Придобиване на знания за вечните истини

„Човек бива спасен, откакто започне да получава знание”.

Из живота на Джозеф Смит

Пророкът Джозеф Смит „обичаше да учи”, пише Джордж К. Канън. „Той обичаше знанието заради неговата праведна сила. През горестите, които го обсаждаха от деня, в който за пръв път стори знайно своето общение с небесата на един скептичен свят, той постоянно напредваше в придобиването на разум. Господ му бе заповядал да учи и той се подчиняваше… Умът му, стимулиран от Светия Дух, грабваше с готовност всички верни принципи и той един по един овладяваше тези раздели и стана учител в тях” ¹ .

През 1833 г. Пророкът и една група къртлъндски светии имат уникалната възможност да изучават Евангелието. През януари на онази година Пророкът организира, според Господната заповед (вж. У. и 3. 127–141), училището за пророци, за да обучава носителите на свещеничеството за работата им в служението и да ги подготви да проповядват Евангелието. Училището се провежда в стаята на втория етаж в магазина на Нюъл учат Евангелието в стая, не по-голяма от 3 на 4 метра. Много от тези мъже по-късно стават апостоли, седемдесетници и други ръководители на Църквата. Макар Пророкът и другите братя понякога да изучават език, те се съсредоточават основно над евангелските учения, като усърдно провеждат заниманията си от ранна утрин до късен следобед. Това училище трае 4 месеца, а по-късно подобни училища се провеждат в Къртлънд и в Мисури, като ги посещават стотици хора.

На събранието на училището, проведено на 27 февруари 1833 г. Пророкът получава важно откровение. В ранните дни на Църквата употребата на алкохол, тютюн, кафе и чай е обичайна в обществото и сред членовете на Църквата. Като гледа братята да употребяват тютюн по време на занятията, Пророкът бива угрижен. Бригъм Йънг си спомня: „Когато се събирали в тази стая след закуска, първото, което правели, било да запалят лулите си и докато пушат, да говорят за великите неща на царството… Често когато Пророкът влизал в стаята да води учебните занятия, се озовавал сред облак от тютюнев дим. Това и оплакванията на жена му, че трябва да чисти такъв мръсен под (от тютюна за дъвчене) карат Пророка да мисли по въпроса и той пита Господ относно поведението на старейшините при употребата на тютюн, и резултатът от запитването на Пророка било откровението, известно като Словото на мъдростта”. ²

Милиони хора са последвали съвета в това откровение и са получили материални и духовни благословии, включително „мъдрост и големи съкровища от познание”, обещани на онези, които ходят в подчинение на Божиите заповеди (У. и 3. 89:19).

Съкровища от духовно познание се изливат върху братята, посещаващи училището за пророци, и те напредват много в разбирането си за Евангелието. На събранието на училището от 18 март 1833 г. Сидни Ригдън и Фредерик след като остана за кратко в тайна молитва, обещанието се изпълни, защото за мнозина присъстващи очите на разума им се отвориха от Духа Господен, за да видят много неща… Много от братята видяха едно небесно видение на Спасителя и множества от ангели, и много други неща” ³ .

Пророкът обяснява, „Голяма радост и задоволство постоянно се излъчваха от лицата на посещаващите училището за пророци и на светиите при разказа за откритите неща и напредъка ни в познанието за Бог” ⁴ .

Ученията на Джозеф Смит

Евангелието на Исус Христос обхваща всички истини; верните приемат истините, които Бог е открил, и оставят настрана лъжливите обичаи.

„Мормонството е истина и всеки, който го прегърне, се чувства свободен да прегърне всяка истина: затова оковите на суеверието, фанатизма, невежеството и свещеническото лукавство падат веднага от шията му, и очите му са отворени широко да видят истината, и истината побеждава свещеническото лукавство …

… Мормонството е истина, с други думи учението на светиите от последните дни е истина… Първият и основен принцип на нашата свята религия е че ние вярваме, че имаме право да приемем пълната истина и всички нейни елементи, без ограничения, стеснения, или забрани от вярвания или човешки суеверия, или от властването един над друг, когато тази истина е ясно проявена пред умовете ни и имаме в най-висока степен доказателство за същата” ⁵ .

През януари 1843 г. Джозеф Смит разговаря с група хора, които не са членове на Църквата: „Аз заявих, че най-важната разлика в гледищата между светиите от последните дни и сектантите е, че последните са ограничени от някакво конкретно верую, което отказва на членовете им привилегията да вярват във всичко друго, което не се съдържа там, докато светиите от последните дни…са готови да вярват във всички съществуващи истинни принципи така, както биват откривани от време на време” ⁶ .

„Не мога да повярвам в никое от веруютата на различните деноминации, защото всички те имат в себе си по нещо, което не мога да приема, макар всички да съдържат някаква истина. Искам да дойда в присъствието Божие и да науча всички неща, но веруютата установяват колчета (граници) и казват, „До тук ще дохождаш, но не по-нататък” (Иов 38:11); нещо, което не мога да приема” ⁷ .

„На всички онези, които са склонни да установяват колчета за Всевишния аз казвам, Вие не ще успеете да достигнете славата Божия. За да стане сънаследник на наследството на Сина, човек трябва да изостави всичките си лъжливи обичаи” ⁸ .

„Голямото нещо, което ние трябва да знаем, е да схванем какво Бог е установил преди сътворението на света. Кой го знае? Органична предразположеност на човешкия род е да поставя колчета и граници за делата и пътищата на Всемогъщия… Това, което е било скрито отпреди основаването на света, е открито на бебетата и сучещите в последните дни (вж. У. и 3. 128:18)” ⁹ .

„Когато хора отварят устата си против (истината), те не нараняват мен, а себе си… Когато неща, които са от най-голямо значение, биват подминавани от слабоволни хора без дори да се замислят, бих желал да видя истината установена с всичките й последици и да ги притисна до гърдите си. Вярвам във всичко, което Бог някога е откривал, и никога не съм чул за човек, осъден за това, че е вярвал твърде много; но те са осъждани за неверие” ¹⁰ .

„Когато Бог предлага благословия или знание на някой човек, и този отказва да го получи, ще бъде осъден. Израил-тяните се молели Бог да говори на Моисей, не на тях, в резултат на което Той ги прокълнал с плътска заповед” ¹¹ .

„Винаги съм имал удовлетворението да видя как правдата тържествува над грешката и мракът отстъпва пред светли-ната” ¹² .

Придобиването на знание за вечните истини е съществено за постигане на спасение.

„Знанието е необходимо за живота и благочестието. Горко на вас, свещеници и духовници, които проповядвате, че знанието не е нужно за живота и спасението. Махнете апостолите и прочее, махнете знанието и ще се окажете достойни за осъждането на пъкъла. Знанието е откровение. Чуйте, всички вие, братя, това е големият ключ: знанието е силата Божия за спасение” ¹³ .

„Знанието гони мрака, несигурността и съмнението, понеже те не могат да съществуват там, където е знанието… В знанието има сила. Бог има повече сила от всички останали същества, защото Той има по-голямо знание; и оттук Той знае как да подчини всички останали същества на Себе Си. Той има власт над всичко” ¹⁴ .

„Доколкото отпадаме от Бог, ние се принизяваме до дявола и губим знание, а без знание не можем да бъдем спасени, и докато нашите сърца са пълни със зло и ние учим зло, няма място в тези наши сърца за добро или изучаване на добро. Бог не е ли добър? Тогава и вие бъдете добри; ако той е верен, и вие бъдете верни. Прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си знание и търсете всяко добро нещо (вж. 2 Петрово 1:5).

„… човек бива спасен не по-рано откакто започне да получава знание, защото ако не получи знание, той ще бъде поробен от някоя нечиста сила от другия свят, тъй като нечистите духове ще имат повече знание и съответно повече сила от много хора по земята. Оттук, ние се нуждаем от откровение, което да ни помага и да ни дава знание за Божиите неща” ¹⁵ .

Джозеф Смит учи следното през април 1843 г., записано по-късно в Учение и Завети 130:18–19: „Всяко едно качество на мъдростта, което придобием в този живот, ще възкръсне с нас при възкресението. И ако в този живот човек се сдобие чрез старание и подчинение с повече познание и мъдрост, отколкото друг, в идния свят той ще има преимущество в същата степен” ¹⁶ .

Джозеф Смит учи следното през май 1843 г., записано по-късно в Учение и Завети 131:6: „Невъзможно е човек да бъде спасен в невежество” ¹⁷ .

Ние получаваме знание за вечните истини чрез усърдно изучаване и молитва.

Докато служи в Първото Президентство, Джордж А Смит съобщава: „Джозеф Смит учеше, че всеки мъж и жена следва да търсят Господ за мъдрост, че трябва да получават знание от Него, Който е извора на знание, и че евангелските обещания, както са открити, трябва да ни потвърдят да вярваме, че като поемем по този курс, следва да достигнем целта, към която се стремим” ¹⁸ .

Пророкът Джозеф Смит пише следното на един човек, който се е присъединил към Църквата неотдавна: „Ти помниш свидетелството, което дадох в името на Господа Исуса, относно великото дело, което Той е донесъл в последните дни. Ти знаеш моя начин на общуване, как с кротост и простота аз ви заявих какво ми е донесъл Господ чрез служени-ето на Своите свети ангели за това поколение. Моля се Господ да позволи да пазиш тези неща в ума си, защото знам, че Неговият Дух ще даде свидетелство на всички, които усърдно търсят знание от Него” ¹⁹ .

Пророкът Джозеф Смит пише следното на един човек, който иска да научи повече за Църквата: „Изучавай Библията и толкова от книгите ни, колкото можеш да намериш, моли се на Отца в името на Исус Христос, вярвай в обещанията, дадени на бащите и умът ти ще бъде отведен до истината” ²⁰ .

„Божиите неща са от голяма важност и тях могат ги открият само време, опит и внимателни, солидни и сериозни размишления. Умът ти, о, човече, ако ще водиш някоя душа към спасение, трябва да се разшири като най-високите небеса и да изследва и размишлява над най-тъмната бездна и над безкрайния простор на вечността – ти трябва да общуваш с Бог. Колко по-благородни и изпълнени с достойнство са мислите за Бог от празните фантазии на човешкото сърце!…

… Нека честност, здравомислие, прямота, сериозност, добродетел, чистота, кротост и непринуденост увенчаят навсякъде главите ни; и накрая, нека станем като малки деца, без злоба, измама или лицемерие. И сега, братя, след вашите горести, ако вършите тези неща и се молите горещо и винаги упражнявате вяра в очите на Бог, Той ще ви даде познание чрез Своя Свят Дух, да, чрез неизказуемия дар на Светия Дух (вж. У. и 3. 121:26)” ²¹ .

Можем да получаваме знание за вечните истини малко по малко; можем да научаваме всички неща толкова бързо, колкото сме в състояние да ги понесем.

„Не е мъдро да имаме всичкото знание представено пред нас наведнъж; но ние следва да го приемаме малко по малко; тогава ще можем да го разберем” ²² .

„Когато се изкачвате по стълба, трябва да започнете от началото и да се изкачвате стъпка по стъпало, докато стигнете до върха; същото е и с принципите на Евангелието – трябва да почнете с първия и да продължавате, докато научите всичките принципи на възвисяването. Но ще мине дълго време, след като сте преминали през завесата, преди да ги научите. Не всичко може да бъде научено в този свят; с много усилия ще научим за спасението и възвисяването си тъкмо отвъд гроба” ²³ .

Джозеф Смит и съветниците му в Първото Президентство дават следните напътствия на светиите, събрани в Наву: „На онези, които … могат да помогнат в това велико дело, ние казваме – нека те дойдат в това място; правейки това, те не само ще помогнат в придвижването на царството, но ще бъдат в положение да имат предимството да получават напътствия от Президентството и други ръководители на Църквата и да се издигат все по-високо и по-високо по стълбата на разума, докато могат „да разбер(ат) заедно със всички светии що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да позна(ят) Христовата любов, която никое знание не може да обгърне” (Ефесяните 3:18–19)”. ²⁴

„Бог не е открил на Джозеф нищо освен онова, което Той ще стори знайно на Дванадесетте, и дори последният от светиите може да знае всички неща толкова бързо, колкото е в състояние да ги понесе, защото трябва да дойде денят, когато никой човек да не трябва да каже на ближния си, Познайте Господа; защото всички ще Го познават, от най-малкия, до най-големия (вж. Еремия 31:34)” ²⁵ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Прочетете първия абзац на стр. 282. Помислете за навици или идеи, които могат да „поставят колчета и граници за делата и пътищата на Всемогъщия” в живота ни. Какво мислите, че трябва да правим, за да приемем цялата истина, която Господ ще ни даде?
Преговорете последния цял абзац на стр. 282. Кога знанието е изтласкало мрака и съмнението от живота ви? Защо мислите, че получаването на знание за истината е съществено за спасението? (За някои примери вж. стр. 282–283).
От ученият на Пророка Джозеф Смит можем да видим, че Сатана желае ние да губим знание (стр. 282–283) и че Господ желае да ни даде знание (стр. 283–284). Какво можем да научим от този контраст?
Какво можем да направим, за да увеличим знанието си за истината? (За някои примери вж. стр. 281–283, 282–286). Преговорете абзаца, който почва в края на стр. 283. Изберете няколко от характерните неща, изброени в този абзац. Как всяко от тези неща ни подготвя да получим знание?
Прочетете първия цял абзац на стр. 286. Какво можем да научим от сравнението на изучаването ни на евангелските принципи с катерене по стълба? Какво правите за постоянно увеличаване на вашето знание за Евангелието?
Какви са мислите или чувствата ви, като размишлявате над последния абзац на тази глава?

Свързани с темата стихове: Притчи 1:7; 1 Тимотея 2:3–4; 2 Нефи 28:29–31; Алма 5:45–47; У. и З. 88:118