Молитва и лично откровение

„Привилегия за Божиите чеда е да дойдат при Бог и да получат откровение”.

Из живота на Джозеф Смит

Към юни 1829 г. при разгръщащото се възстановяване на Евангелието вече са станали много важни събития. По време на Първото видение небесата са били отворени и Бог отново е говорил на човеците на земята. Пророкът Джозеф Смит е получил плочите с Книгата на Мормон и превежда свещеното им послание. Святото свещеничество е възстановено и обредите на кръщението са на разположение на Божиите чеда. Всяко от тези събития се случва в отговор на молитва, докато Пророкът дири напътствие от Господ.

Когато работата по превода наближава края си, Пророкът още веднъж дири напътствие от Господ. Понеже Мороний заповядва на Джозеф да не показва плочите на никой, освен ако не му бъде наредено да го направи, Джозеф се чувства много самотен и силно обременен с отговорността си, докато ги превежда. Обаче той сам открива от летописа, че Господ ще осигури трима специални свидетели, които да свидетелстват на света, че Книгата на Мормон е истинна (вж. 2 Нефи 11:3; Етер 5:2–4).

„Почти незабавно след като открихме това”, си спомня Джозеф Смит, „на Оливър Каудъри, Дейвид Уитмър и … Мартин Харис (който дойде да попита за напредъка ни с работата) им дойде наум да ме накарат да се допитам до Господ да узнаем дали те не могат да получат от Него привилегията да бъдат тези трима специални свидетели” ¹ . Пророкът се моли за напътствие и получава откровение, заявяващо, че на тримата мъже ще бъде позволено да видят плочите, както и меча на Лаван, Урима и Тумима и Лиахоната (вж. У. и З. 17).

Няколко дни по-късно Пророкът и тримата мъже отиват в горите близо до дома на Уитмър във Файет, Ню Йорк, и почват да се молят да им бъде дадена тази голяма привилегия. Мартин се оттегля, чувствайки се недостоен. Пророкът записва какво се случва: „Ние… не се бяхме молили дълго време, когато скоро видяхме над нас във въздуха светлина с ненадмината яркост; и ето, един ангел (Мороний) застана пред нас. В ръцете си той държеше плочите, които се бяхме молили да видим. Той прелисти страниците една по една, тъй че можехме да ги виждаме и ясно да различим издълбаните върху тях надписи” ² .Мъжете също чуват гласа на Бог да свидетелства за верността на превода и да им заповядва да дадат свидетелство за онова, което видели и чули. После Джозеф отива да намери Мартин, който се моли настрана в гората. Те се молят заедно и виждат същото видение и чуват същия глас.

Майката на Джозеф Смит, която по онова време гостува на Пророка във Файет, си спомня за радостта и облекчението на нейния син след това проявление: „Когато Джозеф влезе (в дома на Уитмърови), той се хвърли на земята до мен. „Татко! Майко!”, каза той, „не знаете колко съм щастлив. Господ позволи плочите да бъдат показани на още трима души освен мен, които също видяха и един ангел и ще трябва да свидетелстват за истинността на онова, което говорех, защото знаят за себе си, че аз не се опитвам да мамя хората. И се чувствам така, сякаш съм освободен от ужасен товар, който бе прекомерен да го нося. Но сега те ще трябва да поемат една част и това радва душата ми, защото вече не се налага да бъда съвършено сам на света ³ .

През целия си живот Джозеф Смит ще се обръща към Бог в молитва да дири нужните помощ и напътствие. Един член на Църквата си припомня как го чул да се моли в Къртлънд, Охайо, по време на голямо лично затруднение: „Никога дотогава не бях чувал човек да се обръща към своя Създател, сякаш Той присъства, слушайки както добър баща би слушал жалбите на послушно дете… Нямаше показност, нямаше извисяване на гласа във фалшив ентусиазъм, а обикновен разговорен тон, както човек би се обърнал към присъстващ приятел. Струваше ми се, че ако завесата бе дръпната, щях да видя Господ да стои лице в лице срещу най-смирения Свой служител, който бях виждал някога” ⁴ .

Ученията на Джозеф Смит

Бог ще чуе молитвите ни и ще ни говори днес, също както е говорил на светиите в древността.

„След като Господ никога не е давал на света да разбере чрез нищо, откривано досега, че е спрял завинаги да говори на създанията Си, ако бъде подирен по подходящ начин, защо да се смята за невероятно, че Му е приятно да им говори отново в тези последни дни за тяхно спасение?

Може да бъдете изненадани от твърдението, което ще изкажа за спасението на неговите творения в тези последни дни, след като вече имаме на разположение достатъчно от словото Му, което Той ни е дал преди. Но ще признаете, че казаното на Ной не било достатъчно за Авраам или от Авраам не се искало да напусне родната си земя и да търси наследство в чужд край според словото, казано на Ной; но Авраам лично получил обещания от Господната ръка и крачел в такова съвършенство, че бил наречен приятел на Бог. От Исаак, обещаният наследник, не се искало да гради надеждите си върху обещанията, дадени на баща му Авраам, а той имал привилегията да получи уверения за небесното одобрение пряко от Господния глас.

Ако един човек можеше да живее с откровенията, дадени на друг, не е ли уместно да запитам защо тогава било нужно Господ да говори на Исаак, както е записано в 26 гл. на Битие? Защото там Господ повтаря или по-скоро отново обещава да изпълни клетвата, която по-рано е дал на Авраам. И защо е това повтаряне пред Исаак? Защо първото обещание не е така сигурно за Исаак, както е било за Авраам? Не е ли Исаак син на Авраам? И не би ли могъл той да има безрезервно доверие в думата на баща си, като Божий човек? Вероятно можете да кажете, че той бил твърде особен човек, различен от хората в тези последни дни, съответно Господ благоволил към него със специални и различни благословии, понеже се отличавал от хората на своето време. Признавам, че той бил особен човек, който не само бил специално, но и изобилно благословен. Но единствената особеност, която мога да открия в него, или цялата разлика между него и съвременниците му е, че той бил по-свят и по-съвършен пред Бог и дошъл при Него с по-чисто сърце и повече вяра от тях.

Същото може да се каже по отношение на историята на Яков. Защо е трябвало Господ да му говори относно същите обещания, след като ги е дал веднъж на Авраам и ги е повторил на Исаак? Защо Яков не би могъл да се задоволи с думата, дадена на неговите предци?

Когато времето на обещаното избавление за чедата Изра-илеви от египетската земя наближило, защо било нужно Господ да започне да им говори? Обещанието на Авраам било, че потомството му щяло да бъде в робство и угнетявано 400 години и след това ще излязат с голям имот. Защо не могли те да разчитат на това обещание и след като престоят в робство в Египет 400 години, да излязат без да чакат допълнително откровение, а да действат изцяло според обещанието, че трябва да излязат, дадено на Авраам?…

… Аз мога да вярвам, че Енох е крачел с Бога. Мога да вярвам, че Авраам общувал с Бог и говорел с ангели. Мога да вярвам, че Исаак е получил подновяване на завета, направен с Авраам пряко с гласа на Господ. Мога да вярвам, че Яков говорел със светите ангели и чул словото на своя Създател, че се борил с ангела, докато победил и получил благословия. Мога да вярвам, че Илия бил взет на небето в огнена колесница с пламтящи коне. Мога да вярвам, че светиите видели Господ и разговаряли с Него очи в очи след възкресението Му. Мога да вярвам, че юдейската църква е пристъпила до хълма Сион и до града на живия Бог, небесния Ерусалим и при десетки хиляди тържествуващи ангели. Мога да вярвам, че те са погледнали във вечността и са съзрели Съдията на всичко, и Исуса, Посредника на Новия завет.

Но ще ми даде ли всичко това увереност или ще ме отнесе ли в небесата с одежди неопетнени, чисти и бели? И не трябва ли по-скоро аз сам да придобия увереност в спасението, чрез собствената ми вяра и усърдие в спазването на заповедите Господни? И нямам ли аз равни привилегии със светиите от древността? И Господ не ще ли чуе моите молитви и не ще ли се вслуша във възгласите ми така, както винаги е правил с техните, ако се обърна към Него по начина, по който го сторили те?” ⁵ .

Можем да превърнем всичко, с което се заемаме, в предмет на молитва.

Сара Грейнджър Кимвъл съобщава: „В училището за пророци… , когато Джозеф Смит давал напътствия на братята, той им казал, че могат да превърнат всичко, с което се заемат, в предмет на молитва” ⁶ .

„Стремете се да познаете Бог в малките си стаички, призовавайте Го в полята. Следвайте напътствията на Книгата на Мормон и се молете за своите семейства, вашия добитък, стада и табуни, вашите посеви и всичко което, което притежавате (вж. Алма 34:18–27); призовавайте Божиите благословии върху всичките си трудове и всичко, в което сте заети” ⁷ .

„Не бъдете нехайни в семейните си задължения, но призовавайте Бог за Неговите благословии над вас, семействата ви, стадата и табуните ви и всичко, което ви принадлежи, та да може да имате мир и благоденствие, и като вършите всичко това, „молитствувайте за мира на Сион, защото нека благоденстват онези, които го обичат (вж. Псалми 122:6)” ⁸ .

Една молитва на Пророка, записана през август 1842 г., показва желанието) му за мъдрост от Бог: „О, Ти, Който виждаш и знаеш сърцата на всички люде… , погледни сега надолу към служителя Ти Джозеф, и нека му бъде дадена вяра в името на Твоя Син Исус Христос в по-голяма степен, отколкото Твоят служител някога се е радвал, тъкмо вярата на Илия; и нека светилникът на вечен живот бъде запален в сърцето му и никога да не бъде отнет; и нека словата на вечен живот се излеят върху душата на Твоя служител, та той да узнае волята Ти, законите Ти и заповедите Ти, и Твоите възмездия, за да ги върши. Както росата върху връх Ермон нека капките на божествената Ти благодат, слава и сила се излеят върху глава на Твоя служител” ⁹ .

Когато се молим с вяра и непринуденост, получаваме благословиите, които Бог счете за уместно да ни даде.

„Искайте пред престола на благодатта Духът Господен да бъде винаги с вас. Помнете, че без да поискаме, няма да получим нищо; затова искайте с вяра и ще получите такива благословии, каквито Бог счете за уместно да ви даде. Молете се не с алчни сърца да ги употребите за сластите си, но молете се искрено за най-добрите дарове (вж. У. и З. 46:8–9)” ¹⁰ .

„Добродетелта е един от най-видните принципи, позволяващ ни да пристъпим с доверие към нашия Отец, Който е в небесата, за да поискаме мъдрост от ръката Му. Затова, ако вие питаете този принцип в сърцето си, можете да искате с пълно доверие от Него и исканото ще се излее върху главите ви (вж. У. и З. 121:45–46)” ¹¹ .

„Нека светиите да се молят към небето, нека молитвите им влязат в ушите на Господ на Силите, защото усърдната молитва на праведния има голяма сила (вж. Яковово 5:16).” ¹² .

Хенри У. Биглър си спомня: „Говорейки за това да се молим на нашия Отец в Небесата, чух веднъж Джозеф Смит да отбелязва, „Бъдете ясни и естествени и искайте онова, което желаете, така както бихте отишли до съседа си да му кажете „Искам да заема коня ти да ида до воденицата”. ¹³

Можем да получаваме лично откровение чрез Светия Дух.

„Привилегия за Божиите чеда е да дойдат при Бог и да получат откровение… Бог не гледа на лице; ние всички имаме една и съща привилегия” ¹⁴ .

„Ние вярваме, че имаме право на откровение, видения и сънища от Бог, нашият небесен Отец, и светлина и разум чрез дара на Светия Дух в името на Исус Христос, по всички въпроси, отнасящи се до нашето духовно благополучие, ако спазваме заповедите Му тъй, щото да се окажем достойни в Неговите очи” ¹⁵ .

„Човек може да има полза, като забележи първото внушение от духа на откровението; например когато почувствате как във вас се влива чист разум, това може да ви даде внезапни хрумвания с идеи, така че като го забележите, можете да установите, че то се изпълнява още в същия ден или скоро, (т.е.) нещата, представени пред ума ви от Духа Божий, ще се изпълнят и така, като научавате за Духа Божий и Го разбирате, можете да израствате в принципа на откровението, докато станете съвършени в Христа Исуса” ¹⁶ .

„Имах едно старо издание на Новия завет на латински, иврит, немски и гръцки езици… Благодаря на Бог, че се бях сдобил с тази стара книга, но Му благодаря още повече за дара на Светия Дух. Бях получил най-старата книга на света, но в сърцето си бях получил още по-стара книга, тъкмо дарът на Светия Дух… Светият Дух … е в мен и разбира повече от целия свят, и аз самият ще общувам с него” ¹⁷ .

„Никой човек не може да получи Светия Дух без да получи откровения. Светият Дух е един откровител” ¹⁸ .

Джон Тейлър, докато служи като президент на Кворума на Дванадесетте, съобщава: „Добре помня коментара, който Джозеф Смит ми отправи преди повече от 40 години. Той каза, „Старейшина Тейлър, вие сте бил кръстен, положили са ръце върху главата ви за даване дара на Светия Дух и сте бил ръкоположен в святото свещеничество. Сега, ако продължите да следвате напътствията на този Дух, Той винаги ще ви води правилно. Понякога те може да са обратни на вашите преценки; не обръщайте внимание на това, следвайте предписанията Му и ако сте верни на нашепванията му, с времето те ще станат принцип на откровение във вас, така че ще знаете всички неща” ¹⁹ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Отбележете важността на молитвата в изживяването на Джозеф Смит и тримата очевидци на Книгата на Мормон (стр. 133–135). Как молитвата е повлияла на собствените ви изживявания с Книгата на Мормон? Какви други страни на живота ви са повлияни от молитвата?
Какви са мислите ви, като четете абзаца в края на стр. 135? Като размишлявате над това заявление, обмислете какво бихте могли да направите да подобрите начина, по който се „обръщате към Създателя (си)”.
Защо не можем да разчитаме само на откровения от миналото? (За някои примери вж. стр. 136–138). Защо ни е нужно продължаващо лично откровение?
Преговорете раздела, започващ на стр. 138. Открийте ученията на Пророка относно това кога следва да се молим и за какво. Как тези учения могат да ви помогнат във вашите лични молитви? Как могат те да помогнат на семействата в техните семейни молитви?
Разучете ученията на Пророка на стр. 139–140 за това как следва да се молим. Каква е стойността на това да използваме „ясен и естествен” език, когато се молим? Как това, че живеем праведно ни дава увереност да пристъпим в молитва към нашия Небесен Отец? Какво ви е помогнало да получите свидетелство, че Бог чува молитвите и им отговаря?
Прочетете третия цял абзац на стр. 140. Кога сте имали полза от това, че сте забелязали „първото внушение” на Духа да ви подтиква? Как можем да се научим незабавно да разпознаваме нашепванията на Духа, когато те идват?

Свързани с темата стихове: 1 Царете 19:11–12; Яков 1:5–6; Еламан 5:30; 3 Нефи 18:18–21; У. и З. 6:22–23; 8:2–3; 88:63–65