброта към нас и всички вас… Моето състояние е много неприятно, макар че ще полагам усилия да бъда доволен, след като Господ ми помага… Бих искал да видя малката Джулия и отново да я взема на коляното си и да говоря с вас… Подписвам се, твой предан съпруг. Господ да ви благослови, мир вам, тъй че прощавайте докато се върна” ² .

Ученията на Джозеф Смит

Членовете на семейството се молят един за друг, като се утешават и укрепяват.

До Ема Смит на 13 октомври 1832 г. от Ню Йорк Сити, Ню Йорк: „Този ден се разходих из най-великолепната част на град Ню Йорк. Сградите наистина са големи и чудесни, за удивление на всеки, който ги гледа… След като разгледах всичко, което имах желание да гледам, се върнах в стаята си да размишлявам и успокоя ума си; и ето, мислите за дома, за Ема и Джулия връхлетяха ума ми като порой и поисках за момент да бъда с тях. Гърдите ми са пълни с всичките чувства и нежност на родител и съпруг и ако можех да бъда с вас, щях да ви кажа много неща…

Изпитвам желание да ти кажа нещо, което да те успокои в твоето специално изпитание и сегашна несгода (по това време Ема е бременна). Надявам се Бог да ти даде сила, за да не отпадаш. Моля се Бог да смекчи сърцата на хората около теб да бъдат мили с теб и да вземат колкото могат от бремето върху твоето рамо, и да не те огорчават. Съчувствам ти, защото знам твоето състояние, а другите не, но ти трябва да се утешаваш, знаейки, че Бог е твой приятел в небесата и че имаш един истински и жив приятел на земята, твоят съпруг” ³ .

До Ема Смит на 12 ноември 1838 г. от Ричмънд, Мисури, където е затворен: „Получих писмото ти, което четох пак и пак; то бе за мен нещо много скъпо. О, Боже, нека имам привилегията да видя обичното си семейство отново, радвайки се на сладостите на свободата и обществения живот. Да ги притисна до гърдите си и да целуна прелестните им бузки ще изпълни сърцето ми с неизказана благодарност. Кажи на децата, че съм жив и вярвай, че скоро ще дойда и ще ги видя. Утеши сърцата им колкото можеш и опитай да се утешиш и ти…

P.S. Пиши ми тъй често, колкото можеш, и по възможност ела да ме видиш, вземи и децата, ако може. Постъпвай според собствените си чувства и най-добра преценка, полагай усилия да бъдеш спокойна, ако може, и вярвам, че всичко ще се оправи” ⁴ .

До Ема Смит на 4 април 1839 г. от затвора Либърти, Мисури: „Моя скъпа Ема, постоянно мисля за теб и децата… Искам да видя малкия Фредерик, Джозеф, Джулия и Алек-зандър, Джоана (сираче, което живеело със сем. Смит) и стария Мейджър (семейното куче). А колкото до теб, ако желаеш да знаеш колко много искам да те видя, погледни в сърцето си, колко много искаш да ме видиш и прецени сама. С радост бих тръгнал оттук към вас бос и без шапка, и полугол, и го смятам за голяма радост, и никога не бих го счел за трудно… Понасям с твърдост всичкия гнет; тъй правят и тези, които са с мен. Никой от нас още не е уплашил” ⁵

До Ема Смит на 20 януари 1840 г. от окръг Честър, Пенсилвания: „Силно желая да ви видя отново в този свят. Струва ми се, че съм лишен от вашата компания за дълго време, но с помощта на Господ, скоро ще се видим… Изпълнен съм с постоянно безпокойство и ще бъда тъй, докато се прибера в къщи. Моля се Бог да ви пощади, докато се върна у дома. Скъпа моя Ема, сърцето ми е препълнено със силни чувства към теб и малките. Искам да ме помниш. Кажи на всички деца, че ги обичам и ще си дойда тъй скоро, колкото мога. Твой в плена на любовта, съпругът ти” ⁶ .

Отговорността да учим децата си е винаги с нас.

До Ема Смит на 12 ноември 1838 г. от Ричмънд, Мисури, където е затворен: „Кажи на малкия Джозеф, че трябва да е добро момче; татко го обича със съвършена любов. Той е найголемият и не трябва да наранява по-малките от него, а да ги утешава. Кажи на малкия Фредерик, че татко го обича с цялото си сърце; той е чудесно момче. Джулия е прекрасно малко момиче. Обичам и нея. Тя е обещаващо дете. Кажи й, че татко иска тя да го помни и да бъде добро момиче. Кажи на всички останали, че мисля за тях и се моля за всички… Малкият Алекзандър е постоянно в мислите ми. О, моя любима Ема, искам да помниш, че съм твой и на децата истински и верен приятел завинаги. Сърцето ми е завинаги препълнено със чувства към вас. О, нека Бог ви благослови всички, амин. Твой съпруг в окови и горест” ⁷ .

До Ема Смит на 4 април 1839 г. от затвора Либърти, Мисури: „Искам да не оставиш тези малки приятели да ме забравят. Кажи им, че татко ги обича със съвършена любов и че прави всичко възможно да избяга от шайките и да дойде при тях. Моля те учи (децата) на всичко, което можеш, та да могат да са умни. Бъди добра и нежна с тях; не бъди избухлива към тях, но слушай какво искат. Кажи им, че татко казва, че те трябва да са добри деца и да слушат майка си. Моя скъпа Ема, върху теб лежи голяма отговорност да се опазиш пред тях в уважение и здравомислие и да ги учиш на правилни неща, да оформяш младите им и нежни умове, та да поемат по правилни пътеки и да не бъдат развалени от младостта си, виждайки неблагочестиви примери” ⁸ .

До Ема Смит на 9 ноември 1839 г. от Спрингфийлд, Илинойс: „Ще бъда изпълнен с постоянно безпокойство за теб и децата, докато не получа вест от вас, особено за малкия Фредерик. Бе тъй мъчително да го оставя болен. Надявам се, че ти бдиш над тези деца, както подобава на една майка и жена-светия и се опитваш да развиваш ума им и (да ги учиш) да четат и да бъдат въздържани. Не ги оставяй да се простудят и се опитвай да почиваш възможно най-много. Времето, през което ще бъда далеч от теб, ще е дълго и самотно… Бъди търпелива, докато се върна, и прави най-доброто, което можеш. Не мога да пиша каквото искам, но вярвай в най-добрите ми чувства към всички вас” ⁹ .

Бог е наш приятен и ние можем да уповаваме в Него във времена на несгоди.

До Ема Смит на 6 юни 1832 г. от Грийнвил, Индиана: „Посещавам почти всеки ден една горичка до града, където мога да се усамотя от очите на всеки смъртен и тогава да дам простор на всичките чувства на сърцето ми в размисъл и молитва. Припомнях си всички отминали мигове на живота ми и скърбях и проливах сълзи на печал за безразсъдството ми да позволя на противника на моята душа да има тъй много власт над мен, както е имал в минали времена. Но Бог е милостив и ми е простил греховете, и сега се радвам, че Той е изпратил Утешителя при толкова от нас, колкото вярват и се смиряват пред него…

Ще се опитам да съм доволен от своя жребий, знаейки, че Бог е мой приятел. В Него аз ще намеря утеха. Предал съм живота си в Неговите ръце. Готов съм да вървя по Неговия зов. Желая да бъда с Христос. Животът не ми е мил, (освен) ако не върша Неговата воля” ¹⁰ .

До Ема Смит на 4 юни 1843 г. от бреговете на р. Мисисипи в Западен Илинойс; Пророкът Джозеф пътува със Сионов лагер: „Мине-не мине време, и мислите ни започват да се въртят с неизразима тревога около нашите жени и деца - нашите близки според плътта, за които сърцата ни са препълнени с чувства, и също нашите братя и приятели… Кажи на татко Смит и цялото семейство и на брат Оливър (Каудъри) да бъдат утешени и да гледат напред към деня, когато изпитанията и горестите на този живот ще свършат и ние всички (ще) се радваме на плодовете на нашия труд, ако останем верни докрая, което се моля да бъде отредено на всички ни” ¹¹ .

До Ема Смит на 4 ноември 1838 г. от Индипендънс, Мисури, където е затворен: „Моя скъпа и обична спътнице на сърцето ми в горест и несгода, бих искал да те информирам, че съм добре и че всички ние сме в добър дух относно нашата съдба… Много се тревожа за теб и прекрасните ми деца. Сърцето ми скърби и кърви заради братята и сестрите, и за избитите сред Божия народ… Какво Бог може да стори за нас не знам, но винаги при всички обстоятелства се надявам на най-доброто. Дори да отивам на смърт, ще уповавам на Бог. Какви безчинства могат да бъдат извършени от шайката не знам, но очаквам да има малко или никаква сдържаност. О, нека Бог има милост към нас… Бог досега избави някои от нас; може би ще прояви още малко милост към нас…

Със сигурност в положението, в което съм, не мога да уча много и мога само да се моля за избавление, докато то бъде дадено, и да приемам всичко, така, както идва, с търпение и твърдост. Надявам се да бъдете верни и предани на всяко доверие. Не мога да пиша много при тези обстоятелства. Върши всички неща според както изискват условията и нуждите ти. Нека Бог ти даде мъдрост, благоразумие и здравомислие, като имам всички основания да вярвам, че ще ги (имаш).

Онези малки дечица са постоянно предмет на размишленията ми. Кажи им, че техният татко е още жив. Да даде Бог той отново да може да ги види. О, Ема, … не се отказвай от мен, нито от истината, но ме помни; ако не те срещна отново в този живот, дано Бог даде да се видим в небесата. Не мога да изразя чувствата си; сърцето ми е пълно. Сбогом, о, моя мила и любима Ема. Оставам завинаги твой съпруг и истински приятел” ¹² .

До Ема Смит на 21 март 1839 г. от затвора в Либърти, Мисури: „Скъпа моя Ема, знам много добре всичките ти трудове и ти съчувствам. Ако Бог отново пощади живота ми, за да имам привилегията да се грижа за теб, ще облекча грижите ти и ще се постарая да утеша сърцето ти. Искам да се грижиш за семейството по най-добрия възможен ти начин. Вярвам, че ще сториш всичко, което можеш. Съжалявам да науча, че Фредерик е болен, но вярвам, че отново е добре и че всички вие сте добре. Искам да се опиташ да намериш време и да ми напишеш дълго писмо и да ми кажеш всичко, което можеш, даже дали старият Мейджър (кучето) е още жив и какво казват онези малки бърборковци, които висят на врата ти… Кажи им, че аз съм затвора, за да бъде спасен живота им…

Бог управлява всички неща според Своята воля. Уповавам в Него. Спасението на душата ми е от най-голяма важност за мен, понеже знам със сигурност за нещата от вечността. За мен е без значение, ако небето не бърза да се намеси. Аз трябва да управлявам (кораба си) сигурно, което и възнамерявам да направя. Искам и ти да правиш същото. Вечно твой” ¹³ .

До Ема Смит на 16 август 1842 г. край Наву, Илинойс; Пророкът Джозеф се укрива от своите врагове: „Позволявам си да ти изкажа своите искрени благодарности за двете интересни и утешаващи посещения, които ми направи докато се подвизавам почти като изгнаник. Езикът не може да изрази благодарността на сърцето ми за топлото и искрено приятелство, което ти прояви в тези неща към мен. Засега, откакто си тръгна, времето минава доста приятно; умът ми напълно се е помирил с моята участ, нека бъде каквото бъде…

Кажи на децата, че баща им все още е добре и че той продължава да отправя гореща молитва към Всемогъщия Бог за безопасност за него, за тебе и за тях. Кажи на мама Смит, че синът й ще е добре, било в живота или в смъртта, защото Господ Бог знае това. Кажи й, че си спомням за нея през цялото време, както и Луси (сестрата на Джозеф) и всички останали. Те всички трябва да дерзаят… Сърдечно твой любящ до смъртта и през цялата вечност съпруг; завинаги” ¹⁴ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете накратко тази глава, като отбележите чувствата на Джозеф Смит към Ема и децата им. На какво ни учи примерът му - как трябва да говорим и се държим в семействата си? Какво можем да научим от усилията на Джозеф и Ема Смит да си пишат и да се виждат? Кои са някои от нещата, които сте направили, за да покажете на членове на семейството ви, че ги обичате?
Пророкът Джозеф казва на Ема, че бил „истински и жив приятел на (нея) и децата завинаги” и й благодари за нейното „топло и искрено приятелство” (стр. 259, 261). Как съпрузите и съпругите могат да подхранват приятелството си?
В своите писма Джозеф Смит показва доверие към Ема, изразявайки увереност, че тя ще вземе правилни решения и ще направи всичко възможно да се грижи за семейството (стр. 260). Как такива изрази на доверие могат да повлияят на отношенията между съпруг и съпруга?
Прочетете посланието на Джозеф Смит до децата му във втория абзац на стр. 261. Как получаването на тези вести може да е помогнало на децата му? Какво могат да сторят родителите във време на изпитания, за да покажат на децата си, че вярват в Бог?
Преговорете проявите на упование в Бог на Джозеф Смит на стр. 258–261. Отбележете няколко от тях, които особено са ви развълнували. Как може да приложите тези истини в своя живот?

Свързани с темата стихове: Битие 2:24; 1 Коринтяните 11:11; Ефесяните 5:25; Мосия 4:14–15; У. и З. 25:5, 9, 14; 68:25–28