Послушание: „Когато Господ заповядва, направи го”

„Живейте в строго подчинение на Божиите заповеди и ходете в смирение пред Него”.

Из живота на Джозеф Смит

От декември 1827 г. до август 1830 г. Джозеф и Ема Смит живеят в Хармони, Пенсилвания, като Пророкът периодично пътува до Ню Йорк по църковни дела. През септември 1830 г. двамата се преместват във Файет, Ню Йорк, за да се присъединят към светиите, живеещи в западен Ню Йорк. През декември Пророкът получава откровение, което ще изиска от членовете на Църквата в Ню Йорк да направят големи жертви. Те трябва да изоставят домове, ферми и бизнес и да се съберат в Къртлънд, Охайо (вж. У. и З. 37). Там те трябва да се присъединят към обърнати във вярата от околностите, за да градят Църквата и, както е обещано от Господ, „да бъдат надарени със сила свише” (У. и З. 38:32). Джозеф и Ема са сред първите, които се подчиняват на Господната заповед, напускайки Ню Йорк в края на януари 1831 г. Те изминават над 400-те км до Къртлънд с шейна посред една особено люта зима, като Ема е бременна с близнаци.

Жителят на Къртлънд Нюъл К. Уитни е един от първите, които посрещат Пророка, както е описано от внука му Орсън Ф. Уитни: „Около 1 февруари 1831 г. една шейна с четирима пътници мина по улиците на Къртлънд и спря пред вратата на магазина на Гилбърт и Уитни… Един от хората, млад и силен, слезе и с енергични стъпки влезе в магазина и отиде към мястото, където стоеше младшият съдружник.

„Нюъл К. Уитни! Ти си човекът!”, възкликна той, протягайки сърдечно ръка като на стар и близък познат.

„Имате предимство пред мене”, отвърна (магазинерът), докато машинално взе протегната ръка с наполовина развеселен, наполовина учуден израз на лицето, „аз не мога ви нарека по име, както вие мене”.’

„Аз съм Джозеф, Пророкът”, каза непознатият с усмивка. „Вие се молихте на Господ да дойда тука; какво искате от мен сега?”

Г-н Уитни, учуден, но и немалко поласкан, веднага щом изненадата му позволи, съпроводи компанията… през улицата до дома си на ъгъла и ги представи на съпругата си (Елизабет Ан). Тя напълно сподели изненадата и възторга му. Джозеф казва за този епизод: „Ние бяхме радушно приети и посрещнати в дома на брат Нюъл К. Уитни. Аз и съпругата ми живяхме у семейството на брат Уитни няколко седмици и получихме всички възможни любезности и внимание (вж. History of the Church, 1:145–46)”. ¹

Орсън Ф. Уитни заявява: „Чрез каква сила този забележителен мъж, Джозеф Смит, познава човек, когото никога преди това не бе виждал в плът? Защо Нюъл К. Уитни не го разпозна? Това е, защото Джозеф Смит бил гледач, избран гледач; всъщност той видял Нюъл К. Уитни, коленичил, на стотици мили разстояние, да се моли за пристигането му в Къртлънд. Удивително – но вярно!” ²

Към месец май още 200 светии от Ню Йорк изминават пътя до Къртлънд – някои с шейна или фургон, но повечето с шлеп по канала Ери и после с параход или платноход през ез. Ери. По пътя си към Къртлънд, както и при много други трудни обстоятелства в живота си Джозеф Смит води светиите в това да следват Божиите заповеди без значение колко трудна е задачата.

Четири години по-късно, сред многото притеснения от това да ръководи растящата Църква в Къртлънд, Пророкът изразява убеждението, което характеризира живота му: „През никой друг месец не съм бил така заангажиран, както през ноември, но тъй като животът ми се състоеше от активност и безкрайни усилия, аз си създадох следното правило: Когато Господ заповядва, направи го” ³ .

Ученията на Джозеф Смит

Щом се стремим да узнаем Божията воля и да вършим всичко, което Той ни заповядва, небесните благословии ще бъдат с нас.

„За да получим спасение, трябва да вършим не само някои от нещата, а всичко, което ни заповяда Бог. Хората може да проповядват и вършат всичко, освен нещата, които Бог ни е заповядал да вършим, и накрая да бъдат прокълнати. Ние можем да плащаме десятък от гьозума и седефчето и от всички треви и все пак да не спазваме Божиите заповеди (вж. Лука 11:42). За мен целта е да се подчинявам, и да уча другите да се подчиняват на Бог точно в онова, което Той ни казва да правим. Без значение дали е популярен или не, аз винаги ще поддържам един верен принцип, дори ако остана сам в това” ⁴ .

„Като Църква и като хора нам подобава да сме мъдри и да се стремим да узнаем волята на Бог и после да искаме да я изпълним; защото блажен е, който слуша Господното слово и го пази, казват Писанията. „Бдете всякога и молете се”, казва нашият Спасител, „за да бъдете счетени достойни да избегнете нещата, които предстои да се случат на земята, и да застанете пред Човешкия син” (вж. Лука 11:28; 21:36). Ако Енох, Авраам, Моисей и чедата на Израил и всички Божии люде са били спасени чрез спазване на Божиите заповеди, ние ще бъдем спасени – ако изобщо бъдем спасени – на същия принцип. Както Бог е ръководел Авраам, Исаак и Яков като семейства, и чедата Израилеви като народ, така и ние като Църква трябва да бъдем под Негово ръководство, ако ще бъдем благоденстващи, закриляни и подкрепяни. Единствено можем да имаме вяра; само от Него можем да получим мъдрост и само Той трябва да бъде наш бранител и защита, духовна и материална, или ще погинем.

„Ние сме бивали наказвани преди от ръката Божия за това, че не сме спазвали заповедите Му, макар и никога да не сме нарушавали никой човешки закон или престъпвали човешко правило; при все това сме се отнасяли лекомислено към заповедите Му и сме се отвръщали от обредите Му и Господ ни е наказвал тежко, и сме изпитвали тежестта на десницата Му, и сме приемали наказанието; нека в бъдеще бъдем мъдри и винаги да помним, че „послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни (1 Царете 15:22)” ⁵ .

„Когато биваме напътствани, трябва да се подчиняваме на този глас, за спазваме законите на царството Божие, та небесните благословии да бъдат с нас. Всички трябва да действат заедно или нищо не ще може да бъде свършено, и следва да постъпват според древното свещеничество; оттук светиите следва да бъдат избрани хора, отделени от всички нечестия на света – избрани, добродетелни и свети. Господ (ще) направи от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни царство на свещеници, свят народ, избран род (вж. Изход 19:6; 1 Петрово 2:9), както във времето на Енох, имайки всичките дарове, както е пояснено на Църквата в посланията и ученията на Павел до църквите по негово време” ⁶ .

„Всеки човек може да вярва, че Исус Христос е Син Божий и да бъде щастлив от това вярване, и при все това да не спазва заповедите Му, и накрая да бъде осъден поради неподчинение на праведните Господни изисквания” ⁷ .

Бъдете добродетелни и чисти, бъдете мъже на почтеността и истината, спазвайте заповедите Божии, и тогава ще можете по-съвършено да разберете разликата между добро и зло – между нещата Божии и нещата човешки; и пътят ви ще бъде като този на праведните, който ще се развиделява, докато стане съвършен ден (вж. Притчи 4:18)” ⁸ .

Докато служел като член на Кворума на Дванадесетте, Уилфърд Уудръф съобщава:„Президент Джозеф… прочете притчата за лозата и пръчките (вж Иоана 15:1–8) и я обясни, като каза, „Ако спазваме Божиите заповеди, следва да дадем плод и да бъдем приятели на Бога и да знаем що е сторил нашият Господ” ⁹ .

Бог дава закони, които ще ни подготвят за селестиалния покой, ако ги спазваме.

„Бог не ще заповяда нищо, което не е специално пригодено само по себе си да подобри положението на всеки човек, при каквито и обстоятелства да го завари, без значение в кое царство или страна може да е той” ¹⁰ .

„Небесният закон е представен на човека и като такъв той гарантира на всички, които го спазват награда, далеч надхвърляща всеки земен еквивалент, макар че не обещава, че в която и да било епоха вярващият ще бъде свободен от несгодите и бедите, произтичащи от различни източници в резултат на действията на нечестиви хора по земята. Все пак сред всичко това има едно обещание, основано на факта, че това е небесен закон, който превъзхожда човешкия така, както вечния живот земния, и както благословиите, които Бог е в състояние да даде, са по-велики от онези, които могат да бъдат дадени от човека. И със сигурност тогава, ако човешкият закон е обвързващ за човека, когато е признат, колко по-обвързващ трябва да е небесният! И доколкото небесният закон е много по-съвършен от човешкия, колко по-голяма трябва да е наградата, ако се спазва… Божият закон обещава живот, който е вечен, тъкмо наследство до дясната ръка на Бога, недосегаемо от всичките сили на нечестивия…

… Бог има запазено време или период, определен в собственото Му лоно, когато ще отведе всичките Си поданици, които са се подчинявали на гласа Му и са спазвали заповедите Му, в Своя селестиален покой. Този покой е с такова съвършенство и слава, че човек се нуждае от подготовка, преди да може да влезе в него и да се радва на благословиите му, според закона на това царство. Пред вид този факт, Бог е дал известни закони на членовете на човешкото семейство, които, ако бъдат спазвани, са достатъчни да ги подготвят да наследят този покой. Можем да заключим, че това била целта на Бог да ни даде тези Свои закони… Всичките заповеди, съдържащи се в Господния закон, имат включено също и сигурното обещание за награда за всички, които се подчиняват, основано на факта, че това наистина са обещания на Същество, Което не може да лъже, Онзи, Който е в състояние щедро да удържи думата Си до последната подробност” ¹¹ .

През април 1843, Джозеф Смит проповядва следното, записано по-късно в Учение и Завети 130:20–21: „Има закон, безвъзвратно постановен в небесата още преди основаването на този свят, на който са основани всички благословии. И когато получаваме каквато и да е благословия от Бога, това е чрез подчинение на онзи закон, на който тя се основава” ¹² .

„Всички благословии, предопределени за човека от съвета в небесата, са при условие подчинение на този небесен закон” ¹³ .

Онези, които са верни докрай, ще бъдат увенчани с праведност.

„Живейте в строго подчинение на Божиите заповеди и ходете в смирение пред Него, и Той ще ви възвиси в определеното от Него време” ¹⁴ .

„Колко внимателни трябва да бъдат хората какво вършат в тези последни дни, за да не бъдат лишени от очакванията им и да не паднат онези, които мислят, че стоят, понеже не спазват Господните заповеди, докато вие, които вършите волята на Господ и пазите заповедите Му, трябва да ликувате с радост неизразима, защото такива ще бъдат възвисени много високо и ще бъдат вдигнати в триумф над всички царства на този свят” ¹⁵ .

„В 22 гл. на разказа (на Матея) за Месията ние откриваме небесното царство оприличено на цар, който вдига сватба за сина си (вж. Матея 22:2–14). Че този син бил Месията е безспорно, след като в притчата е представено небесното царство; и че светиите или онези, които били счетени за верни на Господ, са хората, които ще бъдат счетени за достойни да наследят място на сватбената вечеря е очевидно от казаното от Иоана в Откровението, където той представя гласа, който чул в небето, като „от голямо множество” или като „глас от силни гърмежи, които казваха,… Господ нашият Бог Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в чист и светъл висон; защото висонът е праведните дела на светиите” (Откровението 19:6–8).

Това че онези, които спазват заповедите Господни и ходят в повеленията Му докрай, са единствените, на които е позволено да седят на този славен пир, се вижда от следните откъси от последното послание на Павел до Тимотея, написано тъкмо преди смъртта му – той казва: „Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), които Господ, праведният Съдия ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление” (2 Тимотея 4:7–8). Всеки, който вярва в разказа, не се съмнява и за миг в това твърдение на Павел, направено, както знаем, малко преди той да напусне този свят. Макар той някога, по собствените му думи, да преследвал и разорявал Божията Църква, след като прегърнал вярата, неспирно се трудел да разпространява славното благовестие: и като верен войник, когато е призован да отдаде живота си за делото, което е прегърнал, той го сторил с уверение за един вечен венец, както самия той казва.

Следвайте трудовете на този апостол от времето на обръщането му във вярата до смъртта и ще имате чудесен пример на трудолюбие и търпение в провъзгласяване на Евангелието на Христа. Осмиван, бичуван и замерян с камъни, в момента, когато се измъквал от ръцете на гонителите си, той провъзгласявал учението на Спасителя по-ревностно от всякога. И може би всички знаят, че той не прегърнал вярата заради почест в този живот, нито за материални богатства. Какво тогава би могло да го подтикне да понесе цялото това бреме? Както той казва, било за да може да получи венеца на праведност от Божията ръка. Никой, предполагаме, не би се усъмнил във верността на Павел до края. Никой не би казал, че не опазил вярата, не бил в доброто воинствуване, нито че до сетния миг не проповядвал и увещавал. И какво щял да получи? Един венец на праведност…

Помислете за момент, братя, и се попитайте дали бихте счели себе си достойни (за) място на сватбения пир с Павел и други като него, ако не сте били верни? Ако не сте били в доброто воинствуване и не сте опазили вярата, може ли да очаквате същите благословии? Имате ли обещание да получите венец на праведност от Господната ръка с Църквата на Първородния? Тогава тук ние разбираме, че Павел уповавал на Христа, защото опазил вярата и обикнал явлението Му, и имал обещанието да получи венец на праведност от Неговата ръка…

… Древните, макар и гонени и угнетявани от хората, получавали от Бог обещание с такова значение и слава, че сърцата ни често са изпълнени с благодарност задето дори ни е позволено да учим от тях, докато размишляваме, че Бог не гледа на лице и че във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, Му е угоден (вж. Деянията 10:34–35)…

Можем да заключим, че ще има ден, в който всички ще бъдат съдени за делата си и наградени според същите; че онези, които са опазили вярата, ще бъдат увенчани с венец на праведност, облечени в бели одежди, допуснати до сватбения пир, освободени от всякаква несгода и ще царуват заедно с Христа на земята, където, според древното обещание, ще опитат с Него от плода на новата лоза в славното царство; поне откриваме, че такива обещания са били давани на древните светии. И макар че не можем да претендираме за тези обещания, дадени на древните, защото те не са наша собственост, дори само защото са били отправени на древните светии, все пак ако ние сме чедата на Всевишния и сме призовани със същото призование като тях и прегръщаме същия завет, който прегърнали те, и сме верни на свидетелството си за нашия Господ като тях, можем да се обърнем към Отца в името на Исус Христос, както правели те, и да получим същите обещания за себе си.

Когато някога тези обещания бъдат получени от нас, това няма да е защото Петър, Иоан и другите апостоли… ходели в страх пред Бога и имали сила и вяра да надделеят и да ги получат, а защото ние самите имаме вяра и се обръщаме към Бог в името на Неговия Син Исус Христос тъкмо както правели те; и когато тези обещания са получени, те ще бъдат пряко към нас, или няма да имаме никаква полза от тях. Те ще ни бъдат дадени за наша полза, бидейки наша собственост (чрез дарбата Божия), заслужени чрез собственото ни усърдие в спазване на Неговите заповеди и ходене правдиво пред Него” ¹⁶ .

„Бихме ви напомнили, братя, за мъките, изпитанията, лишенията и гоненията, които изтърпели древните светии с едничката цел да убедят хората в превъзходството и правотата на вярата в Христа, ако по наше мнение е нужно или би послужило по какъв да е начин да ви подбужда да се трудите на Господното лозе с повече усърдие. Но имаме причина да вярваме (ако направите Светите писания съществена част от вашето изучаване), че постоянството им е известно на всички ви; също и че те са били готови да жертват почестите и удоволствията на този свят, за да получат уверение за венец на вечен живот от ръката на нашия Господ; и отличният им пример в труда, който ни демонстрира тяхното усърдие в делото, което са прегърнали, е нещо, на което да стремите всеки ден да подражавате. И не само тези примери за светии, но и заповедите на нашия Господ са, надяваме се, постоянно в сърцата ви, като ви учат не само на волята Му в провъзгласяване на Неговото Евангелие, но и на Неговата кротост и съвършено поведение към всички, тъкмо в онези времена на жестоки гонения и насилие, с които Той бил обсипан от зъл и прелюбодеен род.

„Помните ли, братя, че Той ви е призовал към святост и да бъдем като Него в чистота? Колко мъдро, колко свято и съвършено трябва да се държите тогава в Неговите очи; и помнете също, че Той постоянно ви наблюдава. Виждайки тези факти в правилна светлина, не можете да не осъзнаете, че без стриктно спазване на всичките Му божествени изисквания, накрая може да се окаже, че не ви достига праведност; и ако е така, ще признаете, че участта ви ще е подобна на тая на безполезните слуги. Поради тази причина, братя, ние ви молим настоятелно да усъвършенствате всички неща, дадени ви като настойничество, за да не загубите своята награда” ¹⁷ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Прочетете заключителния абзац на стр. 171–172, като се съсредоточите над правилото, което Джозеф Смит приел в своя живот. Спомнете си за конкретни заповеди, които сте получили наскоро чрез словата на живия пророк или на Светия Дух. Как сте били благословени, когато без колебание сте им се подчинили?
Преговорете първия абзац на стр. 172. Защо понякога трябва да „останем сами” в „поддържане на верен принцип”? По какви начини ние никога не сме сами в такива моменти? (За някои примери вж. стр. 172–174). Как можем да помогнем децата и младежите да останат верни на Евангелието, дори ако това не е популярно?
Разучете раздела, започващ на стр. 174. По какви причини Бог ни дава заповеди? Защо трябва да се покоряваме на Неговите заповеди?
Преговорете ученията на Джозеф Смит свързани с Матея 22:2–14 и 2 Тимотея 4:7–8 (стр. 175–179). Обмислете как бихте се чувствали, ако бъдете поканени на сватбения пир. Какви хора трябва да бъдем, за да сме достойни да бъдем допуснати? Какво мислите, че означава да се подвизавате в доброто воинстване и да опазите вярата? Спомнете си за някой, който се подвизавал в доброто воинстване и е опазил вярата. Какво може да научите от този човек?
Пророкът Джозеф ни насърчава да помним, че Господ „(ни) е призовал към святост” (стр. 179). Какво означава за вас да бъдете призовани към святост? Как да помним това „призование” може да е от значение в живота ни? Или в живота на членовете на семейството и приятелите ни?

Свързани с темата стихове: Изход 20:1–17; Иоана 7:17; 1 Нефи 3:7; У. и З. 58:26–29; Авраам 3:25