1 И сега стана така, че щом Алма им изрече тези неща, седна на земята, а ^аАмулик стана и започна да ги учи, казвайки:

2 Братя мои, мисля, че е невъзможно да бъдете невежи в това, което беше казано за пришествието на Христа, за Когото проповядваме, че е Синът Божий; да, знам, че всичко ^атова ви е било многократно проповядвано, преди вашето отцепление от средата ни.

3 И както пожелахте от моя възлюбен брат да ви стори знайно що да сторите при вашите страдания; и той ви е казал нещо, за да подготви разума ви; да, и той ви е увещавал да имате вяра и търпение.

4 Да, даже да имате толкова вяра, че дори да ^апосадите словото в сърцата си, та да можете да изпитате добрината Му.

5 И ние видяхме, че главният въпрос, който е на ума ви, е дали словото е в Сина Божий, или няма да има Христос.

6 И вие видяхте също, че моят брат ви доказа чрез много примери, че ^асловото е в Христа за спасение.

7 Моят брат се позова на словата на Зенос, че изкуплението идва чрез Сина Божий; а също и на словата на Зенок; и той също се позова на Моисей, за да докаже, че тези неща са истинни.

8 И сега, ето, аз искам също да ви ^азасвидетелствам от мен самия, че тези неща са истинни. Ето, казвам ви, че знам, че Христос ще дойде сред чедата човешки, за да вземе върху Си прегрешенията на Своя народ; и че ще извърши ^бединение за греховете на света, защото Господ Бог го е казал.

9 Защото е нужно да бъде извършено ^аединение; понеже според великия ^бплан на Вечния Бог, трябва да бъде извършено единение, иначе цялото човечество трябва неизбежно да погине; да, всички са се ожесточили; да, всички са ^впаднали и изгубени и трябва да погинат, освен ако няма единение, което е необходимо да се извърши.

10 Защото необходимо е да има една велика и последна ^ажертва; да, но не човешка жертва, нито на животно или на някаква птица; защото няма да е човешка жертва, но трябва да бъде една ^ббезпределна и вечна ^вжертва.

11 Сега, няма човек, който да може да пожертва собствената си кръв, с която да извърши единение за греховете на друг. И сега, ако някой убие, ето, нашият закон, който е ^асправедлив, ще отнеме ли живота на брат му? Казвам ви, Не.

12 Но законът изисква живота на онзи, който е ^аубил; ето защо, не може да има нищо, което да е по-малко от едно безпределно единение, което да е достатъчно за греховете на света.

13 Затова необходимо е да има една велика и последна жертва и тогава ще се спре или ще е необходимо да се ^аспре проливането на кръв; тогава ^бзаконът на Моисей ще бъде изпълнен; да, той ще бъде изпълнен напълно, всяка точка и чертичка и нищо няма да е пропуснато.

14 И ето, това е пълният ^асмисъл на ^бзакона, всяка частица от който сочи към тази велика и последна жертва; и тази велика и последна ^вжертва ще бъде Синът Божий, да, безпределна и вечна.

15 И тъй, Той ще донесе ^аспасение за всички, които повярват в Неговото име; защото това е намерението на тази последна жертва – да осъществи сърдечната милост, която надвива правосъдието и дава средство на човеците да могат да имат вяра за покаяние.

16 И тъй, ^амилостта може да удовлетвори изискванията на ^бправосъдието и да обгърне човеците в ръцете на безопасността, докато този, който не упражнява вяра за покаяние, ще бъде подложен на целия закон и на изискванията на ^вправосъдието; затова великият и вечен ^гплан за изкуплението се осъществява само за този, който има вяра за покаяние.

17 Ето защо, дано Бог ви даде, братя мои, да започнете да упражнявате ^авярата си за покаяние и да започнете да ^бпризовавате Святото Му име, та Той да се смили над вас.

18 Да, призовавайте Го за милост, защото Той е могъщ да спасява.

19 Да, смирете се и продължавайте с молитвите си към Него.

20 Призовавайте Го, когато сте по нивите си, да, или за всичките ви стада.

21 ^аПризовавайте Го, когато сте в къщите си сред цялото ви домочадие, и сутрин, и по пладне, и вечер.

22 Да, призовавайте Го срещу силата на враговете ви.

23 Да, ^апризовавайте Го срещу ^бдявола, който е враг на всичко ^вправедно.

24 Призовавайте Го за посевите на нивите ви, за да преуспявате в тях.

25 Молете се за стадата по вашите поля, та да може те да се множат.

26 Но това не е всичко; вие трябва да изливате цялата си душа във вътрешните ви ^астаи, по скритите ви места и в пустошта ви.

27 Да, и когато не призовавате Господа, нека ^асърцата ви бъдат ^бизпълнени и подтиквани да Му се молят непрестанно за вашето благоденствие, също и за благоденствието на онези около вас.

28 И сега, ето, възлюбени мои братя, казвам ви, не смятайте, че това е всичко; защото след като сте вършили всички тези неща, ако върнете ^ануждаещите се и голите и не посещавате болните и страдащите, и не ^браздавате от вашето имущество, ако го имате, на онези, които са в нужда, казвам ви, че ако не правите и едно от тези неща, ^вмолитвата ви е ^гнапразно и не ви носи нищо; и вие сте като лицемерите, които отричат вярата.

29 Ето защо, ако не си спомняте да бъдете ^амилосърдни, вие сте като шлак, който пречиствачите изхвърлят (понеже няма никаква стойност) и който е тъпкан под краката на човеците.

30 И сега, братя мои, след като получихте толкова много свидетелства и видяхте, че светите писания свидетелстват за тези неща, бих желал да дойдете и да принесете ^аплод за покаяние.

31 Да, бих желал да дойдете и да не вкоравявате повече сърцата си; защото ето, сега е времето и ^аденят на вашето спасение; затова, ако вие се покаете и не вкоравявате сърцата си, за вас ще се осъществи незабавно великият план на изкуплението.

32 Защото ето, този живот е времето човеците да се ^априготвят да срещнат Бога, да, ето, денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си.

33 И сега, както ви казах преди, тъй като сте получили толкова много свидетелства, ето защо, аз ви умолявам да не ^аотлагате деня на вашето ^бпокаяние за края, защото след този ден на живота, който ни е даден, за да се приготвим за вечността, ето, ако ние не подобрим времето си, докато сме в този живот, след това идва ^внощта от ^гмрак, в която никакъв труд не може да бъде изпълнен.

34 И когато бъдете доведени до тази страшна ^абеда, вие няма да можете да кажете: Аз ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не, вие няма да можете да кажете това, защото същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има сила да притежава тялото ви в онзи вечен свят.

35 Защото ето, ако вие отложите деня на покаянието си чак до смъртта, ето, вие ставате ^аподаници на духа на дявола и той ви ^бзапечатва като свои; ето защо, Духът Господен се оттегля от вас и няма място у вас, и дяволът има цялата сила над вас; и това е последното състояние на нечестивия.

36 Аз знам това, защото Господ е казал, че не живее в ^анесвети храмове, а в сърцата на ^бправедните; да, и Той е казал също, че праведните ще седнат в Неговото царство, за да не излязат никога повече оттам; и одеянията им ще бъдат избелени чрез кръвта на Агнеца.

37 И сега, възлюбени мои братя, желая да запомните тези неща и да ^аизработвате вашето спасение със страх пред Бога, и да не отричате повече пришествието на Христа;

38 да не се ^апротивопоставяте повече на Светия Дух, но да Го приемете и да вземете върху си ^бимето на Христа; да се смирите чак до земята и да се ^впокланяте на Бога, където и да сте, в дух и в истина; и да живеете, ежедневно отдавайки ^гблагодарности за многобройните милости и благословии, с които Той ви е надарил.

39 Да, и аз ви увещавам също, братя мои, да бъдете ^абдителни в непрестанна молитва, за да не бъдете подведени от ^бизкушенията на дявола, за да не може той да ви надвие и да не станете негови поданици в последния ден; защото ето, той не ви възнаграждава с ^внищо добро.

40 И сега, възлюбени мои братя, бих ви увещавал да имате ^атърпение и да понасяте всякакъв вид огорчения; да не ^бхулите онези, които ви прогонват поради извънредната ви бедност, да не би да станете грешници като самите тях;

41 но да имате търпение и да понасяте тези огорчения с непоколебима надежда, че един ден ще си отпочинете от всички ваши страдания.