Писмото Уентуърт

Писмото Уентуърт е разказът на Пророка Джозеф Смит „за произхода, напредъка, гонението и вярата на светиите от последните дни”, включващо заявленията, известни днес като Символ на вярата.

Из живота на Джозеф Смит

IОсвен че е президент на Църквата, Джозеф Смит има много други отговорности в Наву. През май 1842 г. той става кмет на Наву, което значи, че е също и главен съдия на Общинския съд в Наву. Той е генерал-лейтенант и командир на Легиона на Наву. А през февруари 1842 г. той поема и ролята на редактор на Times and Seasons (Времена и сезони), периодично издание на Църквата, издавано 2 пъти месечно. Times and Seasons осигурява на ръководителите на Църквата начин да общуват със светиите, да публикуват откровения и важни беседи и да споделят новини за Църквата. Джон Тейлър, член на Кворума на Дванадесетте, е назначен да се занимава с много страни на изданието под напътствието на Пророка.

В първия брой, който публикува като редактор, Пророкът пише, че изданието ще предоставя статии за „важните събития, които се случват всеки ден около нас, за бързия напредък на истината, многото съобщения, които получаваме всеки ден от старейшините по света, както в тази страна (САЩ), така и в Англия, в континентална Европа и други части на света; размирното състояние на народите, посланията и ученията на Дванадесетте, и откровенията, които получаваме от Всевишния” ¹ .

Докато Пророкът служи като редактор, Times and Seasons публикува важни документи. През март 1842 г. са публикувани текстът на Книгата на Авраам и две от факсимилетата, а третото факсимиле е публикувано през май. Също през март Пророкът започва публикуването на „История на Джозеф Смит”, разказът, който по-късно става History of the Church (История на Църквата).

В броя на Times and Seasons от 1 март 1842 г. Пророкът публикува документ, станал по-късно известен като писмото Уентуърт. Описвайки основанията си да изготви този документ, Пророкът обяснява: „По искане на г-н Джон Уентуърт, редактор и собственик на в. Chicago Democrat, аз написах следното кратко изложение за произхода, напредъка, гонението и вярата на светиите от последните дни, на които аз имам честта, под Бога, да бъда основател. Г-н Уентуърт казва, че желае да достави този документ на г-н (Джордж) Барстоу, негов приятел, който пише историята на Ню Хемпшир. Тъй като г-н Барстоу бе предприел съответните стъпки да получи вярна информация, всичко, което щях да поискам от него, бе да публикува разказа изцяло, неукрасен и без невярно тълкуване” ² .

Джордж Барстоу в крайна сметка не включва разказа на Пророка в историята си, защото решава книгата му да покрива събитията само до 1819 г. ³ Но писмото Уентуърт има огромна стойност за светиите от последните дни. То е оригинален разказ от Джозеф Смит, свидетелстващ за свещеното му призование от Бог, неговите видения, служение и учения. Разказва за произхода и растежа на Църквата и гоненията на светиите. То съдържа пророческо заявление за бъдещия успех на Църквата на земята под закрилящата ръка на великия Иехова. Съдържа също някои важни детайли, които не се намират никъде другаде в ученията на Пророка, включително описание на златните плочи и план на съдържанието на Книгата на Мормон. Показателно е, че това е първият път, когато Джозеф Смит сам публикува разказ на своето Първо видение.

Завършвайки с 13-те заявления на учението на Църква, наричани сега Символът на вярата, то се явява силно свидетелство за божественото призование на Пророка Джозеф Смит.

Ученията на Джозеф Смит

Бог Отец и Исус Христос се явяват на Джозеф Смит в отговор на молитвата му.

„Роден съм в гр. Шарън, окръг Уиндзор, Върмонт, на 23 декември, лето господно 1805. Когато (бях) на 10 г., родителите ми се преместиха в Палмира, Ню Йорк, където живяхме 4 години и оттам се преместихме в гр. Манчестър. Баща ми бе фермер и ме научи на изкуството на земеделието. Когато бях на около 14 г., почнах да размишлявам над важността да бъда подготвен за едно бъдещо състояние и, размишлявайки (относно) плана на спасението, открих, че съществува голям сблъсък между религиозните гледища; ако отивах в една общност, те ме насочваха към един план, а друга към друг, всяка една сочеща своето отделно верую като summum bonum (целокупната добрина) на съвършенството. Размишлявайки, че всичко това не може да бъде право и че Бог не може да бъде автор на такава бъркотия, реших да изследвам въпроса по-пълно, вярвайки, че ако Бог има Църква, тя не би била разделена на фракции и че ако Той учи една общност да се покланя по един начин и да отслужва едни обреди, не би учил друга на принципи, които са диаметрално противоположни.

Вярвайки в словото Божие, аз имах доверие в заявлението на Яков – „Ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде” (Яковово 1:5). Оттеглих се на тайно място в една горичка и започнах да призовавам Господ; докато бях отдаден на жарка молитва, умът ми се откъсна от предметите, с които бях окръжен, и бях обгърнат от едно небесно видение, и видях две славни Личности, които съвършено си приличаха в лице и образ, заобиколени от ярка светлина, която засенчваше слънцето по обед. Те ми казаха, че всички религиозни деноминации вярват в неправилни учения и че никоя не е призната от Бог като Негова Църква и царство: и ми бе специално заповядано „да не се присъединя към тях”, получавайки в същото време обещание, че пълнотата на Евангелието ще ми бъде сторена знайна в някой бъдещ момент.

Книгата на Мормон е написана в древността на златни плочи и връчена на Джозеф Смит от един небесен пратеник.

Вечерта на 21 септември, лето господно 1823-то, докато се молех на Бог и стараейки се да упражнявам вяра в скъпоценните обещания на Писанията, внезапно светлина като ден, но много по-чиста и с по-славен изглед и яркост бликна в стаята; наистина на пръв поглед изглеждаше, сякаш къщата бе обзета от всепоглъщащ огън; явлението предизвика шок, който засегна цялото (ми) тяло; в миг пред мен застана една личност, обгърната в слава, дори още по-голяма от тази, което вече ме бе обвила. Пратеникът съобщи за себе си, че е ангел Божий, пратен да донесе благата вест, че заветът, който Бог сключил с древния Израил скоро ще бъде изпълнен, че подготвителната работа за Второто пришествие на Месията трябва бързо да започне, че скоро ще дойде времето Евангелието в неговата пълнота да бъде проповядвано в сила на всички народи, та хората да могат да са подготвени за хилядолетното царуване. Бе ми казано, че аз съм бил избран да бъда оръдие в ръцете Божии да осъществя някои от целите Му в тази славна диспенсация.

Беше ми казано също за туземните обитатели на тази страна и ми бе показано кои са те и откъде са дошли; сторено ми бе знайно кратко описание за техния произход, развитие, цивилизация, закони, управления, за тяхната праведност и беззаконие, и как Божиите благословии били оттеглени накрая от тях като народ; бе ми казано също къде са сложени едни плочи, на които е издълбан съкратен летопис на древните пророци, които живели на този континент. Ангелът ми се яви три пъти през тази същата нощ и ми откри същите неща. След като имах много посещения от Божии ангели, откриващи величието и славата на събитията, които следваше да се развият в последните дни, на сутринта на 22 септември, лето господно 1827-о, ангелът Господен предаде летописите в ръцете ми.

Тези летописи бяха издълбани на плочи, изглеждащи на вид като злато; всяка плоча бе 15 см широка и 20 см дълга, и не по-дебела от обикновена ламарина. Те бяха изпълнени с издълбани египетски знаци и подвързани заедно в един том като листа на книга, с три пръстена, преминаващи през всичките плочи. Томът бе около 15 см дебел и част от него бе запечатана. Знаците по незапечатаната част бяха малки и красиво издълбани. Цялата книга показваше много белези на древност в изработката си и много майсторство в изкуството на гравирането. С летописите имаше и странен уред, който древните наричали „Урим и Тумим”, съставен от два прозрачни камъка, монтирани в края на лък, закопчан за нагръдник. Посредством Урима и Тумима аз преведох летописа чрез дара и силата Божии.

… Тази книга… ни казва, че нашият Спасител се явил на този континент след Своето възкресение; че Той установил тук Евангелието в неговата пълнота, богатство и сила, и благослов; че те имали апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители, същият ред, същото свещеничество, същите обреди, надарявания, власт и благословии, на които се радвали на източния континент; че народът бил отхвърлен вследствие на техните прегрешения; че на последния от пророците, които живели сред тях, било заповядано да напише съкращение на техните пророчества, история и прочее и да го скрие в земята, и че то щяло да се появи и да бъде обединено с Библията за изпълнение на Божиите цели в последните дни. За по-подробен разказ бих препратил към Книгата на Мормон, която може да бъде купена в Наву или от всеки от пътуващите ни старейшини.

Веднага щом новината за това откритие се разчу, лъжливи съобщения, неверни тълкувания и клевети полетяха като на крилата на вятъра във всяка посока; къщата често биваше обсаждана от шайки и злонамерени хора. По мене няколко пъти бе стреляно, като се отървавах на косъм и всяко средство бе пуснато в ход, за да ми се отнемат плочите; но силата и благословията Божия бяха с мен и неколцина започнаха да вярват в моето свидетелство.

Макар срещу Църквата да могат да се вихрят гонения, нищо не може да спре напредъка на истината.

На 6 април 1830 г. в гр. Файет, окръг Сенека, щат Ню Йорк, бе организирана „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. Някои братя бяха призовани и поставени от Духа на откровението и пророчеството, и започнаха да проповядват според както Духът им дава да говорят, и въпреки че са слаби, са укрепени чрез Божията сила, и мнозина бяха доведени до покаяние, потопени във водата, и бяха изпълнени със Светия дух чрез полагане на ръце. Те видяха видения и пророкуваха, бесовете бяха прогонени и болните изцелени чрез полагане на ръце. Оттогава делото се придвижва напред с учудваща бързина и скоро бяха създадени църкви в щатите Ню Йорк, Пенсилвания, Охайо, Индиана, Илинойс и Мисури; в последния споменат щат значителни поселища бяха установени в окръг Джаксън: мнозина се присъединяваха към Църквата и броят ни бързо растеше; закупихме много земя, фермите ни раждаха изобилно и се радвахме на мир и щастие в домовете и семействата си, и в нашите общности; но тъй като не можехме да общуваме със съседите си (повечето от които бяха най-низки хора, избягали от лицето на цивилизованото общество в граничния район, за да избегнат ръката на правосъдието) в техните среднощни гуляи, нарушаването на Господния ден, конните надбягвания и хазарт, те започнаха отначало да ни осмиват, после да преследват, и накрая организирана шайка се събра и палеше къщите ни, мажеше с катран и валяше в перушина и бичуваше много от братята ни, и накрая, противно на закона, справедливостта и човечността, ги пропъди от техните жилища; бездомни, те трябваше да се скитат из суровата и пуста прерия, докато децата оставяха кървави следи из нея. Това се случи през месец ноември и те нямаха друг покрив освен небесния балдахин в този суров годишен сезон; управляващите си затвориха очите пред това събитие и макар да имахме документи, че земите ни са свободни от финансови тежести и че не сме нарушили никой закон, не можахме да получим компенсация.

Имаше мнозина болни, които бяха така нечовешки прогонени от домовете им и трябваше да понасят всичките тези неправди и да дирят дом където могат. Резултатът бе, че мнозина от тях, бидейки лишени от удобствата на живота и нужните грижи, умряха; много деца останаха сираци, много жени (останаха) вдовици и мъже вдовци; фермите ни бяха завладени от тълпата, хиляди говеда, овце, коне и свине бяха отнети, а покъщнината, стоките от магазините ни, печатницата и печатарските букви бяха почупени, отнети или унищожени по друг начин.

Много от нашите братя се преместиха в окръг Клей, където останаха до 1836 г., 3 години; там нямаше упражнено насилие, но имаше заплахи от насилие. Но през лятото на 1836 г. тези заплахи започнаха да добиват по-сериозна форма, от заплахи се мина към свикване на публични събрания, приети бяха резолюции, заплашени бяхме с отмъщение и разрушение, и нещата отново добиха страшен вид; окръг Джаксън бе достатъчен прецедент и тъй като властите в този окръг не се намесиха, те (властите в окръг Клей) заявиха, че също не ще го сторят, в което се уверихме, че е вярно, след като се обърнахме към тях, и след много лишения и загуба на имущество отново бяхме прогонени от домовете си.

След това се установихме в окръзи Колдуел и Давиес, където построихме големи и обширни поселища, мислейки да се освободим от силата на гнета, като се заселвахме в нови окръзи със съвсем малко обитатели в тях; но там не ни беше позволено да живеем в мир, а през 1838 г. отново бяхме нападнати от шайки, от губернатора Богз бе издадена заповед за изтребление и със санкцията на закона из окръга кръстосваха организирани бандити, крадяха нашите говеда, овце, свине и пр., много от людете ни бяха хладнокръвно убити, целомъдрието на жените ни бе погазено и ние бяхме принудени да се откажем писмено от имуществото си пред острието на меча; и след като изтърпяхме всяко унижение, с което бяхме обсипвани от една нечовешка, нечестива банда мародери, около дванадесет до петнадесет хиляди души, мъже, жени и деца бяха прогонени от огнищата и от собствените си земи, за които имаха документи, че са свободни от финансови тежести, бездомни, без приятели и без подслон (посред зима) да се скитат като изгнаници по земята или да дирят убежище в по-дружелюбна среда и сред по-малко варварски хора. Мнозина се разболяха и умряха вследствие на студа и трудностите, които трябваше да понесат; много жени останаха вдовици, деца – сираци и в мизерия. Би ми отнело повече време, отколкото ми е дадено тук, да опиша несправедливостта, неправдите, убийствата, кръвопролитието, кражбите, мъката и бедите, причинени от варварските, нечовешки и беззаконни събития в щата Мисури.

В гореописаната обстановка ние пристигнахме в щата Илинойс през 1839 г., където намерихме гостоприемни хора и приветливо място за живеене: хора, желаещи да бъдат ръководени от принципите на закона и човечността. Започнахме да изграждаме град, наречен Наву, в окръг Хенкок. Тук ние наброяваме шест до осем хиляди, освен големия брой в съседния окръг и в почти всеки окръг на щата. Имаме издадена ни харта за града и харта за Легиона, частите на който сега наброяват 1 500 души. Имаме също харта за университет, за земеделско и манифактурно дружество, свои закони и администрация и притежаваме всичките привилегии, на които се радват други свободни и просветени граждани.

Гонението не спря напредъка на истината, а само добави масло в пламъка, тя се разпространява с нарастваща бързина. Горди от каузата, която са приели и съзнаващи своята невинност и истинността на (религиозната) им система, сред клевета и упреци старейшините на тази Църква вървят и установяват Евангелието в почти всеки щат на съюза (САЩ); то прониква в нашите градове, разпространява се в селата ни и кара хиляди наши интелигентни, благородни и патриотични граждани да се подчиняват на божествените му заповеди и да се ръководят от свещените му истини. То се разпространява и в Англия, Ирландия, Шотландия и Уелс, където през 1840 г. бяха пратени малко от нашите мисионери и над 5 000 души застанаха под знамето на истината; сега там хора се присъединяват във всяка страна.

Нашите мисионери отиват сред различни народи и знамето на истината беше издигнато в Германия, Палестина, Нова Холандия (Австралия), Източните Индии и на други места; знамето на истината е издигнато; ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото; гоненията може да се усилват, тълпите може да се обединяват, може да се събират армии, клевети може да (ни) позорят, но истината за Бог ще върви напред смело, величаво и независимо, докато проникне на всеки континент, посети всяка област, премине през всяка страна и прозвучи във всяко ухо, докато целите на Бог бъдат постигнати и великият Иехова каже, че делото е свършено.

Символът на вярата описва основни учения и принципи на нашата религия.

„Ние вярваме в Бога, Вечния Отец, и в Сина Му Исус Христос, и в Светия Дух.

Ние вярваме, че хората ще бъдат наказани за собствените си грехове, а не за Адамовото прегрешение.

Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието.

Ние вярваме, че първите принципи и обреди на Евангелието са: първо, Вяра в Господ Исус Христос; второ, Покаяние; трето, Кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; четвърто, Полагане на ръце за даване дара на Светия Дух.

Ние вярваме, че за да проповядва Евангелието и да отслужва обредите му, човек трябва да бъде призован от Бога чрез пророчество и чрез полагане на ръце от тези, които имат власт.

Ние вярваме в същата организация, която е съществувала в Първоначалната Църква, а именно: апостоли, пророци, пастири, учители, благовестители и тъй нататък.

Ние вярваме в дара за езици, за пророчество, откровение, видения, изцеляване, тълкуване на езици и тъй нататък.

Ние вярваме, че Библията е словото Божие, доколкото е преведена правилно; вярваме също, че и Книгата на Мормон е словото Божие.

Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие.

Ние вярваме в буквалното събиране на Израил и във възстановяването на Десетте племена; че Сион (Новият Ерусалим) ще бъде изграден на американския континент; че Христос ще царува лично на земята и че земята ще бъде обновена и ще получи райската си слава.

Ние претендираме за правото да се покланяме на Всемогъщия Бог според както диктува собствената ни съвест и даваме на хората същата привилегия; и нека те се покланят както, където и на каквото си искат.

Ние вярваме в това, че сме поданици на крале, президенти, управници и съдии, в подчинението, уважението и подкрепянето на закона.

Вярваме в това да сме честни, истинни, непорочни, любезни, добродетелни и в правенето на добро на всички хора; ние наистина можем да кажем, че следваме съвета на Павел: Вярваме във всичко, надяваме се на всичко, издържали сме много неща и се надяваме да бъдем способни да издържим всичко. И ако има нещо добродетелно, хубаво или достойно за похвала, ние го търсим. (Вж. Символът на вярата 1:1–13).

С уважение, и прочее,

ДЖОЗЕФ СМИТ” ⁴ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Джозеф Смит пише писмото Уентуърт в отговор на молба на Джон Уентуърт и Джордж Барстоу (стр. 467). Кога хора са ви питали за историята или вярванията на Църквата? Като изучавате или обсъждате тази глава, помислете как бихте могли да отговорите на подобни въпроси в бъдеще. Какво можем да научим от думите на Джозеф Смит в писмото Уентуърт за това как да отговаряме на подобни въпроси?
Прочетете какво казва Пророкът за своето Първо видение (стр. 468). Как може, когато следващият път разказвате на някого за Първото видение, да помогнете човекът да го разбере и да осъзнае какво значи то за вас?
Прочетете описанието на Пророка за появата на Книгата на Мормон (стр. 469–471). Какво значение има Книгата на Мормон за вашия живот? Кои са някои от начините, по които можем да споделяме свидетелствата си за Книгата на Мормон?
На стр. 471–474 Джозеф Смит дава кратка история на началото на Църквата и после свидетелства за нейната съдба. Какви са чувствата ви, като учите втория цял абзац на стр. 474? Защо мислите, че гонението не може да спре напредъка на Църквата? Кои са някои от примерите за хора, които продължават напред въпреки противопоставянето? (Обмислете примери от Писанията, историята на Църквата и вашия живот).
Преговорете Символа на вярата (стр. 474–476). По какви начини Символът на вярата ви е помогнал? Защо мислите, че молим децата от Неделното училище за деца да го учат наизуст? Обмислете организиране на график, тъй че да можете да изучите или наизустите Символа на вярата.

Свързани с темата стихове: Джозеф Смит – История 1:1–75