1 И стана така, че Енох продължи речта си, казвайки: Ето, баща ни Адам поучаваше на тези неща; и мнозина повярваха и станаха синовете Божии, но мнозина не повярваха и погинаха в греховете си, и очакват със страх, в страдание, огненото негодувание на гнева Божий да се излее върху тях.

2 И от това време нататък Енох започна да пророкува, казвайки на людете: Тъй както пътувах и застанах на мястото, наречено Мауха, и призовавах Господа, дойде един глас от небето, казвайки: Върни се и се качи на планината Симеон.

3 И стана така, че аз се върнах и отидох на планината; и като застанах на планината, видях небесата отворени и бях облечен със слава;

4 и видях Господа, и Той стоеше пред лицето ми, и Той говори с мен, тъй както човеците си говорят един с друг, лице в лице, и ми каза: Погледни и Аз ще ти покажа света в продължение на много поколения.

5 И стана така, и ето, аз видях в долината Сум един многоброен народ, който живееше в шатри, който беше народът на Сум.

6 И отново Господ ми каза: Погледни; и аз погледнах на север, и видях народа на Ханаан, който живееше в шатри.

7 И Господ ми каза: Пророкувай; и аз пророкувах, казвайки: Ето, народът на Ханаан, който е многоброен, ще тръгне в боен строй срещу народа на Сум и ще го избие, тъй че ще бъде напълно унищожен. И народът на Ханаан ще се раздели в земята, и земята ще бъде пустееща и безплодна, и никой друг народ не ще я обитава, освен народът на Ханаан.

8 Защото ето, Господ ще прокълне земята с много жега и нейното безплодие ще продължи завинаги; и една чернота ще дойде върху всички чеда на Ханаан, тъй че те ще бъдат презирани сред всичките люде.

9 И стана така, че Господ ми каза: Погледни; и аз погледнах, и видях земята Сарон, и земята Енох, и земята Омнер, земята Хени и земята Сем, и земята Анер, и земята Анания, и всичките им жители.

10 И Господ ми каза: Отиди при тези люде и им кажи: Покайте се, да не би да изляза и да ги поразя с проклятие, и те да умрат.

11 И Той ми даде заповед, че трябва да кръщавам в името на Отца и на Сина, Който е изпълнен с благодат и истина, и на Светия Дух, Който дава свидетелство за Отца и за Сина.

12 И стана така, че Енох продължи да призовава всички люде да се покаят, с изключение на народа на Ханаан.

13 И толкова голяма бе вярата на Енох, че той поведе хората Божии и техните врагове дойдоха да се сражават срещу тях. И той изговори словото Господне, и земята потрепера, и планините се отдръпнаха според заповедта му, и реките от вода обърнаха посоката си, и ревът на лъвовете се чуваше от пустошта, и всички народи много се уплашиха, толкова могъщо бе словото на Енох и толкова голяма бе силата на езика, който Бог му беше дал.

14 Също произлезе и една земя от морската бездна; и толкова голям бе страхът на враговете на хората Божии, че те побягнаха и застанаха надалеч, и отидоха на земята, която произлезе от морската бездна.

15 И исполините на земята също застанаха надалеч; и едно проклятие падна върху всичките люде, които се сражаваха срещу Бога.

16 И от това време нататък настанаха войни и кръвопролитие сред тях; но Господ дойде и заживя със Своите хора, и те живееха в праведност.

17 Страхът от Господа бе върху всички народи, толкова голяма бе славата Господна, която беше върху хората Му. И Господ благослови земята, и те бяха благословени върху планините и по високите места, и процъфтяваха.

18 И Господ нарече Своите хора Сион, защото те бяха едно сърце и един ум, и живееха в праведност, и нямаше бедни сред тях.

19 И Енох продължи в праведност проповядването си сред хората Божии. И в неговите дни стана така, че те построиха един град, който беше наречен Градът на светостта, тъкмо Сион.

20 И стана така, че Енох говори с Господ и каза на Господа: Със сигурност Сион ще живее в безопасност завинаги. Но Господ каза на Енох: Сион Аз благослових, но проклех остатъка от людете.

21 И стана така, че Господ показа на Енох всичките обитатели на земята; и ето, той видя, че след време Сион щеше да бъде вдигнат в небето. И Господ каза на Енох: Ето Моето обиталище завинаги.

22 И Енох видя също и остатъка от людете, които бяха синовете на Адам, и те бяха смес от всичкото потомство на Адам, освен потомството на Каин, защото тези от потомството на Каин бяха черни и нямаха място между тях.

23 И след като Сион бе вдигнат в небето, ето, Енох видя, че всичките народи на земята бяха пред него;

24 и идваха поколение след поколение, и Енох бе нависоко и издигнат, тъкмо в лоното на Отца и на Сина Човешки; и ето, властта на Сатана беше по цялото лице на земята.

25 И той видя ангели да се спускат от небесата, и чу един силен глас да казва: Горко, горко на обитателите на земята!

26 И той видя Сатана, и той имаше една голяма верига в ръката си, и тя забулваше с мрак цялото лице на земята; и той гледаше нагоре и се смееше, и ангелите му ликуваха.

27 И Енох видя ангели да се спускат от небето и да дават свидетелство за Отца и за Сина; и Светият Дух слезе върху мнозина, и те бяха грабнати от небесните сили в Сион.

28 И стана така, че Бог погледна от небето към остатъка от людете и заплака; и Енох даде свидетелство за това, казвайки: Как тъй небесата плачат и проливат сълзите си като дъжд върху планините?

29 И Енох каза на Господ: Как тъй Ти можеш да плачеш, предвид на това, че си свят и че си от вечност до вечност?

30 И дори и да беше възможно човек да изброи песъчинките на земята, да, милионите земи като тази, това не би било и началото на броя на Твоите творения; и завесите Ти са разпънати неподвижни, и все пак Ти си там, и лоното Ти е там; Ти също си справедлив, Ти си милостив и добронамерен завинаги.

31 И от всички Твои творения Ти си взел в Сион, в собственото Си лоно, от вечност до вечност; и обиталището на престола Ти не е нищо, освен мир, правосъдие и истина; и милост ще върви пред лицето Ти, и не ще има край; как тъй Ти можеш да плачеш?

32 И Господ каза на Енох: Ето, тези твои братя, те са творение на ръцете Ми; Аз им дадох тяхното познание в деня, в който ги създадох; и в Едемската градина Аз дадох на човека неговата свобода на избор.

33 И на братята ти казах, и също дадох заповед, че трябва да се обичат един друг и че трябва да изберат Мен, Отца им; но ето, те са без обич и мразят собствената си кръв.

34 И огънят на негодуванието Ми е разпален срещу тях; и в горещото Си недоволство Аз ще изпратя потоп върху им, защото свирепият Ми гняв е разпален срещу тях.

35 Ето, аз съм Бог и Свят Човек е името Ми; Съветник е името Ми и Безкраен, и Вечен е името Ми също.

36 Ето защо, Аз мога да протегна ръцете Си и да обхвана всички творения, които съм създал, също и окото Ми може да ги прониже; и сред всичките творения на ръцете Ми не е имало такова голямо нечестие, като сред братята ти.

37 Но ето, греховете им ще бъдат върху главите на техните бащи; Сатана ще им бъде баща и окаяние ще бъде участта им; и целите небеса ще плачат над тях, тъкмо всичките творения на ръцете Ми; прочее, няма ли да плачат небесата предвид на това, че тези ще страдат?

38 Но ето, тези, върху които е погледът ти, ще погинат в потопа; и ето, Аз ще ги затворя, приготвил съм затвор за тях.

39 И Този, Когото съм избрал, се застъпи пред лицето Ми. Ето защо, Той страда за греховете им дотолкова, че те да се покаят в деня, когато Моят Избран ще се върне при Мен; и до него ден те ще бъдат в страдание.

40 Ето защо, затова ще плачат небесата, да, и всичките творения на ръката Ми.

41 И стана така, че Господ говори на Енох и му разказа за всичките дела на чедата човешки; ето защо, Енох позна и видя тяхното нечестие, тяхната окаяност и заплака; и протегна ръцете си, и сърцето му набъбна и се разшири като вечността, и недрата му затъгуваха, и цялата вечност се разтърси.

42 И Енох видя също Ной и семейството му, и че потомството на всичките синове на Ной ще бъде спасено с телесно спасение.

43 Ето защо, Енох видя, че Ной построи един ковчег и че Господ му се усмихна и го държеше в собствената Си ръка; но върху остатъка от нечестивите дойде потопът и ги погълна.

44 И когато Енох видя това, имаше горчивина в душата му и той плака за братята си, и каза на небесата: Ще откажа да бъда утешен; но Господ каза на Енох: Издигни сърцето си, възрадвай се и погледни.

45 И стана така, че Енох погледна и видя всичките семейства на земята от Ной нататък, и призова Господа, казвайки: Кога ще дойде денят Господен? Кога ще се пролее кръвта на Праведния, та всички, които скърбят, да бъдат осветени и да имат вечен живот?

46 И Господ каза: Ще бъде по средата на времето, в дните на нечестие и мъст.

47 И ето, Енох видя деня на пришествието на Сина Човешки в плътта и душата му се възрадва, и каза: Издигнат е Праведният и пожертван е Агнецът от основаването на света; и чрез вяра аз съм в лоното на Отца; и ето, Сион е с мен.

48 И стана така, че Енох погледна към земята и чу един глас от недрата ѝ да казва: Горко, горко на мен, майката на всички човеци! Аз съм в болка, изтощена съм от нечестието на моите чеда. Кога ще си отпочина и ще бъда очистена от нечистотията, произлязла от мен? Кога моят Творец ще ме освети, та да мога да си отпочина и праведността да се задържи за известно време по лицето ми?

49 И когато Енох чу земята да се оплаква, той заплака и призова Господа, казвайки: О, Господи, няма ли да имаш състрадание към земята? Няма ли да благословиш чедата на Ной?

50 И стана така, че Енох продължи своя зов към Господа, казвайки: Моля те, о, Господи, в името на Твоя Единороден, тъкмо Исус Христос, да имаш милост над Ной и неговото потомство, тъй че земята никога повече да не бъде покривана с потоп.

51 И Господ не можа да откаже и встъпи в завет с Енох; и му се закле с клетва, че Той ще възпре потопа и че ще призове чедата на Ной.

52 И Той изпрати неизменно повеление, че един остатък от потомството на Енох винаги ще се намира сред всички народи, докато земята съществува.

53 И Господ каза: Благословен е този, чрез чието потомство ще дойде Месията, защото Той казва: Аз съм Месия, Царят на Сион, Небесната Канара, която се шири като вечността; който влезе през портата и се изкачи чрез Мен, никога няма да падне; ето защо, благословени са тези, за които съм говорил, защото те ще се явят с песни на вечна радост.

54 И стана така, че Енох призова Господа, казвайки: Ще си отпочине ли земята, когато Синът Човешки дойде в плътта? Моля те, покажи ми тези неща.

55 И Господ каза на Енох: Погледни; и той погледна и видя Сина Човешки издигнат на кръста, според начина на човеците.

56 И той чу силен глас, и небесата бяха забулени, и всичките творения Божии плачеха; и земята застена, и скалите се разцепиха, и светиите се надигнаха, и бяха увенчани от дясната страна на Сина Човешки с венци от слава;

57 и колкото от духовете, които бяха в затвор, излязоха, толкова застанаха от дясната страна на Бога; останалите останаха в оковите на мрака до деня на великия съд.

58 И Енох отново заплака и призова Господа, казвайки: Кога ще си отпочине земята?

59 И Енох видя Сина Човешки да се възнася при Отца и призова Господа, казвайки: Няма ли отново да дойдеш на земята? Предвид на това, че Ти си Бог и аз Те познавам, и че Ти ми се закле и ми заповяда, че трябва да моля в името на Твоя Единороден, Ти си ме създал и си ми дал право на Твоя престол не по мои заслуги, а чрез Твоета собствена благодат; ето защо, аз Те питам дали отново няма да дойдеш на земята.

60 И Господ каза на Енох: Както Аз съм жив, тъкмо тъй ще дойда в последните дни, в дните на нечестие и мъст, за да изпълня клетвата, която съм ти дал относно чедата на Ной.

61 И ще дойде денят, в който земята ще си отпочине, но преди този ден небесата ще бъдат затъмнени и завеса от мрак ще покрие земята; и небесата ще се разтърсят, също и земята; и ще има големи изпитания сред чедата човешки, но Моите хора Аз ще запазя;

62 и праведност ще изпратя от небето долу на земята, и истина ще изпратя от земята, за да дадат свидетелство за Моя Единороден, за възкресението Му от мъртвите, да, също и за възкресението на всички човеци; и ще сторя праведността и истината да пометат земята като потоп, за да отбера Моите избрани от четирите краища на земята на място, което Аз ще приготвя – един Свят Град, та Моите люде да препашат кръста си и да очакват времето на пришествието Ми, защото там ще има Моя скиния и тя ще се нарича Сион, един Нов Йерусалим.

63 И Господ каза на Енох: Тогава ти и целият ти град ще ги срещнете там и ще ги приемем в лоното си, и те ще ни видят, и ние ще се хвърлим на врата им, и те ще се хвърлят на врата ни, и ще се целунем едни други;

64 и там ще има Мое обиталище, и то ще е Сион, който ще бъде отделен от всичките творения, които Аз съм създал; и в продължение на хиляда години земята ще си отпочива.

65 И стана така, че Енох видя деня на пришествието на Сина Човешки в последните дни, за да пребивава на земята в праведност, в продължение на хиляда години;

66 но преди този ден, той видя големите изпитания сред нечестивите. И видя също морето, че беше развълнувано, и човешките сърца обезкуражени, очакващи със страх възмездията на Всемогъщия Бог, които ще сполетят нечестивите.

67 И Господ показа на Енох всичко, тъкмо до края на света; и той видя деня на праведните, часа на изкуплението им и получи пълна радост.

68 И всичките дни на Сион от времето на Енох бяха триста шестдесет и пет години.

69 И Енох и всичките му люде вървяха с Бог и Той пребиваваше посред Сион; и стана така, че Сион го нямаше вече, защото Бог го прие в собственото Си лоно. И оттам тръгна сказанието: Сион си отиде.