Глава 35
Добрият самарянин
Веднъж един ръководител на юдеите попитал Исус какво трябвало да направи, за да получи вечен живот. Исус го попитал какво пише в Писанията по въпроса. Ръководителят казал, че човек трябва да обича Бог и също така да обича и ближния си. Исус му казал, че бил прав. Тогава ръководителят попитал Исус, “А кой е моят ближен?”
Исус отговорил, като разказал на човека една история. Веднъж един юдей пътувал по пътя за град Ерихон. Той бил пребит и обран от крадци. Оставили човека на пътя, почти мъртъв.
Не след дълго минал един юдейски свещеник и видял човека. Свещеникът преминал на другата страна на пътя. Той не помогнал на човека.
Минал и друг юдей, който работел в храма. Видял ранения мъж. Но и той не помогнал на мъжа и преминал на другата страна на пътя.
След това минал един самарянин. Юдеите и самаряните не се обичали. Но когато самарянинът видял човека, той го съжалил. Той се погрижил за раните на човека и го облякъл.
Лука 10:33–34; Иоана 4:9; Ръководство към Писанията, “Самаряни”, стр. 177
Самарянинът откарал човека в една гостилница и се грижил за него до следващия ден. Когато самарянинът трябвало да си тръгне, той дал пари на гостилничаря и му казал да се грижи за ранения човек.
След като разказал тази история, Исус попитал юдейския ръководител кой от тримата мъже бил ближен на ранения човек.
Ръководителят казал, че самарянинът се оказал неговият ближен, защото му помогнал. Исус му казал да бъде като самарянина.