Еламан 3
    Footnotes

    Глава 3

    Много нефити се преселват в земята на север. Те строят къщи от цимент и водят много летописи. Десетки хиляди са обърнати и са кръстени. Божието слово води човеците към спасение. Нефи, синът на Еламан, заема съдийския престол. Около 49–39 г. пр. Хр.

    1 И сега стана така, че през четиридесет и третата година от управлението на съдиите нямаше никакъв раздор сред народа на Нефи, с изключение на известна гордост в църквата, която причини малки разногласия между людете, но и тези дела бяха уредени в края на четиридесет и третата година.

    2 Сред народа нямаше никакъв раздор и през четиридесет и четвъртата година, нито пък имаше много раздори през четиридесет и петата година.

    3 И стана така, че през четиридесет и шестата година, да, имаше много раздори и много отцепничества, поради които извънредно много люде напуснаха земята Зарахемла и отидоха в земята на асевер, за да я наследят.

    4 И те пропътуваха огромно разстояние, докато стигнаха до аобширни води и много реки.

    5 Да, те се разпростряха по всички части на страната, които не бяха опустошени и обезлесени от многото жители, обитавали преди това земята.

    6 И сега, никоя част от земята не беше опустошена, с изключение на липсата на дървета; но поради голямото аунищожение на народа, който беше населявал тази земя преди, тя беше наречена бопустошена.

    7 И тъй като бяха останали много малко дървета по лицето на земята, людете, които се преселиха там, станаха извънредно изкусни в работата с цимент; и затова построиха къщи от цимент, в които живееха.

    8 И стана така, че те се умножиха, разпространиха се и излязоха от южната земя към земята на север; и се разпростряха толкова много, че започнаха да покриват лицето на цялата земя, от южното море до северното, от азападното море до източното.

    9 И людете, които обитаваха страната на север, живееха в шатри и в къщи от цимент, и оставяха всяко младо дръвче, което се появяваше по лицето на земята, да порасне, за да могат да имат дървета да построят къщите си, да, градовете си, и храмовете си, и синагогите си и светилищата си, и всякакъв вид техни постройки.

    10 И стана така, че тъй като дърветата бяха извънредно оскъдни в земята на север, изпращаха им много по акораби.

    11 И тъй, на людете в земята на север се даваше възможност да построят много градове, както от дърво, тъй и от цимент.

    12 И стана така, че мнозина от анарода на Амон, които бяха ламанити по рождение, също дойдоха в тази земя.

    13 И сега, има много летописи относно постъпките на тези люде, водени от много от тях, които са много подробни и твърде обемисти.

    14 Но ето, дори една стотна част от постъпките на този народ, да, разказът на ламанитите и на нефитите, и техните войни, и раздори, и разногласия, и проповядването им, и пророчествата им, и тяхното корабоплаване, и строежа им на кораби, и строежа им на ахрамове, и синагоги и техните светилища, и праведността им, и нечестието им, и убийствата им, и разбойничествата им, и грабежите им, и всякакъв вид мерзости и блудства, не може да бъде включена в този летопис.

    15 Но ето, има много книги и летописи от всякакъв род и те са били водени главно от нефитите.

    16 И те се апредаваха от едно поколение на друго чрез нефитите, чак докато те изпаднаха в прегрешение и бяха избивани, и ограбвани, и преследвани, и прогонвани, и убивани, и разпръсквани по лицето на земята, и смесени с ламанитите, докато бпрестанаха да се наричат нефити и станаха нечестиви, диви и свирепи, да, докато станаха тъкмо като ламанитите.

    17 И сега, аз се връщам отново към моя разказ; това, което казах, се случи, след като имаше големи раздори и смутове, и войни, и разногласия сред народа на Нефи.

    18 Четиридесет и шестата година от управлението на съдиите свърши.

    19 И стана така, че все още имаше големи раздори в страната, да, дори и през четиридесет и седмата година, както и през четиридесет и осмата.

    20 Въпреки всичко, Еламан зае съдийския престол с правосъдие и правота; да, той съблюдаваше да спазва повеленията и разпоредбите, и заповедите Божии; и той вършеше непрестанно това, което беше право в Божиите очи; и той ходеше в пътищата на своя баща, тъй че преуспя в страната.

    21 И стана така, че той имаше двама сина. На по-големия даде името аНефи, а на по-малкиям — името бЛехий. И те започнаха да израстват в Господа.

    22 И стана така, че към края на четиридесет и осмата година от управлението на съдиите войните и раздорите сред народа на нефитите започнаха малко по малко да спират.

    23 И стана така, че през четиридесет и деветата година от управлението на съдиите в страната беше установен непрестанен мир, с изключение на тайните заговори, които разбойникът аГадиантон беше организирал в по-обитаваните части на страната, заговори, които по онова време не бяха известни на онези, които бяха начело на управата; ето защо, те не бяха унищожени от страната.

    24 И стана така, че през тази същата година в църквата имаше извънредно голямо преуспяване, тъй че имаше хиляди, които се присъединиха към църквата и бяха кръстени в знак на покаяние.

    25 И толкова голямо беше преуспяването на църквата, и толкова много бяха благословиите, които се изляха върху людете, че дори висшите свещеници и учителите бяха неизмеримо учудени.

    26 И стана така, че делото Господне преуспяваше чрез кръщение и присъединяване на много души към църквата Божия, да, дори десетки хиляди.

    27 Тъй ние можем да видим, че Господ е милостив към всички, които с искреност в сърцата ще зоват Неговото свято име.

    28 Да, тъй ние виждаме, че небесната апорта е отворена за бвсички, тъкмо за онези, които ще вярват в името на Исуса Христа, Който е Синът Божий.

    29 Да, ние виждаме, че всички, които поискат, могат да се хванат за асловото Божие, което е бживо и могъщо и което ще разцепи на две всички лукавства и примки, и хитростите на дявола, и ще поведе Христовия човек в един стеснен и втесен път, през онази вечна гбездна на окаяност, приготвена да погълне нечестивите,

    30 и ще постави душите им, да, безсмъртните им души, от адясната страна на Бога в царството небесно, за да седнат заедно с Авраама и с Исаака, и с Якова, и с всички наши свети бащи, за да не излязат повече от там.

    31 И през тази година имаше непрестанна радост в земята Зарахемла и по всички области наоколо, дори из цялата страна, която се владееше от нефитите.

    32 И стана така, че през останалата част от четиридесет и деветата година имаше мир и извънредна радост; да, също и през петдесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи имаше непрестанен мир и голяма радост.

    33 И през петдесет и първата година от управлението на съдиите също имаше мир, с изключение на гордостта, която започна да навлиза в църквата, не в църквата Божия, но в сърцата на людете, които твърдяха, че принадлежат към църквата Божия.

    34 И те се издигнаха в агордост дотолкова, че дори започнаха да преследват много от братята си. Сега, това беше едно голямо зло, което накара по-смирената част от людете да понесе големи преследвания и да премине през много страдания.

    35 При все това те апостеха и се бмолеха често, и ставаха все по-силни и по-силни в всмирението си, и все по-непоколебими и по-непоколебими във вярата на Христа дотам, че душите им се изпълниха с радост и утеха, да, че чак сърцата им се гпрочистиха и досветиха, което освещение дойде поради това, че те еотдадоха сърцата си на Бога.

    36 И стана така, че петдесет и втората година свърши също в мир, като се изключи извънредно голямата гордост, която беше проникнала в сърцата на людете; и това стана поради техните извънредно големи абогатства и преуспяването им в страната; и тази гордост растеше от ден на ден.

    37 И стана така, че през петдесет и третата година от управлението на съдиите Еламан умря и първородният му син Нефи започна да управлява на негово място. И стана така, че той заемаше съдийския престол с правосъдие и правота; да, той пазеше заповедите Божии и ходеше в пътищата на баща си.