„Колко е добро и колко угодно… да живеят в единодушие”

„Продължително усилие, съсредоточено усилие, усилие на всички заедно”.

Из живота на Джозеф Смит

На 27 декември 1832 г. Пророкът Джозеф Смит получава заповед от Господ светиите да започнат да строят храм в Къртлънд (вж. У. и З. 88:119). На 1 юни 1833 г. Господ дава още напътствия на пророка: „Сега ето, това тук е мъдрост и волята на Господа: нека домът бъде построен, но не по начина на света … ; нека бъде построен по начин, който Аз ще покажа на трима от вас” (У. и З. 95:13–14).

Няколко дни по-късно Господ изпълнява обещанието Си, като дава на Джозеф Смит и съветниците му в Първото Президентство едно забележително видение, в което те виждат подробни планове за храма. Фредерик Г. Уйлямз, втори съветник в Първото Президентство, по-късно си спомня: „Джозеф (Смит) получил словото Господно да вземе двама от съветниците си, (Фредерик зора ни: аз бях първия, който я забеляза. После всички ние я видяхме заедно. След като я гледахме достатъчно дълго отвън, зданието като че ли дойде върху нас” ¹ .

Когато Джозеф Смит обяснява на съвета на висшите свещеници славния план, който е бил открит на Първото Президентство, братята са възхитени и веднага отиват да изберат парцел – петно в една нива с пшеница, която братя Смит засели предната година. Хайръм Смит незабавно изтичва да вземе коса да разчисти терена за строеж, възкликвайки „Ние се готвим да строим Господен дом и аз съм решен да бъда първият, който се хваща на работа” ² .

Това чувство на ентусиазъм става обединяващо, докато светиите работят и правят жертви, за да изградят първия храм в тази диспенсация. Под ръководството на Ема Смит жените правят чорапи, панталони и якета за строителите на храма. Жените изготвят също храмовите завеси и килими, като работата по интериора се ръководи от Бригъм Йънг. Брат Джон Танър продава своята 890-хектарова ферма в Ню Йорк, пристигайки в Къртлънд тъкмо навреме да заеме на Пророка 2 000 долара за откупуване на ипотеката на храмовия парцел, която е почти просрочена. За да защитят храма от заплашващите го шайки, нощем го пазят мъже, спящи в същите дрехи, които денем носят като строители.

Пророкът заявява: „Големи приготовления бяха направени да се започне дома Господен, и въпреки че Църквата бе бедна, все пак нашето съгласие, хармония и щедрост изобилстваха, за да ни укрепят да вършим Господните заповеди” ³ .

Ибър Ч. Кимбъл, който става член на Кворума на Дванадесетте година преди освещаването на храма, описва това голямо усилие: „Цялата църква се обедини в това начинание и всеки предлагаше помощ. Онези, които нямаха впрягове, отиваха да работят в каменните кариери и подготвяха камъните за извличане до дома” ⁴ . Старейшина Кимбъл също си спомня: „Джозеф каза, „Хайде, братя, нека вървим в кариерата и да работим за Господ”. И Пророкът лично отиваше с престилка и бричове от коноп и работеше на кариерата, вадейки камъни като всички нас. После всяка събота изкарвахме всички впрягове, за да довлечем камъните до храма и продължавахме така, докато домът бе завършен; и жените ни през цялото време плетяха, предяха и шиеха и … вършеха всякаква работа” ⁵ .

Усилията на къртлъндските светии се отличават със съгласие, жертва и отдаденост, които правят възможни изпълнението на Господните цели в следващите години. Това е един от многото пъти, когато светиите полагат усилия заедно, вслушвайки се в увещанието на Пророка Джозеф Смит: „Продължително усилие, съсредоточено усилие, усилие на всички заедно” ⁶ .

Ученията на Джозеф Смит

Когато работим заедно в единство, можем по-добре да постигаме Божиите цели.

„(Ние) се чувстваме радостни да можем да посрещнем светиите на още една обща конференция (октомври 1840 г.)… Светиите са ревностни, неуморни и енергични както винаги във великото дело на последните дни; и (това) ни дава радост и утеха и силно ни насърчава, докато се борим с трудностите, които неизбежно лежат на пътя ни.

„Нека братята винаги проявяват такъв дух и поддържат ръцете ни и ние трябва, ние ще продължим напред; делото на Сион ще се търкаля, храмът Господен ще бъде издигнат, старейшините на Израил насърчени, Сион построен и ще стане гордостта, радостта и славата на цялата земя; и песента на възхвала, почит, слава и величие към Този, Който седи на престола, и към Агнето до вечни времена ще отеква от хълм на хълм, от планина на планина, от остров на остров и от континент на континент, и царствата на този свят ще станат царство на нашия Господ и Неговия Христос (вж. Откровението 11:15).

Ние наистина сме щастливи да знаем, че съществува такъв дух на единство в църквите, у дома и в чужбина, на този континент и на морските острови, защото чрез този принцип и чрез съсредоточено действие ще бъдем в състояние да приведем в действие целите на нашия Бог” ⁷ .

„(Храмът в Наву) напредва с голяма бързина; от всеки се полагат големи усилия за подпомагане на строежа, а материали от всякакъв вид са в процес на транспортиране до тук и ние се надяваме грубият строеж на сградата да приключи до идната есен… Там през зимата често имаше по петдесет човека, добиващи камък от кариерата, докато в същото време множество други бяха заети в транспортирането му и в други видове работа…

Докато заетите множества участваха в тези няколко занаята, вършейки всекидневната си работа и отработвайки една десета от времето си, други бяха не по-малко отзивчиви да плащат десятъците и даренията си за същата велика цел. Никога от основаването на тази Църква не сме виждали проява на по-голяма готовност за спазване (изискванията) на Иехова, по-пламенно желание да се върши Божията воля, по-напрегнато усилие или по-големи жертви от времето, когато Господ е казал, „Нека храмът бъде построен от десятъка на хората Ми” (вж. У. и З. 97:10–11). Изглеждаше сякаш духът на предприемчивостта, благотворителността и подчинението се установи за постоянно върху стари и млади, и братя и сестри, момчета и момичета и дори непознати хора, които не са в Църквата, се обединиха в ненадмината щедрост в изпълнението на това велико дело; нито в множество случаи бе възможно да се откаже на вдовицата да пусне своите две лепти от оскъдния си доход.

Сега ние желаем да отправим към всички, млади и стари, членове на Църквата или не, своите искрени благодарности за безпримерната щедрост, доброта, усърдие и подчинение, които те толкова навременно проявиха по сегашния случай. Не че ние лично или поотделно сме финансово облагодетелствани, но когато братята, както е в този случай, показват единство на цел и намерение и всички слагат рамо на колелото, нашите грижи, трудове, мъки и тревоги са съществено намалени, игото ни е сторено благо и бремето ни леко (вж. Матея 11:30)” ⁸ .

„Сега, позволете ми още веднъж да кажа за всички, подобно на древния псалмист, „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие”. „Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада, което слизаше по яката на одеждите му, угодно… като ермонската роса, която слиза по сионските хълмове” е подобно единодушие, „Защото Господ там е заръчал благословението – живот до века.” Единодушието е сила. (Вж. Псалми 133:1–3)”. ⁹

Ние израстваме в единодушие, като се стремим да се подчиняваме на Божиите закони и да преодоляваме егоистичните си чувства и предразсъдъци.

През декември 1840 г. Пророкът пише на членовете на Кворума на Дванадесетте и други свещенически ръководители, които служат на мисия във Великобритания:„ … твърде задоволително за ума ми е, че има такова добро разбирателство между вас и че светиите тъй бодро се вслушват в съвета и (полагат големи усилия) помежду си в този труд на обич и в подпомагане на истината и праведността. Тъкмо тъй следва да бъде в Църквата на Исус Христос; единодушието е сила. „Колко угодно е да живеят братя в единодушие!” (Псалми 133:1). Нека светиите на Всевишния винаги да развиват този принцип и ще последват най-славните благословии не само за тях лично, но за цялата Църква – редът на царството ще бъде поддържан, служенията в него уважавани и изискванията му с готовност и бодро слушани…

Нека светиите помнят, че великите неща зависят от тяхното лично усилие и че те са призовани да работят заедно с нас и Светия Дух в осъществяване на великото дело на последните дни, и пред вид широтата, благословиите и славата на това дело нека всяко егоистично чувство не само бъде погребано, а унищожено; и нека любовта към Бог и човека преобладава и царува триумфално във всеки ум, нека сърцата им станат като на Енох от древността и разбират всички неща, сегашни, минали и бъдещи и не остават назад в никоя дарба, като чакат явлението на Господ Исус Христос (вж. 1 Коринтяните 1:7).

Делото, в което ние единодушно сме ангажирани, не е обикновено. Враговете, срещу които трябва да се борим, са изкусни и майстори на ловкото действие; нам подобава да бдим тъй, че да съсредоточим усилията си и сред нас да съществуват най-добри чувства; и тогава с помощта на Всемогъщия ще продължаваме от победа към победа и от завоевание към завоевание; нечестивите ни страсти ще бъдат усмирени, предразсъдъците ни ще отмрат, в сърцата ни няма да има място за омраза, порокът ще скрие уродливата си глава и ние ще застанем одобрени в очите на небесата и ще бъдем признати за синове Божии.

Нека си дадем сметка, че живеем не за себе си, а за Бог; като направим това, върху нас ще се установят най-големите благословии както за време, така и за вечността” ¹⁰ .

„Бихме казали на светиите, които идват тук (в Наву), че сме положили основата за събирането на Божия народ в това място и очакваме, че когато светиите дойдат, ще бъдат под назначеното от Бог ръководство… Ние тук се опитваме да опашем кръста си и да очистим редиците си онези, които вършат беззаконие, и се надяваме че когато нашите братя от странство пристигнат, ще ни помагат да придвижваме напред това добро дело и да изпълним този велик план, та „Сион да може да бъде построен в праведност и всички народи да се стекат под знамето му”, и като Божий народ под Негово ръководство и покорни на закона Му да можем да израстваме в праведност и истина; и когато целите Му бъдат изпълнени, да можем да получим наследство сред онези, които са осветени” ¹¹ .

„Ние, всеки от нас, имаме своите другари, връзки, семейства и приятелства, и намираме, че връзките на приятелството… и братството ни обединиха неделимо заедно с хиляди скъпи приятелства; ние прегърнахме едната обща вяра, тъкмо онази, която „веднъж завинаги бе предадена на светиите” (Юдово 1:3). Бяхме привилегировани да чуем вечното Евангелие, което ни бе дадено чрез духа на пророчество, чрез отваряне на небесата, чрез дара на Светия Дух, чрез служението на ангели и чрез силата Божия… Кръвно родство и симпатия струят по цялото тяло, тъкмо тялото на Христа, което според заявлението на Павел е Неговата Църква; и никоя част на тялото не може да бъде наранена, без останалите да почувстват болката, защото, казва Павел, ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея (вж. 1 Коринтяните 12:12–27)” ¹² .

Най-големите материални и духовни благословии винаги произтичат от единодушие на усилията.

През януари 1841 г. Пророкът Джозеф Смит и съветниците му в Първото Президентство дават напътствие на светиите, пристигащи в Наву от различни краища на света: „Ние можем да завършим това велико дело на последните дни чрез съсредоточаване на действието и единодушие на усилието …, като ползата ни, и материална, и духовна, ще бъде крайно засилена и небесните благословии трябва да текат върху ни като неспирен поток; относно това, мислим, няма място за съмнение.

Най-големите материални и духовни благословии, винаги произтичащи от вярност и общо усилие, никога не съпътстват индивидуалното усилие или начинание. Историята на всички минали векове щедро свидетелства за този факт…

Ние бихме искали светиите да разберат, че когато дойдат тук, не бива да очакват съвършенство или че всичко ще бъде в хармония, мир и любов; ако те хранят такива идеи, несъмнено ще бъдат заблудени, защото тук има хора не само от различни щати, но и от различни нации, които, макар да изпитват голяма привързаност към делото на истината, имат своите предразсъдъци на образованието и съответно ще се иска известно време тези неща да могат да бъдат преодолени. Отново, тук има някои, които са се вмъкнали неочаквани и се стараят да сеят раздор, спор и враждебност сред нас и вършейки това, да донесат зло сред светиите… Затова нека онези, които идат в това място, да бъдат решени да спазват Божиите заповеди и да не бъдат обезсърчавани от нещата, които изброихме, и те ще преуспяват – небесният разум ще им бъде даден и те накрая ще видят ясно с очите си и ще се радват на цялостните плодове на тази слава, която е запазена за праведните.

За да бъде издигнат храма Господен, от страна на светиите ще се изискват големи усилия, та те да могат да построят един дом, който да бъде приет от Всемогъщия и в който да се проявят Неговата сила и слава. Затова нека онези, които могат, щедро да жертват своето време, таланти и имущество за преуспяването на царството и за любовта, която те изпитват към делото на истината, … бъдете единодушни с нас във великото дело на последните дни, и споделяйте горестите, та в крайна сметка да споделим и славата и триумфа” ¹³ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Помислете относно заявлението на Пророка Джозеф Смит, „Продължително усилие, съсредоточено усилие, усилие на всички заедно” (стр. 292). Какво става, когато едно усилие не е достатъчно продължително или съсредоточено? Какво става, когато хората теглят в разни посоки? Как можем да приложим заявлението на Пророка в нашите домове? Или в нашите църковни призования?
Прочетете втория цял абзац на стр. 293. Защо нашето бреме става по-леко, когато работим заедно? (За някои примери вж. стр. 289–293). Какви принципи са ви помогнали да работите в по-голямо единодушие с околните?
Преговорете първия цял абзац на стр. 294. Кои са някои от опасностите на егоизма? Какво можем да сторим, за да унищожим егоистичните чувства в нас? Как се чувствате, когато оставяте „любовта към Бог и човека (да) преобладава” в сърцето ви?
Преговорете абзаца, който на стр. 296. По какви начини са ви ползвали „връзките на приятелството” и „скъпи приятелства” във вашия район или клон? Как районите и клоновете се ползват, когато „кръвно родство и симпатия струят по цялото тяло”?
Изучете абзаца, който почва на стр. в нашите райони и клонове? Кога сте видели несъвършена група хора да използват различните си таланти и способности за общо дело? Какви са били резултатите от това обединено усилие?

Свързани с темата стихове: Матея 18:19–20; Иоана 17:6–26; Мосия 18:21; 3 Нефи 11:29–30; У. и З. 38:24–27; Моисей 7:18