Обществото за взаимопомощ: божествена организация на жените

„Ако живеете според вашите привилегии, ангелите не могат да бъдат възпрени да са ваши другари и помощници”

Из живота на Джозеф Смит

През пролетта на 1842 г. членовете на Църквата в Наву са заети с работа по строежа на храма Наву. Двама такива членове са Сара Грейнджър Кимбъл и нейната шивачка, Маргарет А. Кук, които, докато един ден си говорели, решават да обединят усилията си, за да помогнат на строителите на храма. Сестра Кимбъл казва, че ще предостави плат, та сестра Кук да направи ризи за мъжете. Двете жени решават да поканят други сестри да се присъединят към тях в създаване на дамски клуб, за да доразвият благотворителните си усилия. Сара Грейнджър Кимбъл си спомня: „Сестрите-съседки се събраха в моя салон и решиха да се организират. Аз бях упълномощена да повикам сестра Илайза Р. Сноу и да я помоля да напише устав и правила и да ги представи на президент Джозеф Смит преди следващото ни събрание в четвъртък”.

След като преглежда предложения устав и правила, Пророкът ги обявява за най-добрите, които някога е виждал, но после казва: „Не това е нещото, от което се нуждаете. Кажи на сестрите, че приношението им е прието от Господ и Той има за тях нещо по-добро от писан устав. Каня ги да се срещнат с мен и неколцина от братята … следващият четвъртък следобед”. ¹

Съответно на 17 март Пророкът, придружен от старейшини Джон Тейлър и Уилард Ричардз, се среща с 20 жени на различна възраст в горната стая на магазина от червени тухли. Пророкът официално организира женското общество за взаимопомощ на Наву и учи присъстващите за целите на новата организация. Сестрите избират Ема Смит за президентка на Обществото за взаимопомощ, а Ема избира своите две съветнички. После Пророкът прочита откровение, получено 12 г. по-рано, в което Господ определя Ема да събира химни за публикуване и я посочва като „избрана жена” (У. и З. 25:3). Ема Смит става да говори, наблягайки на огромния потенциал на обществото: „Ние ще направим нещо изключително… Очакваме необикновени събития и спешни призования” ² .

Ема Смит, първата обща президентка на Обществото за взаимопомощ, винаги е имала силно желание да служи на другите и да изгражда Божието царство, заявявайки веднъж, че желае да бъде „благословия за всички, които по какъвто и да било начин биха могли да се нуждаят от мен” ³ . В Ню Йорк тя шие дрехи за мисионерите, призовани да проповядват Евангелието на ламанитите (индианците). В Къртлънд работи с други жени да събира одеала, храна и облекло, които участниците в Сионов лагер да отнесат на страдащите светии в Мисури. Та помага да се готви храна, да се шият панталони, блузи и чорапи на строителите на храма Къртлънд. Взема толкова много работници като пансионери, че тя и Джозеф трябва да спят на пода. В ранните дни на Наву тя посвещава много от времето и вниманието си на грижи за многобройните жертви на маларията, лагеруващи около дома й по бреговете на р. Мисисипи. В тези и други неща тя е пример за служба на много сестри по нейно време. Поли Ейнджъл си спомня, че когато Пророкът видял група жени, заети в ушиването на завесите за разделяне частите на храма Къртлънд, той казал, „Е, сестри, … на вас винаги може да се разчита. Сестрите винаги са първи и най-напред във всички добри дела” ⁴ .

От онези ранни дни на Обществото за взаимопомощ жените в Църквата остават една огромна сила за добро. На събрание, проведено седмица след организирането на Обществото за взаимопомощ, Луси Мак Смит, майка на Пророка, дава съвет на сестрите, който се отнася до милиони жени в Църквата днес: „Ние трябва да се грижим нежно една за друга, да се утешаваме и да се напътстваме, та да можем всички да седим заедно на небето” ⁵ .

Ученията на Джозеф Смит

Обществото за взаимопомощ, организирано под ръководството свещеничеството и по негов образец, е съществена част от Църквата.

Сара Грейнджър Кимбъл си спомня, че малко преди Пророкът Джозеф Смит да организира Обществото за взаимопомощ, той казва: „Аз ще организирам жените под ръководството на свещеничеството по образец на свещеничеството… Църквата никога не е организирана съвършено, докато жените не са така организирани” ⁶ .

Историята на Пророка за 24 март 1842 г. отбелязва: „В този ден бе завършена организация(та) на (женското Общество за взаимопомощ). Г-жа Ема Смит зае президентското кресло, г-жите Елизабет Ан Уитни и Сара М. Кливлънд са нейни съветнички; г-ца Елвира (Коулз) е ковчежник, а известната ни и талантлива поетеса г-ца Илайза Р. Сноу е секретар” ⁷ .

Илайза Р. Сноу съобщава: „Президент Джозеф Смит стана. Говори за организирането на женското Общество за взаимопомощ; каза, че е дълбоко заинтересуван то да може да бъде изградено във Всевишния по един приемлив начин” ⁸ .

Илайза Р. Сноу съобщава също: „(Джозеф Смит) призова сестрите винаги да съсредоточават вярата и молитвите си и да оказват доверие на… онези верни мъже, които Бог е поставил начело на Църквата да водят Неговия народ; че ние следва да ги подкрепяме и поддържаме в молитвите си… Ако това Общество слуша съвета на Всемогъщия, чрез ръководителите на Църквата, те ще имат силата да командват кралици в своите редици” ⁹ .

„Това Общество ще получи напътствие според реда, установен от Бог, чрез посредничеството на назначените да водят – и сега аз превъртам ключа заради вас в името на Бог, и това Общество ще се възрадва, и от този момент знание и интелигентност ще се леят – това е началото на по-добри времена за това Общество” ¹⁰ .

Обществото за взаимопомощ позволява жените да постъпват съгласно своята човеколюбива природа, грижейки се за нуждаещите се.

„Това е едно благотворително Общество и съответстващо на вашата природа; за жените е естествено да изпитват чувства на милосърдие и човеколюбие. Сега вие имате условията, при които можете да постъпвате според онези чувства, които Бог е поставил в гърдите ви” ¹¹ .

„Рече Исус, „Правете това, което сте Ме виждали Аз да правя” (вж. 2 Нефи 31:12). Тези са великите ключови думи, според които обществото да действа ” ¹² .

Уилард Ричардз съобщава: „Към събранието на (женското Общество за взаимопомощ) се обърна президент Джозеф Смит, за да илюстрира целта на обществото – че това общество на сестри може да подтикне братята към добри дела с грижа за нуждите на бедните – стремеж към милосърдие и служене на нуждите им, да помага чрез промяна на нравите и укрепване добродетелите на общността” ¹³ .

„По молба аз посетих женското Общество за взаимопомощ, чиято цел е да подпомага бедните, мизерстващите, вдовицата и сирака, както и да постига всякакви благотворителни цели… Имаше значително присъствие при организирането на обществото, също и на следващите събрания, на някои от най-умните, човечни, филантропични и уважавани дами; и сме дълбоко уверени от знанието на тези чисти принципи на великодушие, които бликат спонтанно от човечните им и филантропични сърца, че със средствата, с които разполагат, те ще се притекат на помощ на странника, ще излеят масло и вино в раненото сърце на мизерстващите, ще изсушат сълзите на сирачето и ще накарат сърцето на вдовицата да се радва.

Нашите жени винаги са били известни с постъпките си на великодушие и доброта; … посред гоненията им, когато хлябът на безпомощните им деца биваше изтръгван от жестоките потисници, те винаги бяха готови да отворят врати на изморения пътник, да разделят оскъдната си храна с гладния и да споделят с по-нуждаещите се и мизерстващи ограбените си и обеднели гардероби; и сега, когато те живеят в по-дружелюбна среда и сред по-малко варварски хора и притежават удобства, на които не са се радвали досега, се чувстваме убедени, че с техните съсредоточени усилия положението на страдащият бедняк, на странника и на сирака ще се подобри” ¹⁴ .

Обществото за взаимопомощ насърчава жените да упражняват святост и да се напътстват една друга.

„Женското Общество за взаимопомощ трябва не само да помага на бедните, но да спасява души” ¹⁵ .

„Сега, обични сестри, … желаем вие да вършите своята част, а ние ще вършим нашата, защото искаме да спазваме заповедите на Бог във всички неща, както са ни дадени направо от небета, да живеем според всяка дума, излязла от устата на Господ. Нека Бог прибави Своя благослов върху главите ви и да ви води във всичките пътеки на добродетелта, чистотата и благодатта” ¹⁶ .

„Обществото (за взаимопомощ) продължава да се справя добре: техните принципи са да упражняват святост. Бог ви обича и молитвите ви за мен ще са от голяма полза: нека не спират да се възнасят постоянно към Бога за мен” ¹⁷ .

„Вие трябва да смекчите неправдата и чрез добрите си примери да насърчавате старейшините към добри дела” ¹⁸ .

Уилард Ричардз съобщава: „Президент Джозеф Смит прочете откровението към Ема Смит от книгата на Учение и Завети (У. и З. 25), и заяви, че тя трябвало… да тълкува Писанията на всички, и да учи дамската част на общността; и че тя не е сама, но че и други могат да стигнат до същата благословия” ¹⁹ .

Илайза Р. Сноу съобщава: „Тъй като (Пророкът Джозеф Смит) имаше тази възможност, той щеше да обучава дамите в това общество и да им посочва пътя как да се държат, та да могат да постъпват според Божията воля…

Ако живеете според тези принципи, колко голяма и славна ще бъде наградата ви в селестиалното царство! Ако живеете според вашите привилегии, ангелите не могат да бъдат възпрени да са ваши другари и помощници. Жените, ако са чисти и невинни, могат да дойдат в присъствието Божие; защото какво е по-приятно на Бог от невинността; вие трябва да бъдете невинни или не можете да дойдете пред Бог: ако ще идваме пред Бога, трябва да се пазим чисти, както чист е Той” ²⁰ .

Обществото за взаимопомощ насърчава жените да следват примера на Спасителя, като показват милост и избягват спора.

„Ако желаете Бог да има милост над вас, имайте милост един към друг… Ние сме пълни с егоизъм; дяволът ни ласкае, че сме много праведни, когато се съсредоточаваме над грешките на другите. Можем да живеем само като се покланяме на Бог; всеки трябва да го прави сам за себе си, никой не може да го стори за друг. Колко благо се отнася Спасителят към Петър, казвайки, „Когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лука 22:32). В друг случай Той му казва, „Любиш ли Ме?” и като получава отговора на Петър, казва, „Паси овцете Ми” (Иоана 21:15–17). Ако сестрите (обичат) Господ, нека хранят овцете, не да ги унищожават…

„Сестри от обществото, ще има ли кавга помежду ви? Не ще има. Вие трябва да се покаете и да получите Божията любов. Преустановете самомнителната праведност. Най-доброто средство или принцип да доведете бедните до покаяние е да служите за посрещане на техните потребности” ²¹ .

Илайза Р. Сноу съобщава следните думи на Пророка: „Независимо че сред нас има недостойни, добродетелните не бива от самомнение да огорчават и подтискат без нужда тези нещастни хора – те дори следва да бъдат насърчавани отсега нататък да живеят тъй, че да бъдат почитани от това общество, които са най-добрата част от общността. Той каза, че има да препоръча две неща на членовете на това общество, да бдят с удвоено внимание над езика: никоя организация не може въобще да съществува без това… Целта е да направите тъй, че онези, които не са толкова добри, да се променят и да се върнат на пътеката на добродетелта, та да могат да се броят сред добрите…

Взирайте се в себе си – езикът е непокорен орган – дръжте си езиците за дребните неща, една дребна приказка може да хвърли света в огън” ²² .

„Малките лисици погубват лозята – дребните злини най-много вредят на Църквата. Ако имате лоши чувства и говорите за тях един на друг, това има тенденция да доведе до пакост” ²³ .

„Не опетнявайте ничия репутация. Ако членове на Обществото се държат неподходящо, заемете се с тях и дръжте всичко поверително, и пазете свята всяка репутация” ²⁴ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Прочетете заявлението на Ема Смит в началото на стр. 480. Защо мислите, че сестрите от Обществото за взаимопомощ са в състояние да постигат изключителни неща? По какви начини вие и семейството ви сте били благословени чрез усилията на сестри от Обществото за взаимопомощ? Прочетете съвета от Луси Мак Смит в края на стр. 480. По какви начини сестрите от Обществото за взаимопомощ следват този съвет днес?
Пророкът Джозеф Смит организира Обществото за взаимопомощ „под ръководството на свещеничеството по образец на свещеничеството” (стр. 481). Как това ги отделя от другите организации за служене по света? (За някои примери вж. стр. 481). Защо мислите, че Църквата не била „никога организирана съвършено”, докато Джозеф Смит не организирал Обществото за взаимопомощ?
Как отговорностите на сестрите от Обществото за взаимопомощ днес се сравняват със задачите, които сестрите получавали от Джозеф Смит? (За някои примери вж. стр. 481–484). Прочетете първия цял абзац на стр. 482. По какви начини възможностите да служим ни помагат да станем по-подобни на Спасителя?
Прочетете първия абзац на стр. 483. Какво, мислите, значи да спасяваш нечия душа? По какви начини членовете на Обществото за взаимопомощ изпълняват тази отговорност в материален и в духовен план?
Преговорете третия цял абзац на стр. 482 и третия абзац на стр. 484. Какво могат да направят сестрите от Обществото за взаимопомощ, за да насърчават добрите дела сред носителите на свещеничеството? Какво могат да направят носителите на свещеничеството, за да подкрепят сестрите от Обществото за взаимопомощ в тяхната работа?
Прочетете абзаца, който почва в края на стр. 483. Какво можем да научим от това заявление за отговорностите и възможностите на всяка сестра?
Пророкът предупреждава да не се „съсредоточаваме над грешките на другите” (стр. 484). Какво мислите, че значи това? Как такова поведение може да попречи на усилията на Обществото за взаимопомощ или всеки друг кворум или група в Църквата? Какво можем да направим, за да храним Господните овце, вместо да се съсредоточаваме над грешките им?

Свързани с темата стихове: Притчи 31:10–31; 1 Коринтяните 13:8; У. и З. 25:1–16; 88:125