Еламан 1
    Footnotes

    Книгата на Еламан

    Разказ за нефитите. Техните войни и раздори, и техните разногласия. А също и пророчествата на много свети пророци преди пришествието на Христа, според летописите на Еламан, син на Еламан, а също и според летописите на неговите синове, чак до пришествието на Христа. И също много от ламанитите са обърнати. Разказ за тяхното обръщане. Разказ за праведността на ламанитите и за нечестието и мерзостите на нефитите, според летописа на Еламан и неговите синове чак до пришествието на Христа, който летопис е наречен Книгата на Еламан, и тъй нататък.

    Глава 1

    Пахоран Втори става върховен съдия и е убит от Кискумен. Пакумени заема съдийския престол. Кориантумър води ламанитските войски, превзема Зарахемла и убива Пакумени. Морония разгромява ламанитите и си възвръща Зарахемла, а Кориантумър е убит. Около 52–50 г. пр. Хр.

    1 И сега ето, стана така, че в началото на четиридесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи, настанаха сериозни трудности сред народа на нефитите.

    2 Защото ето, аПахоран беше умрял и беше поел по пътя на цялата земя; затова настана сериозен раздор относно това кой от братята, които бяха синове на Пахоран, трябва да заеме съдийския престол.

    3 Сега, това са имената на тези, които се бореха за съдийския престол и които причиниха разпри и сред народа: Пахоран, Паанхий и Пакумени.

    4 Сега, това не са всичките синове на Пахоран (защото той имаше много), но това са тези, които се бореха за съдийския престол; поради което образуваха три разделяния сред народа.

    5 Въпреки това, стана така, че Пахоран бе определен от агласа на народа да бъде върховен съдия и управител на народа на Нефи.

    6 И стана така, че когато Пакумени видя, че няма да може да се сдобие със съдийския престол, той присъедини гласа си към този на народа.

    7 Но ето, Паанхий и онази част от народа, които желаеха той да им стане управител, се ядосаха извънредно много; ето защо, той беше готов да поощри тези люде да се вдигнат на бунт срещу братята си.

    8 И стана така, че когато щеше да го направи, ето, той беше хванат и съден според гласа на народа, и беше осъден на смърт; защото се беше вдигнал на бунт и се беше опитал да унищожи асвободата на народа.

    9 Сега, когато онези, които искаха той да стане техен управител, видяха, че той е осъден на смърт, те се разгневиха и ето, пратиха един на име Кискумен чак в съдилището на Пахоран и той уби Пахоран, както си седеше на съдийския престол.

    10 И той беше преследван от слугите на Пахоран; но бягството на Кискумен беше толкова бързо, че никой човек не можа да го застигне.

    11 И той се върна при онези, които го бяха изпратили, и те всички встъпиха в завет, да, като се заклеха в техния вечен Създател, да не казват на никой човек, че Кискумен е убил Пахоран.

    12 Ето защо, Кискумен не беше познат сред народа на Нефи, защото той беше предрешен по времето, когато уби Пахоран. И Кискумен, и бандата му, която беше сключила завет с него, се смесиха с людете по начин, че никой да не може да бъде открит; но колкото бяха открити, бяха осъдени на асмърт.

    13 И сега ето, Пакумени бе избран от гласа на народа да бъде върховен съдия и управител на народа и да управлява на мястото на брат си Пахоран; и това беше според правото му. И всичко това беше извършено през четиридесетата година от управлението на съдиите; и годината свърши.

    14 И стана така, че на четиридесет и първата година от управлението на съдиите ламанитите събраха безбройна войска и я въоръжиха с мечове, и с криви ножове, и с лъкове, и със стрели, и с шлемове, и с нагръдници, и с всякакъв вид различни щитове.

    15 И те слязоха отново, за да могат да започнат битка срещу нефитите. И те бяха водени от човек, чието име беше Кориантумър; и той беше потомък на Зарахемла; и той беше отцепник от нефитите; и той беше едър и могъщ човек.

    16 Ето защо, царят на ламанитите, чието име беше Тувалат и който беше син на аАморон, смяташе, че Кориантумър, бидейки могъщ човек, би могъл да застане срещу нефитите със силата си, а също и с голямата си мъдрост, тъй че като го изпрати, да може да придобие власт над нефитите,

    17 затова той ги подтикна към гняв, събра войските си, назначи Кориантумър за техен водач и ги накара да слязат в земята Зарахемла, за да се сражават срещу нефитите.

    18 И стана така, че поради всички тези раздори и всички тези трудности в управата, нефитите не бяха поставили достатъчно стражи в земята Зарахемла; защото те смятаха, че ламанитите няма да смеят да навлязат в сърцето на земите им, за да нападнат този голям град Зарахемла.

    19 Но стана така, че Кориантумър напредна начело на многобройното си войнство и връхлетя жителите на града, и тяхното напредване беше с такава изключително голяма бързина, че нефитите нямаха никакво време да съберат войските си.

    20 Поради това, Кориантумър посече стражата пред входа на града и навлезе в града с цялата си войска; и те избиха всички, които им се противопоставиха, тъй че завладяха целия град.

    21 И стана така, че Пакумени, който беше върховен съдия, побягна пред Кориантумър чак до градските стени. И стана така, че Кориантумър го удари в стената с такава сила, че той умря. И тъй свършиха дните на Пакумени.

    22 И сега, когато Кориантумър видя, че е завладял град Зарахемла, и видя, че нефитите бягат пред тях и са избивани, залавяни и хвърляни в тъмница, и че той беше завладял най-силната крепост в цялата страна, сърцето му се окуражи толкова, че беше готов да тръгне срещу цялата страна.

    23 И сега, той не остана в земята Зарахемла, а тръгна с голяма войска чак към град Изобилие; защото неговото намерение беше да напредва и да си пробива път с меч, за да може да се сдобие със северните части на страната.

    24 И като смяташе, че най-голямата им сила е в средата на страната, той напредна, без да им даде време да се съберат наедно, освен на малки групи; и по този начин те ги връхлетяха и ги изравниха със земята.

    25 Но ето, походът на Кориантумър през центъра на страната даде голямо предимство на Морония над тях, въпреки големия брой нефити, които бяха убити.

    26 Защото ето, Морония беше предполагал, че ламанитите няма да посмеят да дойдат в центъра на страната, а ще нападнат градовете, разположени около пределите, както бяха правили дотогава; затова Морония беше заповядал силните им войски да защитават онези части около пределите.

    27 Но ето, ламанитите не се изплашиха според неговото желание, а дойдоха в центъра на страната и превзеха главния град, който беше град Зарахемла, и напредваха през най-централните части на страната, избивайки навсякъде людете с голямо клане, и мъже, и жени, и деца, завладявайки много градове и много крепости.

    28 Но когато Морония откри това, той изпрати незабавно Лехий с войска, за да ги пресрещне, преди да стигнат до земята Изобилие.

    29 И тъй той стори; и пресрещна ги преди да стигнат земята Изобилие, и им даде битка, тъй че те започнаха да отстъпват назад към земята Зарахемла.

    30 И стана така, че Морония ги пресрещна в отстъплението им и им даде битка, и тя стана една извънредно кървава битка; да, много бяха убити и между тези, които бяха убити, беше намерен и аКориантумър.

    31 И сега, ето, ламанитите не можеха да се оттеглят наникъде: нито на север, нито на юг, нито на изток, нито на запад, защото бяха обкръжени от всички страни от нефитите.

    32 И тъй, Кориантумър въведе ламанитите посред нефитите, тъй че те бяха във властта на нефитите и той самият беше убит, а ламанитите се предадоха в ръцете на нефитите.

    33 И стана така, че Морония завладя отново град Зарахемла и заповяда на ламанитите, които бяха взети в плен, да напуснат страната в мир.

    34 И тъй свърши четиридесет и първата година от управлението на съдиите.