Еламан 16
    Footnotes

    Глава 16

    Нефитите, повярвали на Самуил, са кръстени от Нефи. Самуил не може да бъде убит от стрелите и камъните на непокаялите се нефити. Някои вкоравяват сърцата си, а други виждат ангели. Невярващите казват, че не е разумно да се вярва в Христа и в Неговото пришествие в Ерусалим. Около 6–1 г. пр. Хр.

    1 И сега стана така, че имаше мнозина, които чуха словата на Самуил Ламанита, които той изрече от градските стени. И всички онези, които повярваха в словото му, отидоха и потърсиха Нефи; и когато дойдоха и го намериха, те му изповядаха греховете си, без да отричат нищо и пожелаха да бъдат кръстени в Господа.

    2 Но всички онези, които не повярваха в словата на Самуил, му се разгневиха и започнаха да хвърлят камъни по него, тъй както беше на стената; и мнозина изстреляха стрели по него, докато той стоеше върху стената; но Духът Господен беше с него, тъй че те не можаха да го ударят нито с камъните си, нито със стрелите си.

    3 И сега, когато видяха, че не могат да го ударят, мнозина повярваха в словата му и отидоха при Нефи, за да бъдат кръстени.

    4 Защото ето, Нефи кръщаваше и пророкуваше, и проповядваше, възвестяваше покаяние на народа, показваше знамения и изумления, вършеше ачудеса сред народа, за да знаят, че Христос трябва да дойде бскоро;

    5 казваше им за нещата, които трябва скоро да станат, та да могат те да узнаят и да помнят в деня на тяхното изпълнение, че са им били сторени знайни предварително, с цел те да могат да повярват; ето защо, всички тези, които повярваха в словата на Самуил, отидоха при него да се кръстят, защото те идваха, покайвайки се и изповядвайки своите грехове.

    6 Но по-голямата част от тях не повярваха в словата на Самуил; ето защо, когато видяха, че не могат да го ударят с камъните и със стрелите си, те се развикаха на своите военачалници, казвайки: Хванете този човек и го вържете, защото в него има дявол; и поради силата на дявола, който е в него, ние не можем да го ударим с нашите камъни и нашите стрели; затова хванете го, вържете го и го махнете оттук.

    7 И когато отидоха да сложат ръка върху него, ето, той се хвърли от стената и избяга от земите им, да, тъкмо в страната си, където започна да проповядва и да пророкува на собствения си народ.

    8 И ето, никога не се чу повече за него сред нефитите; и такива бяха делата на людете.

    9 И тъй свърши осемдесет и шестата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.

    10 И тъй свърши също и осемдесет и седмата година от управлението на съдиите, като по-голямата част от людете останаха в своята гордост и нечестие, а по-малката част ходеше благоразумно пред Бога.

    11 Такова беше положението и през осемдесет и осмата година от управлението на съдиите.

    12 И през осемдесет и деветата година от управлението на съдиите нямаше ни най-малка промяна в делата на народа с изключение на това, че людете започнаха още повече да закоравяват в беззаконието си и все повече и повече да правят неща, противни на заповедите Божии.

    13 Но стана така, че през деветдесетата година от управлението на съдиите аголеми знамения бяха дадени на людете, а също и чудеса; и словата на пророците бзапочнаха да се изпълняват.

    14 И аангели се явиха на човеците, на мъдреците, и им изявиха благовестие на голяма радост; тъй през тази година писанията започнаха да се изпълняват.

    15 Въпреки това, людете започнаха да вкоравяват сърцата си, да, всички, с изключение на най-вярващата част от тях, както от нефитите, тъй и от ламанитите; и те започнаха да се осланят на собствените си сили и асобствената си мъдрост, казвайки:

    16 От толкова много неща може и да са познали вярно за някои; но ето, ние знаем, че всички тези велики и чудни дела, за които се говори, не могат да се случат.

    17 И започнаха да разискват и да спорят помежду си, казвайки:

    18 аНе е разумно такова същество като Христос да дойде; и ако това е така, и ако Той е Синът Божий, Баща на небето и на земята, както е било казано, защо Той да не се покаже и на нас, както на тези, които ще бъдат в Ерусалим?

    19 Да, защо да не се покаже Той и в тази земя, както в Ерусалимската?

    20 Но ето, ние знаем, че това е нечестиво апредание, предадено от бащите ни, за да ни накарат да повярваме в някакво велико и чудно нещо, което трябвало да се сбъдне, но не между нас, а в една много далечна земя, земя, която не познаваме; ето защо, тъй те могат да ни държат в невежество, защото ние не можем да бвидим със собствените си очи дали всичко това е истинно.

    21 И чрез лукавството и мистериозните изкуства на лукавия те вършат някакво велико тайнство, което ние не можем да разберем и което ще ни унижи да бъдем слуги на словата им, а също и слуги на самите тях, защото ние зависим от тях, за да ни поучават със словото; и тъй те ще ни държат в невежество във всичките дни на живота ни, ако им се предадем.

    22 И много други неща си въобразяваха людете в сърцата си, които бяха безумни и апразни; и те бяха много разстроени, защото Сатана ги подтикваше да вършат беззаконие непрестанно; да, той ходеше наоколо и разпространяваше слухове и раздори по цялото лице на земята, та да може да вкорави сърцата на людете против всичко, което е добро и против това, което трябваше да стане.

    23 И въпреки знаменията и изумленията, които бяха извършени сред народа Господен, и въпреки многото чудеса, които те извършиха, Сатана напълно завладя сърцата на людете по цялото лице на земята.

    24 И тъй свърши деветдесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.

    25 И тъй свърши книгата на Еламан, според летописа на Еламан и синовете му.