Мисионерската служба: свещено призование, славно дело

„След всичко, което е било казано, най-голям и важен дълг е да проповядваме Евангелието”.

Из живота на Джозеф Смит

През последните няколко години, когато светиите живеят в Къртлънд, много членове и дори някои ръководители на Църквата отстъпват от вярата. Църквата сякаш минава през период на криза. „При това състояние на нещата”, пише Пророкът, „Бог ми откри, че за спасението на Неговата Църква трябва да бъде направено нещо ново” ¹ . Това „ново нещо” било откровение да изпрати мисионери в Англия да проповядват Евангелието.

Ибър Ч. Кимбъл, член на Кворума на дванадесетте апостоли, си спомня: „Около 1 юни 1837 г. Пророкът Джозеф дойде при мен, докато седях в… храма в Къртлънд и шепнешком ми каза, „Братко Ибър, Духът Господен ми нашепна, „Нека служителят Ми Ибър отиде в Англия и провъзгласява Моето Евангелие, и отвори вратата на спасението за тази нация” ² . Старейшина Кимбъл бил поразен от мисълта за такава задача: „Почувствах се един от най-слабите Божии служители. Попитах Джозеф какво трябва да кажа, когато отида там; той ми отвърна да се обърна към Господ и Той ще ме води, и ще говори чрез мен със същия Дух, който е (ръководел) и него” ³ .

Пророкът призовава също Орсън Хайд, Уилард Ричардз и Джозеф Фийлдинг, живеещи в Къртлънд, и Айзък Ръсел, Джон Снайдър и Джон Гудсън от Торонто, Канада. Тези братя трябва да се присъединят към старейшина Кимбъл в неговата мисия в Англия. Събирайки се в Ню Йорк Сити, те отплуват за Великобритания на кораба Гарик на 1 юли 1837 г. За първата година на мисионерите в Англия тази първа мисия извън Северна Америка довежда в Църквата около 2 000 нови обърнати във вярата. Старейшина Кимбъл пише радостно на Пророка: „Слава на Бога, Джозеф, Господ е с нас сред народите!” ⁴ .

От Наву от Пророка е разпоредена втора апостолска мисия във Великобритания, включваща повечето членове на Дванадесетте под водачеството на Бригъм Йънг. Тръгвайки през есента на 1839 г., Дванадесетте пристигат в Англия през 1840 г. Там те почват да се трудят, което към 1841 г. довежда над 6 000 обърнати в Църквата, сбъдвайки Господното обещание, че Той ще стори „нещо ново” за спасението на Своята Църква.

От Наву Джозеф Смит продължава да изпраща мисионери по света. Старейшина Орсън Хайд пристига на британска земя през 1841 г. и по-късно продължава своята мисия до Ерусалим. Той носи препоръчително писмо от Джозеф Смит, удостоверяващо, че „приносителят на настоящите, верен и достоен служител на Исус Христос, е наш пълномощник и представител в чужди земи, да … разговаря със свещеници, управители и старейшини на юдеите” ⁵ На 24 октомври 1841 г. старейшина Хайд коленичи на ерусалимския Елеонски хълм, за да благослови и освети земята „за събирането заедно на пръснатите останки на Юда, според предсказанията на светите пророци” ⁶ . После старейшина Хайд пътува до Германия, където полага началните основи за растежа на Църквата там.

На 11 май 1843 г. Пророкът призовава старейшини Едисън Прат, Ноа Роджърз, Бенджамин Ф. Грюар и Ноултън исия на Църквата въобще из този обширен район. Старейшина Ханкс умира по време на плаването, но старейшина Прат отива до Южните острови, където проповядва Евангелието на о-в Тубуаи. Старейшини Роджърз и Грюар продължават до Таити, където в резултат на усилията им са кръстени стотици хора.

Под ръководството на Джозеф Смит светиите вървят напред в изпълнение на Господната заповед: „идете по целия свят и до което място не можете да идете, трябва да изпратите известие, та да може свидетелството да отива от вас към целия свят, към всяко създание” (У. и З. 84:62).

Ученията на Джозеф Смит

Мисионерската служба е свято дело; вяра, добродетел, усърдие и любов ни позволяват да го вършим.

„След всичко, което е било казано, най-голям и важен дълг е да проповядваме Евангелието” ⁷ .

През декември 1840 г. Джозеф Смит пише на членовете на Кворума на Дванадесетте и други свещенически ръководители, които служат на мисия във Великобритания: „Бъдете сигурни, обични братя, че аз не съм безразличен наблюдател на нещата, които се случват по лицето на земята и сред общите процеси, които се разгръщат, никое не е по-важно от славното дело, в което сте заети сега; затова изпитвам известно безпокойство за вас дали ще можете чрез своята добродетел, вяра, усърдие и милосърдие да се представите достойни един на друг, на Църквата на Христа и на вашия Отец, Който е в небесата, по Чиято благодат сте били призовани в такова свято призование и ви е дадена способността да изпълнявате великите и отговорни задължения, които са се установили върху вас. И мога да ви уверя, че от информацията, която получавам, се чувствам удовлетворен, че вие не сте били небрежни в задълженията си, а вашето усърдие и вярност са били такива, че да ви осигурят усмивката на онзи Бог, Чиито служители сте, също и добрата воля на светиите по света.

Разпространяването на Евангелието из Англия със сигурност е приятно нещо, размишлението над което предизвиква необикновени чувства в гърдите на онези, които са се трудили и са понасяли бремето на деня и са негови първи поддръжници и застъпници от началото, бидейки заобиколени от най-неблагоприятни обстоятелства, подобно на дързък баркас (голям тримачтов платноход), който се изправя невредим срещу бурята, разперва платната си на бриза и величаво си проправя път през отстъпващите вълни, съзнавайки повече от всякога здравината на своите шпангоути и опитността и способностите на капитана, лоцмана и екипажа…

„Любовта е една от главните характеристики на Божеството и трябва да бъде проявявана от онези, които се стремят да бъдат Божии синове. Човек, който е изпълнен с любовта Божия, не е доволен когато само неговото семейство има благословии, но кръстосва целия свят изпълнен с горещо желание да благославя целия човешки род. Това е било вашето чувство и то ви е накарало да се откажете от домашния уют, та да можете да сте благословия за другите, които са кандидати за безсмъртие, но чужди на истината; и защото сте вършили това, аз се моля най-избраните небесни благословии да бъдат с вас” ⁸ .

Ние проповядваме простите евангелски истини със смирение и кротост и избягваме да спорим с другите относно техните вярвания.

„О, вие, старейшини на Израил, чуйте гласа Ми; и когато бъдете изпратени в света да проповядвате, казвайте онези неща, които сте пратени да казвате; проповядвайте и извикайте високо, „Покайте се, понеже наближи небесното царство; покайте се и вярвайте в Евангелието”. Обявете първите принципи и оставете тайнствата настрана, за да не бъдете победени… Проповядвайте онези неща, които Господ ви е казал да проповядвате – покаяние и кръщение за опрощаване на греховете” ⁹ .

„Говорих и пояснявах безполезността да се проповядва на света за великите възмездия; вместо това трябва да се проповядва простото Евангелие” ¹⁰ .

„Старейшините (следва) да вървят напред… в кротост, в здравомислие, и да проповядват за Исус Христос и Неговото разпъване; да не спорят с другите относно тяхната вяра или религиозни убеждения, а да следват стабилен курс. Това аз давам като заповед, и всички, които не я спазват, ще си навлекат гонение на главите, докато онези, които я спазват, винаги ще бъдат изпълнени със Светия Дух; това казвам като пророчество” ¹¹ .

„Ако се представи каквато и да е възможност старейшините да проповядват първите принципи на Евангелието, нека не мълчат. Не говорете против сектите, нито срещу техните догми. Но проповядвайте за Христа, и как са Го разпнали, и любовта към Бог, и любовта към човека;… така, ако е възможно, ние можем да уталожим предразсъдъците на хората. Бъдете кротки и смирени по сърце и Господ Бог на нашите бащи ще бъде с вас завинаги” ¹² .

“„Обърнете внимание на този ключ и бъдете мъдри заради Христа и заради собствената си душа. Вие не сте изпратени да бъдете поучавани, а вие да поучавате. Нека всяка дума бъде подправена с благодат. Бъдете бдителни; бъдете сдържани. Това е ден на предупреждение, не ден на много слова. Постъпвайте честно пред Бог и хората… Бъдете честни, открити и прями във всички ваши (взаимоотношения) с човечеството (вж. У. и З. 43:15; 63:58).” ¹³

Преди да замине на мисия през 1835 г., Джордж A. Смит посещава Пророка Джозеф Смит, който е негов братовчед. Джордж Албърт Смит пише: „Наминах да видя братовчеда Джозеф. Той ми даде една Книга на Мормон, стисна ми ръката и каза, „Проповядвай кратко, отправяй кратки молитви и изнасяй проповедите си със сърце, пълно с молитва”. ¹⁴

Ние проповядваме Евангелието според напътствията от Духа.

„Всички трябва да проповядват Евангелието със силата и влиянието на Светия Дух, и никой човек не може да проповядва Евангелието без Светия Дух” ¹⁵

„Както Павел казва, че на всички станал всичко, та по всякакъв начин да спаси неколцина (вж. 1 Коринтяните 9:22), тъй трябва да правят и старейшините на последните дни; и бидейки пратени да проповядват Евангелието и да предупреждават света за идващите възмездия, ние сме сигурни, че когато учат според напътствието на Духа, съгласно откровенията на Исус Христос, те ще проповядват истината и ще успяват без оплакване. Така, ние нямаме нова заповед за даване, но увещаваме старейшините и членовете да живеят според всяко слово, което излиза от Божиите уста (вж. Матея 4:4), за да не останат без славата, запазена за верните” ¹⁶ .

През октомври 1839 г. Пророкът казва на една конференция: „Президент (Джозеф Смит) продължава да дава напътствия на старейшините относно проповядването на Евангелието и набляга върху необходимостта да се сдобият с Духа, та да могат да проповядват със Светия Дух, изпратен им от небесата; да са внимателни, когато говорят за неща, които не са ясно посочени в словото Божие, което води до спекулации и спор” ¹⁷ .

На 14 май 1840 г. Джозеф Смит пише от Наву на ста-рейшина Орсън Хайд и Джон Ф. Пейдж, които са поели на мисия в светата земя: „Не се обезкуражавайте по отношение на обема на работата, само бъдете смирени и верни и тогава можете да кажете, „Що си ти, планино велика? пред Зоровавела – поле” (вж. Захарий 4:7). Онзи, който разпиля Израил, е обещал да ги събере; затова доколкото вие трябва да бъдете оръдие в това велико дело, Той ще ви надари със сила, мъдрост, мощ и разум, и всяко нужно качество, докато умовете ви ще се разширяват все повече и повече, докато бъдете в състояние да определите точно земята и небесата, ума ви да достигне вечността и да съзерцавате могъщите деяния на Иехова във всичкото им разнообразие и слава” ¹⁸ .

Ние търсим възможности да проповядваме Евангелието и да даваме свидетелство за неговата истинност.

През есента на 1832 г. Джозеф Смит пътува с епископ Нюъл К. Уитни от Къртлънд, Охайо, до източните САЩ. На 13 октомври Пророкът пише до Ема Смит от Ню Йорк Сити: „Когато размишлявам над този огромен град, подобен на Ниневия, не можещ да различи своята дясна ръка от лявата, да, над двеста хиляди души, сърцето ми е изпълнено със състрадание към тях и съм решен да издигна гласа си в този град и да оставя изхода на Бог, Който държи всички неща в ръцете Си и не ще допусне косъм от главите ни да падне на земята незабелязан…

Аз разговарях с неколцина, което ми даде задоволство, и с един много красив млад джентълмен от Джързи, чието лице бе много сериозно. Той дойде и седна до мен и ме заговори за холерата, и аз узнах, че е заболял от нея и за малко не умрял. Той каза, че Господ го е пощадил за някаква мъдра цел. Възползвах се от това и започнах дълъг разговор с него. Той прие моето учение очевидно с голямо удоволствие и силно се привърза към мен. Говорихме до късно през нощта и решихме да завършим разговора на следния ден. Но имайки да върши някаква работа, той се забави, докато корабът бе готов за тръгване и трябваше да потегли. Той дойде при мен да ми каже сбогом и се разделихме с голяма неохота” ¹⁹ .

Съпругата на Нюъл К. Уитни, Елизабет Ан, си спомня за пътуването на нейния съпруг и Джозеф Смит до източните САЩ през 1832 г.: „Съпругът ми заедно с Пророка Джозеф минаха през много от източните градове, давайки своето свидетелство и осигурявайки средства за строежа на храма Къртлънд, а също и за покупка на земи в Мисури… Той казал на съпруга ми, „Ако ни отхвърлят, те ще имат свидетелството ни, защото ще го напишем и оставим на праговете и на первазите на прозорците им”. ²⁰

През 1834 г. Джозеф Смит проповядва в едно училище в Понтиак, Мичигън. Едуард Стивънсън присъства и си спомня изживяването: „Именно в това училище двама мормонски старейшини представиха възстановеното Евангелие през 1833 година, след което през 1834 г. Пророкът Джозеф Смит проповядваше с такава сила, каквато никога преди това не е била виждана в този XIX век… Мога много добре да си спомня много от словата на момчето пророк, тъй като бяха казани просто, но със сила, която бе неустоима за всички присъстващи …

С вдигната ръка той каза: „Свидетел съм, че има Бог, защото аз Го видях посред бял ден, докато се молех в една тиха горичка през пролетта на 1820 г.” По-нататък той даде свидетелство, че Бог, Вечният Отец, сочейки друга отделна Личност, подобна на Него, казал: „Този е Моят Възлюбен Син, Него слушай”. О, как тези слова развълнуваха цялото ми същество и ме изпълниха с неизказана радост – да виждам човек, който подобно на апостол Павел от древността би могъл смело да свидетелства, че е бил в присъствието на Исус Христос!…

… Проведе се поредица от събрания, в които към Пророка се присъединиха, също много интересно, тримата очевидци на Книгата на Мормон. По време на посещението си в този клон Пророкът даде свидетелство, че му е било заповядано да организира Църква по модела на църквата, организирана от Исус, с дванадесет апостоли, седемдесетници, старейшини, надарявания и благословии, с последващи знамения, както е записано в 16 глава на Марка… „Като Божий служител”, каза Джозеф, „аз ви обещавам, доколкото се покаете и бъдете кръстени за опрощаване на греховете си, че ще получите Светия Дух”. ²¹

Докато бива отвеждан от Фар Уест, Мисури през ноември 1838 г. към затвора в Ричмънд, Мисури, Пророкът отново проповядва Евангелието: „Ние бяхме посетени от някои дами и господа. Една от жените пристъпи и много откровено попита войниците кой от затворниците бил Господ, на когото „мормоните” се покланяли. Един от пазачите ме посочи с многозначителна усмивка и каза, „Това е той”. После жената се обърна към мен и запита дали твърдя, че съм Господ и Спасителя. Отвърнах, че твърдя, че съм само човек и служител за спасение, пратен от Исус Христос да проповядвам Евангелието.

Този отговор тъй изненада жената, че тя почна да пита за нашето учение и аз изнесох беседа и на нея, и на придружаващите я, и на смаяните войници, които слушаха внимателно, почти без да дишат, докато аз излагах учението на вярата в Исус Христос, покаянието и кръщението за опрощаване на греховете, с обещанието за Светия Дух, както е записано в глава 2 на Деянията на апостолите (вж. Деянията 2:38–39).

Жената бе удовлетворена и прослави Бог, така че войниците я чуха, и си тръгна, като се молеше Бог да ни закриля и избави” ²² .

Дан Джоунз припомня, че вечерта преди мъченическата смърт на Пророка в затвора Картидж станало следното: „Джозеф даде силно свидетелство на пазачите за божествената истинност на Книгата на Мормон, възстановяването на Евангелието, служението на ангели и че царството Божие било установено отново на земята, заради което той бил хвърлен в този затвор, а не защото е нарушил кой да е Божий или човешки закон” ²³ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете стр. 349–352, като отбелязвате усилията на мисионерите, организирани под ръководството на Пророка Джозеф Смит. Били ли сте повлияни по някакъв начин чрез работата на тези ранни мисионери? Ако да, как?
Прочетете абзаца, започващ в края на стр. 353 и обмислете защо любовта ни влияе по начина, описан от Пророка. Кои са някои от другите черти, нужни да бъдем ефективни мисионери? (За някои примери вж. стр. 353–355).
Преговорете думите на Пророка Джозеф Смит за това, на което следва да поучават мисионерите и как да го правят (стр. 354–356). Защо следва да проповядваме „първите принципи” на Евангелието? Какви могат да бъдат последиците от един спор с другите по религиозни въпроси? Какво мислите, че означава „нека всяка дума бъде подправена с благодат”, когато проповядваме Евангелието?
Преговорете втория цял абзац на стр. 355. По какви начини Светият Дух ви е водил в усилията ви да споделяте Евангелието? Защо не можем да проповядваме Евангелието без Светия Дух?
Преговорете изживяванията на Джозеф Смит, разказани на стр. 356–359. Какво можем да научим за споделянето на Евангелието от тези изживявания?
По какви начини можем активно да търсим възможности да споделяме Евангелието с другите? По какви начини можем да се подготвим за такива възможности? Как можем да включим семействата си в мисионерската работа?

Свързани с темата стихове: Матея 28:19–20; 2 Нефи 2:8; Алма 26:26–37; У. и З. 4:1–7; 31:3–5