Писания
    Енос 1
    Бележки под линия
    Theme

    Книгата на Енос

    Глава 1

    Енос се моли извънредно силно и получава опрощение на греховете си. Гласът Господен идва в съзнанието му и му обещава спасение за ламанитите в един бъдещ ден. Нефитите търсят да превъзпитат ламанитите. Енос ликува в Изкупителя си. Около 420 г. пр. Хр.

    1 Ето, стана така, че аз, аЕнос, като знам, че баща ми ббеше праведен човек, защото той ме впоучаваше на своя език и съобразно гучението и увещанието Господни, и благословено да бъде името на моя Бог за това —

    2 Аз ще ви кажа за аборбата, която имах пред Бога, преди да получа бопрощение на греховете си.

    3 Ето, аз тръгнах на лов за животни из горите; и словата, които бях чувал често да говори баща ми за вечния живот и за арадостта на светиите, бпроникнаха дълбоко в сърцето ми.

    4 И душата ми азажадува; и аз бколеничих пред моя Създател и Го призовах в усърдна вмолитва и жалба за моята собствена душа; и аз Го призовавах през целия ден; да, и когато падна нощта, аз още издигах гласа си, та да стигне небесата.

    5 И тогава дойде аглас към мене, казвайки: Еносе, греховете ти са опростени и ти ще бъдеш благословен.

    6 И аз, Енос, знаех, че Бог не може да лъже; затова вината ми беше премахната.

    7 И аз казах: Господи, как става това?

    8 И Той ми каза: Поради авярата ти в Христа, Когото ти никога не си виждал, нито чувал. И много години ще минат, преди Той да се яви в плътта; затова иди си, твоята вяра те бизцели.

    9 Сега стана така, че когато чух тези слова, аз започнах да изпитвам ажелание за благосъстоянието на братята ми, нефитите; затова аз бизлях цялата си душа пред Бога за тях.

    10 И докато аз се борих в духа по този начин, ето, гласът Господен дойде в асъзнанието ми отново, казвайки: Ще посетя братята ти според усърдието им в спазването на заповедите Ми. Аз съм им бдал тази земя и тя е света земя; и няма да я впрокълна, освен ако това не стане по причина на беззаконие; ето защо, Аз ще посетя братята ти според както съм казал; и техните прегрешения ще стоваря Аз със скръб върху собствените им глави.

    11 И след като аз, Енос, чух тези слова, вярата ми в Господа започна да става непоколебима; и аз Му се помолих с дълготърпеливи усилия и за братята ми, ламанитите.

    12 И стана така, че след като се бях амолил и употребил всичките си усилия и усърдие, Господ ми каза: Аз ще ти въздам според бжеланието ти, поради твоята вяра.

    13 И сега, ето, това беше желанието, което аз желаех от Него — че ако бъде тъй, че моят народ, нефитите, изпадне в прегрешение и по някакъв начин бъде аунищожен, а ламанитите не бъдат унищожени, Господ Бог е способен да бзапази летопис на народа ми, нефитите; и даже ако може да бъде тъй, щото чрез силата на Неговата света ръка този летопис да може да бъде впредаден един ден на ламанитите, за да могат те да бъдат гдоведени до спасение —

    14 защото понастоящем усилията ни те да бъдат възстановени към истинската вяра бяха анапразни. И те се кълняха в яростта си, че ако им е възможно, ще бунищожат нашите летописи и нас, и също всичките предания на бащите ни.

    15 Затова като знаех, че Господ Бог може да азапази нашите летописи, аз Го умолявах непрестанно, защото Той ми беше казал: Каквото и да поискаш във вяра, като вярваш, че ще получиш в името на Христа, ще го получиш.

    16 И аз имах вяра и призовавах Бога да благоволи да азапази блетописите; и Той сключи завет с мене да ги визкара наяве за ламанитите в определеното от Него време.

    17 И аз, Енос, знаех, че това ще бъде така според завета, който Той беше сключил; затова душата ми се успокои.

    18 И Господ ми каза: Бащите ти също поискаха това нещо от Мене; и ще им бъде сторено според вярата им; понеже вярата им беше като твоята.

    19 И сега стана така, че аз, Енос, тръгнах сред народа на Нефи, пророкувайки за идните неща и свидетелствайки за тези неща, които бях чул и видял.

    20 И аз свидетелствам, че народът на Нефи се опитваше усърдно да възстанови ламанитите към истинската вяра в Бога. Но нашите аусилия бяха напразни; тяхната омраза беше непоклатима и те бяха водени от злата си природа, така че те станаха диви и свирепи, и бкръвожадни люде, пълни с видолопоклонничество и нечистота, хранещи се с хищни животни и живеещи в шатри, и странстващи в пустошта с къси кожени препаски около бедрата и обръснати глави; и цялата им сръчност беше в боравенето с глък, крив меч и брадва. И много от тях не ядяха нищо друго освен сурово месо; и те непрестанно се опитваха да ни унищожат.

    21 И стана така, че народът на Нефи обработваше земята и аотглеждаше всякакъв вид зърно и плодове, и стада, и черди, и всякакъв вид различен добитък, и кози, и диви кози, а също и много коне.

    22 И имаше извънредно много апророци сред нас. И людете бяха бкоравовратни и трудно разбираха.

    23 И нямаше нищо друго, освен извънредна астрогост, бпроповеди и пророчества за войни, и раздори, и унищожения, и непрестанно им внапомняхме за смъртта, за продължителността на вечността, за възмездията и силата Божии, и всички тези неща, като ги подтикваме гнепрестанно, за да ги държим в страх от Господа. Аз казвам, че нищо, освен това, както и откровената реч, не можеше да ги предпази от бързо падение до унищожение. И по този начин пиша аз за тях.

    24 И видях войни между нефити и ламанити в хода на дните си.

    25 И стана така, че аз започнах да остарявам и сто и седемдесет и девет години се бяха изминали от времето, когато баща ни, Лехий, анапусна Ерусалим.

    26 И аз видях, че скоро ще трябва да сляза в гроба си, и бях подтикван от силата Божия, че трябва да проповядвам и пророкувам на тези люде, и да провъзгласявам словото според истината, която е в Христа. И аз съм го провъзгласявал във всичките си дни, и съм му се радвал повече, отколкото на словото на света.

    27 И аз скоро ще отида на мястото на моя апокой, което е при Изкупителя ми; защото знам, че в Него ще намеря покой. И ще се наслаждавам на деня, когато моята бсмъртност ще се облече в вбезсмъртие и аз ще застана пред Него; тогава ще видя лицето Му с удоволствие, и Той ще ми каже: Ела при Мене ти, който си благословен, има място, приготвено за теб в гобиталищата на Отца Ми. Амин.