Колко славни са верните, справедливи и предани приятели

„Приятелството е един от възвишените основни принципи на мормонизма…. То обединява човешкия род с щастливото си влияние”.

Из живота на Джозеф Смит

През август 1842 г. гражданските власти от Мисури правят многократни опити да заловят Пророка Джозеф Смит. Боейки се, че ще бъде убит, ако го арестуват и откарат в Мисури, Пророкът се укрива. На 11 август той праща съобщение на няколко верни приятели и членове на семейството да се срещнат на остров в р. Мисисипи недалеко от Наву. Същата нощ Ема Смит, Хайръм Смит, Нюъл К. Уитни и други се събират на брега на реката и с малка лодка отиват до уговореното място на срещата. Щастлив, Пророкът стиска ръката на всеки, благодарен за помощта и утехата на истинското приятелство. По-късно той надълго описва в дневника си чувствата си на благодарност към своите роднини и приятели. Някои от тези записки в дневника са включени в тази глава. Няколко седмици по-късно Пророкът завършва едно писмо с думи, изразяващи чувствата му към тях: „Аз съм както винаги ваш смирен служител и неизменен приятел, Джозеф Смит” (У. и З. 128:25).

Светиите отговарят на чувствата на Пророка, смятайки го не само за свой пророк, но и за приятел. Бенджамин Ф. Джонсън, близък приятел и личен секретар на Джозеф Смит, припомня: „Джозеф Пророкът - като приятел той бе верен, дълготърпелив, благороден и предан… Като събеседник за общуване той бе много надарен - бе мил, щедър, обичащ смеха… Понякога за веселие той се бори с приятел или често мери силите си с другите в теглене на тояга, седнал на пода с крака, опрени в техните. Но никога не намираше равен по сила. Шеги, картинки, описващи думи, римуване на стихчета и пр., не бяха нещо необичайно. Но по-често се случваше да поиска да изпее една или няколко от любимите си песни… При все това, макар и тъй общителен и на моменти веселяк, той не допускаше безочливост или неподходящи своеволия” ¹ .

Джозеф Смит е тъй милосърден, колкото и общителен, както си спомня един млад мъж: „Бях в дома на Джозеф; той бе там и няколко мъже седяха на оградата. Джозеф излезе и поговори с всички нас. Скоро се приближи един мъж и каза, че предната нощ къщата на един беден брат, който живеел на известно разстояние от града, била изгорена. Почти всички мъже казаха, че съжаляват за човека. Джозеф бръкна в джоба си, извади пет долара и каза, „Изпитвам съжаление към този брат за сумата от пет долара; вие с каква сума ще изразите своето съжаление?” ²

Вероятно голямата обич на Джозеф Смит към приятелите му прави предателствата на някои от тях особено тежки за понасяне. В Наву приятели, на които Пророкът има доверие, се обръщат срещу него. Обаче много приятели отвръщат на лоялността на Пророка, като устояват с него до края.

Един такъв приятел е Уилард Ричардз, член на Кворума на Дванадесетте, който е затворен с Джозеф и Хайръм Смит и Джон Тейлър в Картидж, Илинойс. Докато са държани в затвора, на мъжете е позволено да се преместят от килията на приземния етаж в по-удобната стая на втория етаж на затвора. После, малко преди мъченичеството, тъмничарят предлага, че затворниците ще са на по-сигурно място в съседната килия с железни решетки. Джозеф пита старейшина Ричардз, наричан „доктор” от приятелите си, защото практикувал медицина: „Ако отидем в килията, ще дойдеш ли с нас?” Докторът отвръща, „Братко Джозеф, ти не ме помоли да прекося реката с теб, не ме помоли да дойда в Картидж, не ме помоли да дойда в затвора с теб - и мислиш,че аз ще те изоставя сега? Но ще ти кажа какво ще направя; ако бъдеш осъден на обесване за измяна, аз ще бъда обесен на твое място и ти ще си тръгнеш свободен”. Джозеф казва, „Не можеш”. Докторът отговаря, „Ще го сторя” ³ .

Ученията на Джозеф Смит

Истинските приятели облекчават взаимно своите скърби и остават верни дори във време на несгоди.

Джозеф Смит пише следното за членове на семейството и приятели, които го посещават на 11 август 1842 г., докато се укрива: „Колко добро и славно ми се струва да намериш чисти и свети приятели, които са верни, справедливи и предани, които не се обезсърчават и чиито колене не са отслабнали и са утвърдени, докато служат на Господ, посрещайки моите нужди в деня, когато гневът на моите неприятели бе изсипан върху мен…

„Колко славни бяха чувствата ми, когато срещнах тази вярна и дружелюбна група в нощта на единадесети, в четвъртък на острова при устието на блатото (тресавището) между Зарахемла и Наву: с каква неописуема възхита и какъв изблик на радост бяха пълни гърдите ми, когато онази вечер взех за ръка моята обична Ема - тя, която бе моя съпруга, тъкмо жената на моята младост и избора на сърцето ми. Много бяха отраженията в ума ми, когато за момент помислих за множеството места, които бяхме призовани да прекосим, мъките и неволите, скърбите и страданията, и радостите и утехите от време на време, които обсипваха пътя ни. О, каква хармония обзе ума ми за миг, тя отново бе тук,… безстрашна, твърда и непоколебима - незаменимата, любяща Ема!

Там бе брат Хайръм, който след това ме улови за ръка -един истински брат. Аз си мислех, братко Хайръм, какво вярно сърце имаш ти! О, нека вечният Иехова положи корона от вечни благословии върху главата ти като награда за грижата, която си проявил за моята душа! О, колко много са скърбите, които сме споделяли заедно; и отново се намираме заедно оковани от безпощадната ръка на подтисничеството. Хайръм, името ти ще бъде записано в книгата на Господния закон, защото онези, които идват след теб, могат да гледат за пример от твоите дела.

Казах си, ето тук е и брат Нюъл K. Уитни. Колко пъти гледки на печал са обсипвали заедно пътищата ни, и все пак се срещаме още веднъж да ги споделим отново. Ти си верен приятел, на когото огорчените човешки синове могат да се доверяват в най-съвършена сигурност. Нека благословиите на Всевечния увенчаят и твоята глава. Колко горещо е сърцето ти! Колко загрижена е душата ти за добруването на човек, който е бил пропъден и мразен от почти всички хора. Братко Уитни, ти не знаеш колко силни са онези връзки, привързали моята душа и сърце към теб…

Не мисля да споделям подробностите за онази свята нощ, която винаги ще бъде помнена от мен, но имената на верните са онова, което искам да запиша тук. Тези хора аз срещнах във време на успех и те бяха мои приятели; и сега ги срещам в несгода, и те все още са мои горещи приятели. Тези хора обичат Бога, на Когото служа; те обичат истините, които провъзгласявам; те обичат добродетелните и свети учения, които пазя в сърцето си с най-топли чувства и с този плам, който не може да бъде отречен…

…Надявам се също, че ще видя отново (приятелите си), ще мога да се потрудя за тях и да служа за тяхна утеха. Те не ще дирят приятел, докато съм жив; сърцето ми ще обича и ръцете ми ще се трудят за онези, които обичат и се трудят за мен, и ще бъда винаги верен на приятелите си. Ще бъда ли аз неблагодарен? Наистина не! Да не бъде!” ⁴

На 23 август Пророкът продължава: „Открих, че чувствата ми… към моите приятели се възраждат, докато размишлявам за добродетелите и добрите качества и черти на малцината верни, които сега записвам в книгата на Господния закон - имената на които стояха редом с мен във всеки миг на опасност тези дълги 15 години, които изминаха - да кажем например, моят по-голям и обичан брат Джозеф Найт-старши, който бе сред първите, грижещ се за моите потребности, докато бях в началото на труда си по довеждане на бял свят на Господното дело и полагане основите на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Петнадесет години той бе верен и предан, и справедлив, и образцов, и добродетелен, и любезен, без да се отклонява ни наляво, ни надясно. Ето един праведен човек, нека Бог Всемогъщи продължи дните на възрастния мъж, и нека неговото треперещо, измъчено и грохнало тяло бъде обновено и му бъде върнато в силата на здравето, ако това е волята Ти, о, Боже; и за него от синовете на Сион, докато има и един останал, бъде казвано, че този човек е верен мъж на Израил; затова името му не ще бъде никога забравено…

…Когато си спомням верните малцина, които сега са живи, ще си спомням също и верните мои приятели, които са мъртви, защото те са много; много са и постъпките на добрина - бащина и братска добрина - които те са ми дали; и откакто бях преследван от жителите на Мисури, сцените, които ми идват наум, са многобройни…

Има много души, които съм обичал с любов, по-силна от смъртта. На тях аз доказах, че съм верен - решен съм да докажа, че съм верен, докато Бог ме призове да умра” ⁵ .

Приятелството сплотява човешкия род, разсейвайки омразата и недоразуменията.

„Не ме е грижа какъв е характерът на човека; ако той ми е приятел - истински приятел, аз ще съм му приятел и ще му проповядвам Евагелието на спасението, и ще му дам добър съвет, помагайки му да се измъкне от неговите трудности.

Приятелството е един от възвишените основни принципи на мормонството; (то е предназначено) коренно да промени и цивилизова света, войните и раздорите да спрат и хората да станат приятели и братя…

…Приятелството е като брат (Тиодър) Търли в ковачницата си, спояващ желязо о желязо; то сплотява човешкия род с щастливото си влияние” ⁶ .

„Приятелството, което интелигентни същества биха приели като искрено, трябва да възникне от любов, а тази любов да израсне от добродетел, която е толкова част от религията, колкото светлината - част от Иехова. Оттук и казаното от Исус, „Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си (Иоана 15:13)” ⁷

През март 1839 г., докато Джозеф Смит е в затвора Либърти, Мисури, с няколко свои другари Пророкът пише до членове на Църквата: „Миналата вечер получихме няколко писма - едно от Ема, едно от Дон К. Смит (братът на Джозеф) и едно от епископ (Едуард) Партридж - всичките излъчващи дух на доброта и утеха. Бяхме много доволни от тяхното съдържание. От дълго време бяхме без информация и когато прочетохме тези писма, те бяха освежаващи за душите ни като лек ветрец, но радостта ни бе примесена с печал поради страданията на бедните и много онеправдани светии. И не е нужно да ви казваме, че сърцата ни бяха обзети от неудържимо състрадание и от очите ни извираха сълзи, но онези, които не са били заключени между стените на затвора без причина или повод, могат да имат само слаба представа колко сладък е гласът на приятеля; един жест на приятелство от какъвто и да е източник събужда и призовава към действие всички сродни чувства; той донася в миг всичко, що е минало, хваща настоящето с енергията на светкавица, гони да грабне бъдещето със силата на тигър; той тласка ума напред и назад, от едно нещо към друго, докато накрая всяка враждебност, злоба и омраза, и минали различия, недоразумения и лоши постъпки победно са хвърлени в нозете на надеждата” ⁸ .

Светиите Божии са верни приятели един на друг.

Пророкът пише следната бележка до член на Църквата през август 1835 г.: „Помним семейството ви, с всичките първи семейства в Църквата, които прегърнаха истината. Помним вашите загуби и скърби. Нашите първи връзки не са разкъсани; ние сме заедно в добро и зло, в скърби и радости. Нашият съюз, надяваме се, е по-силен от смъртта и никога не ще бъде разделен” ⁹ .

За един празник, на който присъства през януари 1836 г. в Къртлънд, Пророкът казва: „Бях на пищен празник у епископ Нюъл К. Уитни. Този празник бе по реда на Сина Божий - поканени бяха недъгави, куци и слепи, според напътствията на Спасителя (вж. Лука 14:12–13)… Компанията бе голяма и преди да хапнем, изпяхме някои от песните на Сион, и сърцата ни бяха радостни от предвкусване на онези радости, които ще бъдат излени върху главите на светиите, когато бъдат събрани заедно на хълма Сион да се радват вечно на обществото един на друг, тъкмо на всичките небесни благословии, когато няма да има никой да ни безпокои или да ни кара да се боим” ¹⁰ .

Сестра Презендия Хънтингтън Бюъл се опитва да посети Джозеф Смит, докато е в затвора Либърти през 1839 г., но е отпратена от тъмничаря. По-късно Пророкът й пише: „О, каква радост би било за нас да видим своите приятели! Да имам привилегията да говоря с теб би възрадвало сърцето ми, но ръката на тиранията е върху нас… Искам (съпругът ти) и ти да знаете, че съм ваш истински приятел… Езикът не може да опише каква неизразима радост дава на човек, който 5 месеца е бил между стените на затвора, това да види лицето на някой приятел. Струва ми се, че след това сърцето ми винаги ще бъде по-смекчено от преди. Когато мисля за страданието на Църквата, сърцето ми постоянно кърви. О, ако можех да бъда с тях! Не бих се отдръпнал от бремето и трудностите, за да им дам утеха и успокоение. Искам благословията да мога още веднъж да издигна гласа си сред светиите. Бих излял душата си на Бог за тяхно напътствие” ¹¹ .

Говорейки в Наву, Илинойс, където много членове на Църквата пристигат с малко материално имущество, Пророкът учи: „Ние следва да развиваме състрадание към огорчените сред нас. Ако има място на земята, където хората да развиват духа и да изливат масло и вино в гърдите на огорчените, то е тук, и този дух се проявява тук; и макар (човек) да е странник и огорчен, когато пристига, той намира брат и приятел, готов да служи на нуждите му.

Ако трябва да бъда огорчен от този свят, бих счел за една от най-големите благословии съдбата да ме прати там, където навсякъде около мен мога да намеря братя и приятели” ¹² .

Джордж, А Смит, братовчедът на Пророка, си спомня: „В края на разговора Джозеф обви ръцете си около мен, притисна ме към гърдите си и каза, „Джордж А., обичам те като собствения си живот”. Почувствах се тъй развълнуван, че едва можех да проговоря” ¹³ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете първия абзац на стр. 489. После обърнете на стр. 491–493 и отбележете отличителните черти, които Джозеф Смит цени у Ема Смит, Хайръм Смит, Нюъл К. Уитни и Джозеф Найт-старши. Защо мислите, че тяхното приятелство било такава утеха за него в трудни времена? По какви начини сте били подкрепяни от приятели, когато сте изправени пред несгода? Какво можем да сторим да подкрепим околните, когато са подложени на изпитания?
Повечето от историите в тази глава са за стойността на истинското приятелство в трудни времена. Но в абзаца, почващ в края на стр. 489, Бенджамин Ф. Джонсън разказва за приятелските маниери на Джозеф Смит в мирни времена. Каква поука извличате от това описание? Как приятелствата и семейните ни взаимоотношения се заздравяват, когато отделим време да се смеем и играем заедно?
Изучете четвъртия цял абзац на стр. 494. Защо мислите, че Джозеф Смит казва, че приятелството е „един от възвишените основополагащи принципи на мормонизма”? По какви начини възстановеното Евангелие може да помага на хората да гледат един на друг като приятели? Как други президенти на Църквата са били пример на приятелство с всички хора?
Преговорете петия цял абзац на стр. 494. Как приятелството е подобно на спояване на желязо о желязо?
Прочетете втория абзац на стр. 497 и следващия абзац. Отбележете позоваването на „масло и вино” от притчата за добрия самарянин (Лука 10:34). Кои са някои от специфичните неща, които можем да сторим, за да следваме съвета на Пророка? А примера на добрия самарянин?

Свързани с темата стихове: 1 Царете 18:1; Притчи 17:17; 2 Нефи 1:30; Мосия 18:8–10; Алма 17:2; У. и З. 84:77; 88:133