ГЛАВА 33: Духовните дарове на изцеление, езици, пророчество и разпознаване на духове

ГЛАВА 33

Духовните дарове на изцеление, езици, пророчество и разпознаване на духове

„Никой човек не може да е служител на Исус Христос, освен ако няма свидетелството за Исус, и това е духът на пророчеството”.

Из живота на Джозеф Смит

След кратък период на подслоняване в Куинси, Илинойс, в началните месеци на 1839 г. светиите започват да се преместват около 80 км на север в поселището Комърс, Илинойс. След освобождаването си от затвора в Мисури Пророкът започва да купува участъци земя в и около Комърс като място за събиране на хилядите, които са избягали от Мисури и сега се нуждаят от място да изградят наново живота си. Към юли 1839 г. хиляди светии лагеруват в палатки и фургони на източния бряг на р. Мисисипи в Комърс, докато други са намерили подслон в изоставени военни казарми на отсрещния бряг на реката, в Монтроуз, Айова. В този нов дом светиите работят, за да почистят и отводнят блатистата земя край реката. Много членове на Църквата са изхапани от комари и сериозно заболяват от малария и други болести. Някои умират, други са на смъртно легло. Джозеф и Ема прибират в своя дом от трупи толкова много болни хора, че Пророкът отстъпва леглото си и спи отвън в палатка.

На 22 юли, по средата на епидемията, която засяга толкова много хора, светиите виждат с очите си онова, което старейшина Уилфърд Уудръф ще нарече „ден на Божията сила” ¹ . В онази утрин Пророкът става, призовава Господ в молитва и, бидейки пълен с Духа Господен, отслужва на болните в дома си, в двора вън и надолу по реката. Прекосява реката и посещава дома на Бригъм Йънг в Монтроуз, за да му даде благословия за изцеление. После, придружен от Сидни Ригдън, Бригъм Йънг и други членове на Дванадесетте, продължава милосърдната си мисия сред други светии в Айова. Старейшина Уудръф припомня едно от най-паметните изцеления в онзи ден:

„Прекосихме площада и влязохме в дома на брат (Илайджа) Фордъм. От около час той умираше и ние очаквахме всеки миг да му бъде последен. Почувствах как Божията сила облива нашия Пророк. Когато влязохме в къщата, брат Джозеф доближи брат Фордъм и взе дясната му ръка… Той видя, че очите на брат Фордъм бяха изцъклени и той бе безмълвен и в безсъзнание.

След като го хвана за ръката, (Пророкът) погледна умиращият мъж в лицето и каза: „Братко Фордъм, не ме ли позна?” Отначало той не отговори, но после всички можехме да видим въздействието на Духа Божий, който се установи върху него.

Джозеф отново каза: „Илайджа, не ме ли позна?” С тих шепот брат Фордъм отвърна, „Да!” После Пророкът каза, „Нямаш ли вяра да бъдеш изцелен?”

Отговорът, малко по-ясен от преди, бе: „Боя се, че е твърде късно. Ако бе дошъл малко по-рано, може би”. Той имаше вид на човек, който се буди от сън. Това бе сънят на смъртта. После Джозеф каза: „Вярваш ли в Исус Христос?” „Да, братко Джозеф”, бе отговорът.

Тогава Пророкът на Бог заговори с висок глас и с величието на Божеството: „Илайджа, заповядвам ти, в името на Исус от Назарет, да станеш и да бъдеш изцелен”.

Словата на Пророка бяха не като слова на човек, а като глас Божий. Стори ми се, че къщата потрепера из основи. Илайджа Фордъм скочи от леглото си като човек, вдигнат от мъртвите. Здрав тен покри лицето му и животът се прояви във всяко негово действие. Стъпалата му бяха увити в лапи от (царевично брашно). Той ги изтръска с подритване, разпилявайки съдържанието, и после поиска дрехите си и ги облече. Помоли за паница мляко и хляб и ги изяде, после сложи шапката си и ни последва да улицата, за да посетим други болни” ² .

Във време на отчаяна нужда светиите изживяват един изблик на дара на изцеление от ръцете на Пророка.

Ученията на Джозеф Смит

Болните могат да бъдат изцелени чрез вяра и упражняване на свещеническа сила, според Господната воля.

„Кой е знакът за изцеление на болните? Полагането на ръце е знакът или начинът, посочен от Яков, и обичаят на древните светии, според както е заповядано от Господ и ние не можем да получим благословиите, следвайки каква да е друга линия освен начина, посочен от Господ (вж. Яковово 5:14–15)” ³ .

През юли 1839 г., когато светиите неотдавна са се преместили в Комърс, Илинойс, и болестта си шири сред тях, Джозеф Смит записва: „Сред братята започна да се шири много болест, също и сред обитателите на мястото, тъй че тази и последвалата седмица бяха основно прекарани в посещаване и служба на болните; някои имаха достатъчно вяра и бяха изцелени, други не…

„Неделя, 28. – Събранието беше проведено както обикновено… Говорих и увещавах членовете на Църквата поотделно да сложат домовете си в ред, да изчистят вътрешността на съда и да се съберат следващия Господен ден да вземат от причастието, та чрез подчинение на обредите ние да можем да надделеем, заедно с Бог, над унищожителя и болните да могат да бъдат изцелени. Цялата тази седмица бе прекарана главно сред болните, които общо взето събираха сила и възстановяваха здравето си” ⁴ .

„Много от праведните ще паднат жертва на болест, на мор и прочие, по причина слабостта на плътта и все пак ще бъдат спасени в царството Божие. Тъй че ще бъде принципно погрешно да се каже, че този и този са прегрешили, понеже са станали жертва на болест или смърт, тъй като всяка плът е обречена на смърт; и Спасителят е казал, „Не съдете, за да не бъдете съдени” (вж. Матея 7:1)” ⁵ .

Целта на дара за езици е да се проповядва Евангелието на другите.

През 1834 г. Пророкът говори на конференция на старейшините: „После Джозеф Смит даде обяснение на дара за езици, че той е специално установен за проповядване Евангелието на други народи и езици, но не е бил даден за управляване на Църквата” ⁶ .

„Що се отнася до дара за езици, всичко, което можем да кажем, е че на това място сме го получили, както и древните: желаем обаче вие да бъдете внимателни, за да не бъдете измамени… Сатана несъмнено ще ви причинява безпокойства относно дара за езици, ако не внимавате; не е възможно да бъдете твърде предпазливи към него, нито да се молите прекомерно. Нека Господ ви даде мъдрост във всички неща” ⁷ .

„Аз прочетох 13 гл. на 1 Коринтяните (на събрание, състояло се на 26 декември 1841 г.), също част от 14 гл., и отбелязах, че дарът за езици е необходим в Църквата; … дарът за езици чрез силата на Светия Дух в Църквата е за полза на Божиите служители да проповядват на невярващите, като в деня на Петдесятница” ⁸ .

„Езиците са дадени с цел проповядване сред онези, чиито говор е непонятен, като в деня на Петдесятница и пр., и не е нужно в Църквата на езиците да се обръща специално внимание, защото всеки човек, който има Светия Дух, може да говори за Божиите неща на своя език, както и да говори на друг език; защото вярата не иде от знамения, а като се чуе словото Божие” ⁹ .

„Не бъдете тъй любопитни относно езиците, не говорете на непознати езици, освен ако там не присъства тълкувател; основната цел на езиците е да се говори на чужденци и ако хората са прекалено нетърпеливи да покажат интелигентността си, нека им говорят на собствените си езици. Даро вете на Бог са всички полезни на мястото им, но когато се прилагат към онези, които Бог не е имал пред вид, могат да причинят рана, да станат клопка и проклятие вместо благословия” ¹⁰ .

„Имаме също братя и сестри, които са имали лъжлив дар за езици; те мърморят с неестествен глас, а телата им са разкривени … ; докато в Духа Божий няма нищо неестествено” ¹¹ .

„Не говорете за дара за езици без да го разбирате или без тълкуване. Дяволът може да говори чужди езици; противникът ще дойде със своето дело; той може да изкуши всякакви хора; той може да говори на английски или холандски. Нека никой не говори на чужди езици, освен ако не тълкува, и със съгласието на онзи, който е поставен да председателства; тогава той може да разпознава, тълкува или някой друг да го направи” ¹² .

„Ако имате нещо за откриване, нека то бъде на вашия собствен език; не се отдавайте прекомерно на упражняването на дара за езици или дяволът ще се възползва от невинните и лековерните. Може да говорите езици за собствена утеха, но излагам следното като правило – ако нещо бъде преподавано чрез дара за езици, то не бива да бъде получавано като учение” ¹³ .

Макар само един човек може да говори като пророк на Църквата, духът на пророчеството позволява на всички ни да свидетелстваме за Исус Христос.

„Никой човек не е служител на Исус Христос, без да бъде пророк. Никой човек не може да е служител на Исус Христос, освен ако няма свидетелството за Исус, и това е духа на пророчеството” (вж. Откровението 19:10)” ¹⁴ .

„Иоан Откровителят казва, че свидетелството за Исус е духа на пророчеството (вж. Откровението 19:10). Сега, ако някой човек има свидетелството за Исус, той няма ли духа на пророчеството? И ако той има духа на пророчеството, аз питам, не е ли той пророк? И ако е пророк, няма ли да получава откровение? И всеки човек, който не получава откровение за себе си, трябва да бъде осъден, защото свидетелството за Исус е духът на пророчеството. Защото Христос казва, искайте и ще получите; и ако стане така, че той получи нещо, аз питам, не е ли това откровение? И ако някой човек няма свидетелство за Исус или духа Божий, той не е Негов, тъкмо на Христа. И ако не е Негов, трябва да бъде осъден” ¹⁵ .

Един гост в Наву е записал какво учи Джозеф Смит по време на разговор: „Пророкът Джозеф (каза, че)… за да бъде служител на Исус, човек трябва да свидетелства за Исус; и за да свидетелства за Исус, човек трябва да има духа на пророчеството, защото, според Иоана, свидетелството за Исус е духът на пророчеството.

Ако човек претендира, че е служител на Исус и няма духа на пророчеството, той трябва да е лъжлив свидетел, защото не притежава онзи дар, който го прави достоен за това служение; и разликата между (Джозеф Смит) и духовниците на това поколение е, че последният уверява, че притежава този дух на пророчество, който го прави достоен да свидетелства за Исус и спасителното Евангелие, а духовенството отрича този дух, тъкмо духът на пророчествотото, който едничък би могъл да ги направи истински очевидци или свидетели на Господа Исуса, и да уверяват, че са истинските служители на спасението” ¹⁶ .

„Вярата идва чрез слушане на словото Божие, чрез свидетелството на Божиите служители; това свидетелство е винаги съпроводено от Духа на пророчество и откровение” ¹⁷ .

Дарът за разпознаване на духове позволява на верните да различават влиянието на добрите и лошите духове.

В ранните дни на възстановената Църква членовете й, както и членове на други религиозни групи, понякога действат под влието на зли (нечисти) или лъжливи духове, вярвайки, че са под влиянието на Светия Дух. Пророкът Джозеф Смит учи: „Последните събития, случили се сред нас, правят абсолютно наложително мое задължение да кажа нещо по отношение на духовете, от които хората биват подтиквани.

От Писанията на апостолите (в Новия завет) е очевидно, че по тяхно време съществували много лъжливи духове, които „излязоха по света” и за разпознаването им е нужен разум, който единствено Бог може да даде, както и за изявяване кои духове са от Бога (вж. 1 Иоаново 4:1–4). светът като цяло е скандално невеж по отношение тъкмо на това нещо, и защо би трябвало да е иначе – „никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух” (вж. 1 Коринтяните 2:11)…

„Изглежда във всяка епоха е имало недостиг на информация по тази тема. Във всички времена и сред почти всички хора са се проявявали духове от всякакъв вид… Всички са имали своите духове, всички вярвали, че техните духове имат свърхестествени способности и твърдели, че техните духове са от Бога. Кой ще реши тайната? „Изпитвайте духовете”, казва Иоан (1 Иоаново 4:1), но кой трябва да го стори? Образованият, красноречивият, философът, мъдрият, духовникът – всички са невежи… Кой може да изкара на бял свят и разгърне скритите тайни на лъжливите духове, които тъй често се явяват сред светиите от последните дни? Ние отговаряме, че никой не може да стори това без свещеничеството и без да има знание за законите, по които са управлявани всички духове; понеже както „никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух”, така и никой не може да познава дяволския дух и неговата сила и влияние, освен чрез притежаване на повече от човешки разум и разкриване чрез свещеничеството на тайните действия на неговите хитрости…

Човек трябва да разпознава духовете, преди да може да изкара на бял свят това пъклено влияние и да го разгърне във всичките му унищожаващи душата, сатанински и страшни краски; защото нищо не представлява по-голяма вреда за човешките чеда от това да бъдат под влиянието на лъжлив дух, като мислят, че имат Духа Божий. Хиляди са попадали под влиянието на неговата ужасна сила и пагубни последици…

Както сме отбелязвали преди, голямата трудност се крие в невежеството за природата на духовете, законите, по които те са управлявани, и знаците, по които могат да бъдат познавани; ако за узнаване на Божиите неща се изисква Духът Божий, и само чрез него може да бъде демаскиран дяволският дух, тогава естествено следва, че освен ако някой човек или група хора нямат връзка или откровение от Бог, разкриващо пред тях действието на духа, те завинаги трябва да останат невежи по отношение на тези принципи; защото аз твърдя, че ако един човек не може да разбере тези неща освен чрез Духа Божий, и 10 000 души не могат; по същия начин това е непостижимо за мъдростта на образования, езика на красноречивия и властта на могъщия. И накрая ние трябва да стигнем до заключението, каквото и да мислим за откровението, че без него не можем да знаем, нито да разберем нищо за Бога или за дявола; и колкото и неохотен да бъде светът относно приемането на този принцип, от разнообразни веруя и представи по този въпрос е видно, че те не разбират нищо от този принцип и също така е ясно, че без общение свише трябва да останат невежи…

Един човек трябва да може да разпознава духове, както казахме преди, за да разбере тези неща, и как ще получи той този дар, ако не бяха даровете от Духа? И как тези дарове могат да бъдат получени без откровение? „Христос възлезе нависоко и даде дарове на хората; и даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители” (вж. Ефесяните 4:8, 11). И как биват избирани апостолите, пророците, пастирите, учителите и благовестителите? Чрез пророчество (откровение) и чрез полагане на ръце, чрез божествено общение и по божествено назначен обряд, чрез посредничество на свещеничеството, организирано според реда Божий, по божествено предписание. Апостолите в древни времена държали ключовете на това свещеничество – за тайнствата на царството Божие, и съответно им било позволено да отключват и разкриват всички неща, свързани с управлението на Църквата, благоденствието на обществото и бъдещата съдба на хората, и със свободата на избор, силата и влиянието на духовете, защото могли да ги контролират по желание, да им нареждат да си тръгват в името на Исус Христос и да откриват техните пакостливи и тайни действия, когато се опитвали да заблудят Църквата, прикрити под религиозно одеяние и да воюват против нейния интерес и разпространяването на истината…

… Нашият Спасител, апостолите и дори членовете на Църквата били надарени с този дар, защото, както казва Павел, „на един е даден дарът за езици, на друг тълкуването на езици, на друг да върши велики дела, на друг пророчество, а на друг да разпознава духове” (вж. 1 Коринтяните 12:10). Всички те произхождат от същия Дух Божий и са дарове от Бог… Никой човек или група хора без редовно назначените власти, свещеничеството и разпознаването на духове, не могат да кажат кои духове са истински и кои лъжливи” ¹⁸ .

„Лъжливите духове обикалят земята. Ще има големи прояви на духове, и истински, и лъжливи… Не всеки дух или видение, или песен е от Бог… Дарът за разпознаване на духове ще бъде даден на председателстващия старейшина. Молете се за него той да може да има този дух” ¹⁹ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете разказа на стр. 407–408. Как той може да помогне на носителите на Мелхиседековото свещеничество да се подготвят да служат на болните? Как може да ни помогне, когато се нуждаем от свещеническа благословия? Защо мислите, че по онова време за брат Фордъм било важно да изрази вярата си в Исус Христос?
Преговорете ученията на Пророка Джозеф на стр. 408. Какви изживявания са ви помогнали да узнаете силата на свещеничеството в изцеляването на болни? Кои принципи следва да ни водят, когато споделяме преживяното от нас, свързано с изцеляване на болни? Защо някои хора не се изцеляват, макар и да упражняват вяра и да получават свещенически благословии?
Джозеф Смит казва, че дарът за езици „е специално установен за проповядване Евангелието на други народи и езици” (вж. стр. 408–410). Как този дар е помогнал в разпространяване на Евангелието по света? Как вие или някой, когото познавате, е получил дара за езици, за да му помогне да проповядва Евангелието?
Преговорете ученията на Пророка за духа на пророчеството (стр. 410–411). Какво означава за вас да знаете, че всеки член на Църквата може да има духа на пророчеството?
Преговорете ученията на Пророка за дара за разпознаване на духове (стр. 411–414). Какво е дарът за разпознаване на духове? Как можем да избегнем да бъдем измамени от нечестиви влияния? Как сегашният ни пророк и други ръководители на Църквата ни помагат да разпознаваме нечестивите влияния?

Свързани с темата стихове: 1 Коринтяните 12:1–31; 14:1–6, 22–28; Яковово 5:14–15; Мороний 10:8–17; У. и З. 46:1–33; 50:1–36, 40–44; 52:14–19