Истини от притчите на Спасителя в Матея 13

„Колелата на колесницата на царството продължават да се търкалят, тласкани от могъщата ръка на Иехова, и въпреки цялото противопоставяне ще продължават да се търкалят, докато всичките Му слова не се изпълнят”.

Из живота на Джозеф Смит

Тъй като строежът на храма Къртлънд наближава завършека си, Джозеф Смит и светиите почват да се готвят за големите благословии, които ще получат там. В помощ на подготовката на братята за освещаването на храма през ноември 1835 г. в училището за старейшини започва сесия. Това училище е основано през 1834 г. като продължение на училището за пророци, провеждано преди това.

Заедно с други предмети Джозеф Смит и останалите братя учат иврит, езикът, на който изначално е написана по-голямата част от Стария завет. Дневникът на Пророка за този период показва, че той изучава иврит почти всеки ден, често по много часове дневно. Записките в дневника му включват изрази, като „прекарах деня в учене на иврит” или „бях на училище и четох на иврит” ¹ На 19 януари 1836 г. той пише: „Прекарах деня в училище. Господ ни благослови в учението ни. Този ден започнахме да четем библиите си на иврит много успешно. Сякаш Господ открива умовете ни по един чудодеен начин, за да разбираме словото Му на оригиналния език” ² Месец по-късно пише: „Бях на училище и четох и превеждах с моя клас както обикновено. Душата ми се наслаждава да чете Господното слово в оригинал” ³ .

Преживяното от Джозеф Смит в училището за старейшини е само едно доказателство за любовта му към Писанията. Той ги изучава усърдно, намирайки в тях утеха, знание и вдъхновение през целия си живот. Показателно е, че тъкмо един пасаж от Библията го довежда до това да иска мъдрост от Бог и да получи Първото видение, когато е само на 14 г. (вж. Яковово 1:5).

Трудовете и проповедите на Пророка са пълни с цитати и тълкувания, защото той изучава Писанията тъй обширно, че те стават неразделна част от мисленето му. В своите учения той пряко цитира Писанията, позовава се на тях, парафразира ги и ги използва като основа на проповедите си. „Зная Писанията и ги разбирам”, заявява той през април 1844 г. ⁴

Изключителното му познаване на Писанията му позволява да проповядва и да ги тълкува с голяма сила и яснота, и мнозина, които са го чували да говори, помнят това му умение. Президент Бригъм Йънг си спомня, че Пророкът „можеше да вземе Писанията и да ги направи тъй ясни и прости, че всеки да може да ги разбере” ⁵ .

Уондъл Мейс припомня: „Слушал съм Пророка Джозеф Смит публично и в тесен кръг, в слънце и дъжд, както правеха мнозина, докато той ги учеше от подиума. И в моя, и в неговия дом се чувствах непринудено с него… и знаех, че човек не може да обясни Писанията, да ги разгърне пред погледа тъй ясно, че никой да не разбере погрешно смисъла им, освен ако не е учен от Бог.

Понякога се чувствах засрамен от себе си, защото макар и да бях учил Писанията тъй много още от дете, не бях видял онова, което бе тъй ясно, когато той го развиеше. Той, тъй да се каже, превърташе ключа и вратата на знанието се отваряше широко, откривайки ценни принципи, и нови, и стари” ⁶ .

Познаването на Писанията от Пророка е видно в следното писмо, където той дава пророческо тълкуване на притчите на Спасителя от Матея 13. Той учи, че тези притчи описват установяването на Църквата по времето на Спасителя и чудотворното й разрастване и съдба в последните дни.

Ученията на Джозеф Смит

Спасителят учи чрез притчи, така че онези, които вярват в ученията Му, да могат да получат по-голямата светлина, докато онези, които ги отхвърлят, ще загубят и светлината, която имат.

„И учениците се приближили и казали (на Спасителя), защо им говориш с притчи? (Бих искал тук да отбележа, че „им”, употребено в този въпрос … се отнася до множеството). Той им отговорил и казал (на учениците), Защото на вас е дадено да знаете тайнствата на небесното царство, а на тях (на невярващите), не е дадено. Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има” (Матея 13:10–12).

От казаното разбираме, че онези, които по-рано очаквали идването на Месията, според свидетелството на пророците и после по онова време, продължавали да Го очакват, но нямали достатъчно светлина поради тяхното неверие да Го разпознаят като техен Спасител и истинския Месия, съответно трябва да бъдат разочаровани и да загубят дори онова знание – или да им се отнеме всичката светлина, разбиране и вяра – които са имали по този въпрос. Следователно от онзи, който не ще получи по-голямата светлина, ще се отнеме всичката светлина, която е имал; и ако светлината, която е във вас, се превърне в тъмнина, то колко голяма ще е тази тъмнина! „Затова”, казва Спасителят, „им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят, а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва, „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите” (Матея 13:13–14).

„Сега ние откриваме, че самата причина, приписана от този пророк (Исаия) защо те няма да приемат Месията, била защото те не разбирали или не искали да разберат и виждайки, те не забелязвали; „Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, и Аз да ги изцеля” (Матея 13:15). Но какво казва Той на учениците Си? „А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха” (Матея 13:16–17).

Тук отново правим бележка – понеже откриваме, че самият принцип, по който учениците се считат за благословени е, че им било позволено да виждат с очите си и да чуват с ушите си – че осъждането, което се установило върху множеството, което не получило Неговото слово, защото то не желаело да вижда с очите си и да чува с ушите си, не защото не могли, нито защото нямали привилегията да виждат и чуват, а защото сърцата им били пълни с беззаконие и мерзости; „както правеха бащите ви, така правите и вие” (Деянията 7:51). Пророкът, предвиждайки, че те ще вкоравят сърцата си, ясно го заявява; и ето го осъждението на света; че светлината дойде на света и човеците избраха тъмнина вместо светлина, защото делата им бяха зли. Това е проповядвано тъй ясно от Спасителя, че и човек, който само преглежда текста, не би се объркал с него.

… те на Ваал те нямат сила да заслепят очите ни и да помрачат разбирането ни, ако ние само отворим очи и за известно време четем с прямота” ⁷ .

Притчата за сеяча показва последиците от проповядването на Евангелието; също и че Спасителят установил царството си в средата на времето.

„По времето, когато Спасителят казва тези прекрасни поговорки и притчи, съдържащи се в (Матея 13), ние Го намираме седнал в една ладия да говори на множеството, което Го притиснало, за да чуе думите Му; и Той започнал да ги учи, казвайки:

„Ето, сеячът излезе да сее; и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; птиците дойдоха и ги изкълваха. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а като изгря слънцето, пригоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. Който има уши да слуша, нека слуша” (Матея 13:3–9)…

Но чуйте обяснението на притчата за сеяча: „При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му”. Отбележете сега израза – посеяното в сърцето му. „Той е посеяното край пътя” (Матея 13:19). Хора, които нямат в себе си принципа на праведност и чиито сърца са пълни с беззаконие и не изпитват желание да следват принципите на истината, не разбират словото на истината, когато го чуят. Дяволът отнема словото на истината от сърцата им, защото в тях няма желание за праведност.

„А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема; корен обаче няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонения поради словото, начаса се съблазнява. А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет” (Матея 13:20–23).

Така сам Спасителят обяснил на учениците Си притчата, която им разказал и не оставил никаква тайна или сянка в умовете на онези, които твърдо вярват в думите Му.

Следователно правим заключението, че това че самото множество или светът, както те са обозначени от Спасителя, не са получили обяснение за Неговите притчи, е поради неверието им. На вас, казва Той (говорейки на учениците си), е дадено да знаете тайните на царството Божие (вж. Матея 13:11). И защо? Поради вярата и доверието, което имали в Него. Тази притча е разказана да покаже последиците, които произтичат от проповядването на словото и ние вярваме, че това е пряка алюзия за началото или създаването на царството в онова време; ето защо ще продължим да следваме Неговите слова относно царството оттогава насам, тъкмо до края на света” ⁸ .

Притчата за житото и плевелите учи, че праведните и нечестивите ще растат заедно до края на света, когато праведните ще бъдат прибрани, а нечестивите изгорени.

„Друга притча им предложи, като каза (която притча съдържа алюзия за създаване на царството, също през онази епоха на света): Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но докато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй, искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми” (Матея 13:24–30).

Сега от тази притча ние научаваме не само за създаването на царството по времето на Спасителя, което е представено от доброто семе, което принася плод, но също и за разлагането на Църквата, представено от плевелите, посени от неприятеля, което Неговите ученици с удоволствие биха оплевили, или очистили Църквата, ако техните идеи биха били одобрени от Спасителя. Но Той, знаейки всички неща, казва, Не така. Сякаш Той казва, вашите идеи не са правилни, Църквата е в детството си и ако предприемете тази прибързана стъпка, ще унищожите житото, или Църквата, заедно с плевелите; затова е по-добре да ги оставим да растат заедно до жътва, или до края на света, което значи унищожението на нечестивите, което още не е изпълнено…

„…учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са чедата на царството; а плевелите са чедата на лукавия” (Матея 13:36–38).

Нека сега нашите читатели отбележат израза „нивата е светът, … плевелите са чедата на лукавия, неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века (нека внимателно отбележат този израз – свършекът на века) ; а жетварите са ангели” (Матея 13:38–39).

Сега човеците не могат да имат никакви възможни основания да кажат, че това е в преносен смисъл или не значи онова, което казва, защото Той обяснява, че преди това е говорил с притчи и според този език краят на света е унищожението на нечестивите, жътвата и краят на света съдържат алюзия пряко към човешкото семейство в последните дни, не към света, както мнозина са си представяли, и към онова, което ще предхожда пришествието на Човешкия Син и възстановяването на всичко, за което е говорено от века чрез устата на всичките свети пророци; ангелите също имат отношение към това велико дело, защото те са жътварите.

„И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века” (Матея 13:40); ще рече, тъй като Божиите служители ходят да предупреждават народите, и свещеници, и народ, и тъй като те вкоравяват сърцата си и отхвърлят светлината на истината, ще бъдат предадени на ударите на Сатана, и законът ще бъде запечатан и свидетелството затвърдено… те са оставени в мрак и предадени в деня на изгарянето; така, бидейки обвързани от своите вярвания, връзките сторени здрави от свещениците им, (те) са подготвени да се изпълни казаното от Спасителя – „Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, що съблазнява, и ония, що вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Матея 13:41–42).

Ние разбираме, че събирането на житото в житниците или хамбарите трябва да стане, докато плевелите бъдат вързани и приготвени за деня на изгарянето; че след деня на изгарянето „праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша” (Матея 13:43)” ⁹ .

Притчата за синаповото зърно учи, че Църквата и царството Божие, установени в тези последни дни, ще се разпространят по цялата земя.

„И пак друга притча, предложена им от Него, съдържа алюзия за царството, което следва да бъде установено преди или по време на жътвата, и гласи следното, „Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му” (Матея 13:31–32). Сега ние можем да открием ясно, че този образ е даден да представи Църквата, така както тя ще се появи в последните дни. Ето, царството небесно е сравнено с него. Сега, на какво прилича той?

Нека вземем Книгата на Мормон, която един човек взел и скрил на нивата си, опазвайки я чрез своята вяра, за да се появи тя в последните дни или в подходящото време; нека видим появата й от земята, която наистина може да се счита за най-малкото от всички семена, но ето я да се разклонява, да, именно да се издига с високи клони и богоподобно величие, докато, като синаповото зърно, стане по-голямо от всички злакове. И наистина, тя изниква и се показва от земята, и правда наднича от небето надолу към земята (вж. Псалми 85:11; Моисей 7:62), и Бог праща долу Своите сили, дарове и ангели да се подслонят по клоните й.

Царството небесно е като синапово зърно. Ето, прочее, не е ли царството Божие, което издига глава в последните дни във величието на Своя Бог, тъкмо Църквата на светиите от последните дни, подобно на непристъпна, непоклатима канара посред велика водна бездна, изложена на бурите и вихрушките на Сатана, която досега стои непоклатимо и смело посреща гигантските вълни на противопоставянето, предизвикани от вилнеещите въртопи на потъващи кораби, които с бурна пяна са се разбивали и още се разбиват върху величествения склон, тласкани напред с удвоена ярост от врага на праведността?…

… Облаците на мрака, подобно на гигантски вълни, отдавна се блъскат о непоклатимата канара на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни; и въпреки всичко синапеното зърно продължава да издига високите си клонове все по-нагоре и по-нагоре и да се разпростира все повече и повече; и колелата на колесницата на царството продължават да се търкалят, тласкани от могъщата ръка на Иехова, и въпреки цялото противопоставяне ще продължават да се търкалят, докато всичките Му слова не се изпълнят” ¹⁰ .

Свидетелствата на тримата очевидци и Писанията от последните дни са като кваста, която била замесена в брашно; притчата за мрежата учи за събирането по света.

„Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото” (Матея 13:33). Притчата може да бъде изтълкувана, че Църквата на светиите от последните дни възниква от малкото квас, заложена у тримата очевидци. Вижте колко е подобно това на притчата! Тя бързо заквасва малкото и скоро ще закваси всичко…

„Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид и, като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха” (Матея 13:47–48). За да видите как действа този пример, погледнете потомството на Иосиф, разпространяването на евангелската мрежа по лицето на земята, събирането от всякакъв вид, та добрите да може да бъдат спасени в съдове, подготвени за тази цел, а ангелите ще имат грижата за лошите. „Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме” (Матея 13:49–51). И ние казваме да, Господи; и нека и те да могат да кажат, да, Господи, защото тези неща са тъй ясни и славни, че всеки светия в последните дни трябва да им отвърне с искрено „амин”.

„А Той им рече: Затова всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо” (Матея 13:52).

За да видите как действа този пример, вижте Книгата на Мормон, появила се от съкровището на сърцето. Също заветите, дадени на светиите от последните дни (Учение и Завети), също превода на Библията – донесли така от сърцето неща стари и нови, отговарящи така на трите мери брашно, вече подложени на пречистващото докосване чрез откровение от Исус Христос, и служението на ангели, които вече са започнали това дело в последните дни, които отговарят на небесата, заквасващи цялото тесто. Амин” ¹¹ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете стр. 313–314. Какво можем да научим от примера на Джозеф Смит, което да ни помогне в собственото ни изучаване на Писанията?
Преговорете обяснението на Джозеф Смит защо понякога Спасителят учи чрез притчи (стр. 315–316). Какво значи според вас да виждаме с очите си и да чуваме с ушите си, докато учим евангелските истини? Защо мислите, че светлината ще бъде отнета от нас, ако не желаем да получим по-голямата светлина? Помислете какво трябва да правите, за да получите повече евангелска светлина.
Изучете притчата за сеяча (стр. 316–318). В нея Спасителят показва, че едно и също евангелско послание има различни резултати според хората, които го получават. Защо словото Божие не може да расте у хора, чиито сърца са „пълни с беззаконие”? Защо премеждията и гонението карат някои да се отдръпнат от словото Божие? По какви начини „светските грижи” и „примамката на богатството” могат да заглушат словото в нас?
Как можем да направим така, че нашата „почва” да бъде добра, когато словото бъде посято в нас? Какво могат да направят родителите, за да помогнат на децата си да подготвят сърцата си да приемат словото?
В притчата за житото и плевелите (стр. 323–324) житото представлява праведните или „чедата на царството”. Плевелите представляват „чедата на лукавия”. Как можем да останем верни дори когато на „плевелите” е позволено да растат сред „житото”? Как Учение и Завети 86:1–7 ви помага да разберете притчата?
По какви начини Църквата днес е подобна на развиващото се дърво в притчата за синапеното зърно? (За някои примери вж. стр. 320–321).
Преговорете стр. 322. Обърнете внимание, че кваста е вещество, което кара хлебното тесто да бухва. По какви начини Писанията от последните дни са като квас за Църквата? Как те са като квас лично за вас? Как тези Писания са като съкровища, които са „стари и нови”?
Защо в притчата за евангелската мрежа (стр. 322) мислите, че е важно в мрежата да се събира риба от всякакъв вид? Как тази притча се изпълнява днес?

Свързани с темата стихове: Лука 8:4–18; Алма 12:9–11; У. и З. 86:1–11; 101:63–68