1 И стана така, че в тази същата година, ето, ^аНефи предаде съдийския престол на един човек, чието име беше Сезорам.

2 Защото тъй като законите им и управите им бяха установени чрез ^агласа на народа, а онези, които ^бизбираха злото, бяха по-многобройни от тези, които избираха доброто, затова те узряваха за унищожение, защото законите им бяха станали извратени.

3 Да, и това не беше всичко; те бяха коравовратни люде дотолкова, че не можеше да се управляват нито със закон, нито с правосъдие, освен ако не беше за тяхно унищожение.

4 И стана така, че Нефи се умори от беззаконието им; и той ^апредаде съдийския престол и пое върху си да проповядва словото Божие във всичките оставащи му дни, и брат му Лехий също във всичките оставащи му дни.

5 Защото те си спомняха словата, които баща им Еламан им беше казал. И тези бяха словата, които той им каза:

6 Ето, синове мои, аз желая да помните да спазвате заповедите Божии; и аз бих желал да провъзгласите на народа тези слова. Ето, аз ви дадох имената на първите ни ^ародители, които дойдоха от земята на Ерусалим; и това направих, та да можете да си спомняте за тях, като се сетите за имената си; а щом си спомните за първите ни родители, да можете да си спомните за делата им; и като си спомните за делата им, да знаете, че е казано и също написано, че делата им бяха ^бдобри.

7 Ето защо, синове мои, аз бих желал да вършите това, което е добро, за да може и за вас да се каже и напише тъкмо тъй, както е казано и писано за тях.

8 И сега, синове мои, ето, аз искам нещо повече от вас и моето желание е вие да не вършите тези дела, за да се хвалите с тях, но да вършите тези дела, за да си трупате ^асъкровище на небето, да, вечно съкровище, което не се губи; да, за да можете да имате този ^бскъпоценен дар на вечния живот, за който имаме причини да смятаме, че е бил даден на бащите ни.

9 О, спомнете си, спомнете си, синове мои, ^асловата, които цар Вениамин каза на народа си; да, спомнете си, че няма друг начин, нито средство, чрез които човек може да бъде спасен, а само чрез ^бединяващата кръв на Исуса Христа, Който ще дойде; да, помнете, че Той идва, за да ^визкупи ^гсвета.

10 Спомнете си също и ^асловата на Амулик, които той изрече на Зиезрам в град Амония; защото той му каза, че Господ със сигурност ще дойде, за да изкупи Своя народ, но че Той не ще дойде, за да ги изкупи в греховете им, а да ги изкупи от греховете им.

11 И сила Му е дадена от Отца да ги изкупи от греховете им поради покаянието; затова Той е ^аизпратил Своите ангели да провъзгласят вестта за условията на покаянието, което води до силата на Изкупителя за спасението на душите им.

12 И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху ^аканарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите ^босновите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни ^вбури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат.

13 И тъй, това бяха словата, с които Еламан ^апоучаваше синовете си; да, и той ги поучаваше на много неща, които не са записани, и на много неща, които са записани.

14 И те запомниха словата му; и затова те излязоха, спазвайки заповедите Божии, за да проповядват словото Божие сред целия народ на Нефи, като започнаха от град Изобилие.

15 И оттам в град Гед; а от град Гед — в град Мулик.

16 И тъкмо тъй от един град в друг, докато не посетиха целия народ на Нефи, който беше в земята на юг; и оттам се отправиха в земята Зарахемла сред ламанитите.

17 И стана така, че те проповядваха с толкова голяма сила, че объркаха мнозина от онези ^аотцепници, които бяха напуснали нефитите, дотолкова, че те дойдоха, изповядаха греховете си и бяха кръстени в знак на покаяние, и се върнаха веднага при нефитите, за да се опитат да поправят злините, които им бяха причинили.

18 И стана така, че Нефи и Лехий проповядваха на ламанитите с такава голяма сила и власт, защото те притежаваха силата и властта, дадени им, за да могат да ^аговорят, и им беше дадено също и това, което трябваше да им говорят;

19 затова те говореха за голямо учудване на ламанитите, докато ги ^аубедиха дотолкова, че осем хиляди от ламанитите, които бяха в земята Зарахемла и наоколо, се кръстиха в знак на покаяние и бяха убедени в нечестието на преданията на бащите им.

20 И стана така, че Нефи и Лехий продължиха оттам за земята Нефи.

21 И стана така, че те бяха хванати от войска на ламанитите и хвърлени в ^атъмница; да, тъкмо в тази същата тъмница, в която Амон и братята му бяха хвърлени от слугите на Лимхий.

22 И след като бяха оставени в тъмницата много дни без храна, ето, те влязоха в тъмницата да ги вземат и убият.

23 И стана така, че Нефи и Лехий бяха обкръжени като че ли от ^аогън, тъй че те не посмяха да сложат ръка върху тях от страх да не би да изгорят. При все това Нефи и Лехий не бяха изгорени; и те като че ли стояха в средата на огъня и не бяха изгорени.

24 И когато те видяха, че са обкръжени от ^аогнен стълб и че той не ги изгаря, сърцата им се окуражиха.

25 Защото видяха, че ламанитите не смееха да сложат ръка върху им; нито пък смееха да се приближат до тях, а стояха като че ли бяха онемели от изумление.

26 И стана така, че Нефи и Лехий започнаха да им говорят, казвайки: Не бойте се, защото ето, Бог е Този, Който ви показва това чудно нещо, с което ви показва, че не можете да сложите ръка върху нас и да ни убиете.

27 И ето, когато изрекоха тези слова, земята се разтресе извънредно и стените на тъмницата се разтресоха, като че щяха да се срутят на земята; но ето, те не се събориха. И ето, тези, които бяха в тъмницата, бяха ламанити и нефити, които бяха отцепници.

28 И стана така, че те бяха засенчени от облак от ^амрак и ги обзе ужасен и тежък страх.

29 И стана така, че дойде един ^аглас като че ли от някъде над облака от мрак, казвайки: Покайте се, покайте се и не търсете повече да унищожите Моите служители, които Аз изпратих да ви провъзгласят благовестия.

30 И стана така, че когато чуха този глас, те разбраха, че това не беше глас като гръмотевица, нито пък глас като голям метежен шум, но ето, това беше един ^атих глас на съвършена мекота, като че ли шепот, и той пронизваше до самата душа.

31 И въпреки мекотата на гласа, ето, земята се разтресе извънредно и стените на тъмницата потрепериха отново, сякаш щяха да се срутят на земята; и ето, облакът от мрак, който ги покриваше, не се разпръсна.

32 И ето, гласът дойде отново, казвайки: Покайте се, покайте се, защото царството небесно наближава; и не търсете повече да унищожите Моите служители. И стана така, че земята се разтресе отново и стените потрепериха.

33 И за трети път дойде гласът и им изрече чудни слова, които човек не може да изкаже; и стените потрепераха отново и земята се разтресе, като че щеше да се разцепи на две.

34 И стана така, че ламанитите не можеха да избягат поради облака от мрак, който ги засенчваше; да, и те бяха неподвижни поради страха, който ги беше споходил.

35 Сега, между тях имаше един, който беше нефит по рождение и който някога беше принадлежал към църквата Божия, но се беше отцепил от нея.

36 И стана така, че той се обърна и ето, през облака от мрак той видя лицата на Нефи и Лехий; и ето, те ^асияеха извънредно, тъкмо като лицата на ангели. И той видя, че те повдигнаха очи към небето и изглеждаше, че говорят или издигат гласовете си към някакво създание, което виждат.

37 И стана така, че този човек призова множеството да се обърнат и да погледнат. И ето, беше им дадена сила да се обърнат и да погледнат; и те видяха лицата на Нефи и на Лехий.

38 И те казаха на човека: Ето, какво означават всички тези неща и кой е този, с когото тези човеци разговарят?

39 Сега, името на човека беше Аминадав. И Аминадав им каза: Те разговарят с ангелите Божии.

40 И стана така, че ламанитите му казаха: ^аКакво трябва да направим, та да се махне този облак от мрак, който ни засенчва?

41 И Аминадав им каза: Трябва да се ^апокайвате и да призовавате гласа, чак докато добиете ^бвяра в Христа, за Когото ви е проповядвано от Алма и от Амулик, и от Зиезрам; и когато направите това, облакът от мрак ще бъде махнат, за да не ви засенчва.

42 И стана така, че те всички призоваха гласа на Оногова, Който беше разтресъл земята; да, те се провикваха чак докато облакът от мрак не се разпръсна.

43 И стана така, че когато хвърлиха поглед наоколо и видяха, че облакът от мрак се е разпръснал и не ги засенчва, ето, те видяха, че са ^аобкръжени, да, всеки един от тях, от стълб от огън.

44 И Нефи, и Лехий бяха помежду им; да, те бяха обкръжени, да, те се намираха като че ли посред пламтящ огън, но той не им причиняваше вреда, нито пък гореше стените на тъмницата; и те бяха изпълнени с онази ^арадост, която е неизразима и пълна със слава.

45 И ето, ^аСветият Дух Божий слезе от небето и влезе в сърцата им, и те бяха изпълнени като че ли с огън, и можеха да ^бизговарят чудни слова.

46 И стана така, че до тях дойде глас, да, приятен глас, който като че ли беше шепот, казвайки:

47 ^аМир, мир вам поради вярата ви в Моя Многовъзлюбен, Който беше от основаването на света.

48 И сега, когато чуха това, те вдигнаха очи, като че да видят откъде идва гласът; и ето, те видяха ^анебесата да се отварят; и ангели слязоха от небесата и им служеха.

49 И там имаше около триста души, които видяха и чуха тези неща; и им бе заповядано да си отидат и да не се чудят, нито пък да се съмняват.

50 И стана така, че те тръгнаха и служеха на народа, като провъзгласяваха във всички области наоколо всичко, което бяха чули и видели, тъй че по-голямата част от ламанитите бяха убедени от тях поради силата на доказателствата, които бяха получили.

51 И всички онези, които бяха ^аубедени, положиха оръжията си за война и се отказаха от омразата си и от преданието на бащите си.

52 И стана така, че те предадоха на нефитите земите на тяхното владение.