„Бог ще бъде с теб во веки веков”: Пророкът в затвора Либърти

,,В Неговото всемогъщо име сме решени да устоим на горестите като добри войници до края”.

Из живота на Джозеф Смит

На 1 декември 1838 г. Пророкът Джозеф Смит, брат му Хайръм и други братя са преместени от Ричмънд, Мисури, където са затворени в една къща от дървени трупи, в затвора на Либърти, Мисури. Там те престояват над 4 месеца, очаквайки съд по лъжливите обвинения, повдигнати в резултат на гонението на светиите в Мисури. През това време членовете на Църквата биват пропъждани от домовете си в Мисури от техните гонители, което причинява големи страдания. Изпитанията на светиите са източник на голяма тревога за Пророка и спътниците му по време на дългото им задържане в затвора.

Затворът Либърти се състои от горно помещение и подземна тъмница от 17 кв. м, където са държани затворниците. Пророкът описва тяхното положение: „Държаха ни под строга охрана, ден и нощ, в затвор с двойни стени и врати, без право на свобода на съвестта. Храната ни е оскъдна, еднообразна и долнокачествена; лишени сме от привилегията да си готвим сами; принудени сме да спим на пода със слама и нямаме достатъчно одеала да се стоплим; когато имаме огън, сме принудени почти постоянно да търпим пушека. Съдиите от време на време замислено ни казват, че те знаят, че сме невинни и би следвало да бъдем освободени, но не се осмеляват да приложат закона спрямо нас, защото се боят от шайките” ¹ .

Помещението не е достатъчно високо да позволи на мъжете да стоят изправени и Алекзандър Макрай, един от затворниците, казва, че храната е „много долнокачествена и тъй гадна, че не можеше да се яде, докато гладът не ни принудеше” ² .

Мърси Фийлдинг Томсън, член на Църквата, която посещава братята в затвора, по-късно пише: „Извън силите ми бе да опиша какво изпитах, когато бяхме допуснати в затвора от пазача и вратата бе заключена зад нас. Не можахме да не изпитаме ужас, давайки си сметка, че бяхме заключени в тази мрачна и тъмна дупка, подходяща само за най-закора-вели престъпници; но там виждахме Пророка Джозеф – мъжът, избран от Бог да държи ключовете на Неговото царство в диспенсацията на пълнотата на времената, със сила да връзва и развръзва според както Бог нареди – задържан в този противен затвор без никаква друга причина или основание освен че претендираше да е вдъхновен от Бог да установи Църквата Му сред хората” ³ .

По време на задържането на Пророка жена му Ема може да го посети само три пъти. Цялото им останало общуване е чрез писма. На 4 април 1839 г. Пророкът пише: „Скъпа и любима съпруго. Четвъртък вечер по залез слънце сядам да ти пиша, гледайки през решетките на този унил затвор, та да знаеш какво е положението ми. Мисля, че вече станаха 5 месеца и 6 дни, откакто ден и нощ съм под погледа на пазач, между стени, решетки и скърцащи железни врати в унил, мрачен и мръсен затвор. Само Бог знае с какви чувства пиша това писмо. Размишленията на ума при такива обстоятелства не позволяват на перото или езика или на ангелите да опишат или изразят на друго човешко същество, което не е изпитало онова, което преживяваме ние… За избавлението си се опираме само на ръката на Иехова и нищо друго” ⁴ .

От затвора Либърти Пророкът пише също писма до све-тиите, изразявайки любовта си към тях и вярата, че Бог винаги ще подкрепя онези, които уповават в Него. Повечето от следния материал е от писмо до членовете на Църквата от 20 март 1839 г., съдържащо съвета на Пророка до свети-ите,молбите му до Бог и Божият отговор на неговите молитви. Части от това писмо впоследствие стават раздели 121, 122 и 123 на Учение и Завети.

Ученията на Джозеф Смит

Никаква несгода не може да ни отлъчи от Божията любов и общението един с друг.

„Вашият смирен служител Джозеф Смит-младши, затворник заради Господа Исуса Христа и заради светиите, задържан и затворен по силата на шайкокрацията под изтреблен-ческото господство на негово превъзходителство губернаторът Лилбърн У. Богз, в компанията на своите колеги затворници и обични братя Калеб Болдуин, Лаймън Уайт, Хайръм Смит и Алекзандър Макрай изпращам на всички ви поздрав ⁵ . Нека милостта на Бог Отец и на нашия Господ и Спасител Исус Христос се установи върху всички вас и да пребъдва с вас до века. Нека знанието да ви се умножава по милостта Божия. И нека вярата и добродетелта, знанието и себеобуздание, търпението и благочестието, и братската доброта и милосърдие бъдат с вас и изобилстват, да да не сте безделни в нищо, нито безплодни (вж. 2 Петрово1:5–8).

Доколкото знаем, повечето от вас са запознати с неправдите, смазващата несправедливост и жестокостите спрямо нас; като бяхме затворени по лъжливи обвинения в какви ли не злодейства и хвърлени в затвор със здрави стени, заобиколени от силна охрана, която постоянно ни наблюдава ден и нощ, неуморна като дявола, който изкушава Божия народ и им залага капани:

Затова, скъпи обични братя, ние сме повече от готови и желаем да претендираме за вашето общение и любов. Тъй като в нашите обстоятелства духовете ни следва да си спомнят всички неща в свято възпоменание, точно като вашите, и мислим че поради това нищо не може да ни отлъчи от Божията любов и общението един с друг (вж. Римляните 8:39), и че всякакви видове нечестие и жестокост, упражнявани върху нас, само повече ще обвържат сърцата ни и ще ги запечатат в любов.

Няма нужда да ви казваме, че сме държани в окови без причина, нито е нужно вие да ни казвате, „Прогонени сме от домовете ни и сме тормозени без причина”. Ние взаимно разбираме, че ако жителите на щата Мисури бяха оставили све-тиите на мира и жадуваха за мир, както беше някога, днес в щата щеше да има само мир и спокойствие; нямаше да сме в този ад,… където сме принудени да слушаме само богохулни клетви и да сме свидетели на богохулство, пиянство, лицемерие и поквара от всякакъв вид. И отново, плачовете на сираците и вдовиците срещу тях нямаше да достигат чак до Бог. Нито невинната кръв щеше да опетни земята на Мисури… Това е един разказ за злочестина, един прискърбен разказ, да, един разказ, пълен с печал; твърде много за разказване, твърде много за размишление, прекалено за човешки същества …

(Нашите гонители) вършиха тези неща със светиите, които не им бяха сторили зло, които бяха невинни и добродетелни, които обичаха Господ, техния Бог и желаеха да изоставят всичко заради Христа. Тези неща са ужасни за разказване, но са наистина верни. Неизбежно е престъпленията да идват, но горко на онези, чрез които те идват (вж. Матея 18:7)” ⁶ .

Несгодата трае само един къс момент; ако устоим добре, ще бъдем възвисени в присъствието Божие.

„О, Боже, къде си Ти? И къде е шатрата, която покрива тайното Ти място? Докога ще се възпира Твоята ръка, а окото Ти, да, Твоето чисто око докога ще гледа от вечните небеса неправдите против Твоите люде и Твоите служители, а ухото Ти ще бъде пронизвано от възгласите им?

Да, о, Господи, докога ще страдат те от тези неправди и незаконно подтисничество, преди сърцето Ти да се смекчи към тях, а недрата ти да се затрогнат от състрадание към тях?

О, Господи, Боже Всемогъщи, създателю на небесата, земята и моретата, и на всички неща, които в тях са, Ти, Който обуздаваш и подчиняваш дявола и мрачното и тъмно владение на Сеол! Простри ръката Си, нека Твоето око пронизва, нека шатрата Ти бъде вдигната, нека тайното Ти място да не бъде повече покрито, нека ухото Ти се наклони, нека сърцето Ти се смекчи и нека недрата Ти се затрогнат от състрадание към нас. Нека гневът Ти се разпали срещу враговете ни; и в яростта на сърцето Си отмъсти с Твоя меч за сторените ни неправди; Спомни Си за Твоите страдащи све-тии, о, Боже наш, и Твоите служители ще се радват в името Ти во веки …

Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни; и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе и ти ще тържествуваш над всички твои зложелатели” ⁷ . (Абзаците от този раздел се намират и в У. и З. 121:1–8).

Божията сила е по-голяма от всяко зло и евангелските истини най-накрая ще тържествуват.

„Позволете ми да ви кажа, братя, че когато невежество, суеверие и фанатизъм се наместят там, където не бива, често за добруването на тази Църква това е като пороен дъжд от планините, който залива най-чистия и кристален поток с кал, тиня и мръсотия, и затъмнява всичко, което по-рано е било бистро, и всичко руква в един общ потоп; но времето надживява потопа, и макар за момента да сме влачени в тинята на пороя, следващата вълна може би с течение на времето ще ни доведе до извор прозрачен като кристал и чист като сняг, докато мръсотията, плавеят и боклукът са останали и са били очистени по пътя.

Колко дълго могат да останат нечисти движещите се води? Коя сила ще възспре небесата? Колкото човек би могъл да простре слабата си ръка и да спре постановения ход на река Мисури или да я обърне обратно на течението, толкова може да се попречи на Всемогъщия да излива познание от небесата върху главите на светиите от последните дни. (Този абзац се намира и в У. и З. 121:33).

„Какво е (губернаторът Лилбърн компания убийци освен досадни върбови коренища на брега, о които се заплита плавей? Със същия успех можем да спорим, че водата не е вода, защото планинските ручеи изпращат надолу тиня и мътят кристалната струя, макар след това да я оставят по-чиста от преди; или че огънят не е огън, защото може да бъде угасен, ако е залят с водата; както да кажем, че делото ни потъва, защото изменници, лъжци, свещеници, крадци и убийци, упорити в хитростта и убежденията си, са изсипали от позицията на властта и духовното си нечес-тие и от твърдините на дявола един потоп от кал, тиня и мръсотия … върху главите ни.

Не! Да не бъде. Пъкълът може да сипе яростта си като изгарящата лава на вулкана Везувий или Етна, или най-ужасната от огнедишащите планини, и все пак „мормонството” ще устои. Водата, огънят, истината и Бог са все реалности. „Мормонството” е истина. Бог е нейният автор. Той е нашият щит. Чрез Него сме били родени. Именно чрез Неговия глас сме били призовани в една диспенсация на Неговото Евангелие в началото на пълнотата на времената. Чрез Него сме получили Книгата на Мормон; и чрез Него продължаваме да съществуваме днес; и чрез Него ще продължим да съществуваме, ако това бъде за наша слава; и в Неговото всемогъщо име сме решени да устоим на горестите като добри войници до края.

… Когато прочетете това, ще научите, и ако не го научите, ще имате тази възможност, че стени и окови, врати и скърцащи панти, и полууплашени до смърт пазачи и тъмничари… са предвидени в самата си природа да сторят душата на честния човек да се чувства по-силна от пъкъла …

… Ние сме вашите братя и другари по страдание, и затворници за Исуса Христа заради Евангелието, и заради надеждата за слава, която е в нас” ⁸ .

Спасителят разбира всичките ни страдания и ще бъде с нас во веки веков.

Господ утешава Пророка със следните слова: „Краищата на земята ще разпитват за името ти и безумците ще ти се присмиват, и пъкълът ще се бори против теб, докато чистите по сърце и мъдрите, и благородните, и добродетелните ще търсят постоянно съвет и власт, и благословии от ръцете ти. И твоите хора никога не ще се обърнат срещу теб от свидетелството на предатели. И въпреки че тяхното влияние ще те хвърли в трудности, зад решетки и стени, ти ще бъдеш на почит, освен само за кратко време, а гласът ти сред твоите врагове ще бъде по-страшен от този на свиреп лъв, поради твоята праведност, и твоят Бог ще стои до теб во веки веков.

И ако ти си призован да минеш през горест, ако си в опасност сред неверни братя, ако си в опасност сред крадци, ако си в опасност по суша или по море, ако си обвинен с всякакъв вид лъжливи обвинения, ако враговете ти те връхлетят и те откъснат от общение с баща ти и майка ти, с братята и сестрите ти, и ако с изваден меч враговете ти те откъснат от лоното на жена ти и на потомството ти, и твоят по-голям син, въпреки че е само на шест години, се хване за дрехата ти и каже: Татко мой, татко мой, защо не можеш да останеш с нас? O, татко мой, какво ще правят тези човеци с теб, и ако след това го отблъснат с меч от теб, а ти бъдеш завлечен в тъмница и враговете ти дебнат около теб като вълци за кръвта на агне; и ако бъдеш хвърлен в яма или в ръцете на убийци, и ти бъде наложена смъртна присъда, ако бъдеш хвърлен в бездната, ако бурните вълни заговорничат против теб, ако свирепите ветрове станат твоя враг, ако небесата почернеят и всички елементи се обединят, за да преградят пътя, и най-вече, ако самите челюсти на пъкъла разтворят широко уста за теб, знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро.

Синът Човешки слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?

Ето защо остани в пътя си и свещеничеството ще остане с теб, защото техните предели са определени и те не могат да ги преминат. Дните ти се знаят и годините ти няма да бъдат изброени по-малко, ето защо не се бой от това, което човек може да стори, защото Бог ще бъде с теб во веки веков” ⁹ . (Абзаците от този раздел се намират и в У. и З. 122:1–9).

Тихият тънък глас шепне утеха на душите ни сред дълбините на печал и утеснение.

Скоро след като на Пророка е позволено да избяга от тъмничарите си в Мисури, той припомня чувствата си по време на затворничеството: „Трябва да кажа, че макар по времето, когато бях в ръцете на моите неприятели, да изпитвах голяма тревога за семейството си и приятелите, които бяха така безчовечно малтретирани, … що се отнасяше до мен, се чувствах съвършено спокоен и покорен на волята на моя Небесен Отец. Знаех, че съм невинен, както и светиите, и че не сме сторили нищо, за да заслужим такова отношение от страна на нашите подтисници. Съответно мога да се обърна за избавление към онзи Бог, Който държи живота на всички хора в ръцете Си и Който често ме е спасявал от портите на смъртта; и въпреки че всеки път за спасение изглеждаше напълно затворен и смъртта се взираше в лицето ми, и унищожението ми изглеждаше сигурно, според хорския светоглед, при все това, от първото ми влизане в лагера изпитвах увереност, че аз и моите братя, и семействата ни ще бъдем избавени.

Да, тихият тънък глас, който толкова често бе шепнал утеха на душата ми сред дълбините на печал и утеснение, ми нареждаше да дерзая и обещаваше избавление, което ми даде голяма утеха. И макар племената да беснееха и хората да си въобразяваха лъжи, при все това Господ на Силите, Богът на Яков бе моето прибежище; и когато Го призовах в изпълнения с бедствие ден, Той ме избави (вж. Псалми 46:7; 50:15); за което призовавам душата ми и всичко, което е вътре в мен, да благослови и слави Неговото свято име. Защото макар и да бях „угнетяв(ан)… отвсякъде, но не (съм) утеснен; в недоумение (съм), но не до отчаяние; гонен (съм), но не остав(ен); повал(ен съм), но не погуб(ен)” (вж. 2 Коринтяните 4:8–9)” ¹⁰ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете описанието на затвора в Либърти, Мисури (стр. 383–385). Като изучавате и обсъждате тази глава, помислете за обстоятелствата, при които Пророкът пише словата в нея. Преговорете третия абзац на стр. 388. По какъв начин разказът на Пророка в затвора Либърти е пример за тази истина?
Изучете третия абзац на стр. 386. Как от трудните обстоятелства понякога „духовете ни… си спомнят всички неща в свято възпоменание”? По какви начини изпитанията и гоненията „обвързват сърцата ни” към членове на семейството и приятели? Какви изживявания, свързани с тези истини, сте имали?
Джозеф Смит заявява, че нищо не може да отлъчи него и братята му от Божията любов (стр. 386). Какви са мислите или чувствата ви, като размишлявате над това заявление? По какви начини можем да бъде отлъчени от Божията любов? Кои са някои от нещата, които трябва да правим, за да пребиваваме в Божията любов?
Прочетете втория абзац на стр. 388. Какво можем да сторим, за да получим мира, който ни предлага Господ? Какво получавате от Господното уверение, че бедствието и страданията на Джозеф Смит „ще бъдат краткотрайни”?
Преговорете уверенията на Джозеф Смит към светиите, че неприятелите на Църквата не биха могли да направят нищо, за да попречат на силата Божия (стр. 388–389). Защо ние понякога забравяме тази истина? Какво можем да направим, за да я помним?
Изучете словата на Пророка на стр. 389–391. Как животът ни може да се промени, ако помним, че изпитанията могат да ни дадат опит и да са за наше добро? Какво значи за вас да знаете, че Спасителят е слязъл по-ниско от всички неща? Какво мислите, че значи „остани в пътя си”?
Прочетете последните три абзаца на главата (стр. 391–392). Помислете за това кога Светият Дух ви е утешавал в трудно време. Имали ли сте такива изживявания, които са подходящи за споделяне?

Свързани с темата стихове: Филипяните 3:8–9; Мосия 23:21–24; Алма 7:11; 36:3