Еламан 11
    Footnotes

    Глава 11

    Нефи склонява Господ да замени войната им с глад. Много люде погиват. Те се покайват и Нефи настоятелно моли Господа за дъжд. Нефи и Лехий получават много откровения. Гадиантоновите разбойници се укрепяват в страната. Около 20–6 г. пр. Хр.

    1 И сега стана така, че през седемдесет и втората година от управлението на съдиите раздорите се увеличиха дотолкова, че имаше войни из цялата страна, сред целия народ на Нефи.

    2 И тъкмо атайната банда разбойници провеждаше това дело на унищожение и нечестие. И тази война продължи цялата тази година; и тя продължи и през седемдесет и третата година.

    3 И стана така, че тази година Нефи призова Господа, казвайки:

    4 О, Господи, не допускай този народ да бъде унищожен от меч; о, Господи, нека по-добре да има аглад в страната, за да ги подтикне да си спомнят за Господа, техния Бог, и може би ще се покаят и ще се обърнат към Тебе.

    5 И беше сторено според словата на Нефи. И страшен глад настана в страната сред целия народ на Нефи. И тъй през седемдесет и четвъртата година гладът продължи и делото на унищожение се прекрати от меча, но стана жестоко от глада.

    6 И това дело на унищожение продължи също и през седемдесет и петата година. Защото земята беше поразена, че да стане суха и не произвеждаше вече зърно през сезона за зърно. И цялата земя беше поразена при ламанитите тъкмо тъй, както и при нефитите, тъй че те бяха поразени и погинаха хиляди в по-нечестивите части на страната.

    7 И стана така, че людете видяха, че са на път да погинат от глад, и започнаха да си аспомнят за Господа, техния Бог; и започнаха да си спомнят словата на Нефи.

    8 И людете започнаха да умоляват своите върховни съдии и водачи да кажат на Нефи: Ето, ние знаем, че ти си Божий човек и затова призови Господа, нашия Бог, да отвърне от нас този глад, за да не се изпълни авсичко това, което ти каза относно нашето унищожение.

    9 И стана така, че съдиите казаха на Нефи това, което людете желаеха да му кажат. И стана така, че когато Нефи видя, че людете се бяха покаяли и че се бяха смирили във власеница, той призова отново Господа, казвайки:

    10 О, Господи, ето, този народ се покая; и те премахнаха от себе си бандата на Гадиантон, тъй че тя престана да съществува и скри своите тайни планове в земята.

    11 И сега, о, Господи, заради това тяхно смирение, отвърни гнева Си и нека гневът Ти бъде укротен с унищожението на онези нечестиви човеци, които Ти вече унищожи.

    12 О, Господи, отвърни гнева Си, да, свирепия Си гняв, и стори гладът да престане в тази земя.

    13 О, Господи, вслушай се в мене и стори да стане според словата ми, и изпрати адъжд по лицето на земята, за да може тя да произведе плода си и зърното си в сезона на зърното.

    14 О, Господи, Ти се вслуша в словата ами, когато казах: Нека да бъде глад, та морът от меча да секне; и знам, че и сега Ти ще се вслушаш в словата ми, защото Ти рече: Ако този народ се покае, Аз ще го пощадя.

    15 Да, о, Господи, Ти виждаш, че те са се покаяли заради глада и мора, и унищожението, което ги сполетя.

    16 И сега, о, Господи, отвърни гнева Си и провери отново дали те ще Ти служат. И ако е тъй, о, Господи, Ти можеш да ги благословиш според словата, които си изрекъл.

    17 И стана така, че през седемдесет и шестата година Господ отвърна гнева Си от народа и стори, щото адъжд да падне върху земята, тъй че тя произведе плода си в плодния сезон. И стана така, че тя произведе зърно в зърнения си сезон.

    18 И ето, людете се радваха и славеха Бога, и цялото лице на земята се беше изпълнило с ликуване, и те повече не търсеха да погубят Нефи, но го ценяха като авелик пророк и Божий човек, имащ голяма власт и сила, дадени му от Бога.

    19 И ето, Лехий, неговият брат, не остана ани най-малко по-назад от него, що се отнася до нещата, принадлежащи на праведността.

    20 И стана така, че народът на Нефи започна отново да преуспява в страната и започна да застроява запустелите си места, и започнаха да се умножават и да се разпростират, чак докато покриха цялото лице на земята, както на север, тъй и на юг, от морето на запад, до морето на изток.

    21 И стана така, че седемдесет и шестата година свърши в мир. И седемдесет и седмата година започна в мир; и ацърквата се разпростря по лицето на цялата земя; и по-голямата част от людете, както нефитите, тъй и ламанитите, принадлежаха към църквата; и те имаха изключително голям мир в страната; и тъй свърши седемдесет и седмата година.

    22 И те имаха мир и през седемдесет и осмата година, с изключение на някои раздори относно точките на учението, което беше изложено от пророците.

    23 И през седемдесет и деветата година започна да има много спорове. Но стана така, че Нефи и Лехий, и много от техните братя, които познаваха истинските точки на учението и ежедневно имаха много аоткровения, проповядваха на народа и сложиха край на техните спорове в същата тази година.

    24 И стана така, че през осемдесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи имаше известен брой отцепници от народа на Нефи, които няколко години преди това бяха отишли при ламанитите и бяха взели върху си името на ламанитите, както и известен брой истински потомци на ламанитите, които бяха подтикнати към гняв от тях или от онези отцепници, и затова започнаха война срещу братята си.

    25 И те се отдаваха на убийства и грабежи, след което се оттегляха назад в планините, в пустошта и в тайни места и се скриваха там, за да не могат да бъдат открити, като ежедневно техният брой се увеличаваше, тъй като имаше отцепници, които се присъединяваха към тях.

    26 И тъй с времето, да, в продължение на не много години, те станаха извънредно голяма банда разбойници; и те издириха всички тайни планове на Гадиантон; и тъй те станаха разбойници на Гадиантон.

    27 И сега, ето, тези разбойници правеха големи разорения, да, дори големи опустошения сред народа на Нефи, а също сред народа на ламанитите.

    28 И стана така, че беше необходимо да се сложи край на това дело на унищожение; ето защо, изпратиха войска от силни воини в пустошта и по планинините, за да намерят тази банда разбойници и да ги унищожат.

    29 Но ето, случи се, че в тази същата година те бяха отблъснати назад чак до собствените им земи. И тъй се свърши осемдесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.

    30 И стана така, че в началото на осемдесет и първата година те тръгнаха отново срещу тази банда разбойници и унищожиха мнозина; но те също бяха посетени с голямо унищожение.

    31 И те отново бяха длъжни да напуснат пустошта и планините и да се приберат обратно в собствените си земи поради извънредно големия брой на тези разбойници, които плъзнаха из планините и в пустошта.

    32 И стана така, че тъй свърши тази година. И разбойниците продължаваха да се увеличават и да стават силни, дотолкова, че предизвикваха цели войски на нефитите, също и на ламанитите; и те сториха голям страх да споходи народа по цялото лице на земята.

    33 Да, защото те посетиха много части на земята и причиниха големи опустошения в тях; да, те убиха мнозина, а други откараха пленници в пустошта, да, и най-вече жените им и децата им.

    34 Сега, това голямо зло, което сполетя людете заради техните беззакония, отново ги подтикна да си спомнят за Господа, техния Бог.

    35 И тъй свърши осемдесет и първата година от управлението на съдиите.

    36 И през осемдесет и втората година те започнаха отново да азабравят Господа, техния Бог. И на осемдесет и третата година те започнаха да стават силни в беззаконие. И през осемдесет и четвъртата година те не се поправиха.

    37 И стана така, че през осемдесет и петата година те ставаха все по-силни и по-силни в гордостта си и нечестието им се засилваше; и тъй те отново узряваха за унищожение.

    38 И тъй свърши осемдесет и петата година.