Изкупление за мъртвите

„Великият Иехова… знае състоянието както на живите, така и на мъртвите, и щедро е осигурил тяхното изкупление”.

Из живота на Джозеф Смит

Вначалото на служението си Пророкът Джозеф Смит има изживяване, което ще му помогне да се подготви за времето, когато чрез откровение ще бъде дадено учението за спасение на мъртвите. През ноември 1823 г. Алвин Смит, най-голямото дете на Луси Мак Смит и Джозеф Смит-старши внезапно сериозно се разболява и ляга на смъртно легло. Алвин е на 25 г., здрав и способен млад мъж, чиито упорит труд съдейства много за финансовата стабилност на семейството. Майка му го описва като „младеж с изключителна доброта на характера”, чието „благородство и щедрост” благославяли хората около него „всеки час от живота им” ¹ .

Знаейки, че умира, Алвин извиква при себе си своите братя и сестри и говори с всеки от тях. На Джозеф, който е на 18 г. и още не е получил златните плочи, Алвин казва, „Искам да бъдеш добро момче и да направиш всичко по силите си да се сдобиеш с летописите. Бъди верен, като получаваш напътствие и като спазваш всяка дадена ти заповед. Твоят брат Алвин сега трябва да те напусне, но помни примера, който той ти е давал, и давай добър пример на децата, които са по-малки от теб” ² .

Когато Алвин умира, семейството моли един презвитериански свещеник от Палмира, Ню Йорк, да служи на погребението му. Тъй като Алвин не бил член на конгрегацията на свещеника, последният заявява в проповедта си, че Алвин не можел да бъде спасен. Уйлям Смит, по-малкият брат на Джозеф, припомня: „(Свещеникът) … обяви много сериозно, че (Алвин) е отишъл в пъкъла, защото не бил член на църквата, но той беше добро момче и баща ми не хареса казаното” ³ .

През януари 1836 г., много години след смъртта на Алвин, Джозеф Смит получава видение на селестиалното царство, в което вижда, че Алвин, също като неговите баща и майка, един ден ще наследят това царство. Джозеф „се почуд(ил) как е станало тъй, че (Алвин) е получил наследство в това царство, пред вид на това, че бе напуснал този живот още преди Господ да бе прострял ръката Си, за да събере Израил за втори път, и не е бил кръстен за опрощаване на греховете” (У. и З. 137:6). Тогава до него достига гласът на Господ, заявяващ:

„Всички, които са умрели без познание за това евангелие и които биха го приели, ако им е било позволено да останат, ще бъдат наследници на селестиалното царство Божие; също и всички, които ще умират отсега насетне без познание за него и които биха го приели от цялото си сърце, ще бъдат наследници на това царство. Защото Аз, Господ, ще съдя всички човеци според делата им и според желанието на сърцата им” (У. и З. 137:7–9).

На 15 август 1840 г. Пророкът Джозеф Смит проповядва на едно погребение в Наву и за пръв път споделя публично учението за спасението на мъртвите. Според Саймън Бейкър, който присъства, Пророкът започнал със свидетелство, че „Евангелието на Исус Христос носи благи вести на голяма радост”. Той чете по-голямата част от 1 Коринтяните 15 и обяснява, че „апостолите говорели на хора, които разбирали кръщението за мъртвите, защото то се практикувало сред тях”. После той заявява, че „хората вече могат да действат заради своите приятели, които са напуснали този живот и че целта на плана на спасение е да спаси всички, които желаят да спазват изискванията на Божия закон” ⁴ .

Един месец след погребалното обръщение Пророкът посещава своя баща, който е много болен и на смъртно легло. Пророкът обсъжда с баща си учението на кръщението за мъртвите и мислите на татко Смит се насочват към неговия обичан син Алвин. Татко Смит моли работата за Алвин да бъде свършена „веднага”. Само минути преди да умре той заявява, че е видял Алвин ⁵ . В края на 1840 г. сем. Смит ликува, след като Хайръм получава кръщелния обред за своя брат Алвин.

Ученията на Джозеф Смит

Бог обича всички Свои чеда и ще съди всички според закона, който са получили.

„Великите замисли на Бог относно спасението на човешкия род са твърде слабо разбрани от привидно мъдрото и учено поколение, в което живеем. Различни и противоречиви са мненията на хората относно плана на спасение, (изискванията) на Всемогъщия, необходимата подготовка за небесата, състоянието и положението на починалите духове и щастието или нещастието, произтичащи от упражняването на праведност и беззаконие, съгласно техните различни представи за добродетел и порок…

„Докато една част от човешката раса безжалостно съди и укорява другата, Великият Родител на вселената гледа на целия човешки род с бащинска грижа и родителски поглед; Той ги вижда като Свое потомство и без което и да е от онези ограничени чувства, които влияят на чедата човешки, карайки „слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матея 5:45). Той държи юздите на правосъдието в ръцете Си; Той е мъдър Законодател и ще съди всички хора не според ограничените, тесни човешки представи, а „според делата, извършени в смъртното тяло, били те добри или зли”, извършени в Англия, Америка, Испания, Турция или Индия. Той ще ги съди „не според това, което нямат, а според това, което имат”; онези, които са живели без закон, ще бъдат съдени без закон, а онези, които са имали закон, ще бъдат съдени по този закон. Не бива да се съмняваме в мъдростта и разума на великия Иехова; Той ще отсъди възмездие или милост на всички народи според техните различни заслуги, начинините им на придобиване на разум, законите, по които са управлявани, позволените средства да добиват вярна информация и Неговите неразгадаеми планове относно човешкия род; и когато плановете на Бог бъдат проявени и завесата на бъдното отдръпната, всички ние най-накрая ще трябва да признаем, че Съдията на цялата земя е свършил всичко правилно (вж. Битие 18:25)” ⁶ .

„Бог съди хората според начина, по който използват светлината, която Той им дава” ⁷ .

„Хората ще бъдат държани отговорни за нещата, които имат, а не за нещата, които нямат… Всичката светлина и разум, дадена им от техния благодетелен Творец, били те малко или много, според тях ще бъдат съдени справедливо и … от тях се изисква да се подчиняват и да се усъвършенстват само и единствено в дадената им светлина и разум, защото човек трябва да живее не само с хляб, а с всяко слово, което излиза от устата на Бог” ⁸ .

Спасителят Исус Христос предлага възможност за опрощение и избавление и за живите, и за мъртвите.

„Положението на християнските нации след смъртта е една тема, която предизвиква всичката мъдрост и талант на философа и духовника и общоприетото мнение е, че съдбата на човека е безвъзвратно определа със смъртта му и че той или става вечно блажен, или вечно нещастен; че ако човек умре без знание за Бог, той трябва да бъде осъден навеки, без никакво смекчаване на наказанието му, облекчение на мъките или и най-незабележима надежда за избавление, докато минават безкрайните векове. Колкото и общоприет да е този принцип, ще открием, че той е в разрез със свидетелството на Светото писание, защото нашият Спасител казва, че всеки грях и хула ще се прости на човеците, които хулят; но хулата против Светия Дух няма да се опрости нито в този свят, нито в идния, което очевидно показва, че в идния свят има грехове, които могат да бъдат опростени, макар грехът на богохулството (срещу Светия Дух) да не може (вж. Матея 12:31–32; Марка 3:28–29).

Петър, говорейки за нашия Спасител, също казва, че „(Той) отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни” (1 Петрово 3:19, 20). Тук ние имаме един разказ за нашия Спасител, проповядващ на духовете в затвора, на духовете, които са били затворени от времето на Ной; и какво им проповядвал Той? Че те трябвало да останат там? Със сигурност не! Нека свидетелства Неговото собствено заявление. „Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите, прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените” (Лука 4:18). Исаия го казва –„Да извадиш запрените от затвор, и седящите в мрака из тъмницата” (Исаия 42:7). Твърде очевидно е, че Той отишъл не само да им проповядва, а да ги избави, или изведе от тъмницата…

„Великият Иехова е обмислил всичките свързани със земята събития, отнасящи се към плана на спасение, преди той да започне да действа, или преди „звездите на зората (да) пееха заедно” от радост (Иов 38:7); миналото, настоящето и бъдещето са били и са за Него едно вечно „сега”; Той е знаел за падението на Адам, за беззаконията на до-потопните хора (живелите преди Великия потоп), за дълбината на беззаконието, което щяло да бъде свързано с човешкия род, тяхната слабост и мощ, тяхната сила и слава, техните вероотстъпничества, техните престъпления, праведност и беззакония; Той разбирал падението на човека и изкуплението му; Той знаел за плана на спасение и учел за него; Той бил запознат със състоянието на всички народи и с тяхната участ; Той заповядвал всички неща според повеленията на собствената Си воля; Той познава състоянието както на живите, така и на мъртвите, и щедро е осигурил тяхното изкупление според различните им обстоятелства и законите на царството Божие, било в този или в идния свят” ⁹ .

Бог е съвършено справедлив и милостив към всички хора, живи и мъртви.

„Идеята за справедливостта, възмездието и милостта на Бог, която някои хора формират, е твърде глупава за вниманието на един разумен човек: например за много от нашите обикновени свещеници е обичайно да предполагат, че ако човек не е, както те го наричат, обърнат във вярата, и умре в това състояние, той завинаги ще остане в пъкъла без никаква надежда. Той трябва да прекара безчет години в мъчение и то никога, никога, никога да не свърши; при все това се казва, че тази вечна мъка обикновено зависи от чиста случайност (шанс). Счупването на подкова, скъсването дрехата на служителите или особеното място, на което живее човек, могат непряко да са средствата за това осъждане или причината той да не бъде спасен.

Ще предложа един случай, който не е изключителен: Двама мъже, които са били еднакво нечестиви, които са пренебрегвали религията, се разболяват по едно и също време; единият има добрия късмет да бъде посетен от някой, който да се помоли и бива обърнат във вярата няколко минути преди да умре; другият праща за трима различни души, които да се молят за него, шивач, обущар и тенекеджия; тенекеджията трябва да запои един тиган, шивачът има да прави илик на палто, което е спешно, а обущарят трябва да закърпи бързо нечия обувка; никой от тях не може да дойде навреме, човекът умира и отива в пъкъла: единият от двамата е възвисен в лоното на Авраам, седи в Божието присъствие и се радва на безкрайно, непрекъснато щастие, докато другият, добър колкото и първия, потъва във вечно осъждане, непоправима мъка и безнадеждно отчаяние, защото някой е имал обувка за кърпене, илик на палто за правене или тиган за запояване.

Плановете на Иехова не са тъй несправедливи, твърденията на Светото писание тъй (илюзорни), нито планът на спасение за човешкия род тъй несъвместим със здравия разум; при такива действия Бог би се намръщил с неодобрение, ангелите биха скрили главите си от срам и всеки добродетелен, разумен човек би се отвратил.

Ако човешките закони награждават всеки човек според неговите заслуги и наказват всеки нарушител според различните му престъпления, със сигурност Господ не би бил по-жесток от човека, защото Той е мъдър законодател и Неговият закон е по-безпристрастен, постановленията Му по-справедливи и решенията Му по-съвършени от човешките; и както човек съди ближния си по закон и го наказва според наказанието на закона, тъй и Бог в небесата съди „според делата, извършени в смъртното тяло” (вж. Алма 5:15). Да се каже, че езичниците ще бъдат осъдени, защото не са вярвали в Евангелието, би било нелепо, и да се каже, че всички юдеи ще бъдат осъдени, защото не са повярвали в Исус би било еднакво абсурдно; защото „как ще повярват в Този, за Когото не са чули, и как могат да чуят без проповедник, и как той може да проповядва, без да бъде изпратен” (вж. Римляните 10:14–15); следователно нито юдеите, нито езичниците могат да бъдат виновни, че са отхвърлили несъвместимите възгледи на сектантството, нито че са отхвърли кое да е свидетелство, освен изпратеното от Бог, защото както проповедникът не може да проповядва, без да бъде изпратен, тъй и слушателят не може да повярва, (освен) ако чуе „изпратен” проповедник, и не може да бъде осъден за нещо, което не е чул, и бидейки без закон, ще трябва да бъде съден без закон” ¹⁰ .

Наш дълг и привилегия е да бъдем кръстени и потвърдени за онези, които са починали без Евангелието.

„Когато говорим за благословиите, имащи връзка с Евангелието, и последиците, свързани с неподчинение на изискванията, често ни се задава въпроса какво става с нашите бащи. Ще бъдат ли те осъдени за неподчинение на Евангелието, когато никога не са го чули? Със сигурност не. Но те ще имат същата привилегия, на която се радваме и ние, чрез вечното свещеничество, което служи не само на земята, а и на небето, и чрез мъдрите действия на великия Иехова. Оттук следва, че онези, които се споменават в Исаия (вж Исаия 24:21–22), ще бъдат посетени от свещеничеството и ще излязат от своя затвор на същия принцип, както онези, които били непокорни по времето на Ной, били посетени от нашия Спасител (Който носел вечното Мелхиседеково свещеничество) и Той им проповядвал Евангелието в затвора. И за да могат те да изпълнят всичките (изисквания) на Бог, живи приятели били кръстени за техните мъртви приятели, изпълнявайки така изискването на Бог, което гласи, „ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Иоана 3:5). Те били кръстени, разбира се, не заради себе си, а за своите мъртви… Павел, говорейки за мъртвите, казва, „Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?” (1 Коринтяните 15:29)…

И сега, когато великите цели на Бог се движат бързо към тяхното реализиране и нещата, казани от пророците, се изпълняват, когато царството Божие е установено на земята и древният ред на нещата е възстановен, Господ ни показва този дълг и привилегия и на нас ни е заповядано да бъдем кръщавани за нашите мъртви, изпълнявайки така словата на Авдий, когато говори за славата на последните дни: „И избавители ще възлязат на хълма Сион, за да съдят Исавовите остатъци, и царството ще бъде на Господа” (вж. Авдия 1:21). Едно разбиране на тези неща изглажда Писанията на истината, обяснява методите на Бог към човека, поставя човешкия род на равна нога и е в съответствие с всеки принцип на праведността, справедливостта и истината. Ще завършим с думите на Петър: „Защото доволно е миналото време, когато сте живели така, както желаят да живеят езичниците… понеже затова се проповядва благовестието и на мъртвите, тъй щото, като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух (1 Петрово 4:3, 6)”. ¹¹

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете стр. 429–432, като отбележите как учението за спасението на мъртвите повлиява на Джозеф Смит и семейството му. Какъв ефект има това учение за вас и вашето семейство?
На стр. 432–435 преговорете ученията на Пророка Джозеф за Бог Отец и Исус Христос. По какви начини тези учения въздействат на мислите и чувствата ви за нашия Отец в Небесата и за Спасителя? По кои начини те се отнасят към спасението на мъртвите?
Прочетете ученията на Пророка на стр. 433–434 и 435–436. Как Бог съди Своите деца?
Джозеф Смит казва, че кръщението на мъртвите е „дълг и привилегия” (стр. 437). По какви начини тази работа е дълг? Какви изживявания сте имали, при които сте чувствали, че тя е привилегия? Какво може да сторите, за да придвижвате Господното дело за онези, които са починали? Как родителите могат да помогнат на децата си да участват в него?
Как учението за спасението на мъртвите показва справедливостта на Бог? Как то показва Неговата милост? След като прочетете тази глава, как бихте обяснили това учение на човек от друга вяра?

Свързани с темата стихове: Исаия 49:8–9; 61:1–3; Иоана 5:25; У. и З. 138:11–37