Милосърдието, чистата любов Христова

„Любовта е една от главните характеристики на Божеството и трябва да бъде проявявана от онези, които се стремят да бъдат Божии синове”.

Из живота на Джозеф Смит

Воткровение, дадено чрез Пророка Джозеф Смит през 1841 г., Господ определя колът в Наву, Илинойс, като „крайъгълен камък в Сион, който ще бъде обработен с изтънченост, по подобие като за дворец” (У. и З. 124:2). Под ръководството на Пророка Наву се превръща в процъфтяващ център на търговия, образование и изкуства. Много хора обработват фермите си, докато онези, които притежават по акър земя (ок. 4 дка) в града, отглеждат плодове и зеленчуци в домашни градини. Из града никнат дъскорезници, тухларни, печатници, мелници и хлебарници, както и работилници на дърводелци, грънчари, тенекеджии, бижутери, ковачи и мебелисти. В Наву светиите могат да се наслаждават на театър, балове и концерти. Стотици ученици са записани в училищата из общността и се правят планове за университет.

Тъй като Наву расте бързо, няколко тухларни произвеждат червените тухли, които дават на градските сгради техния характерен изглед. Една от тях е магазинът от червени тухли на Пророка. Магазинът е построен да служи едновременно като офис за Пророка и Първото Президентство и като работно място, помагащо на Пророка да издържа семейството си. Една случка, станала в магазина от червени тухли, показва милосърдната природа на Пророка, която го прави тъй обичан.

Джеймз Лийч е англичанин, пристигнал в Наву с покръстената си сестра и съпруга й, Агнес и Хенри Найтинджейл. След като търсят безуспешно работа, Джеймз и Хенри решават да помолят за помощ Пророка. Джеймз си спомня:

„Ние… открихме (Пророка) в малък магазин да продава стоки на една госпожа. Това бе първият път, когато имах възможност да го чуя и видя добре. Почувствах, че в него има ненадминат дух. Той бе различен от всеки, когото бях срещал преди, и аз си казах в сърцето, че той наистина е пророк на Всевишния Бог.

Тъй като не бях член на Църквата, помолих Хенри да го помоли за работа, но той не го стори, тъй че трябваше да го направя сам. Казах, „Г-н Смит, ако обичате, имате ли някаква работа, която да дадете на двама ни, та да си вземем някои продукти?” Той ни погледна с ведро лице и каза с толкова силно чувство на доброта, „Добре, момчета, какво можете да вършите?” Казахме му с какво сме се занимавали преди да напуснем родната си земя.

Той каза, „Можете ли да изкопаете една канавка?” Отвърнах, че ще направим най-доброто, което можем. „Добре, момчета”, и вземайки рулетка, той каза, „Елате с мен”.

Той ни отведе на десетина метра от магазина, даде ми да държа ринга и разтегна цялата мерителна лента от макарата и ни отбеляза линията, по която да работим. „Сега, момчета”, каза той, „можете ли да изкопаете канавка 1 м широка и 1/2 м дълбока по дължината на тази линия?”

Ние отвърнахме, че ще дадем най-доброто от себе си и той ни остави. Хванахме се на работа и когато свършихме, аз отидох и му казах, че сме готови. Той дойде, погледна я и каза, „Момчета, ако я бях направил сам, нямаше да е по-хубава. Сега елате с мен”.

Той ни отведе обратно в магазина си и ни каза да си вземем най-добрата шунка или парче свинско. Бидейки доста стеснителен, аз казах, че предпочитам той да ни даде. Тъй че той взе две от най-големите и хубави парчета месо и по чувал брашно за всеки от нас и попита така добре ли е. Казахме му, че сме готови да работим още за това, но той отвърна, „Ако вие сте доволни, и аз съм доволен”.

Благодарихме му сърдечно и си тръгнахме към къщи, радвайки се на добросърдечието на Пророка на нашия Бог”.

Джеймз Лийч е кръстен същата година и пише, „често имах привилегията да виждам благородното лице (на Пророка), озарено от Духа и силата Божия” ¹ .

Ученията на Джозеф Смит

Човек, изпълнен с Божията любов, се стреми да благославя околните.

„Любовта е една от главните характеристики на Божеството и трябва да бъде проявявана от онези, които се стремят да бъдат Божии синове. Човек, който е изпълнен с любовта Божия, не е доволен когато само неговото семейство има благословии, но кръстосва целия свят, изпълнен с горещо желание да благославя целия човешки род” ² .

Луси Мезърв Смит записва следното: „(Джозеф Смит) казваше, „Братя и сестри, обичайте се един друг, обичайте се един друг и бъдете милостиви към враговете си”. Той повтаряше тези думи с много категоричен тон и високо „амин” ³ .

През юли 1839 г. Пророкът говори на група ръководители на Църквата: „После аз се обърнах към тях и дадох много напътствия… засягайки теми, много важни за всички, които искат да работят смирено пред Господа, специално учейки ги да проявяват милосърдие, милост и съчувствие, да изпитват любов един към друг във всички неща и при всякакви обстоятелства” ⁴ .

Ние имаме специално задължение да обичаме хората в нужда и да се грижим за тях.

„Дълг, който всеки светия трябва да изпълнява към братята си щедро, е винаги да ги обича и да им помага. За да сме праведни пред Бог, трябва да се обичаме един друг: ние трябва да преодолеем злото; ние трябва да посещаваме сираците и вдовиците в неволята им и да се пазим неопетнени от света, защото такива добродетели бликат от великия извор на чистата религия (вж. Яковово 1:27)” ⁵ .

„(Един член на Църквата) трябва да нахрани гладния, да облече голия, да даде на вдовицата, да изтрие сълзата на сирачето, да утеши страдащия, било в тази Църква или в някоя друга, или извън каквато и да било църква, където и да ги намерим” ⁶ .

„Богатият не може да бъде спасен без милосърдие, давайки храна на нуждаещите се когато и както Бог изиска” ⁷ .

„Обмислете състоянието на страдащите и се опитайте да облекчите страданията им; нека хлябът ви нахрани гладните и облеклото ви покрие голите; нека щедростта ви изсуши сълзите на сирачето и ободри безутешната вдовица; нека молитвите, присъствието и добротата ви облекчат мъките на потиснатия, а щедростта ви да спомогне за техните нужди; правете добро на всички хора, най-вече на своите по вяра, та да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чеда. Спазвайте заповедите Божии - всичко, що Той е дал, дава и ще дава, и над пътищата ви ще сияе един ореол от слава; бедните ще стават и ще ви ублажават; вие ще бъдете почитани и уважавани от всички добри хора; и пътят ви ще бъде този на праведните, който ще сияе по-ярко и по-ярко, докато настане съвършения ден (вж. Притчи 4:18)” ⁸ .

„Светият Дух… ще се излива през цялото време върху главите ви, когато упражнявате онези принципи на праведност, които са в съгласие с волята на Бог и са съответно обвързани един с друг, и внимавате на всяка цена да помните онези, които са в робство и в печал, и в тежка несгода заради вас. И ако има сред вас някои, които целят собственото си превъзнасяне и дирят собственото си богатство, докато братята им стенат в бедност и са в мъчителни изпитания и изкушения, те не могат да се ползват от ходатайството на Светия Дух, който отправя ходатайства за нас ден и нощ в неизговорими стенания (вж. Римляните 8:26).

Ние по всяко време трябва да бъдем много внимателни такава гордост никога да няма място в сърцата ни, но да благоволяваме към хората с малко имот и с всичкото дълготърпение да носим немощите на слабите” ⁹ .

Милосърдието е дьлготьрпеливо, милостиво и любезно.

Илайза Р. Сноу съобщава за беседа, изнесена от Пророка: „После той почна да чете 13 гл. (от 1 Коринтяните) – „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”; и каза, „Не се ограничавайте по отношение на възгледите си относно добродетелта на вашия ближен, но пазете се от самомнителна праведност и се ограничавайте в оценката на собствените ви добродетели, и не се мислете за по-праведни от другите; трябва да увеличавате чувствата на праведност и уважение един към друг, ако искате да постъпвате като Исус и да отведете ближните си в лоното на Авраам”. Той каза, че е проявил дълготърпение, търпеливост и търпение към Църквата, също и към своите врагове и че ние трябва да понасяме слабостите един на друг както снизходителен родител понася слабостите на своите деца.

„ … Като израствате в невинност и добродетел, и в доброта, нека сърцата ви се разтворят, нека има в тях място за ближните; трябва да сте дълготърпеливи и да понасяте грешките и слабостите на човешкия род. Колко ценни са душите на човеците!…

… Не завиждайте за труфилата и мимолетната показност на грешниците, защото те са в окаяно положение, но доколкото можете, имайте милост към тях, защото Бог скоро ще ги унищожи, ако не се покаят и не се обърнат към Него” ¹⁰ .

„Мъдрите хора трябва да имат достатъчно разбиране да покоряват хората с доброта. „Мек отговор отклонява от ярост”, казва мъдрецът (Притчи 15:1); и би било много достойно за светиите от последните дни да показват любовта към Бог, като се отнасят любезно към онези, които може импулсивно или без да разбират да са постъпили зле; защото наистина Исус казва, Молете се за враговете си (вж. Матея 5:44)” ¹¹ .

„Аз не припомням постоянно вашите слабости, нито вие следва да правите това с моите. Милосърдието, което е любов, покрива множество грехове (вж. 1 Петрово 4:8), и аз често съм покривал всичките грешки сред вас; но най-желателното нещо е да няма въобще грешки. Ние следва да развиваме кротък, спокоен и миролюбив дух” ¹² .

Илайза Р. Сноу съобщава за друга беседа, изнесена от Пророка: „Когато хора проявяват и най-малката доброта и любов към мен, о, каква сила има това над ума ми, докато обратното има склонността да подтиква всички груби чувства и да гнети човешката душа.

Едно доказателство, че хората са незапознати с принципите на благочестието, е да се видят намаляването на нежните чувства и липсата на милосърдие по света. Силата и славата на благочестието е разпростряна на широк принцип, за да разгърне мантията на милосърдието. Бог не гледа снизходително на греха, но когато хората са прегрешили, за тях трябва да има снизхождение… Колкото повече се доближаваме до нашия Небесен Отец, толкова по-склонни сме да погледнем с милост погиващите души; чувстваме, че искаме да ги вземем на раменете си и да хвърлим греховете им зад гърба си…

Колко често мъдри мъже и жени са се опитвали да казват на брат Джозеф какво да прави, казвайки, „О, ако бях брат Джозеф, щях да направя това и това”; но ако те бяха на мястото на брат Джозеф, щяха да открият, че мъжете или жените не бива да бъдат насилвани в царството Божие, а с тях трябва да се отнасяме дълготърпеливо и накрая ще ги спасим. Начинът да задържим всички светии заедно и делото да се търкаля е да чакаме с всичкото дълготърпение, докато Бог отсъди справедливост за тези хора. Не бива да има позволение за грях, но милостта следва да върви ръка за ръка с упрека” ¹³ .

Ние проявяваме милосърдие чрез прости дейности на служба и доброта.

„Аз съм ваш служител и мога да ви сторя добро единствено чрез Светия Дух… Ние не се представяме пред вас като нещо друго, но като ваши смирени служители, желаещи да жертват и да бъдат използвани във ваша служба” ¹⁴ .

Едуин Холдън си спомня: „През 1838 г. Джозеф и няколко млади мъже играели различни игри на открито, сред които игра на топка. Скоро те почнали да се отегчават. Той видял това и като ги събрал, им казал: „Нека построим хижа от трупи”. И така те се заловили, Джозеф и младите мъже, да построят хижа за една вдовица. Този беше маниерът на Джозеф, винаги помагащ с каквото може” ¹⁵ .

Луси Мак Смит, майката на пророка Джозеф Смит, разказва за времето, когато светиите за пръв път се заселват в Комърс, Илинойс, наречен по-късно Наву: „С течение на времето братята, които се заселваха, започнаха да се изправят пред последиците на техните трудности, които заедно с нездравословния климат ги събориха с малария и жлъчна треска до такава степен, че в някои семейства нямаше кой да даде на останалите чаша студена вода, нито да им помогне да се обслужват. Семейството на Хайръм бяха повечето болни. Най-малката ми дъщеря, Луси, също бе болна и всъщност на мястото имаше само малцина, които бяха добре.

Джозеф и Ема приемаха болни в къщи и там се грижеха за тях. И те продължаваха да го правят веднага щом хората се разболееха, докато къщата им, състояща се от 4 стаи, така се препълни, че им се наложи да опънат една шатра в двора за подслон на онази част от семейството, които още бяха на крака. По онова време на бедствие Джозеф и Ема посветиха цялото си време и внимание на грижа за болните” ¹⁶ .

Джон Л. Смит, братовчед на Пророка, си спомня следния инцидент, станал в същия период от време: „Пророкът Джозеф и братовчедът Хайръм ни посетиха. Всички бяхме болни, но мама бе с треска и малария, а татко повечето време не на себе си. Джозеф свали обувките от краката си, като видя мизерното ни състояние и ги надяна на нозете на татко, който бе бос, и язди до дома си без обувки. Той прати да вземат татко в къщата му и му спаси живота, и ни предостави много утеха, тъй че ние оздравяхме” ¹⁷ .

Елизабет Ан Уитни си спомня: „Рано през пролетта на 1840 г. отидохме до Комърс, както продължаваше да се нарича горната част от гр. Наву. Наехме една къща, принадлежаща на Хайръм Кимбъл… Там всички се разболяхме от малария, студени тръпки и треска и едва бяхме в състояние да се влачим из къщата и да се грижим един за друг. В тези мъчителни обстоятелства се роди деветото ми дете. Като ни посети и видя промяната в нашите обстоятелства, Джозеф настоя веднага да отидем и да споделим неговите помещения. Счетохме, че климатът, водата и лишенията, които бяхме понесли, вече бяха непоносими, затова се възползвахме от това предложение и отидохме да живеем в малка къщичка в двора на Пророка Джозеф; скоро възстановихме здравето си и децата заприличаха отново на себе си. Съпругът ми бе нает в един магазин, построен от Джозеф и снабден с такива стоки, от които хората действително се нуждаеха.

Един ден, докато излизах от къщата в двора, през ума ми като електрически удар мина спомен за пророчеството, което Джозеф Смит ми бе казал, докато живееше в нашата къща в Къртлънд; то бе следното: че точно както се бяхме отнесли с него, отваряйки вратите ни за него и семейството му, когато той бе без дом, така и ние в бъдеще щяхме да бъдем приети в къщата му” ¹⁸ .

Мосия Л. Хенкок съобщава за следното изживяване, случило се в Наву докато бил юноша: „Онова лято (1841 г.) играех първата си игра на топка с Пророка. Ние се редувахме да ритаме топката и да я гоним и когато играта свърши, Пророкът каза, „Братя, гответе вашите впрягове”, което и сторихме, и подкарахме към гората. Карах фургон с един кон, стоейки на предния носач, а брат Джозеф и татко седяха на ритлите отзад (носач и ритли са съставни части на фургона). Имаше 39 впряга в групата и ние събирахме дърва, докато фургоните ни бяха натоварени. Когато и нашият бе натоварен, брат Джозеф предложи да дърпа тояга (игра, подобна на нашето дърпане на въже, но за 2 души – б.пр.) с всеки, който би искал да се състезава с него – и той ги надви един по един.

След това Пророкът разпрати фургоните в различни места с хора, които се нуждаеха от помощ и им каза да секат дърва за нуждаещите се светии. На всеки му харесваше да прави онова, което каза Пророкът, и макар да бяхме болнави и смъртта да бе навсякъде около нас, хората се усмихваха и се опитваха да ободряват всеки” ¹⁹ .

На 5 януари 1842 г. Пророкът пише следното в писмо до Едуард Хънтър, който по-късно служи като председателстващ епископ: „Нашият асортимент (в магазина от червени тухли) е относително добър – много добър, пред вид различните покупки от различни хора в различно време и при условия, които контролират избора им до някаква степен; но аз се радвам, че бяхме в състояние да се справим така добре, както се справихме, защото сърцата на много бедни братя и сестри бяха зарадвани и утешени със стоките, които сега са на тяхно разположение.

Магазинът бе претъпкан и аз стоях цял ден зад тезгяха, продавайки стоки така усърдно, както никой продавач, който някога сте виждали, в услуга на онези, които бяха принудени да минат без обичайната си коледна и новогодишна вечеря поради липса на малко захар, меласа, стафиди и пр.; също и за собствено удовлетворение, защото обичам да се грижа за светиите и да служа на всички, надявайки се да бъда възвисен в определеното от Господа време” ²⁰ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Като преговаряте разказите на стр. 453-455 и 459–462, мислете за чувствата си към Пророка Джозеф Смит. Какво ни учат тези разкази за него? По какви начини мислите, че постъпките му влияели на хората около него? По какви начини животът ви е бил докоснат от добротата на околните?
Преговорете първите три абзаца на стр. 456. Защо мислите, че личност, изпълнена с Божията любов, желае да благослови цялото човечество? Как постъпките ни на любов и доброта могат да помогнат в благославяне на всички хора?
Кои са някои от отговорностите ни в грижите за нуждаещите се? (За някои примери вж. стр. 456–457). Как тези отговорности се отнасят към материалните нужди на хората? Как се отнасят към духовните нужди? Какви примери за хора, грижещи се за нуждаещите се, сте виждали?
Прочетете абзаца, който почва в края на стр. 457. Какво можем да направим, за да израстваме в оценката си за добродетелите на околните? Защо мислите, че следва „да се пазим от самомнителна праведност и да се ограничаваме в оценката на собствените (си) добродетели”?
Пророкът Джозеф Смит изразява загриженост относно „намаляването на нежните чувства … в света” (стр. 458). Напротив, той казва, че следва да „увеличаваме чувствата (си) на праведност и уважение един към друг” и „нека сърцата (ни) се разтворят, нека има в (тях) място за ближните” (стр. 457–458). Какво мислите, че значи да увеличаваме чувствата си на праведност един към друг и да разтваряме душите си към ближните?
Прочетете последния абзац на стр. 458. По какви начини прилагаме това учение, когато взаимодействаме с членове на нашето семейство?

Свързани с темата стихове: 1 Коринтяните 13:1–13; Мосия 4:14–16, 26–27; Етер 12:33–34; Мороний 7:45–48; У. и З. 121:45–46