Даровете на Духа

„Ако се подчинявате на Евангелието с честно сърце, аз ви обещавам в името на Господа, че даровете, обещани от нашия Спасител, ще ви следват”.

Из живота на Джозеф Смит

Заглавната страница на Книгата на Мормон обяснява как тази забележителна книга с Писания става достъпна на света. В древни времена (летописът на) златните плочи бил „написан, запечатан и скрит в Господа, за да не може да бъде унищожен”. В последните дни той трябва „да се появи чрез дарбата и силата Божия” и да бъде преведен „чрез дарбата Божия”. В изпълнение на тези пророчества Бог избира Джозеф Смит да преведе свещените летописи. Очевидно способността на Джозеф да превежда древните знаци не иде чрез образование: той има само основни познания по четене, писане и аритметика. Способността му да превежда летописи, писани преди столетия на език, който той не владее, иде като дар от Самия Бог.

Ема Смит, пръв писар на своя съпруг, свидетелства за този божествен дар: „Никой човек не би могъл да диктува текста в ръкописа, освен ако не бе вдъхновен; защото когато (аз) работех като негов писар, (Джозеф) ми диктуваше часове наред, и когато се връщахме след храна или почивка, той веднага продължаваше оттам, където бе спрял, без дори да поглежда ръкописа или да иска да му прочета някоя част от него” ¹ .

Господ оказва на Пророка жизненоважна материална помощ, която му позволява да продължи работата по превода. Джозеф Найт-старши, приятел на Пророка, при няколко случая дава на Джозеф пари и храна. В един осо бено отчайващ момент брат Найт отива до дома на Пророка, за да даде на Джозеф и Оливър „каче скумрия и разчертана хартия за писане” заедно с „девет-десет бушела зърно и пет-шест бушела картофи” . Брат Найт припомня, „Джозеф и Оливър… се върнаха в къщи и ме завариха там с провизиите, и се зарадваха, защото нямаха нищо” ² .

През април и май 1829 г. работата на Пророка над превода у дома му в Хармони все повече е прекъсвана от гонения. Оливър Каудъри пише на един приятел, Дейвид Уитмър, като му казва за свещения труд и моли позволението му той да продължи в дома на Уитмър във Файет, Ню Йорк. В края на май или началото на юни 1829 г. Пророкът и Оливър заминават с Дейвид Уитмър и неговия фургон в дома на бащата на Дейвид, Питър Уитмър-старши, разположен във фермата му. През юни преводът е завършен в горната стая на дома на Уитмърови, чрез дарбата и силата Божия.

Оливър Каудъри описва чудното изживяване да служи като писар на Пророка: „Бяха незабравими дни – това да седя, заслушан в звука на един глас, диктуващ чрез вдъхновение от небесата, събуждаше най-дълбока благодарност в недрата на тази моя душа! Ден след ден, непрекъснато, аз продължавах да записвам словата от устата му, според както той превеждаше с Урима и Тумима… историята или летописа, наречен „Книгата на Мормон” ³ .

През това време Джозеф Смит научава, че божествения дар е с него само когато е достоен да бъде воден от Духа. Дейвид Уитмър разказва: „Една сутрин, докато (Джозеф Смит) се готвеше да продължи превода, нещо в къщата се обърка и той бе раздразнен от това. Нещо, извършено от съпругата му Ема. Оливър и аз се качихме горе и скоро Джозеф дойде да продължи превода, но не можеше да свърши нищо. Не можеше да преведе дори една сричка. Той слезе по стълбите, отиде в овощната градина и отправи молба към Господ; нямаше го около час; върна се обратно в къщата, помоли Ема за прошка и след това се качи горе при нас; след това преводът тръгна нормално. Той не можеше да свърши нищо, освен ако не бе смирен и пълен с вяра” ⁴ .

Смирено и с вяра използвайки дара, даден от Бог, младият Пророк завършва изглеждащата непосилна задача да преведе почти цялата Книга на Мормон между началото на април и края на юни 1829 г.

Ученията на Джозеф Смит

Ние всички получаваме дарби от Духа; дарбите на всеки са нужни в Църквата.

Символът на вярата 1:7: „Ние вярваме в дара за езици, за пророчество, откровение, видения, изцеляване, тълкуване на езици и тъй нататък” ⁵ .

„Ние… вярваме в пророчеството, езиците, виденията и в откровенията, в даровете и изцеляванията, и че не можем да се радваме на всички тези неща без дара на Светия Дух” ⁶ .

Ъмейза Потър си спомня: „Помня как Пророкът се изправи да проповядва на многобройна конгрегация в горичката западно от храма в Наву. Той заяви, че ще проповядва за духовните дарове… Джозеф заяви, че всеки светия от последните дни има дар и като живее праведен живот и се моли за него, Светият Дух ще му го открие” ⁷ .

„Павел казва, че на един се дава дара за езици, на друг дара за пророчество, а на трети дара за изцеление, и отново: „всички пророци ли са? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?”, очевидно показвайки, че не всички притежават тези няколко дарби, но че един е получил една дарба, друг друга – не всички са пророци, не всички говорят езици, не всички вършат чудеса; но всички са получили дара на Светия Дух; понякога в дните на апостолите те говорят езици и пророкуват, понякога не…

Църквата е компактно тяло, съставено от различни членове и стриктно съответно на човешката система, и Павел, след като говори за различните дарове, казва, „А вие сте Христово тяло и поотделно части от Него. И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби за помагания, на управлявания, на говорене разни езици. Всички апостоли ли са? всички вършат ли велики дела? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?” Очевидно е, че не; и все пак те всички са членове на едно тяло. Всички части на физическото тяло не са очи, уши, глава или ръце – и окото не може да рече на ухото, Не ми трябваш, нито главата на крака, не си ми потребна; те всички са части на една съвършена машина – единното тяло, и ако една част страда, всички части страдат с нея; и ако една част се радва, всички останали се славят с нея. (вж. 1 Коринтяните 12:9–10, 18–21, 26–30).

„Тези са, прочее, всичките дарове; те идат от Бога, те са на Бога, и те всичките са дарове на Светия Дух” ⁸ .

Ние получаваме даровете на Духа чрез послушание и вяра.

„Понеже вярата липсва, липсват и плодове й. Никой човек от сътворението на света не е имал вяра, без да има и нещо в резултат на нея. Верните от древността потушили яростта на пожарите, избегнали острието на меча, жените прибрали своите мъртви и т.н. Световете са били създадени с вяра (вж. Евреите 11:3, 34–35). Човек, който няма никой от даровете, няма вяра; и сам се заблуждава, ако предполага, че има. Вярата липсвала не само сред братята, но и в изповядваното християнство, тъй че дарбите за езици, изцеляване, пророчество, и пророците и апостолите и всичките дарове и благословии липсвали” ⁹ .

„Тази зима (1832–1833) мина в превеждане на Писанията, в училището за пророци и в конференции. Имах много славни мигове на подкрепа. Даровете, които спохождат онези, които вярват и се подчиняват на Евангелието като знак, че Господ винаги е същия в Своите отношения със смирените привърженици и следовници на истината, започват да се леят над нас като в древните дни” ¹⁰ .

Едуард Стивънсън присъства, когато Джозеф Смит проповядва в Понтиак, Мичигън, през 1834 г. Той си спомня следните думи на Пророка: „Ако се подчинявате на Евангелието с честно сърце, аз ви обещавам в името на Господа, че даровете, обещани от нашия Спасител, ще ви следват и чрез това можете да ми докажете, че сте верни служители на Бога” ¹¹ .

Даровете на Духа обикновено се получават тихо и насаме, без външни прояви.

„Мненията на хората относно дара на Светия Дух са разни и противоречиви. Някои хора имат навика да наричат всяка свръхестествена проява резултат на Духа Божий, докато други мислят, че въобще няма проявления, свързани с Него, и че това не е нищо друго освен обикновен импулс на ума или вътрешно усещане, впечатление или тайно свидетелство или доказателство, притежавано от хората, и че няма такова нещо като външно проявление.

Не е за чудене, че хората би следвало до голяма степен да са невежи относно принципите на спасението и по-специално естеството, служението, силата, даровете и благословиите от дара на Светия Дух; като си помислим, че през много от изминалите столетия човешкото семейство е било обвито в непрогледен мрак и невежество, без откровение или някакъв верен критерий, (по който) да стигне до познание за Божиите неща, които могат да бъдат познати само чрез Духа Божий. Оттук нерядко се случва, когато старейшини на тази Църква проповядват на обитателите на света, че ако се подчинят на Евангелието, ще получат дара на Светия Дух, хората да очакват да видят някакви чудесни проявления, голяма проява на сила или извършване на изключително чудо…

Човешкото семейство е твърде склонно да се поддава на крайности, особено в религиозните въпроси, и оттук хората като цяло или желаят някаква чудотворна проява, или въобще няма да повярват в дара на Светия Дух. Ако един старейшина положи ръце върху някой, мнозина мислят, че този човек трябва незабавно да се изправи и да започне да говори чужди езици или да пророкува; тази идея е взета от обстоятелството, че когато Павел положил ръцете си върху някои личности, които преди това били (както те казват) кръстени в Иоановото кръщение, те „проговориха други езици и пророкуваха” (вж. Деянията 19:1–6)…

Ние вярваме, че Светият Дух бива даден чрез полагане на ръце от онези, които имат властта, и че дарът за езици, също дарът за пророчество са дарове на Духа и се придобиват чрез Него; но да се каже, че хората винаги пророкуват и говорят други езици, когато върху тях бъдат положени ръце би било заявление невярно, противоречащо на практиката на апостолите и в несъгласие със Светите писания…

… Всичките дарове на Духа са невидими за естественото зрение или разбиране на човека; всъщност много малко са видими… Малко дарове могат да бъдат известни на всеки. Петър и Иоан били апостоли, и все пак юдейският съд ги бичувал като самозванци. Павел бил и апостол, и пророк, и все пак бил замерян с камъни и хвърлен в тъмница. Макар да притежавал дара на Светия Дух, хората не знаели нищо за това. Нашият Спасител бил „помаз(ан) с миро на радост повече от (Неговите) събратя” (Евреите 1:9), и все пак хората тъй малко Го познавали, че Го нарекли Веелзевул и Го разпнали като самозванец. Кой би могъл да посочи един благовестител, пастир или учител по външността му, макар и той да притежава дара на Светия Дух?

Но ако говорим за останалите членове на Църквата и прегледаме даровете, описани от Павел, ще открием, че светът като цяло не може да знае нищо за тях и че има само 1–2, които могат да бъдат опознати непосредствено, ако са били изявени веднага след полагането на ръце. В 1 Коринтяните 12:4–11Павел казва, „Дарбите са различни, но Духът е същия. Службите са различни, но Господ е същия. Различния са и действията; но Бог е същия, Който върши всичко във всичките човеци. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно”.

Има няколко дара споменати тук, и все пак кои от тях могат да станат знайни на наблюдателя при полагането на ръце? Да говориш с мъдрост и да говориш със знание са дарове като всеки друг и все пак, ако човек ги притежава и двата или ги е получил чрез полагане на ръце, кой би го узнал? Друг човек би могъл да получи дара на вяра и все пак околните биха били неосведомени за това. Или да предположим, че човек има изцелителна дарба или сила да върши велики дела, но това няма да е известно; нужно е време и обстоятелства тези дарби да бъдат призовани в действие. Да предположим, че човек разпознава духове, кой би различил това? Или дори и да може да тълкува езици, освен ако някой не заговори на неизвестен език, тази дарба ще остане неизвестна; има само два дара, които могат да бъдат незабавно изявени – дарът за езици и дарът за пророчество. Това са най-обсъжданите неща, и все пак, ако човек заговори на неизвестен език, според свидетелството на Павел, той би бил варварин за присъстващите (вж. 1 Коринтяните 14:11). Те могат да кажат, че това са безсмислици; а ако пророкува, могат да нарекат това глупост. Дарът за езици вероятно е най-малкия от всичко, и все пак той може би е най-търсения.

“Следователно според свидетелството на Писанията и проявленията на Духа в древността много малко може да бъде известно на околното множество за него освен в някой изключителен случай като в деня на Петдесятница. За най-великите, добри и полезни дарби на наблюдателя няма да бъде известно нищо…

Проявленията на дара на Светия Дух, служението на ангели или развиването на сила, величие или слава от Бог много рядко са бивали публично проявявани, и то обикновено на Божия народ, например на израилтяните; но обикновено когато ангелите идвали или Бог Се откривал, това е ставало насаме пред човеците, в техните стаи, пустошта или полето и обикновено без шум или вълнение. Ангелът избавил Петър от затвора посред нощ; дошъл при Павел незабелязан за останалите от групата; явил се на Мария и Елисавета без знанието на останалите; говорил на Иоан Кръстител, докато хората наоколо били в неведение за това.

Когато Елисей видял израилските колесници и конници, това било неизвестно на околните. Когато Господ се явил на Авраам, това било на входа на шатрата му; когато ангелите отишли при Лот, никой освен него не знаел, какъвто вероятно бил случая с Авраам и жена му; когато Господ се явил на Моисей, това било в горящ храст, в скинията или на върха на планината; когато Илия бил взет в една огнена колесница, това не било забелязано от света; и когато бил на канарата, имало силен гръм, но Господ не бил в гърма; после имало земетръс, но Господ не бил в него; и след това имало тих и тънък глас, който бил гласа на Господ, казващ „Що правиш тук, Илие”? (вж. 3 Царете 19:11–13).

Господ не може винаги да бъде разпознат по тътена на гласа Му, по явлението на славата Му или чрез проявлението на Неговата сила, и онези, които най-много се стремят да видят тези неща, са най-малко подготвени да Го срещнат, и ако Господ трябва да прояви силата Си, както сторил пред чедата на Израил, подобни личности ще бъдат първите, които ще кажат, „а Бог да не ни говори, за да не умрем” (вж. Изход 20:19).” ¹²

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Господ дава на Пророка Джозеф Смит дара да може да превежда златните плочи (стр. 124–126). Кога Господ ви е дал дарове, помагащи ви да участвате в делото Му?
Какво можем да научим от историята, разказана от Дейвид Уитмър на стр. 124? Кои изживявания в собствения ви живот са ви научили, че трябва да сте достойни, за да можете да използвате духовните си дарове?
Преговорете раздела, започващ на стр. 125. По какви начини за Църквата е от полза да има членове с различни дарове от Духа? Как сте били облагодетелствани от духовните дарове на другите? Кога сте видели хора с различни дарби да работят заедно в помощ един на друг?
Изучете раздела на стр. 126. Помислете за някои духовни дарове, които биха ви укрепили лично или биха ви помогнали да служите на Господ и околните. Определете какво ще сторите, за да „търс(и)те искрено най-добрите дарове” (У. и З. 46:8).
Преговорете раздела, започващ в началото на стр. 127. Помислете или обсъдете специалния съвет, който намирате, за това как се проявяват духовните дарове. Защо е важно да помним, че духовните дарове „рядко са бивали публично проявявани” (стр. 129)? Защо мислите, че много духовни дарове идват тихо и насаме? Защо е важно да помним, че много дарби изискват „време и обстоятелства да бъдат призовани в действие” (стр. 129)?
След прочитане на тази глава кои бихте казали, че са някои от целите на духовните дарове?

Свързани с темата стихове: 1 Коринтяните 12:1–31; 3 Нефи 29:6; Мороний 10:6–23; У. и З. 46:8–33