Първото видение: Отец и Синът се явяват на Джозеф Смит

„Аз видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!”

Из живота на Джозеф Смит

След смъртта и възкресението на Исус Христос вероотстъпничеството постепенно се разпространява навсякъде. Апостолите на Спасителя са отхвърлени и убити, ученията Му изопачени и Божието свещеничество - отнето от земята. Древният пророк Амос предсказва време на вероотстъпничество и духовен мрак: „Ето, идат дни, казва Господ Иеова, когато ще изпратя глад на земята - не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане думите Господни. Те ще се скитат от море до море да търсят словото Господно, и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят” (Амос 8:11–12).

Един от дирещите Господното слово, загубено от земята, е Джозеф Смит, млад мъж, живеещ в земеделското градче Палмира, Ню Йорк, през 1820 г. Джозеф е здрав и деен младеж със светла кожа, светлокафява коса и сини очи, пето от 11 деца в семейството на Джозеф Смит-старши и Луси Мак Смит. Той работи дълги часове, помагайки на баща си и по-големите си братя да секат дървета и да сеят реколта в семейната ферма от стотици акри, гъсто обрасли с гори. По разкази на майка му той бил „забележително кротко, добре разположено дете” ¹ , „значително по-отдадено на размишление и задълбочено изучаване” от кой да е от братята и сестрите му ² . Младият Джозеф работи, за да помага в изхранването на семейството и поради това е в състояние да получи едва минимум официално образование - основни познания по четене, писане и смятане.

По онова време из западен Ню Йорк, където живее сем. Смит, се вихри дух на религиозно оживление. Сем. Смит, подобно на много други, присъстват на кампаниите на християнските деноминации в района. Макар някои от членовете на семейството му да се присъединяват към една от църквите, Джозеф не го прави. По-късно той пише за това време:

„Умът ми бе сериозно впечатлен по отношение на всичките важни грижи за добруването на безсмъртната ми душа, което ме доведе до изследване на Писанията, вярвайки, както бях учен, че те съдържат словото Божие. Така досегът ми с (тях) и личното ми запознаване с хора от различни деноминации предизвикаха моето крайно удивление, защото открих, че те не красяха своя занаят, като ходят в святост и говорят благочестиво, според както открих да се съдържа в тази свята книга. Това бе печал за душата ми…

Обмислях много неща в сърцето си относно състоянието на човешкия свят - раздорите и разногласията, нечестието и мерзостите, и мракът, който бе обхванал умовете на човеците. Умът ми се опечали прекомерно, защото усещах вина за греховете си, и като изследвах Писанията, открих, че човеците не са дошли при Господ, а са отстъпили от истинската и жива вяра и няма общност или деноминация, изградена върху Евангелието на Исус Христос, както е записано в Новия завет, и изпитвах тъга заради собствените си грехове и греховете на света” ³ .

Търсенето на истината от младия Джозеф Смит го води в свещената горичка да моли Бог за нужната мъдрост. В отговор на молитвата му се явяват Небесният Отец и Исус Христос, откривайки пътя за възстановяване на Евангелието в тези последни дни. Това чудно събитие е разказано с простите, но изразителни слова на Джозеф Смит.

Ученията на Джозеф Смит

Търсенето на истината от Джозеф Смит учи, че изучаването на Писанията и искрената молитва привличат откровението.

Джозеф Смит - История 1:5, 7–13: „… в мястото, където живеехме, се появи необикновена възбуда по въпроса за религията. Започна сред методистите, но скоро стана всеобща сред всички секти в този район. Всъщност целият окръг изглеждаше засегнат от нея и големи множества се присъединяваха към различните религиозни групи, което пораждаше немалък смут и разделение между хората. Някои викаха: „Ето, тук е истината”, а други „Ето, там е!” Някои поддържаха методистката вяра, други бяха за презвитерианската, трети - за баптистката…

По онова време карах петнадесетата си година. Бащиното ми семейство бе обърнато в презвитерианската вяра и четирима от тях се присъединиха към тази църква, а именно майка ми Луси, братята ми Хайръм и Самюел Харисън и сестра ми Софрония.

По това време на голямо вълнение умът ми бе завладян от сериозно размишление и голямо неспокойствие; но въпреки че чувствата ми бяха дълбоки и често изострени, аз все още се държах настрана от всички тези групи, при все че посещавах някои техни събрания толкова често, колкото ми позволяваха обстоятелствата. С течение на времето започнах да изпитвам някакво пристрастие към сектата на методистите и почувствах известно желание да се присъединя към тях; но безпорядъкът и борбите между отделните деноминации бяха толкова големи, че за млад човек като мене, толкова незапознат с хората и другите неща, бе невъзможно да дойде до определено заключение кой е прав и кой греши.

Виковете и глъчката бяха толкова силни и непрестанни, че понякога духът ми се вълнуваше извънредно. Презвитерианците бяха най-решително против баптистите и методистите и използваха цялата сила на логиката и софистиката, за да доказват грешките им или най-малкото да накарат хората да мислят, че те са в грешка. От друга страна, баптистите и методистите на свой ред бяха точно тъй усърдни, опитвайки се да установят свои собствени учения и да оборят всички останали.

Посред тази словесна война и хаос от мнения аз често си казвах: Какво трябва да се направи? Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?

Докато се измъчвах от изключителните трудности, причинени от надпреварата на тези религиозни групи, един ден аз прочетох Посланието на Яков, първа глава, пети стих, който гласи: Ако някому от вас не достига мъдрост, нека поиска от Бога, Който дава щедро на всички човеци и не укорява, и ще му се даде.

Никога пасаж от Писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето. Изглеждаше, че прониква с огромна сила дълбоко в сърцето ми. Отново и отново аз размишлявах върху него, знаейки, че ако някой се нуждаеше от мъдрост от Бога, това бях аз, защото не знаех какво да правя и никога нямаше да узная, освен ако не получех повече мъдрост, отколкото имах тогава; понеже учителите по религия на различните секти разбираха едни и същи пасажи от Писанието по толкова различен начин, че унищожаваха всяка надежда за разрешаване на въпроса чрез позоваване на Библията.

След време дойдох до заключението, че трябва или да остана в мрак и объркване, или да направя, според както наставлява Яков, сиреч да искам от Бога. След време реших „да искам от Бога”, заключавайки, че ако Той е дал мъдрост на онези, на които не им е достигала мъдрост, и им е дал щедро и без да укорява, аз също бих могъл да опитам” ⁴ .

Джозеф Смит е избавен от силата на врага на всяка праведност.

Джозеф Смит - История 1:14–16: „И тъй, в съгласие с това мое решение за искам от Бога, аз се усамотих в гората, за да направя опита. Беше утрото на един прекрасен, ясен ден в ранната пролет на хиляда осемстотин и двадесета година. Бе първият път през живота ми, когато правех такъв опит, защото при всичките си грижи никога досега не бях правил опит да се моля на глас.

След като усамотих на мястото, където предварително бях решил да отида, и като се огледах наоколо и видях, че съм сам, аз паднах на колене и започнах да изливам на Бог желанията на сърцето си. Едва що бях започнал и веднага бях сграбчен от някаква сила, която напълно ме обгърна и имаше толкова учудващо влияние върху мен, че ми завърза езика тъй, че не можех да говоря. Плътен мрак се събра около мен и за момент ми се стори, че бях обречен на внезапно унищожение.

Но напрягайки всичките си сили, за да призовавам Бог да ме избави от силата на този враг, който ме беше обгърнал, точно когато бях готов да потъна в отчаяние и да се предам на унищожение - не на някаква въображаема гибел, а във властта на едно истинско същество от невидимия свят, което имаше такава учудваща сила, каквато не бях усещал преди у никое същество - тъкмо в този момент на голяма уплаха аз видях точно над главата си стълб от светлина по-ярък от слънцето, който се спусна постепенно, докато се установи върху мен” ⁵ .

Небесният Отец и Исус Христос се явяват на Джозеф Смит в отговор на смирената му молитва.

Джозеф Смит - История 1:17–20: „Веднага щом той се появи, аз се намерих освободен от врага, който ме държеше обвързан. Когато светлината се установи върху ми, аз видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!

Това, което възнамерявах да поискам от Господа, беше да узная коя от всичките секти беше права, та да знам към коя да се присъединя. Ето защо, щом дойдох на себе си, тъй че да мога да говоря, аз запитах Личностите, Които стояха над мен в светлината, коя от всичките секти е права (защото до това време никога не ми беше минавало през ума, че те всичките грешат), и към коя трябва да се присъединя.

Беше ми отговорено, че не трябва да се присъединявам към никоя от тях, защото те всичките грешат; и Личността, Която се обърна към мен, каза, че всичките им вярвания са мерзост в очите Му и че всичките онези религиозни привърженици са покварени; че „те се приближават до Мен с устните си, но сърцата им отстоят надалеч от Мен; те учат на учението и заповедите на човеците, които имат вид на божественост, но те отричат силата Му”.

Той отново ми забрани да се присъединявам към която и да е от тях; и много други неща ми каза Той, които сега не мога да напиша. Когато отново дойдох на себе си, аз се намерих да лежа по гръб, гледайки към небето. Когато светлината си отиде, аз останах без сили, но скоро се възстанових до известна степен и си отидох вкъщи. И както се бях облегнал на камината, майка ми ме попита какво ми има. Аз отговорих: „Няма ми нищо, всичко е наред, добре съм”. И тогава казах на майка си: „За себе си научих, че презвитерианството не е правилно”. Изглежда, че от най-ранните години на живота ми противникът е знаел, че моята участ е да бъда обезпокоител и смутител на царството му, иначе защо трябваше силите на мрака да се обединяват срещу мен? Защо беше това противопоставяне и преследване, които се надигнаха срещу мен едва ли не от детството ми?” ⁶

Когато свидетелствата ни са силни, гонението не може да ни накара да отречем това, което знаем, че е истинно.

Джозеф Смит - История 1:21–26: „Няколко дни след като бях получил това видение, случи ми се да бъда в компанията на един от методистките проповедници, който беше много активен в гореспоменатото религиозно вълнение; и разговаряйки с него по въпроса за религията, аз използвах случая да му разкажа за видението, което бях получил. Неговото поведение много ме изненада. Той се отнесе към моето съобщение не само несериозно, но и с голямо неуважение, като каза, че всичко това било от дявола; че в тези дни нямало такива неща като видения и откровения, че всички тези неща са се били преустановили с апостолите и че никога повече нямало да ги има.

Много скоро обаче аз открих, че разказването на историята ми е предизвикало много предубеждения срещу мен сред привържениците на религията и че е причина за голямото преследване, което продължаваше да нараства; и въпреки че бях едно неизвестно момче между четиринадесет и петнадесет годишна възраст, с такова житейско положение, което ме правеше един младеж без значение в света, при все това високопоставените хора ми обърнаха достатъчно внимание, за да възбудят общественото мнение срещу мен и да породят едно жестоко преследване; и това стана общото между всички секти - всички те се обединиха да ме преследват.

По онова време и често след това едно нещо ме караше да се замислям сериозно: Колко странно беше това, че едно неизвестно момче на малко повече от четиринадесет години, което при това бе обречено на необходимост да се сдобива със скромно препитание чрез всекидневен труд, беше счетено за личност с достатъчна значимост, за да привлече вниманието на големците от най-популярните секти на деня по начин, че да породи у тях дух на най-жестоко преследване и охулване. Но странно или не, тъй си беше и това често ми причиняваше голяма скръб.

Въпреки всичко обаче това, че бях имал видение, беше факт. Оттогава си мисля, че съм се чувствал като Павел, когато представя пред цар Агрипа своята защита и разказва за видението, което е имал, когато видял светлина и чул глас, но имало само малцина, които му повярвали; някои казвали, че е измамник, други казвали, че е луд и той бил осмиван и охулван. Но всичко това не е разрушило реалността на видението му. Той е видял видение, знаел е, че го е имал и всичкото преследване под небето не е могло да промени това. Въпреки че са го преследвали до смърт, все пак той е знаел и го е знаел до последния си дъх, че е видял светлина и е чул глас да му говори, и целият свят не е могъл да го накара да мисли или да повярва обратното.

Така беше и с мен. Аз наистина видях светлина и посред тази светлина видях две Личности, и Те наистина ми говориха. И въпреки че бях мразен и преследван за това, че казвах, че съм видял видение, все пак, това бе истината. И докато ме преследваха, хулиха и злословеха лъжливо по всякакъв начин срещу мен за това, че го заявявам, аз си казвах в сърцето: Защо ме преследват, че казвам истината? Аз наистина видях видение; и кой съм аз, че да мога да се противопоставя на Бог, или защо светът мисли да ме накара да се отрека от това, което наистина съм видял? Защото аз видях видение; аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека, нито пък бих посмял да направя това. Най-малкото знаех, че ако го направя, ще обидя Бог и ще попадна под осъждане.

Сега вече имах духовно удовлетворение, що се отнася до света на сектите - че моят дълг не е да се присъединявам към никоя от тях, а да си остана както бях, до по-нататъшни указания. Бях установил, че свидетелството на Яков е истинно: че човек, комуто не достига мъдрост, може да поиска от Бог и да получи, и да не бъде укорен” ⁷ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете стр. 29–33. Помислете как Джозеф Смит ни дава пример да търсим отговори на въпросите си. Като изучавате разказа му за Първото видение, какво научавате за четенето на Писанията? За размишляването? За молитвата?
Преговорете стр. 34. Помислете за истините, научени от Джозеф Смит за Бог Отец и Исус Христос, когато получава Първото видение. Защо всеки от нас трябва да има свидетелство за Първото видение?
Когато Джозеф казва на другите за Първото видение, мнозина стават предубедени към него и го преследват (стр. 35). Защо мислите, че хората реагирали така? Обмислете реакцията на Джозеф на гонението (стр. 35–36). Как можем да следваме примера му, когато сме изправени пред гонение или други изпитания?
Когато най-напред научихте за Първото видение, какъв ефект имаше разказът над вас? Какъв ефект имаше оттогава насам? По какви начини сте бивали укрепявани, като отново сте изучавали разказа в тази глава?

Свързани с темата стихове: Исаия 29:13–14; Иоил 2:28–29; Амос 3:7; Мормон 9:7–9