Покаяние

„Нека в този същия ден да започнем наново и да кажем сега от цялото си сърце: ние ще изоставим греховете си и ще бъдем праведни”.

Из живота на Джозеф Смит

Ha 14 юни 1828 г. Мартин Харис напуска Хармони, Пенсилвания, като взема първите 116 страници преведен ръкопис от златните плочи, за да ги покаже на членовете на семейството си в Палмира, Ню Йорк. На следващия ден се ражда първото дете на Джозеф и Ема, син на име Алвин. Бебето умира същия ден, а здравето на Ема се влошава дотолкова, че тя самата едва не умира. По-късно майката на Пророка пише: „За известно време (Ема) сякаш се люшкаше пред прага на безмълвния дом на детето си. Съдбата й за момент изглеждаше тъй несигурна, че в течение на 2 седмици съпругът й не спеше повече от час спокоен. В края на този период тревогата му за ръкописа стана тъй голяма, че той реши, тъй като състоянието на съпругата му малко се подобри, щом тя събере малко повече сила, да предприеме пътуване до Ню Йорк, за да го потърси” ¹ .

През юли по съвет на Ема Пророкът я оставя на грижите на нейната майка и заминава с дилижанс до дома на своите родители в Манчестър, Ню Йорк. Пътуването на Пророка е дълго 200 км и отнема два или три дни. Разстроен от загубата на първородния си син, неспокоен за съпругата си и силно угрижен за ръкописа, Джозеф по целия път нито яде, нито спи. Единственият друг пътуващ в дилижанса пътник забелязва слабото състояние на Пророка и настоява да го придружи по 32-километровата отсечка, която трябва да се извърви пеш от станцията на дилижанса до дома на сем. Смит. В последните 6 км от пътя, си спомня майката на Пророка, „непознатият се наложило да води Джозеф за ръка, тъй като организмът му бил прекалено изтощен да го крепи повече и той щял да заспи, както стоял на краката си” ² . Незабавно след като се добира до родителите си, Пророкът вика Мартин Харис.

Мартин пристига в дома на сем. Смит в ранния следобед, съкрушен и отчаян. Той казва, че ръкописът не е в него и че не знае къде е. Чувайки това, Джозеф възкликва, „О! Боже мой, Боже мой… Всичко е изгубено, изгубено е. Какво да направя? Аз съгреших. Аз бях този, който предизвика гнева на Бог, молейки Го за нещо, което нямах право да моля… Как ще се явя сега пред Господа? Не съм ли достоен за всяко порицание от ангела на Всевишния?”

Докато денят минава, Джозеф крачи напред-назад из дома на родителите си в голямо страдание, „плачейки и скърбейки”. На следния ден той тръгва обратно за Хармони, където, казва той, „започнах да се смирявам в усърдна молитва пред Господа… та ако е възможно, да получа милост от Неговите ръце и да бъда опростен за всичко, което бях сторил противно на волята Му” ³ .

Господ сурово мъмри Пророка за това, че се бои от хората повече, отколкото от Бог, но го уверява, че може да бъде опростен. „Ти си Джозеф”, казва Господ, „и беше избран да вършиш Господното дело, но поради прегрешение, ако не внимаваш, ти ще паднеш. Но запомни, Бог е милостив; ето защо, покай се за това, което си извършил и което е противно на заповедта, която Аз ти дадох, и ти все още си избран, и отново призован за делото” (У. и З. 3:9–10).

За известно време Господ прибира от Джозеф Урима и Тумима и плочите. Но скоро тези неща са му върнати. „Ангелът бе радостен, когато ми върна обратно Урима и Тумима”, си спомня Пророкът, „и каза, че Бог бил доволен от моята вярност и смирение и ме обичал за моето разкаяние и усърдна молитва, в което съм изпълнил дълга си тъй добре, че да… мога отново да се върна към работата по превода” ⁴ . Като продължава с голямото дело пред себе си, Джозеф бива укрепен от сладкото чувство, че е получил Господната прошка и е подновил решимостта си да върши волята Му.

Ученията на Джозеф Смит

Чрез покаяние за греховете ни ние се доближаваме до Бог и ставаме по-подобни на Него.

Докато служи като член на Кворума на Дванадесетте, Уилфърд Уудръф пише: „Джозеф Гледачът се вдигна в силата Божия; укори и смъмри нечестието пред всички в името на Господ Бог. Той пожела да каже няколко думи, уместни за състоянието на събраното множество, и заяви:

„Ще говоря с властта на свещеничеството в името на Господ Бог… Въпреки че тази конгрегация заявява, че са светии, все пак аз съм застанал сред всякакви хора, различни по нрав. Ако желаете да отидете там, където е Бог, трябва да бъдете като Бог или да притежавате принципите, които притежава Бог, защото ако ние не се приближаваме към Бог в принципите, ние се отдалечаваме от Него и се доближаваме до дявола. Да, аз съм застанал сред всякакви хора.

Погледнете дълбоко в сърцата си и вижте дали сте подобни на Бог. Аз погледнах в моето и чувствам, че трябва да се покая за всичките си грехове.

Ние имаме сред нас крадци, прелюбодейци, лъжци, лицемери. Ако Бог следваше да говори от небесата, Той би заповядал да не крадете, да не прелюбодействате, да не ламтите, да не мамите, но да сте верни в малкото… Не е ли Бог добър? Тогава бъдете добри и вие; ако Той е верен, бъдете верни и вие. Прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си знание и търсете всяко добро нещо. Църквата трябва да бъде очистена и аз проповядвам против всяко беззаконие” ⁵ .

„Вие трябва да бъдете невинни, или не можете да дойдете пред Бога: ако дойдем пред Бога, трябва да се опазим чисти, така както е чист Той. Дяволът има голяма сила да мами; той така ще промени нещата, че да накара човек изумено да наблюдава онези, които вършат Божията воля… Беззаконието трябва да бъде прочистено изсред светиите; после булото ще се отвори и небесните благословии ще потекат надолу - ще се стичат надолу като река Мисисипи” ⁶ .

„Нека никой човек не прави знайна собствената си пра-ведност, защото другите могат да я видят вместо него; по-скоро нека изповяда греховете си и после, като бъде опростен, ще даде повече плод” ⁷ .

„Всички сърца трябва да се покаят и да бъдат чисти, и Бог ще ги погледне и благослови така, както не могат да бъдат благословени по никой друг начин” ⁸ .

Божията воля е да изоставим греховете си и да отмахнем злото изсред нас.

„Чуйте това, всички краища на земята - всички вие, проповедници, всички вие, грешници, всички вие, хора. Покайте се! Покайте се! Покорете се на Евангелието. Обърнете се към Бог” ⁹ .

„Нека в този същия ден да почнем наново и да кажем сега от цялото си сърце: ние ще изоставим греховете си и ще бъдем праведни” ¹⁰ .

„Безверникът ще се хваща за помощ за всяка сламка, докато смъртта го погледне в лицето, и после неверието му ще отлети, защото реалностите на вечния свят се стоварват върху него с могъща сила; и когато всяка земна подкрепа и опора се изчерпят, той със сила ще изпита вечните истини за безсмъртието на душата. Ние следва да чуем предупреждението и да не чакаме смъртното легло, за да се покаем; както невръстното дете бива взето от смъртта, тъй може да се случи и с младежа, и човека на зряла възраст, също като детето, да бъдат внезапно призовани във вечността. Нека това, прочее, бъде предупреждение към всички да не отлагат покаянието или да чакат смъртното легло, защото Божията воля е човек да се покае и да Му служи в силата на тялото и ума си, за да си осигури Неговата благословия, а не да чака, докато бъде призован от смъртта” ¹¹ .

„Причастието бе отслужено в Църквата (на 1 март 1835 г.). Преди това служение говорих за правилния ред на този обред в Църквата и настоявах на важността да го извършваме с одобрение пред Господа, и попитах, Колко дълго предполагате, че човек може да приема този обред недостоен и Господ да не оттегли Своя Дух от него? Колко дълго той ще се отнася лекомислено със свети неща, преди Господ да го предаде на ударите на Сатана до деня на изкуплението!… Затова сърцата ни трябва да са смирени и да се покаем за греховете си, и да отмахнем злото изсред нас” ¹² .

„Покаянието е нещо, с което не можем всеки ден да се отнасяме лекомислено. Всекидневното прегрешение и покаяние не е нещо, което е угодно в очите на Бог” ¹³ .

Пророкът. Джозеф Смит пише следното на брат си Уйлям Смит, след като Уйлям му се ядосва и се отнася към него с презрение: „(Аз ти говорих) със специалната цел да се постарая с всички сили да те предупредя, призова, увещая и спася от изпадане в трудности и печал, които видях, че ще те сполетят, като отстъпваш пред онзи нечестив дух, който ти наричаш свои страсти, които следва да обуздаеш и усмириш, като ги положиш под нозете си; което ако не сториш, никога, по мое мнение, няма да бъдеш спасен в царството Божие. Бог изисква волята на създанията Му да бъде погълната от Неговата воля” ¹⁴ .

Нашият Небесен Отец желае да прости на онези, които се покаят и се върнат при Него с пълно намерение в сърцето.

През 1835 г. Джозеф Смит получава писмо от Харви Уит-лок, който бил отстъпил от Църквата и желаел да се върне в пълно приобщаване. Пророкът отговаря: „Получих писмото ти от 28 септември 1835 г. и го прочетох два пъти, и то предизвика чувства у мен, които човек по-добре си представя, отколкото описва; достатъчно е да кажа, че дълбините на сърцето ми бяха съкрушени - не можех да се въздържа да не заридая. Благодаря на Бог, че в сърцето ти е влязло желание да се опиташ да се завърнеш при Господ и при тези люде; ако е така, Той ще има милост за теб. Допитах се до Господ относно твоя случай; следните слова дойдоха до мен:

„Откровение към Харви Уитлок.

Истина, това казва Господ - нека той, Моят служител Харви, се завърне при Мен и в лоното на Моята Църква, и изостави всичките си грехове, с които Ме оскърби, и води от сега нататък добродетелен и праведен живот, и да остане под напътствието на онези, които Аз съм назначил да бъдат стълбове и глави на Моята Църква. И ето, казва Господ вашият Бог, греховете му ще бъдат заличени под небето и ще бъдат забравени сред хората, и няма да дойдат до Моите уши, нито ще бъдат записани като напомняне за него, но Аз ще го въздигна като из дълбоко тресавище и той ще бъде възвисен до небесните места, и ще бъде считан достоен да стои сред принцове, и още ще стане лъскава стрела в Моя колчан, за да събори укрепленията на нечестието сред онези, които сами са се поставили нависоко, които се наговарят против Мене и против Моите помазаници в последните дни. Ето защо, нека той се приготви бързо и дойде при тебе, тъкмо в Къртлънд. И дотолкова, доколкото той ще се вслушва във всеки твой съвет отсега нататък, той ще бъде възстановен в предишното си положение и ще бъде спасен в най-висша степен, тъкмо както жив е Господ вашия Бог. Амин”.

И така ти виждаш, скъпи братко, желанието на нашия Небесен Отец да опрости греховете и да върне в благоволение всички онези, които желаят да се смирят пред Него и изповядат греховете си и ги оставят, и се върнат при Него с цялостно намерение в сърцето, без измама, да Му служат до края (вж. 2 Нефи 31:13).

„Не се дивете, че Господ е благоволил да говори от небесата и да ви дава напътствия, чрез които можете да научите дълга си. Той е чул молитвите ви и е видял смиреността ви, и с бащинска обич протяга ръка за вашето завръщане; ангелите ще се радват с вас, докато светиите ще желаят да ви приемат отново в приобщаване” ¹⁵ .

„Няма никога да настъпи време, когато духът да е твърде стар, за да се доближи до Бог. Всички, които не са извършили непростим грях, са в сферата на опрощаващата милост” ¹⁶ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Какви прозрения получавате за Джозеф Смит, като четете разказа за реакцията на Пророка при загубата на 116-те страници (стр. 75–77)? Какво научавате за покаянието от неговия пример?
Преговорете раздела, започващ на стр. 78. Като размишлявате над ученията в тази глава, отделете време да погледнете дълбоко в сърцата си, както съветва Пророкът. Помислете какво трябва да направите - и какво трябва да спрете да правите, за да станете по-подобни на Бог.
Размислете над предупрежденията на Джозеф Смит за отлагането на нашето покаяние (стр. 78–79). Кои са някои от възможните последици от отложеното покаяние?
Изучете съвета на Пророка Джозеф за това да се обърнем към Бог и да се смирим пред Него (стр. 78–81). Защо покаянието би било непълно без смирение? Какво мислите, че значи да се „върнем при (Бог) с цялостно намерение в сърцата”? (стр. 81).
Прочетете откровението, което Джозеф Смит получава за Харви Уитлок, като отбележите Господните обещания, ако брат Уитлок искрено се покае (стр. 80). Какви са мислите и чувствата ви, докато размишлявате над „готовността на нашия Небесен Отец да прости греховете и да (ни) върне в благоволение”?

Свързани с темата стихове: 2 Коринтяните 7:9–10; Мосия 4:10–12; Алма 34:31–38; У. и З. 1:31–33; 58:42–43