Организацията и съдбата на истинската и жива Църква

„Вие не знаете повече относно бъдещето на тази Църква и царство от едно бебе в скута на майка му. Вие не го разбирате… Тази Църква ще расте, докато изпълни Северна и Южна Америка - тя ще изпълни света”.

Из живота на Джозеф Смит

През юни 1829 г. Пророкът Джозеф Смит завършва превода на Книгата на Мормон. „С наближаването края на нашия превод”, разказва Пророкът, „ние отидохме в Палмира, окръг Уейн, Ню Йорк, осигурихме авторските права и се споразумяхме с г-н Егбърт Б. Грандин да отпечата 5 000 броя за сумата от три хиляди долара” ¹ . Егбърт Б. Грандин е млад човек, година по-млад от Джозеф Смит, който притежава печатница в Палмира. Той тъкмо е купил нова преса с технология, правеща процеса на печатане значително по-бърз. Забележително е, че Пророкът съумява да намери в земеделския гр. Палмира печатар, способен да отпечата тъй много бройки от голям том като Книгата на Мормон. Тъй като отпечатването на Книгата на Мормон е голям и скъп проект, Мартин Харис ипотекира фермата си на г-н Грандин, за да осигури плащането на разходите по печата.

В късното лято на 1829 г. Джозеф Смит, Мартин Харис и още неколцина души се събират в печатницата да прегледат коректурата на заглавната страница на Книгата на Мормон, първата страница от книгата, която ще бъде отпечатана. Когато Пророкът казва, че е доволен от вида на страницата, отпечатването почва толкова бързо, колкото е възможно. Работата отнема около 7 месеца и екземплярите от Книгата на Мормон са на разположение на обществеността на 26 март 1830 г.

Сега, когато работата по превода и издаването на Книгата на Мормон е завършена, Джозеф Смит продължава с организирането на Църквата. В откровението, което сега се намира в раздел 20 на Учение и Завети, Господ открива на Пророка „точният ден, в който, според Неговата воля и заповед, ние следва да пристъпим още веднъж към организиране на Неговата Църква на земята” ² . Определеният ден е 6 април 1830 г.

„Ние … сторихме знайно на нашите братя”, казва Пророкът, „че сме получили заповед да организираме Църквата и съответно се срещнахме с тази цел в дома на г-н Питър Уитмър-старши (като бяхме шестима), във вторник, шестият ден на април, година Господна хиляда осемстотин и тридесета” ³ . Около 60 души се струпват в дома на Уитмър във Файет, Ню Йорк, като изпълват докрай неговите 2 стаи. Шестима от присъстващите мъже са определени за основатели на новата Църква, за да бъде изпълнен законът на Ню Йорк - Пророкът Джозеф Смит, Оливър Каудъри, Хайръм Смит, Питър Уитмър-младши, Самюел Смит и Дейвид Уитмър ⁴ .

Макар в началото Църквата да е много малка, Джозеф Смит има пророчески усет за нейната велика съдба. Уилфърд Уудръф си спомня, че по време на събрание на свещеничеството в Къртлънд, Охайо, през април 1834 г. Пророкът се опитал да помогне на братята да разберат бъдещото състояние на царството Божие на земята:

„Пророкът призова всички носители на свещеничеството, да се съберат в малката дървена къщичка от трупи на училището там. Това бе малка къщичка, може би около 4,25 кв. м. Но тя побра цялото свещеничеството на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, което бе тогава в гр. Къртлънд… Когато се събрахме заедно, Пророкът призова старейшините на Израил заедно с него да дадат свидетелство за това дело… Когато свършиха, пророкът заяви, „Братя, бях много назидан и поучен от свидетелствата ви тук тази вечер, но искам да ви кажа пред Господа, че не знаете повече относно бъдещето на тази Църква и царство от едно бебе в скута на майка му. Вие не го разбирате”. Бях доста изненадан. Той каза, „Тази вечер тук виждате само шепа свещеници, но тази Църква ще изпълни Северна и Южна Америка - тя ще изпълни света” ⁵ .

Ученията на Джозеф Смит

Истинската Църква на Исус Христос е организирана от Джозеф Смит в диспенсацията на пълнотата на времената.

Джозеф Смит съобщава за събитията на събранието. за организиране на Църквата, проведено на 6 април 1830 г: „След като открихме събранието с тържествена молитва към нашия Небесен Отец, продължихме според предишната заповед да призоваваме своите братя да узнаем дали ни приемат като свои учители в делата на царството Божие и дали са съгласни, че следва да пристъпим и да бъдем организирани като Църква, според горната заповед, която бяхме получили. На тези няколко предложения те дадоха съгласието си с единодушен вот.

После аз положих ръцете си върху Оливър Каудъри и го ръкоположих за старейшина на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, след което той също ме ръкоположи за старейшина на упоменатата Църква. После взехме хляб, благословихме го и го разчупихме с тях; също и вино, благословихме го и го изпихме с тях. После положихме ръцете си върху всеки отделен член, който присъстваше там, та да може той да получи дара на Светия Дух и да бъде потвърден за член на Църквата на Христа. Светият Дух се изля над нас в най-голяма степен - някои пророкуваха, докато всички славехме Господа и се радвахме извънмерно …

Ние продължихме да извикваме и да ръкополагаме някои от другите братя в различни санове на свещеничеството, според както ни изявяваше Духът, и след време на щастие, прекарано в даване на свидетелства и лично усещане на силите и благословиите на Светия Дух, даден ни чрез Божията благодат, се разотидохме с приятното знание, че сега сме членове, признати от Бог, на Църквата на Исус Христос, организирана в съответствие със заповедите и откровенията, дадени ни от Него в тези последни дни, както и според реда на Църквата, както е записано в Новия завет” ⁶ .

На първата обща конференция на Църквата, проведена във Файет, Ню Йорк, на 8 юни 1830 г., е отслужено причастието, няколко души са потвърдени за членове на Църквата, други са ръкоположени в свещенически санове и Светият Дух се излива над светиите. Пророкът Джозеф Смит отбелязва: „Сцени, подобни на тези, трябваше да вдъхновят сърцата ни с неизразима радост и да ни изпълнят със страхопочитание и благоговение към онова Всемогъщо Същество, по Чиято благодат бяхме призовани да способстваме да се осъществи за чедата човешки радостта от такива славни благословии, каквито се изляха над нас в онзи момент. Да се окажем включени в напълно същия ред на събития както и светите апостоли от древността, да си дадем сметка за важността и тържествеността на подобни дела и да сме свидетели и да усещаме със собствените си сетива подобни славни проявления на силите на свещеничеството, даровете и благословиите на Светия Дух и добротата и благоволението на един милостив Бог, като се покоряваме на вечното Евангелие на нашия Господ Исус Христос, всичко това съчетано създаваше у нас чувства на възхитителна благодарност и ни вдъхнови с нов жар и енергия в делото на истината” ⁷ .

Христовата Църква е организирана според реда Божий.

„Христос бил глава на Църквата, основният крайъгълен камък, духовната скала, върху която е изградена Църквата, и портите на пъкъла не ще надделеят над нея (вж. Матея 16:18; Ефесяните 2:20). Той изградил царството, избрал апостоли и ги ръкоположил в Мелхиседековото свещеничество, давайки им власт да отслужват евангелските обреди” ⁸ .

„Христос… дал едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители” (вж. Ефесяните 4:11). И как биват избирани апостолите, пророците, пастирите, учителите и благовестителите? Чрез пророчество (откровение) и чрез полагане на ръце, чрез божествено общение и по божествено назначен обред, чрез посредничество на свещеничеството, организирано според реда Божий, по божествено предписание” ⁹ .

„(Книгата на Мормон) ни казва, че нашият Спасител се явил на този (американския) континент след Своето възкресение; че Той установил тук Евангелието в неговата пълнота, богатство и сила, и благословия; че те имали апостоли, пророци, пастири, учители и благовестители, същият ред, същото свещеничество, същите обреди, надарявания, власт и благословии, на които се радвали и на източния континент” ¹⁰ .

„Благовестителят е патриарх… Навсякъде по земята, където Църквата на Христос бъде установена, ще трябва да има патриарх за благото на потомците на светиите, както е било с Яков, когато дал своята патриархална благословия на синовете си” ¹¹ .

Символът на вярата 1:6: „Ние вярваме в същата организация, която е съществувала в Първоначалната Църква, а именно: апостоли, пророци, пастири, учители, благовестители и тъй нататък” ¹² .

Църквата се води от Първото Президентство, Кворума на дванадесетте апостоли и кворумите на Седемдесетте.

„Аз твърдо вярвам в пророците и апостолите, с Исус Христос като основния крайъгълен камък, и говоря като човек, който измежду тях има власт, а не като книжниците” ¹³ .

„Президентите или (Първото) Президентство са над Църквата, и откровенията за промисъла и волята на Бог за Църквата трябва да идват чрез Президентството. Такъв е редът в небесата и силата и привилегията на (Мелхиседековото) свещеничество” ¹⁴ .

„Какво значение е придадено на призованията на тези дванадесет апостоли, което е различно от останалите призования и служби в Църквата?… Те са дванадесетте апостоли, призовани в пътуващия висш съвет, които трябва да председателстват над църквите на светиите… Те трябва да държат ключовете на това служение, да отключват врата на царството небесно на всички народи и да проповядват Евангелието на всяко създание. Това е властта, силата и добродетелта на тяхното апостолство” ¹⁵ .

Орсън Прат, който служел в Кворума на дванадесетте апостоли, съобщава: „Господ … заповядал да бъде организиран Кворумът на дванадесетте апостоли, чиято работа е да проповядва Евангелието на народите, първо на езичниците и след това на юдеите. Свещеничеството било призовано заедно след изграждането на храма Къртлънд и, говорейки за дванадесетте апостоли, Пророкът Джозеф казва, че те са получили апостолството с цялата власт, принадлежаща на същото, също като древните апостоли” ¹⁶ .

Уилфърд Уудръф, четвърти президент на Църквата, съобщава: „Джозеф призовал дванадесет апостоли. Кои били те? Господ му казал: „Дванадесетте са тези, които ще пожелаят да вземат върху си името Ми с цялостно намерение в сърцето. И ако те пожелаят да вземат върху си името Ми с цялостно намерение в сърцето, те са призовани да отидат по целия свят да проповядват евангелието Ми на всяко създание” (У. и З. 18:27–28) … Когато Пророкът Джозеф организирал Кворума на дванадесетте апостоли, той им проповядвал принципа на единство. Дал им да разберат, че трябва да са едно сърце и един ум и трябва да вземат върху си името напълно името Христово; че ако Бог им заповяда да свършат нещо, те трябва да идат и да го свършат” ¹⁷ .

„Седемдесетниците трябва да основат пътуващи кворуми, да идат по цялата земя, навсякъде където ги призоват Дванадесетте апостоли” ¹⁸ .

„Седемдесетниците не са призовани да прислужват на трапези (вж. Деянията 6:1–2), … а да проповядват Евангелието и да изграждат (църквите), и да поставят други, които не принадлежат към тези кворуми, да председателстват над (църквите), които са висши свещеници. Дванадесетте са също … да занесат ключовете на царството на всички народи и да им отключат вратите на Евангелието, и да призоват седемдесетниците да служат под тяхно ръководство и те самите да им служат” ¹⁹ .

Макар нечестивите сили могат да се опитват да унищожат Църквата, „ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото”.

„От организирането на Църквата на Христа, … на 6 април 1830 г. ние имахме задоволството да сме свидетели на разпространението на истината в различни части на нашата земя, въпреки че нейните врагове проявяват непрестанно усърдие да спрат развитието й и да попречат на напредъка й; макар злонамерени и заговорничещи хора да се обединяваха да унищожат невинните, … при все това славното Евангелие в неговата пълнота се разпространява и всеки ден печели обърнати във вярата; и нашата молитва към Бог е това да може да продължава и тези, които се присъединяват, да могат да получат вечно спасение” ²⁰ .

„Знамето на истината е издигнато; ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото; гоненията може да се усилват, тълпите може да се обединяват, може да се събират армии, клевети може да (ни) позорят, но истината за Бог ще върви напред смело, величаво и независимо, докато проникне на всеки континент, посети всяка област, премине през всяка страна и прозвучи във всяко ухо, докато целите на Бог бъдат постигнати и великият Иехова каже, че делото е свършено” ²¹ .

„И пак друга притча, предложена им (от Спасителя), съдържа алюзия за царството, което следва да бъде установено точно преди или по време на жътвата, гласи следното, „Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасте, е по-голямо от злаковете и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му” (Матея 13:31–32). Сега ние можем да видим ясно, че този образ е даден да представи Църквата, така както тя ще се появи в последните дни. Ето, царството небесно е сравнено с него. Сега, на какво прилича той?

Нека вземем Книгата на Мормон, която един човек взел и скрил на нивата си, опазвайки я чрез своята вяра, за да се появи тя в последните дни или в подходящото време; нека видим появата й от земята, която наистина може да се счита за най-малкото от всички семена, но ето я да се разклонява, да, именно да се издига с високи клони и богоподобно величие, докато, като синаповото зърно, стане по-голямо от всички злакове. И наистина, тя изниква и се показва от земята, и правда наднича от небето надолу към земята (вж. Псалми 85:11; Моисей 7:62), и Бог праща долу Своите сили, дарове и ангели да се подслонят по клоните й.

Царството небесно е като синапово зърно. Ето, прочее, не е ли царството Божие, което издига глава в последните дни във величието на Своя Бог, тъкмо Църквата на светиите от последните дни, подобно на непристъпна, непоклатима канара посред велика водна бездна, изложена на бурите и вихрушките на Сатана, която досега стои непоклатимо и смело посреща гигантските вълни на противопоставянето, предизвикани от вилнеещите въртопи на потъващи кораби, които с бурна пяна са се разбивали и още се разбиват върху величествения склон, тласкани напред с удвоена ярост от врага на праведността?” ²²

Като част от молитвата му при освещаване на храма Къртльнд, записана по-късно в Учение и Завети 109:72–76, пророкът Джозеф Смит казва: „Спомни Си за цялата Твоя църква, о, Господи, с всичките нейни семейства и всичките им близки роднини, с всичките техни болни и нещастни, с всичките бедни и кротки на земята, тъй че царството, което Ти си установил неръкотворно, да може да стане една огромна планина и да изпълни цялата земя; тъй че църквата Ти да може да се появи от пустошта на мрака и да засияе - красива като луната, ясна като слънцето и страшна като войска със знамена, и да бъде украсена като невяста за него ден, в който Ти ще разбулиш небесата и ще сториш планините да потекат от присъствието Ти и долините да бъдат издигнати, и неравните места да станат гладки, та славата Ти да може да изпълни земята; и когато тръбата затръби за мъртвите, ние да можем да бъдем грабнати в облака, за да Те посрещнем, та да можем винаги да бъдем с Господ, тъй че одеждите ни да са чисти, та да можем да се облечем с дрехи на праведност, с палмови клонки в ръцете ни и венци на слава на главите ни, и да пожънем вечна радост за всичките наши страдания” ²³ .

Всеки от нас има отговорността да укрепва Църквата и да върши своята част от изграждането на царството Божие.

„Божието дело е едно общо дело, в което всички светии са еднакво заинтересувани, защото всички сме части на едно общо тяло и всички носим от същия Дух, и сме кръстени с едно кръщение и по същия начин имаме една и съща славна надежда. Напредъкът на Божието дело и изграждането на Сион е толкова работа на даден човек, колкото и на всеки друг. Единствената разлика е, че един е призован да изпълнява едно задължение, а друг друго; „но ако една част страда, всички части страдат с нея, или ако една част се слави, всичките части се радват заедно с нея, и окото не може да рече на ухото, Не ми трябваш, нито главата на ногата, Не сте ми потребни; разделението на лагери, личните интереси, специалните планове и намерения следва да бъдат погълнати в една обща кауза в интерес на цялото (вж. 1 Коринтяните 12:21, 26)” ²⁴ .

„Братя и сестри, бъдете верни, бъдете усърдни, борете се искрено за вярата, която бе предадена на светиите (вж. Юдово 1:3); нека всеки мъж, жена и дете си даде сметка за важността на делото и действа така, сякаш успехът зависи единствено от неговото усилие; нека всички изпитват заинтересованост от него и после да вземат пред вид, че живеят във време, очакването на което е вълнувало царе, пророци и праведни хора отпреди хилядолетия - перспективата за което е вдъхновявала най-милите им трели, най-възвишени песни и ги е карала да произнасят такива възторжени речи, както са записани в Писанията; и скоро ние ще трябва да възкликнем на езика на вдъхновението -

„Господ е възвърнал Сион, Господ е изкупил

народа Си, Израил (У. и З. 84:99)” ²⁵ .

Според спомените на Уилфърд Уудръф, Джозеф Смит прави следното заявление пред членове от Дванадесетте, които заминават на мисия във Великобритания през 1839 г.: „Без значение какво ви сполети, превийте рамо и го понесете, и винаги подкрепяйте и защитавайте интересите на Църквата и царството Божие” ²⁶ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Представете си какво би било да присъствате на събранието на свещеничеството, описано на стр. 146. Как мислите че бихте се чувствали, ако бяхте чули пророчеството на Джозеф Смит, че един ден Църквата ще изпълни света? Какви са вашите мисли и чувства, когато сега гледате назад към това пророчество?
Прегледайте страници 147–148, като отбележите какви действия били предприети по организиране на Църквата и първата обща конференция. Джозеф Смит казва, „Сцени, подобни на тези, трябваше да вдъхновят сърцата ни с неизразима радост и да ни изпълнят със страхопочитание и благоговение към (Бог)” (стр. 148). Кога сте изпитвали описаните от Джозеф Смит чувства?
Преговорете ученията на Джозеф Смит относно Църквата по времето на Исус и във времената на Книгата на Мормон (стр. Как Църквата следва същия модел днес?
Защо мислите, че се нуждаем от ръководители, които да председателстват над световната Църква? (За някои примери вж. стр. 151–152). Как сте били благословени чрез службата на Първото Президентство, Кворума на дванадесетте апостоли, кворумите на Седемдесетте и Председателстващото Епископство?
Какви са вашите мисли и чувства, като четете за пророчествата на Джозеф Смит за съдбата на Църквата? (Вж. стр. 152–154). По какви начини можем да участваме в това дело? (За някои примери вж. стр. 154–155).
Джозеф Смит учи, „нека всеки мъж, жена и дете си даде сметка за важността на делото и действа така, сякаш успехът зависи единствено от неговото усилие” (стр. 154). Мислете за конкретни начини, по които са приложите този съвет в живота си.
Ако някой попита защо сте член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, какво бихте отговорили?

Свързани с темата стихове: Даниил 2:31–45; Мосия 18:17–29; У. и З. 20:1–4; 65:1–6; 115:4–5