Писания
    Омний 1
    Бележки под линия
    Theme

    Книгата на Омний

    Глава 1

    Омний, Амарон, Хамис, Авинадом и Амаликий, всички поред съхраняват летописите. Мосия открива народа на Зарахемла, който идва от Ерусалим в дните на Седекия. Мосия е направен техен цар. Потомците на Мулик в Зарахемла откриват Кориантумър, последният от яредитите. Цар Вениамин наследява трона от Мосия. Човеците трябва да принесат душите си като приношение на Христа. Около 323–130 г. пр. Хр.

    1 Ето, стана така, че аз, Омний, бях получил заповед от баща ми, Яром, да запиша нещо на тези плочи, за да запазя родословието ни.

    2 Затова аз бих желал да знаете, че в моите дни се сражавах много с меч, за да запазя народа си, нефитите, та да не паднат в ръцете на своите врагове, ламанитите. Но ето, аз самият съм нечестив човек и не съм спазвал повеленията и заповедите Господни, както трябваше да направя.

    3 И стана така, че двеста и седемдесет и шест години бяха изминали и имахме много периоди на мир; и имахме много периоди на сериозни войни и кръвопролития. Да, и накрая бяха изминали двеста и осемдесет и две години, и аз бях пазил тези плочи съгласно азаповедите на бащите ми; и ги предадох на сина си, Амарон. И аз слагам край.

    4 И сега, аз, Амарон, пиша в книгата на баща ми нещата, които пиша, и те са малко.

    5 Ето, стана така, че бяха се изминали триста и двадесет години и най-нечестивата част от нефитите беше аизтребена.

    6 Защото Господ нямаше да позволи, след като ги беше извел от земята на Ерусалим и ги беше съхранявал и запазил от падане в ръцете на враговете им, да, той нямаше да позволи да не се потвърдят словата, които Той изрече на бащите ни, казвайки, че: Доколкото вие не ще спазвате Моите заповеди, вие не ще преуспявате в страната.

    7 Затова Господ ги посети с велико възмездие; Той обаче пощади праведните, та да не погинат, и ги избави от ръцете на враговете им.

    8 И стана така, че аз предадох плочите на брат си, Хамис.

    9 Сега аз, Хамис, пиша малкото неща, които пиша, в същата книга, както брат ми; защото ето, аз видях последното, което той написа, и че той го написа със собствената си ръка; и той го написа в деня, в който ги предаде на мене. И по този начин ние водим летописите, защото това е според заповедите на бащите ни. И аз слагам край.

    10 Ето, аз съм Авинадом, син на Хамис. Ето, стана така, че видях много войни и раздори сред народа ми, нефитите, и ламанитите; и аз със собствения си меч съм отнел живота на много от ламанитите, в защита на братята си.

    11 И ето, летописът на този народ е издълбан върху плочите, които се притежават от царете според поколенията; и аз не знам за друго откровение или пророчество, освен това, което е било написано; ето защо, това, което е написано, е достатъчно и аз слагам край.

    12 Ето, аз съм Амаликий, синът на Авинадом. Ето, аз ще ви кажа нещо за Мосия, който беше направен цар в земята Зарахемла; защото ето, той, след като беше предупреден от Господа, че трябва да избяга от земята аНефи и всички онези, които пожелаят да се вслушат в гласа Господен, трябва също да бнапуснат земята с него и да отидат в пустошта,

    13 стана така, че той направи според това, което Господ му беше заповядал. И те напуснаха земята и отидоха в пустошта, всички, които желаеха да се вслушат в гласа Господен; и те бяха водени от много проповеди и пророчества. И те бяха непрестанно увещавани от Божието слово; и те бяха водени из пустошта чрез силата на Неговата ръка, докато не слязоха в земята, която е наречена земята Зарахемла.

    14 И те откриха народ, който се наричаше народът на Зарахемла. И имаше голямо ликуване сред народа на аЗарахемла; и Зарахемла се радваше също извънредно много, защото Господ беше изпратил народа на Мосия с бплочите от пиринч, които съдържаха летописа на юдеите.

    15 Ето, стана така, че Мосия откри, че анародът на Зарахемла е излязъл от Ерусалим по времето, когато бСедекия, цар на Юда, е бил отведен в плен във Вавилон.

    16 И те пътували в пустошта и били преведени от ръката Господна през големите води до земята, където Мосия ги открил; и те живеели там от онова време насам.

    17 И по времето, когато Мосия ги открил, те били станали извънредно многобройни. При все това те бяха водили много войни и сериозни раздори и много от тях бяха падали от време на време от меч; и техният език се беше развалил; и те не бяха донесли със себе си никакви алетописи; и те отричаха съществуването на Твореца Си; и нито Мосия, нито народът на Мосия можеха да ги разбират.

    18 Но стана така, че Мосия стори, щото те да бъдат учени на неговия език. И стана така, че след като те бяха научени на езика на Мосия, Зарахемла даде по памет родословието на бащите си; и те са написани, но не на тези плочи.

    19 И стана така, че народът на Зарахемла и на Мосия се аобединиха; и бМосия бе определен да бъде техен цар.

    20 И стана така, че в дните на Мосия му бе донесен един голям камък, покрит с издълбавания; и той аизтълкува тези издълбавания чрез дара и силата Божия.

    21 И те съдържаха разказ за някой си аКориантумър и избиването на народа му. И Кориантумър бил намерен от народа на Зарахемла; и той живял с тях в продължение на девет луни.

    22 На камъка се казваха няколко слова относно бащите му. И неговите първи родители дошли от акулата по времето, когато Господ бобъркал езика на людете; и суровият гняв Господен се стоварил върху тях според възмездията му, които са справедливи; и вкостите им лежали пръснати по земята на север.

    23 Ето аз, Амаликий, бях роден в дните на Мосия; и аз доживях да видя смъртта му; и неговият син аВениамин управлява на негово място.

    24 И ето, в дните на цар Вениамин аз видях жестока война и големи кръвопролития между нефитите и ламанитите. Но ето, нефитите добиха голямо преимущество над тях, да, дотолкова, че цар Вениамин ги изгони от земята Зарахемла.

    25 И стана така, че аз започнах да остарявам; и нямайки потомство, и знаейки, че цар аВениамин е праведен човек пред Господа, затова аз ще му бпредам плочите, увещавайки всички човеци да дойдат при Бога, Светия Израилев и да повярват в пророкуванията и в откровенията, и в служението на ангели, и в дарбата за говорене на езици, и в дарбата за тълкувание на езици, и във всички неща, които са вдобри; защото няма нещо, което да е добро, освен ако не идва от Господа; а това, което е зло, идва от дявола.

    26 И сега, възлюбени мои братя, аз бих желал да адойдете в Христа, Който е Светия Израилев, и да участвате в Неговото спасение, и в силата на Неговото изкупление. Да, елате при Него и Му бпринесете изцяло душите си като вприношение; и продължавайте в гпост и молитва, и устойте до края; и тъй както жив е Господ, вие ще бъдете спасени.

    27 И сега, аз бих казал нещо за известен брой люде, които възлязоха в пустошта, за да се върнат в земята Нефи; защото имаше твърде много, които желаеха да притежават земята на тяхното наследство.

    28 Затова те възлязоха в пустошта. И водачът им, бидейки силен и могъщ човек, и коравовратен човек, предизвика раздор помежду им; и всички те бяха аизбити в пустошта, с изключение на петдесет, които се върнаха отново в земята Зарахемла.

    29 И стана така, че те взеха други с тях, много на брой, и предприеха отново пътуването си в пустошта.

    30 И аз, Амаликий, имах брат, който също отиде с тях; и оттогава не знам нищо за тях. И аз съм почти готов да легна в гроба си; и атези плочи са пълни. И аз слагам край на говоренето си.