ГЛАВА 43: „Той бе Пророк Божий’: съвременници на Джозеф Смит свидетелстват за пророческата му мисия

ГЛАВА 43

„Той бе Пророк Божий”: съвременници на Джозеф Смит свидетелстват за пророческата му мисия

„Иска ми се да викам „алелуя” всеки път, когато си помисля, че някога съм познавал Джозеф Смит, Пророкът”. (Бригъм Йънг)

Из живота на Джозеф Смит

В Наву светиите често се събират заедно да чуят как Пророкът Джозеф Смит им говори. Тъй като там няма достатъчно голяма сграда, която да побере всички светии, Пророкът често говори на открито. Той често говори в една горичка, намираща се западно от храма, където могат да се съберат хиляди хора. За ръководителите на Църквата и ораторите е конструирана подвижна платформа, а конгрегацията седи на тревата или на пънове и тухли. Пророкът говори също и на други места в Наву, включително незавършения храм и частни домове. Един посетител на Наву от началото на 1843 г. съобщава, че видял провеждане на събрания „върху грубия под на подземието на храма, където Пророкът често проповядва” ¹ .

Когато Пророкът говори на открито, той често започва речта си с молба светиите да се молят вятърът или дъждът да бъдат укротени, докато приключи. На конференция, проведена в Наву на 8 април 1843 г., Пророкът започва обръщението си, казвайки: „Имам да отправя три искания до конгрегацията: Първата е – нека всички, които имат вяра, да я упражнят и да молят Господ да укроти вятъра, защото както духа в момента, не мога да говоря дълго без сериозна вреда за здравето ми; следващата е да мога да имам молитвите ви Господ да укрепи дробовете ми, та да можете вие всички да чувате; и третата е да се молите Светият Дух да се установи върху мен, та да съм в състояние да заявя, че тези неща са верни” ² .

Уречените срещи, на които говори Пророкът, са много важни за членовете на Църквата и понякога той говори пред конгрегации от по няколко хиляди души. „Никой слушател не се уморяваше от беседата му”, припомня Парли П. Прат. „Знам как той задържаше една конгреция от охотни и жадни слушатели за много часове заедно, посред студ или пек, дъжд или вятър, докато те се смееха в един момент и плачеха в следващия” ³ . Алва Дж. Алекзандър, който в периода на Наву е момче, си спомня, че „никакви забавления или игри не ми бяха така интересни, както да слушам как той говори” ⁴ .

Ъмейза Потър си спомня как присъствал на една могъща проповед, която Пророкът Джозеф Смит изнася пред голяма група светии в Наву:

„Когато (Пророкът) говори около 30 минути, се изви силен вятър и буря. Прахът бе тъй гъст, че не можехме да се виждаме един друг и някои хора започнаха да напускат, когато Джозеф ги призова да спрат и да издигнат молитви към Всемогъщия Бог вятърът да спре да духа и дъждът да престане да вали, и каза, че така щяло да стане. За няколко минути ветровете и дъждът спряха и стихиите се укротиха, сякаш в лятно утро. Бурята се раздвои и мина северно и южно от града, и ние можехме да виждаме отдалеч как дърветата и храстите се люлеят от вятъра, докато там, където бяхме, бе тихо един час и през това време бе изнесена една от най-великите проповеди, произнасяна от устата на Пророка, по голямата тема за мъртвите” ⁵ .

Светиите, които чуват Пророка Джозеф Смит да говори, дават силни и ярки свидетелства за неговата пророческа мисия. Много от тях записват спомените си за беседите, които са чули, и изживяванията, които са имали с него, защото искат идващите след тях поколения да знаят, че Джозеф Смит наистина е бил Божий пророк, както го знаят те.

Свидетелства за Джозеф Смит

Подобно на ранните светии ние можем да знаем, че Джозеф Смит е пророк, чрез когото Господ възстановява пълнотата на Евангелието.

Бригъм Йънг, втори президент на Църквата: „Иска ми се да викам „алелуя” всеки път, когато си помисля, че някога съм познавал Джозеф Смит, Пророкът, когото Господ въздигна и ръкоположи и комуто даде ключовете и силата да строи царството Божие на земята, и го подкрепи. Тези ключове са поверени на този народ, и ние имаме силата да продължим делото, което Джозеф започна” ⁶ .

Илайза Р. Сноу, обща президентка на Обществото за взаимопомощ от 1866 до 1887 г.: „В делото на истината и праведността – във всичко, което би било от полза за неговия ближен, честността му бе непоколебима като небесните стълбове. Той знаеше, че Бог го е призовал за делото и всичките обединени сили на земята и пъкъла не можеха нито да го възпрат, нито да го отклонят от целта му. С помощта на Бог и своите братя той положи основата на най-великото дело, установявано някога от човек – дело, простиращо се не само до живите днес и всички идни поколения, но и до мъртвите.

Той дръзко и смело се изправи срещу лъжливите традиции, суеверията, религиите, фанатизмът и невежеството на света, доказвайки, че е верен на всеки даден чрез откровение от небето принцип – верен на своите братя и верен на Бог, после запечата свидетелството си със своята кръв” ⁷ .

Витсавее У. Смит, обща президентка на Обществото за взаимопомощ от 1901 до 1910 г.: „Знам, че той бе това, което твърдеше че е – истински Божий пророк, и чрез него Господ възстанови вечното Евангелие и всеки обред и надаряване, които ще ни заведат в селестиалното царство” ⁸ .

Уилфърд Уудръф, четвърти президент на Църквата: „Чувствах извън мерна радост в това, което виждах у брат Джозеф, защото в обществените му и лични действия той носеше със себе си Духа на Всемогъщия и проявяваше величие на душата, което не бях виждал у никой друг човек” ⁹ .

Дениъ л Макартър, ранен член на Църквата, който по-късно довежда един от първите кервани с ръчни колички в Солт Лейк Сити: „Свидетелството ми е, че той бе един истински пророк на живия Бог; колкото повече слушах словата му и гледах делата му, толкова повече се убеждавах, че той наистина е видял Бог Отец и Неговия Син Исус Христос, и светите ангели Божии… Винаги ми се е струвало, че ако някога изобщо съм знаел нещо на тази земя, то със сигурност е, че той беше пророк” ¹⁰ .

Алекзандър Макрай, един от затворените с Джозеф Смит в затвора Либърти: „Толкова голямо бе доверието ни в (Джозеф Смит), че когато той кажеше, „Тъй рече Господ”, ние бяхме уверени, че Той наистина е казал така; и колкото повече изпитвахме казаното от него, толкова по-голямо доверие имахме, защото в нито един момент не открихме словото му да не се сбъдва” ¹¹ .

Лаймън O. Литълфийлд, член на Сионов лагер: „Всичката енергия на душата му бе погълната от славното дело на последните дни, за което той бе призован от своя Божествен Учител” ¹² .

Мери Алис Канън Ламбърт, обърната във вярата англичанка, която емигрира в Наву през 1843 г. „За пръв път видях Джозеф Смит през пролетта на 1843 г. Когато лодката, с която пресякохме р. Мисисипи, достигна кея на Наву, няколко от братята-ръководители бяха там, за да посрещнат кервана светии, които пристигаха. Сред тези братя бе Пророкът Джозеф Смит. Познах го в мига, в който очите ми се спряха върху него, и в този миг получих своето свидетелство, че той е пророк Божий… Не ми го посочиха. Разпознах го сред всичките останали мъже и макар да бях още дете (само на 14 г.), знаех, че виждам един Божий пророк” ¹³ .

Ангъс М. Канън, член на Църквата, който живее в Наву и после става президент на кол в Солт Лейк Сити: „При един случай си спомням как брат Джозеф се обърна към събрание на светиите през пролетта на 1844 г. Бе под няколко големи дъбови дървета в падина южно от храма, близо до ул. „Парли”. Той беседваше върху факта, че при установяването на Своята Църква Бог е постановил само един човек да е упълномощен от Бог да получава откровения, задължителни за Църквата… Именно в онзи същият случай чух Пророкът да заявява, че е получил Мелхиседековото свещеничество чрез служението на Петър, Яков и Иоан.

Впечатлението, създадено в моя млад ум от вдъхновените речи на Джозеф Смит, ме придружаваше целия ми последвал живот; и когато иначе мрак щеше да обгърне ума ми, неговото свидетелство възлизаше ярко пред мен, давайки ми доказателство, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е била установена и ръководена чрез доказана сила и власт от Бог” ¹⁴ .

Хайръм Смит, брат на Пророка и патриарх на Църквата: „Имало е пророци и преди, но Джозеф притежава духа и силата на всичките пророци” ¹⁵ .

Джозеф Смит е един пример, който можем да следваме в развиване на характер, подобен на Христовия.

Парли П. Прат, член на Кворума на дванадесетте апостоли от 1835 до 1857 г.: „Сам президент Джозеф Смит бе висок и добре сложен, силен и енергичен, с бяла кожа и светла коса, сини очи, много малка брадичка и характерно за него изражение…Изразът на лицето му винаги бе мек, приветлив, сияещ от интелигентност и добронамереност, смесен с интерес и една несъзнателна усмивка или ведрина, и напълно свободен от всякаква резервираност или изкуствена важност; и имаше нещо, свързано с настойчивия и пронизващ поглед на очите му, сякаш той би проникнал до най-дълбоките бездни на човешкото сърце, би се втренчил във вечността, би проникнал до небесата и би разбрал всички светове. Той притежаваше една благородна смелост и независимост на характера, държането му бе просто и непринудено, упрекът му бе ужасен като лъв, добронамереността му безгранична като океана, умът му всеобхватен” ¹⁶ .

Джон Нийдхъм, рано обърнат във вярата англичанин: „Джозеф Смит е велик човек, човек с принципи, честен и открит, не лицемерно набожен и унил, а точно обратното. Наистина някои се озадачават, защото той е тъй честен и открит, ясно говорещ, ведър мъж, но това ме кара да го обичам още повече” ¹⁷ .

Емълин Б. Уелс, обща президентка на Обществото за взаимопомощ от 1910 до 1921 г.: „Аз … свидетелствам, че той бе най-великия човек и пророк, и най-великата личност на това поколение, най-великия, сигурна съм да го кажа, от времето на Спасителя. Неговата величава външност бе нещо чудесно. Бихте си помислили, че той е много по-висок и едър, отколкото всъщност беше. Вероятно много от вас са забелязвали хора, имащи такъв вид, когато станат и заговорят. Така бе с Пророка Джозеф Смит. Не знам да съществуват негови изображения, сравними с красотата и величието на присъствието му” ¹⁸ .

Мери Алис Канън Ламбърт: „Любовта на светите към него бе неизразима. Те с готовност биха дали живота си за него. Когато той щеше да говори, всяка работа биваше оставяна, та да могат те да чуят думите му. Той не бе обикновен човек. Светии и грешници еднакво усещаха и разпознаваха силата и влиянието, които той носеше със себе си. Невъзможно бе да го срещнеш и да не се впечатлиш от силата на неговата личност и влияние” ¹⁹ .

Джон M. Бърнхейзъл, доктор по медицина, който отсяда в дома на Джозеф и Ема в Наву за няколко месеча през 1843 и 1844 г.: „Джозеф Смит природно е човек с голяма сила на ума, притежаващ много енергия и решителност на характера, голяма проницателност и дълбоко познаване на човешката природа. Той е човек на спокойната преценка, широки възгледи и във висша степен се отличава с любовта си към правдата. Добър и услужлив е, щедър и великодушен, общителен и ведър и притежаващ ум, отдаден на съзерцание и размишление. Той е честен, прям, безстрашен и независим и тъй свободен от лицемерие, колкото въобще е възможно да откриете сред хората… Като религиозен учител, както и като човек той е много обичан от хората му” ²⁰ .

Джес Н. Смит, братовчед на Джозеф Смит: „(Пророкът бе) несъмнено най-подобния на Бог човек, който съм виждал някога… Знам, че по природа той бе неспособен на лъжа и измама, притежавайки най-голяма доброта и благородство на характера. В негово присъствие се чувствах, сякаш той може да чете мислите и чувствата ми. Знам, че той беше всичко, което твърдеше че е” ²¹ .

Уйлям Клейтън, обърнат във вярата англичанин, който служи като чиновник при Джозеф Смит: „Колкото повече бях с него, повече го обиквах; колкото повече го опознавах, толкова повече му вярвах” ²² .

Джозеф Ф. Смит, шести президент на Църквата: „Той бе преизпълнен с най-благородната и чиста човешка същност, която често се проявяваше в невинни забавления – игра на топка, борба или шеговити схватки с братята му; и когато се забавляваше, той не стоеше като човек, глътнал бастун и с каменно лице, което не може да се усмихва, нито да има радост в сърцето. О, той бе пълен с радост, пълен с веселие, пълен с любов и всяко друго свойство, правещо хората велики и добри и едновременно обикновени и невинни, тъй че можеше да слезе под всички неща, и имаше силата, по благодатта Божия, да разбира също и целите на Всемогъщия. Такъв бе характерът на Пророка Джозеф Смит” ²³ .

Като пророк, чрез когото е възстановено Евангелието, Джозеф Смит проповядва Божия план на спасение с яснота и сила.

Бригъм Йънг: „Превъзходството на славата на характера на брат Джозеф Смит бе, че той можеше да сведе небесните неща до разбирането на простосмъртните. Когато проповядваше на хората – откривайки Божиите неща, волята на Бог, плана на спасението, целите на Иехова, връзката, в която се намираме с Него и всичките небесни същества, той свеждаше проповедите си до възможностите на всеки мъж, жена и дете, правейки ги ясни като добре очертана пътека. Това би следвало да убеди всеки, който някога го е чул, в божествената му власт и сила, защото никой друг човек не можеше да проповядва като него и никой не може да открива Божиите неща освен чрез откровенията на Исус Христос” ²⁴ .

Хауърд Корей, чиновник при Джозеф Смит : „Изучавах Евангелието, както беше открито от Джозеф Смит, и се чудех дали е възможно човек, не подпомаган от Светия Дух, да получи откровение за такава система на спасение и въз-висяване на човека. Заключението ми беше, че не е възможно. Седях и слушах неговите проповеди от подиума в Наву множество пъти, като бях напълно увлечен от неописуемото му красноречие – сила на израза – говорейки така, както никога не бях чувал да говори никой друг човек” ²⁵ .

Джозеф Л. Робинсън, съветник в епископство в Наву: „Ние отдавна бяхме повярвали и наистина знаехме, че Джозеф Смит е истински и смирен Божий пророк, но сега очите ни го виждаха и ушите ни чуваха гласа му, който бе като гласа на могъщите небесни гръмотевици, при това езикът му бе мек и напътствен, много поучаващ. Но в думите и проповядва нето му присъстваха сила и величие, които никога не бяхме виждали у никой човек преди, защото той бе могъщ пророк, свят Божий човек. Той наистина бе просветен в нещата, принадлежащи на царството Божие и бе изпълнен със Светия Дух, Който му бе постоянен спътник” ²⁶ .

Орсън Спенсър, баптистки свещеник, който се присъединява към Църквата през 1841 г.: „Доктринално г-н Смит е във висша степен близък до Писанията. Никога не ми е ставало известно той да отрича или омаловажава и едничка истина от Стария и Новия завети, а знам винаги да ги е обяснявал и защитавал по един отличен начин. Бидейки помазан от Бог за целта на проповядването и усъвършенстването на Църквата, нужно бе той да знае как да сложи в ред нещата, все още липсващи да осъществят неща стари и нови, като добре инструктиран преписвач. Той, както изглежда, увеличаваше това служение и апостолство; при неговия досег древните пророци се връщаха към живот и красотата и силата на откровенията им се предаваха с вълнуващ интерес на всички, които слушаха” ²⁷ .

Иона Р. Бол, член на Църквата, живеещ в Наву: „Бях на събрание. Чух Пророка да проповядва в партера на храма. Присъстваха няколко хиляди души да го слушат. Няма грешка. Начинът, по който той разкрива Писанията, е безспорен и над всякаква пресметливост. Текстът му бе върху 1 глава на 2 Петрово. Той го обясни ясно като слънце (по пладне)” ²⁸ .

Уйлям Клейтън: „Имахме привилегията да разговаряме с Джозеф Смит-младши и бяхме възхитени от компанията му… Той е… човек с правилна преценка и притежава изобилие от интелигентност, и докато го слушате да разговаря с вас, получавате разум, който разширява ума ви и кара сърцето ви да ликува. Той е много непринуден и обича да напътства бедните светии. Мога да разговарям с него също толкова леко, колкото и с вас и по отношение на това да даде напътствие той казва, „Даром съм го получил и ще го дам даром”. Охотен е да отговаря на всеки въпрос, който му задавам и му е приятно да го питам. Изглежда знае изключително добре Писанията и докато разговаря по коя да е тема, се разкриват такава красота и светлина, каквито не съм виждал никога преди. Ако бях дошъл нарочно от Англия да поговоря с него няколко дни, бих счел, че си е струвало усилието” ²⁹ .

Мърси Фийлдинг Томпсън, обърната във вярата англичанка, чиито съпруг Робърт Б. Томпсън работи като чиновник при Джозеф Смит: „Бях… чула неговите ясни и отлични обяснения на важни и трудни въпроси. За него всички неща изглеждаха прости и лесни за разбиране и затова той можеше да ги направи ясни за останалите така, както не можеше никой друг човек, когото бях слушала” ³⁰ .

Подобно на ранните светии ние можем да ценим високо словата на Джозеф Смит и да живеем според принципите, които той проповядва.

Емълин Б. Уелс: В Пророка Джозеф Смит аз разпознах, вярвам, голямата духовна сила, която носеше радост и утеха на всички светии… Силата на Бог се установи върху него в такава степен, че при много случаи той изглеждаше преобразен. Изражението му бе меко и почти детско, когото си почиваше, а когато се обръщаше към хора, които го оби чаха почти до обожание, славата на лицето му бе неописуема. В други моменти голямата сила на държането му – повече от гласа му, който за мен бе несравнимо красноречив, като че ли разтърсваше мястото, където стояхме, и проникваше в най-дълбоките кътчета на душите на слушащите го, и съм сигурен, че те биха отдали живота си, за да го защитят. Винаги съм слушала като омагьосана всяко негово слово – избрания от Бог в тази последна диспенсация” ³¹ .

Лоренцо Сноу, пети президент на Църквата: „Първият път, когато видях Пророка Джозеф Смит, бе като момче, (на около 17 г.) Той говореше пред една малка конгрегация. Разказваше им за посещенията на ангела при него… Хората обичаха да го слушат, защото той бе пълен с откровение… Съгласно Господното обещание онези, които приемаха проповяд-принципи, получаваха от Господ ваните от него свидетелство за тяхната истинност” ³² .

Едуард Стивънсън, член на Седемдесетте от 1844 до 1897 г.: „Видях го за пръв път през 1834 г. в Понтиак, Мичи-гън, и впечатлението, което той ми направи тогава, ми доставя много удоволствие да го разказвам на многото му приятели сега. Любовта към него като истински Божий пророк бе незаличимо запечатана в ума ми и винаги е била с мен оттогава, макар вече да изминаха почти 60 години. Същата година, 1834-та, посред една много голяма конгрегация, пророкът с голяма сила свидетелства за посещенията на Отца и Сина и за разговора, който е имал с Тях. Никога преди това не бях чувствал такава голяма сила, както при тези два случая” ³³ .

Мери Ан Стърнз Уинтърз, доведена дъщеря на старей-шина Парли П. Прат: „Стоях близо до Пророка, докато той проповядваше на индианците в горичката край храма. Светият Дух освети лицето му, докато то грейна като ореол около него и словата му проникваха в сърцата на всички, които го чуваха …

Видях мъртвите тела на братята Джозеф и Хайръм, докато лежаха в кметството, след като бяха докарани от Картидж, видях и някои от дрехите, които бяха носили, обагрени с кръвта им. Знам, че те бяха Божии мъже, пророк и патриарх, предани и верни. Нека бъдем достойни да ги срещнем отново в идния свят!” ³⁴ .

Уилфърд Уудръф, съобщавайки за проповед от 6 април 1837 г.: „Президент Джозеф Смит-младши стана и се обърна към конгрегацията в течение на 3 часа, облечен в сила, дух и с образа на Бог. Той разкриваше своите мисли и чувства в дома на приятелите си. Представи много неща от огромна важност на вниманието на старейшините на Израил. О, да можеха те да бъдат написани в сърцата ни като с желязна писалка, за да останат завинаги, та да можем да ги прилагаме в живота си (вж. Иов 19:23–24). От сърцето и устата на Пророка Джозеф се лееше извор на светлина, принципи и добродетел, чиято душа като на Енох се разшири като вечността – казвам, че такива факти, предоставени по такъв убедителен начин би следвало да унищожат всяко неверие и съмнение от ума на слушателите, защото подобен език, чувство, принципи и дух не могат да произтичат от мрака. Това, че Джозеф Смит-младши е Божий пророк, въздигнат за избавлението на Израил, е толкова вярно, колкото, че сърцето ми гори вътре в мен” ³⁵ .

Бригъм Йънг: „Откакто за пръв път видях Пророка Джозеф, никога не съм изоставял и дума, казана от него относно царството. И това е ключът на знанието, което имам дне – че слушах словата на Джозеф и ги кътах в сърцето си, и милеех за тях, молейки моя Отец в името на Неговия Син Исус да ги върне в ума ми, когато се наложи. Аз милеех за Божиите неща и това е ключът, който държа днес. Аз силно желаех да се уча от Джозеф и от Духа Божий” ³⁶ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Прочетете свидетелствата за Пророка Джозеф Смит на стр. 528–530. Какво ви впечатлява в тези свидетелства? Каква е основата на вашето свидетелство за Джозеф Смит? Как получихте това свидетелство? Може да го запишете в дневника си или да го споделите с вашето семейство.
Страници 530–533 съдържат заявления, описващи външния вид, личността и характера на Джозеф Смит. Как те влияят на чувствата ви към Джозеф Смит? Потърсете начини, по които бихте могли да развиете някои от същите тези черти на характера.
Изучете свидетелствата за начина, по който Пророкът Джозеф проповядвал Евангелието и обяснявал Писанията (стр. 533–535). Как могат тези свидетелства да ни помагат, докато изучаваме и проповядваме Евангелието?
Преговорете последния раздел на тази глава (стр. 537). Как може да следвате примера на Уилфърд Уудръф и Бри-гъм Йънг в изучаването на тази книга? Как може да следвате примера им, като изучавате ученията на живите пророци? Какво мислите, че значи да позволим истината да бъде „написана в сърцата ни като с желязна писалка”?

Свързани с темата стихове: 2 Нефи 3:6–19; У. и З. 24:1–9; 124:1