Исус Христос, божественият Изкупител на света

„Спасението не би могло да дойде на света без посредничеството на Исус Христос”.

Из живота на Джозеф Смит

Години преди Джозеф Смит да се роди, дядо му по бащина линия бил вдъхновен да заяви, че в семейството му ще се случи нещо, което „ще промени коренно света” ¹ . Историята на Джозеф Смит разказва: „Дядо ми, Азаел Смит, преди години предсказал, че в семейството му ще бъде отгледан пророк и баба бе напълно доволна, че това се изпълни с мен. Дядо Азаел почина в Ийст Стокхолм, окръг Сейнт Лоурънс, Ню Йорк, след като бе получил Книгата на Мормон и я бе прочел; и той заяви, че аз съм онзи пророк, за когото отдавна е знаел, че ще се появи в семейството му” ² .

Като Пророк на възстановяването една от найважните роли на Джозеф Смит е да свидетелства за Исус Христос. Той е благословен да се радва на лично знание за божествеността на Исус Христос и да разбере ролята Му като Изкупител на света. Това знание започва с Първото видение в което младият Джозеф вижда Небесния Отец и Исус Христос и чува Отца да заявява, „Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!” (Джозеф Смит – История 1:17). В това свято преживяване Джозеф има привилегията да получи напътствие от Спасителя на света.

Близо 20 г. по-късно, на 16 февруари 1832 г. Пророкът превежда Библията със Сидни Ригдън като преписвач в дома на Джон Джонсън в Хайръм, Охайо. След като Пророкът превежда Иоана 5:29, описващ възкресението на тези, които са праведни и на онези, които са нечестиви, пред Джозеф и Сидни се разкрива видение и те виждат и разговарят със Спасителя.

„Чрез силата на Духа нашите очи се отвориха и разумът ни се просветли, тъй че да видим и разберем Божиите неща, тъкмо онези неща, които бяха от началото, преди светът да бъде, които бяха постановени от Отца чрез Единородния Му Син, Който беше в лоното на Отца тъкмо от началото, за Когото ние даваме свидетелство и свидетелството, което даваме, е пълнотата на Евангелието на Исус Христос, Който е Синът, Когото ние видяхме и с Когото ние разговаряхме в небесното видение …

И съзряхме славата на Сина от дясната страна на Отца, и получихме от пълнотата Му; и видяхме светите ангели и онези, които са осветени, пред престола Му да се покланят на Бога и Агнеца, които Му се покланят во веки веков.

„И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последното от всички, което даваме за Него: Той е жив!

Защото ние Го видяхме, тъкмо от дясната страна на Бога и чухме гласа, който дава свидетелство, че Той е Единородният на Отца, че чрез Него, и посредством Него, и от Него световете съществуват и бяха създадени, и че жителите им са родни синове и дъщери Божии” (У. и З. 76:12–14, 20–24).

Джозеф Смит вижда отново Спасителя на 3 април 1836 г. Пророкът и Оливър Каудъри се оттеглят в западния амвон на храма Къртлънд. Те се покланят в тържествена молитва, след което Спасителят се явява пред тях. Пророкът заявява:

„Завесата бе премахната от съзнанието ни и очите на разбирането ни бяха отворени. Ние видяхме Господ да стои при парапета на амвона пред нас и под нозете Му имаше настилка от чисто злато с цвят като кехлибар. Очите Му бяха като пламък от огън, косата на главата Му беше бяла като чист сняг, лицето Му светеше повече от яркостта на слънцето, а гласът Му беше като звука на връхлитащи големи води, тъкмо гласът на Иехова, казвайки: Аз съм първият и последният; Аз съм Този, Който живее, Аз съм Този, Който беше убит; Аз съм вашият ходатай пред Отца” (У. и З. 110:1–4).

От подобни изживявания Пророкът придобива непосредствено познание и става специален свидетел за божествеността на Спасителя.

Ученията на Джозеф Смит

Във всички диспенсации Божият народ се е осланял на Единението на Христос за опрощение на греховете им.

„Спасението не би могло да дойде на света без посредничеството на Исус Христос” ³ .

„Бог… приготвил жертва чрез дара на Своя Собствен Син, Който следвало да бъде пратен в съответното време да подготви пътя или да отвори вратата, през която човек може да влезе в Господното присъствие, откъдето е бил изпъден заради неподчинение. От време на време тези благи вести са прозвучавал в ушите на хората в разни епохи на света чак до времето на Пришествието на Месията.

С вяра в това Единение или плана на изкуплението Авел принесъл на Бог жертва, която била приета, тъкмо първородните от неговото стадо. Каин принесъл плода на земята, който не бил приет, защото той не могъл да го стори с вяра; той не можел да има вяра, тоест не можел да упражнява вяра в несъответствие с небесния план. Трябвало да се пролее кръвта на Единородния за изкупление на човека, защото това бил планът на изкуплението и без проливането на кръв нямало опрощение. И тъй като принасянето на жертва било установено като начин, по който човекът да разбере великата жертва, която подготвил Бог, ако се принесе жертва противно на това, не може да се упражни вяра, понеже изкуплението не може да бъде придобито по този начин, нито силата на изкуплението установена по този ред; затова Каин не могъл да има вяра; и което не е от вяра, е грях. Но Авел принесъл жертва, която била приета, чрез която за него се засвидетелствало, че е праведен, понеже Сам Бог свидетелствал за даровете му (вж. Евреите 11:4).

Със сигурност проливането кръвта на животно не може да е от полза на никой човек, освен ако е сторено в подражание, символ или обяснение на онова, което е било принесено чрез дара на Самия Бог – и това да се извърши с очи, отправени с вяра към силата на тази велика жертва за опрощение на греховете …

… Не можем да считаме древните във всички времена за тъй невежи по отношение на небесната организация, колкото смятат мнозина, след като всички, които са били спасени, са били спасени по силата на този велик план на изкупление, колкото преди, толкова и след Пришествието на Христа; ако не, Бог би имал паралелни планове, по които действа (ако можем да се изразим тъй), за да върне хората отново да пребивават с Него. И не можем да повярваме в това, след като не е имало промяна в природата на човека от падението му; и обредът или повелението за принасяне на кръв в жертва е било замислено да бъде упражнявано само докато Христос принесъл и пролял Своята кръв – както казахме преди, та човек да може да очаква с вяра това време …

Че принасянето на жертва било само за да насочи ума към Христа заключаваме от следните забележителни слова на Исус към юдеите: „Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го, и се зарадва” (Иоана 8:56). И тъй, когато древните принасяли жертва, това не им пречело да чуят Евангелието, но служело, както казахме по-горе, да отвори очите им и да им позволи да очакват времето на Пришествието на Спасителя, и да се радват на Неговото изкупление … Ние заключаваме, че когато Сам Господ Се открил на човеците в древни времена и им заповядал да Му принасят жертва, то e било правено, за да могат те да очакват с вяра времето на Неговото Пришествие и да уповават на силата на това Единение за опрощение на греховете им. И те това и сторили, хиляди, които си отишли преди нас, чиито одеяния са неопетнени и които подобно на Иов чакат с увереност като неговата, че ще Го видят в последния ден на земята, тъкмо в плътта си (вж. Иов 19:25–26).

Можем да заключим, че макар и да има различни диспенсации, все пак всички неща, които Бог е съобщил на Своя народ, са били пресметнати да привлекат ума им към голямата цел и да ги научат да уповават само на Бог като причина на тяхното спасение, според както е в Неговия закон” ⁴ .

Понеже Исус Христос възкръснал от мъртвите, цялото човечество ще бъде възкресено.

„Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците относно Исус Христос за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна в небесата; и всички други неща, които принадлежат на нашата религия, са само допълнение към него. Но във връзка с тези принципи ние вярваме в дара на Светия Дух, в силата на вярата, в проявлението на духовните дарове според волята на Бог, във възстановяването на дома Израилев и в окончателната победа на истината” ⁵ .

„Както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят” (1 Коринтяните 15:22). Агнецът Божий е осъществил възкресението, тъй щото всички да се вдигнат от мъртвите” ⁶ .

„Бог определил ден, в който ще съди света и дал уверение за това, вдигайки Своя Син Исус Христос от мъртвите-моментът, на който се основава надеждата за бъдещото щастие и радост на всички, които вярват във вдъхновения летопис; понеже „Ако Христос не е бил възкресен”, казва апостол Павел на коринтяните, „суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. Тогава и тия, дето са починали в Христа, са погинали” (1 Коринтяните 15:17–18) …

Сам Христос със сигурност бил вдигнат от мъртвите; и ако Той е бил вдигнат от мъртвите, чрез Своята сила Той ще доведе всички хора да застанат пред Него: защото ако Той е вдигнат от мъртвите, връзките на телесната смърт са разкъсани и гробът няма победа. Тогава, ако гробът няма победа, онези, които спазват казаното от Исус и се подчиняват на Неговите учения, не само имат обещание за възкресение от смъртта, но и уверение да бъдат допуснати в Неговото славно царство; защото Той Сам казва, „дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми” (Иоана 12:26)” ⁷ .

„Онези, които са умрели в Исуса Христа, когато дойдат, могат да очакват да влязат във всичката пълнота на радост, която притежават или очакват тук… Щастлив съм, че имам привилегията да ви съобщя някои неща, които, ако бъдат внимателно разбрани, ще са ви от помощ, когато забучат земетресения, съберат се облаци, засвяткат светкавици и бури са готови да ви връхлетят с тътен и гръм. Дръжте се за тези неща и нека коленете и ставите ви не треперят, нито сърцата ви да премаляват; и тогава що могат да сторят земетресения, войни и вихрушки? Нищо. Всичките ви загуби ще ви се върнат при възкресението, при условие че продължите с вяра. Чрез видението на Всемогъщия съм видял това …

Бог е открил Сина Си от небесата, а също и учението за възкресението; и ние имаме знание, че онези, които погребваме тук, Бог ще вдигне отново – облечени и оживотворени чрез Духа на великия Бог; и какво значение има дали ще ги погребем или ще умрем заедно с тях, ако не можем да бъдем заедно повече? Нека тези истини влязат дълбоко в сърцата ни, за да можем даже тук да започнем да се радваме на онова, което тепърва предстои да се реализира изцяло” ⁸ .

Чрез Единението на Христос и подчинение на Евангелието можем да станем сънаследници с Исус Христос.

„Вярвам в божествеността на Исус Христос и че Той е умрял за греховете на всички хора, паднали в Адама” ⁹ .

Символът на вярата 1:3: „Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието” ¹⁰ .

„След като Бог създаде небесата и земята, на шестия ден Той слязъл и рекъл, „Да създадем човека по Нашия образ”. По чии образ? По образа Божий ги е създал, мъже и жени, невинни, кротки и неопетнени, носещи същото естество и образ като богове (вж. Битие 1:26–27). И когато човекът паднал, той не загубил образа си, но естеството му все още пазело образа на неговия Създател. Христос, Който бил образа на човек, бил също и отпечатък на съществото на Своя Отец (вж. Евреите 1:3)… Чрез Единението на Христа и възкресението, и подчинението на Евангелието ние отново ще бъдем съобразни с образа на Сина Му, Исус Христос (вж. Римляните 8:29); тогава ние ще сме достигнали до образа, славата и естеството на Бог” ¹¹ .

„Отецът на нашите духове (осигурил) една жертва за Своите творения, план на изкупление, сила за единение, начин за спасение, с великата цел да доведе хората обратно в присъствието на Царя на небесата, увенчаването им с небесната слава и превръщането им в наследници със Сина на онова наследство, което е нетленно, не се опетнява и не се губи” ¹² .

„Писанията казват, че онези, които се подчиняват на заповедите, ще бъдат наследници на Бог и сънаследници с Исус Христос… „Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. И ако сме чеда, то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него” (вж. Римляните 8:16–17)” ¹³ .

„Колко утешително за опечалените е, когато бъдат призовани да се разделят с техен съпруг, съпруга, баща, майка, дете или скъп роднина, да знаят, че макар тленната скиния да е върната в земята и да се е разпаднала, те отново ще бъдат възкресени да обитават във вечните пламъци в безсмъртна слава, без повече печал, страдание или смърт, но ще бъдат наследници на Бог и сънаследници с Исус Христос” ¹⁴ .

Исус Христос е съвършен, чист и свят и Той ни е призовал да сме като Него.

„Кой измежду всичките светии в тези последни дни би могъл да се счита за тъй добър, колкото нашия Господ? Кой е тъй съвършен? Кой е тъй чист? Кой е тъй свят колкото Него? Могат ли да бъдат открити такива хора? Той никога не е престъпил или нарушил небесен закон – нямаше измама в устата Му, нито коварство в сърцето Му… Има ли някой като Христос? Той не може да бъде намерен на земята” ¹⁵ .

„Създанието било подвластно на суетата, не своеволно, но Христос го подчинил в надежда (вж. Римляните 8:20) – всички са подвластни на суетата, докато пътуват по кривите пътеки и през трудностите, които ги заобикалят. Къде е човекът, освободен от суетата? Никой никога не е бил съвършен, освен Исус; и защо Той бил съвършен? Защото бил Синът Божий и имал пълнотата на Духа, и по-голяма сила от който и да е човек” ¹⁶ .

„Още като момче (Исус Христос) имал всичкия разум, необходим Му да ръководи и управлява царството на юдеите, и можел да разисква с най-умните и мъдри правници и богослови, и да направи така, че техните теории и практики да изглеждат като глупост, сравнени с мъдростта, която притежавал Той” ¹⁷ .

„Заповедите на нашия Господ, надяваме се, биват постоянно премисляни в сърцата ви, учейки ви не само на волята Му относно провъзгласяването на Неговото Евангелие, но на Неговата кротост и съвършено държане към всички тъкмо в онези времена на свирепи гонения и неправди, с които Той бил обсипан от страна на един зъл и прелюбодеен род. Помнете, братя, че Той ви е призовал да бъдете свети; и да казвам ли, че трябва да бъдете чисти като Него? Колко мъдро, колко свято, целомъдрено и съвършено трябва да се държите тогава пред погледа Му; и помнете също, че Вие сте постоянно пред погледа Му” ¹⁸ .

„Когато размишляваме над светостта и съвършенствата на нашия велик Учител, Който отворил пътя, по който можем да дойдем при Него тъкмо като жертвал Себе Си, сърцата ни вътре в нас се смекчават от Неговото благоволение. И когато разсъждаваме също, че Той ни е призовал да бъдем съвършени във всички неща, та да можем да сме готови да Го посрещнем в мир, когато Той дойде в славата Си с всичките свети ангели, желаем смело да поучаваме своите братя да са смирени и да се молят, и да крачат наистина като просветените във виделина чеда на светлината, да имат благодат да устоят на всяко изкушение и да преодолеят всяко зло в достойното име на нашия Господ Исус Христос. Защото бъдете сигурни, братя, че наистина е близко денят, когато Господарят на дома ще се вдигне и ще затвори вратата, и никой освен онези в сватбени одежди няма да бъде допуснат да се радва на сватбения пир! (Вж. Матея 22:1–14)”. ¹⁹

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете разказите за виденията на Спасителя, които Джозеф Смит има (стр. 49–52). Какви са вашите мисли и чувства, докато размишлявате над тези преживявания?
Жертвоприношенията на животни в древността помагали на Господния народ „да отвори очите им и да им позволи да очакват времето на Пришествието на Спасителя, и да се радват на Неговото изкупление…” (стр. 52). Кои са някои от нещата, които ви помагат да гледате към Спасителя днес?
Прочетете абзаца, започващ от края на стр. 52. Отбележете, че в това изявление допълнението е нещо, свързано с друго нещо от по-голяма важност, така както клонът е свързан със стъблото на дървото. Защо мислите, че свидетелствата на апостолите и пророците за Единението на Спасителя и за възкресението са „основните принципи на нашата вяра”? Как бихте могли да подходите към своята служба у дома и в Църквата, ако помните, че всички други неща са допълнения към тези принципи?
Преговорете ученията на Пророка Джозеф за възкресението (стр. 51–54). Каква утеха получавате от знанието, че „всичките ви загуби ще ви се върнат при възкресението, при условие че продължите с вяра”? По кои начини знанието за възкресението може да ни помогне да „започнем да се радваме на онова, което тепърва предстои да се реализира изцяло”?
Като преговаряте стр. 56–57, помислете какво е сторил Спасителят, та ние да можем да станем сънаследници с Него. Обмислете начини, по които можете да Му покажете благодарността си за Неговата единителна жертва.
На стр. 57–58 Пророкът Джозеф Смит споменава много от качествата на Спасителя. За кои други качества се сещате, когато размишлявате над живота и мисията на Спасителя? Помислете за нещо, което може да ви помогне да станете по-подобни на Него.

Свързани с темата стихове: Исаия 53:1–12; 2 Нефи 9:5–26; У. и З. 20:21–29