Оповестявайки благовестието на целия свят

„Душите са тъй скъпи в очите на Бог, както винаги са били; и старейшините (са)… за да убеждават и канят всички люде навсякъде да се покаят, та да могат да станат наследници на спасение”.

Из живота на Джозеф Смит

След като Църквата е организирана на 6 април 1830 г., Джозеф Смит продължава да оповестява евангелското благовестие. През април той пътува до Колсвил, Ню Йорк, за да посети своя приятел Джозеф Найт-старши, който със семейството си се интересува от Евангелието. Пророкът провежда събрания в района и „мнозина почнаха да се молят горещо на Всемогъщия Бог да им даде мъдрост да разберат истината” ¹ . Около 2 месеца по-късно при второто си посещение в Колсвил Пророкът открива, че известен брой хора, които са чули Евангелието, сега желаят да се кръстят. За тези нови обърнати приемането на Евангелието иска вяра и кураж, както е записал Пророкът:

„Определихме събрание за Господния ден и след обяд в събота издигнахме бент в един поток наблизо, за нуждите на онези, които щяха да изпълнят обреда на кръщението; но през нощта се събрала една тълпа и срутила бента ни, което ни попречи да изпълним кръщенията в неделя… Рано в понеделник сутринта бяхме нащрек и преди враговете ни да да разберат за нашите действия, бяхме поправили бента, след което 13 души (бяха) кръстени от Оливър Каудъри, именно: Ема Смит; Езекая Пек и съпругата му; Джозеф Найт-старши и съпругата му; Уйлям Стрингъм и съпругата му; Джозеф Найт-младши; Ааарон Кълвър и съпругата му; Леви (Хол); Поли Найт и Джулия Стрингьм” ² .

Същата есен Господ открива на Джозеф Смит, че Оливър Каудъри, Питър Уитмър-младши, Парли П. Прат и Зеба Питърсън трябва да „отид(ат) сред ламанитите и (да им) про-повядв (ат Неговото) евангелие” (У. и З. 28:8; 30:5–6; 32:1–3). Тези мисионери изминават около 2 400 км, като за кратко проповядват сред различни индиански племена, включително зенека в Ню Йорк, уаяндотс в Охайо и делауър и шауни на индианските земи. Обаче най-големият успех на мисионерите идва, когато спират в района на Къртлънд, Охайо. Там те кръщават около 130 обърнати, главно измежду конгрега-цията на реформираните баптисти на Сидни Ригдън, откривайки по този начин мястото, където ще се съберат стотици членове на Църквата през следващата година. Мисионерите също обръщат и някои от заселниците на окръг Джаксън, Мисури, където по-късно ще бъде основан гр. Сион.

Независимо дали проповядва на хората около себе си или праща мисионери по света, Пророкът Джозеф Смит обича мисионерската работа. Старейшина Парли почна, като каза, че „дори ако никой друг нямал смелостта да свидетелства за толкова славно послание от небето и за намирането на толкова славен летопис, той чувствал необходимост да направи това за доброто на хората и да остави останалото в Божии ръце”.

Цялото събрание бе удивено, сякаш наелектризирано и обзето от усещането за истината и силата, с които той говори, и за чудесата, за които разказваше. Направено бе трайно впечатление, много души бяха събрани в стадото. И аз давам свидетелство, че той чрез пълното си с вяра силно свидетелство пречисти одеждите си от кръвта на всички човеци. Във Филаделфия и околните райони бяха кръстени много хора” ³ .

Ученията на Джозеф Смит

Понеже светьт е в духовен мрак, трябва да сме усърдни в проповядване на Евангелието.

През 1834 г. Джозеф Смит и други старейшини на Църквата в Къртлънд изпращат следното писмо до братята в други области: „Макар съобщенията ни до вас може да са чести, вярваме, че биват приемани от вас с братски чувства и ще позволите дума на увещание от нас, недостойните ви братя, да заеме място в сърцата ви, като виждате значителната степен на силата и господството на княза на мрака и си давате сметка колко многобройни са онези, които се тълпят по пътя към смъртта без дори да са надали ухо за ободряващи звук на Евангелието на нашия Господ Исус Христос.

Обмислете за момент, братя, изпълнението на словата на пророка, защото виждаме, как тъмнината покрива земята и непрогледен мрак изпълва умовете на обитателите й (вж. Исаия 60:2), и престъпления от всякакъв вид се ширят сред човеците; пороци с огромни размери биват практикувани; подрастващото поколение расте в гордост и високомерие; възрастните губят всякакво чувство за съзнателност и като че ли пъдят мисълта за деня на възмездието; невъздържаност, неморалност, излишество, гордост, слепота на сърцето, идолопоклонничество, липса на семейна обич, любов към материалното, равнодушие към нещата от вечността все повече се ширят сред онези, които проповядват вяра в небесната религия, и в резултат на същото се шири неверие; хората се отдават на деяния от най-отвратителен вид и постъпки най-нечестиви, като богохулстват, мамят, съсипват репутацията на ближните си, крадат, грабят, убиват, поддържат греха и се опълчват на истината, изоставят небесния завет и отричат вярата на Исус – и посред всичко това бързо се приближава денят Господен, когато никой освен людете, облекли сватбени одежди, не ще бъде допуснат да яде и пие в присъствието на Младоженеца, Княза на мира!

Белязани с истинността на тези факти, какви може да са чувствата на онези, които са получили от небесния дар и са вкусили от доброто слово Божие и силите на бъдния свят? (вж. Евреите 6:4–5). Кой освен онези, които виждат ужасната бездна, над която стои човешкият свят в това поколение, може да работи в Господното лозе без да почувства плачевното състояние на света? Кой освен онези, които надлежно са мислили над благоволението на Отца на нашите духове за това, че е предоставил жертва за Своите творения – план на изкупление, сила на единение, една схема за спасение, имаща своите велики цели – довеждането на човеците отново в присъствието на Царя на небесата, увенчаването им със селестиална слава и превръщането им в наследници със Сина на онова наследство, що е нетленно, неоскверняемо и не повяхва (вж. 1 Петрово 1:4) – кой освен тях може да си даде сметка за важността на това да се ходи в съвършенство пред всички люде и за усърдието да се призовават всички да приемат от тези благословии? Колко неописуемо славни са тези неща за човешкия род! Наистина те могат да бъдат считани за благовестия с голяма радост за всички люде, и също благовестия, които трябва да изпълнят земята и да ободрят сърцето на всекиго, когато прозвучат в ушите му” ⁴ .

„Погубващият ангел ще почне да изтребва обитателите на земята преди Божиите служители да са отишли при всички нации на езичници с глас на предупреждение и както е казал пророкът, „само слухът за нея да чуе някой, ще се изплаши,, (вж. Исаия 28:19). Говоря така, защото изпитвам съчувствие към моите ближни; правя го в името на Господ, бидейки подтикван от Светия Дух. О, ако можех да ги изтръгна от въртопа на окаяността, в която ги виждам сами да се хвърлят чрез сво ите грехове; ако ми бъдеше позволено чрез моя глас на предупреждение да стана оръдие, което да ги доведе до искрено покаяние, та да могат те да имат вяра да устоят в злия ден!” ⁵

„Нека Бог ни позволи да изпълняваме своите обети и завети един към друг, в пълна вярност и праведност пред Него, та влиянието ни да може да се усети сред народите по земята с могъща сила, тъкмо да разцепим надве царствата на мрака, и да тържествуваме над свещеническото лукавство и духовно нечестие по високите места, и да разбием на парчета всички царства, които се противопоставят на царството Христово, и да разгърнем светлината и истината на вечното Евангелие от Двуречието до края на земята” ⁶ .

Уилфърд Уудръф, четвърти президент на Църквата, си спомня следните слова на Пророка Джозеф Смит: „Светът е потънал в мрак. Грях и нечестие го заливат както водите покриват голямата бездна. В голяма степен дяволът управлява над света. Светът ще воюва с вас, също и дяволът, и земята, и пъкълът. Но… вие трябва да проповядвате Евангелието, да вършите своя дълг и Господ ще стои до вас. Светът и пъкълът няма да надделеят срещу вас” ⁷ .

Наш дълг е да каним всички хора да се покаят, да •ъдат кръстени и да получат Светия Дух, и да станат наследници на спасение.

„Вярваме, че това е нашия дълг – да проповядваме на цялото човечество учението за покаянието, което ще се опитаме да покажем със следните цитати:

„Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим” (Лука 24:45–47).

От това научаваме, че за Христа е било нужно да страда и да бъде разпнат, и да възкръсне отново на третия ден, със специалната цел покаянието и опрощението на греховете да бъдат проповядвани на всички народи.

„А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си” (Деянията 2:38–39).

Чрез това ние научаваме, че обещанието на Светия Дух е дадено на всички, на които ще бъде проповядвано учението за покаянието, ще рече на всичките народи… Ето защо ние вярваме в проповядването на учението за покаянието на целия свят, млади и стари, богати и бедни, свободни и роби” ⁸ .

„Душите са тъй скъпи в очите на Бог, както винаги са били; и старейшините никога не са били призовани да водят някого надолу към пъкъла, но за да убеждават и канят всички люде навсякъде да се покаят, та да могат да станат наследници на спасение. Това е желателната година Господна: да освободя поробените, та да могат те да пеят осанна (вж. Исаия 61:1–2)” ⁹ .

„Следва да бъде задължение на старейшините да отстояват смело делото Христово и да предупреждават (людете) с единно съгласие да се покаят и да бъдат кръстени за опрощение на греховете, и за приемане на Светия Дух” ¹⁰ .

„Ще продължавам да ви казвам онова, което Господ изисква от всички люде, високопоставени и не, богати или не, мъже и жени, служители и народ, проповядващи религия или не, така че да могат да се радват на Светия Дух Божий в пълнота и да избегнат възмездията на Бога, които са почти готови да се изсипят върху народите на земята. Покайте се за всичките си грехове и бъдете кръстени във вода за опрощение на същите, в името на Отца и на Сина и на Светия Дух, и получете обредите на полагане на ръце от човек, който е ръкоположен и запечатан с тази власт, та да можете да получите Светия Дух Божий; и това е според Светите писания и книгата на Мормон, и е единствения начин човек да може да влезе в селестиалното царство. Тези са изискванията на новия завет или първите принципи на Евангелието Христово” ¹¹ .

„От всички люде се изисква да имат вяра в Господ Исус Христос, да се покаят за всичките си грехове и да бъдат кръстени (от някой с власт) в името на Исус Христос за опрощение на греховете, и върху тях да бъдат положени ръце за дара на Светия Дух, за да станат те членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” ¹² .

Служители на Господ вървят по света да намерят онези, които желаят да приемат Евангелието на Исус Христос.

„Изпратете някой в Централна Америка и по цяла Латинска Америка; и не оставяйте и ъгълче по земята без мисия” ¹³ .

„Ние не искаме от никого да захвърли настрана каквото и да е добро нещо, което те имат; искаме само да дойдат и да получат още. Какво ще стане, ако целият свят прегърне това Евангелие? Тогава щяха да видят с очите си и Божиите благословии щяха да се излеят върху хората, което е желанието на цялата ми душа” ¹⁴ .

„Хиляди, които са чули Евангелието, са му станали покорни и се радват на даровете и благословиите му. Предразсъдъкът и злините, които го съпътстват, отстъпват пред силата на истината, чиито целебни лъчи проникват сред далечните народи… Бе време, когато ни гледаха като измам ници, а за „мормонството” се смяташе, че скоро ще премине, ще се провали и ще бъде забравено. Но дните, когато на това се гледаше като на нещо мимолетно или като на мехурче върху вълна отминаха и то сега навлиза здраво в сърцата и душите на всички хора с ум достатъчно благороден да отхвърлят настрана предразсъдъка, на който са били учени, и да обмислят въпроса прямо и честно” ¹⁵ .

„Някои от Дванадесетте и други вече тръгнаха за Европа (през септември 1839 г.) и ние очакваме останалите от тази мисия да тръгнат след няколко дни… Делото Господно се разгръща по изключително задоволителен начин и в тази, и в старата страна. В Англия напоследък стотици се вляха в нашите редове, и тъкмо тъй и трябва да бъде, понеже „Ефрем, той се смеси с племената” (Осия 7:8). И Спасителят е казал, „Моите овце слушат гласа Ми” (Иоана 10:27); и също, „Който слуша вас, Мене слуша” (Лука 10:16); и „Ето, аз ще ги доведа от северната земя, И ще ги събера от краищата на света” (Еремия 31:8). И също както Иоан чул гласа да казва, „Излезте от нея, люде Мои” (Откровението 18:4), тъкмо тъй всичко трябва да се изпълни, та Господният народ да може да живее, когато „Падна, падна великия Вавилон” (Откровението 18:2)” ¹⁶ .

В писмо, написано от затвора Либърти през март 1839 г. Пророкът Джозеф Смит заявява следното, по-късно записано в Учение и Завети 123:12: „все още има мнозина по земята сред всички секти, общества и деноминации, които са заслепени от прикритото лукавство на човеци, чрез което те причакват, за да измамят, и които са възпирани да стигнат до истината само защото не знаят къде да я намерят” ¹⁷ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете последните абзаци на стр. 160. Защо понякога е нужен кураж да споделяме свидетелствата си за възстановяването и за Книгата на Мормон? Как може да развием подобен кураж?
JДжозеф Смит описва духовния мрак на света, после свидетелства за „благовестия с голяма радост” във възстановеното Евангелие (стр. 161–162). Как тези две мисли могат да ни вдъхновят да отворим устата си и да споделяме Евангелието?
Прочетете първия абзац на стр. 162. Кога Господ е стоял до вас в мисионерските ви усилия?
Обмислете пасажите от Писанията, които цитира Джозеф Смит, за да ни напомни задължението ни да проповядваме Евангелието на всички хора (стр. 161–163). Помислете или обсъдете какво можете да направите вие и семейството ви, за да споделяте Евангелието с околните.
Прочетете последния абзац на стр. 163, в който Пророкът говори за мисионерската работа като за усилие да бъдат освободени поробените. Как някои хора могат да бъдат считани за поробени? (За някои примери вж. стр. 161–163). По кои начини първите принципи и обреди на Евангелието могат да ги освободят?
Преговорете поканата на Пророка в третия абзац на стр. 165. Как тя може да насърчава хората да учат за възстановеното Евангелие? Преговорете първия абзац на стр. 166 и последния абзац от главата. Как можем да помогнем на хората да „отхвърлят настрана предразсъдъка (си)” относно Църквата? Как действията ни могат да помогнат на хората да узнаят къде да търсят истината?
Какви благословии са дошли в живота ви в резултат на усилията ви да проповядвате Евангелието?

Свързани с темата стихове: Марка 16:15–20; 2 Нефи 2:8; Алма 26:1–9, 26–37; У. и З. 42:6–9, 11–14; 88:77–83