Глава 6
(ноември – декември 1830 г.)
Потомството на Адам води възпоменателна книга. Праведното му потомство проповядва покаяние. Бог се показва на Енох. Енох проповядва Евангелието. Планът на спасението е разкрит пред Адам. Той приема кръщението и свещеничеството.
1 И Адам се вслуша в гласа Божий и призова синовете си да се покаят.
2 И Адам позна жена си отново и тя роди син, и той му даде името Сит. И Адам прослави името Божие, като каза: Бог ми определи друго потомство вместо Авел, когото Каин уби.
3 И Бог се показа на Сит, и той не се разбунтува, а принесе приемлива жертва, както брат си Авел. И на него също му се роди син, и той му даде името Енос.
4 И тогава тези мъже започнаха да призовават името Господне, и Господ ги благослови.
5 И се водеше една възпоменателна книга, в която се записваше на езика на Адам, защото на всички, които призоваваха Бога, беше дадено да пишат чрез духа на вдъхновението;
6 и те учеха децата си да четат и да пишат, и имаха език, който беше чист и несмесен.
7 Сега, това същото свещеничество, което беше в началото, ще бъде също и в края на света.
8 Това пророчество изрече Адам, както беше вдъхновен от Светия Дух; и беше водено родословие от чедата Божии. И то беше книгата на поколенията на Адам и казваше: В деня, в който Бог сътвори човека, по подобието на Бога го създаде Той;
9 по образа на собственото Си тяло, мъж и жена ги сътвори Той, и ги благослови, и ги нарече с името Адам, в деня, когато бяха сътворени и станаха живи души на земята върху подножието на Бога.
10 И Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое собствено подобие и по свой собствен образ, и му даде името Сит.
11 И дните на Адам след като беше родил Сит, бяха осемстотин години; и той роди много синове и дъщери.
12 И всичките дни, които Адам изживя, бяха деветстотин и тридесет години, и той умря.
13 Сит живя сто и пет години и роди Енос, и пророкуваше през всичките си дни, и учеше сина си Енос на пътищата Божии; ето защо, Енос също пророкуваше.
14 И след като роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години, и роди много синове и дъщери.
15 И чедата човешки бяха многобройни по цялото лице на земята. И в онези дни Сатана имаше голямо господство над човеците и вилнееше в сърцата им, и от това последваха войни и кръвопролития; и търсейки власт, ръката на човека се вдигаше срещу собствения му брат, за да раздаде смърт поради тайни заговори.
16 Всичките дни на Сит бяха деветстотин и дванадесет години и той умря.
17 И Енос живя деветдесет години и роди Кенан. И Енос и остатъкът от Божиите люде излязоха от земята, която се наричаше Сулон, и заживяха в една земя на обещание, която той нарече на собствения си син, когото беше наименувал Кенан.
18 И след като роди Кенан, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди много синове и дъщери. И всичките дни на Енос бяха деветстотин и пет години, и той умря.
19 И Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеил; и след като роди Маалалеил, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери. И всичките дни на Кенан бяха деветстотин и десет години, и той умря.
20 И Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яред. И след като роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години, и роди синове и дъщери. И всичките дни на Маалалеил бяха осемстотин деветдесет и пет години, и той умря.
21 И Яред живя сто шестдесет и две години и роди Енох. И след като роди Енох, Яред живя осемстотин години, и роди синове и дъщери. И Яред учеше Енох на всичките пътища Божии.
22 И това е родословието на синовете на Адам, който беше син Божий, с когото самият Бог общуваше.
23 И те бяха проповедници на праведността, и говореха, пророкуваха, и призоваваха всички човеци навсякъде да се покаят; и се преподаваше вяра на чедата човешки.
24 И стана така, че всичките дни на Яред бяха деветстотин шестдесет и две години, и той умря.
25 И Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусал.
26 И стана така, че Енох пътуваше из земята сред людете; и тъй както пътуваше, Духът Божий се спусна от небето и застана върху него.
27 И той чу един глас от небето да казва: Енох, сине Мой, пророкувай на тези люде и им кажи: Покайте се, защото тъй каза Господ: Разгневен съм на тези люде и страшният Ми гняв е разпален срещу тях; защото сърцата им закоравяха и ушите им тежко чуват, и очите им не виждат надалеч.
28 И през тези много поколения, тъкмо от деня, когато ги създадох, те се отклоняваха, и Ме отричаха, и търсеха собствените си съвети в мрака; и в собствените си мерзости замислиха убийство, и не спазваха заповедите, които Аз дадох на баща им Адам.
29 Ето защо, те се заклеваха лъжливо и чрез своите клетви си навлякоха смърт; и пъкъл съм приготвил за тях, ако не се покаят.
30 И това е едно повеление, което съм изпратил чрез собствената Си уста от началото на света, от неговото основаване; и чрез устата на Моите служители, бащите ти, Аз съм го повелил, и тъкмо тъй то трябва да бъде изпратено на света, до неговите краища.
31 И когато Енох чу тези слова, той се поклони доземи пред Господа и говори пред Господа казвайки: Защо е тъй, че съм намерил благоразположение в очите Ти? Аз съм само едно момче и всички люде ме мразят, защото съм бавен в говора. Защо да съм Твой служител?
32 И Господ каза на Енох: Иди и прави според както съм ти заповядал, и никой човек няма да те нарани. Отвори устата си и тя ще бъде изпълнена, и Аз ще ти дам говор, защото всичката плът е в ръцете Ми, и ще сторя според както Ми се види за добре.
33 Кажи на тези люде: Изберете днес да служите на Господа Бога, Който ви създаде.
34 Ето, Духът Ми е върху теб, ето защо, всички твои слова Аз ще потвърдя; и планините ще се отдръпват пред теб, и реките ще обръщат посоката си; и ти ще пребъдваш в Мен, и Аз в теб, ето защо, ходи с Мен.
35 И Господ говори на Енох, и Му каза: Намажи очите си с кал, измий ги и ще прогледнеш. И той го стори.
36 И той видя духовете, които Бог беше създал. И той видя също неща, които не бяха видими за естественото око. И оттогава насетне навред из земята тръгна мълвата: Господ е издигнал гледач за народа Си.
37 И стана така, че Енох отиде в земята сред людете, заставаше на хълмовете и високите места и викаше на висок глас, свидетелствайки срещу делата им; и всички човеци бяха обидени заради него.
38 И те излязоха по високите места да го чуят, като казаха на пазачите на шатри: Останете тук и пазете шатрите, докато ние отидем там да видим гледача; защото той пророкува и има нещо странно на земята; един луд е дошъл сред нас.
39 И стана така, че когато го чуха, никой човек не сложи ръка върху му, защото страх споходи всички онези, които го чуха; защото той ходеше с Бога.
40 И един човек, чието име беше Махия, дойде при него и му каза: Кажи ни ясно кой си ти и откъде идеш?
41 И той им каза: Идвам от Кенанската земя, земята на моите бащи, земя на праведност до този ден. И баща ми ме учеше на всичките пътища Божии.
42 И стана така, че както пътувах от Кенанската земя по източното море, аз видях видение; и ето, видях небесата и Господ говори с мен, и ми даде заповед; ето защо, по тази причина изговарям тези неща – за да спазя заповедта.
43 И Енох продължи речта си, казвайки: Господ, Който говори с мен, Той същият е Богът на небето; и Той е моят Бог и вашият Бог, и вие сте мои братя; и защо се съветвате вие самите, а отричате Бога на небето?
44 Той създаде небесата, земята е Неговото подножие и основата ѝ е Негова. Ето, Той я положи и множество от човеци доведе Той по лицето ѝ.
45 И смъртта дойде върху бащите ни; при все това, ние ги познаваме и не можем да го отречем. И ние познаваме всички, даже първия от всички, тъкмо Адам.
46 Защото ние водихме сред нас една възпоменателна книга съгласно образеца, даден от Божия пръст. И той ни е даден на нашия собствен език.
47 И когато Енох изговори Божиите слова, людете се разтрепераха и не можеха да стоят в негово присъствие.
48 И той им каза: Ние съществуваме, понеже Адам падна; и чрез неговото падение дойде смъртта и бяхме направени участници в окаяността и злочестината.
49 Ето, Сатана дойде сред чедата човешки и ги изкуши да се поклонят нему; и човеците са станали плътски, похотливи и дяволски, и са отстранени от Божието присъствие.
50 Но Бог направи тъй, щото бащите ни да разберат, че всички човеци трябва да се покаят.
51 И Той призова нашия баща Адам със собствения Си глас, казвайки: Аз съм Бог; Аз създадох света и човеците, преди да бъдат в плътта.
52 И Той също му каза: Ако се обърнеш към Мен и се вслушаш в гласа Ми, и повярваш, и се покаеш за всичките си прегрешения, и бъдеш кръстен тъкмо във вода в името на Моя Единороден Син, Който е изпълнен с благодат и истина, Който е Исус Христос, единственото име, което ще е дадено под небето, чрез което спасението ще дойде до чедата човешки, ти ще получиш дара на Светия Дух, искайки всичко в Негово име; и каквото и да поискаш, ще ти се даде.
53 И баща ни Адам говори на Господ, и каза: Защо човеците трябва да се покаят и да бъдат кръстени във вода? И Господ каза на Адам: Ето, Аз съм ти простил твоето прегрешение в Едемската градина.
54 Оттук дойде сказанието навред сред людете, че Синът Божий е извършил единение за първоначалната вина, при което греховете на родителите не могат да бъдат наложени върху главите на децата, защото те са чисти от основаването на света.
55 И Господ говори на Адам, казвайки: Доколкото децата ти са заченати в грях, тъкмо тъй, когато започнат да растат, грехът се зачева в сърцата им; и те опитват горчивото, за да знаят как да ценят доброто.
56 И на тях им е дадено да различават доброто от злото, ето защо, те действат за самите себе си и Аз съм ти дал друг закон и заповед.
57 Ето защо, учи децата си на това, че всички човеци, навсякъде, трябва да се покаят или по никакъв начин не могат да наследят царството Божие, защото нищо нечисто не може да пребивава там или да живее в присъствието Му; защото на езика на Адам Неговото име е Свят Човек, а името на Неговия Единороден е Синът Човешки, тъкмо Исус Христос, един праведен Съдия, Който ще дойде в средата на времето.
58 Ето защо, Аз ти давам заповед свободно да учиш децата си на тези неща, казвайки, че:
59 Падението идва по причина на прегрешение, което падение носи смърт; и тъй както бяхте родени на света чрез вода и кръв, и духа, който Аз съм създал, и тъй от пръстта станахте жива душа, тъкмо тъй трябва да бъдете родени отново в небесното царство от вода и от Духа, и да бъдете очистени чрез кръв, тъкмо кръвта на Моя Единороден, за да можете да бъдете осветени от всеки грях и да се радвате на словата на вечния живот на този свят, и на вечен живот в идния свят, тъкмо на безсмъртна слава;
60 защото чрез водата спазвате заповедта, чрез Духа сте оправдани и чрез кръвта сте осветени,
61 тъй че Той е даден, за да пребъде във вас небесното свидетелство, Утешителят, миролюбивите неща на безсмъртната слава, истината за всички неща, този, Който оживотворява всичко, Който дава живот на всички неща, този, Който познава всички неща и има всяка власт според мъдростта, милосърдието, истината, правосъдието и правдата.
62 И сега, ето, Аз ти казвам: Това е планът за спасението на всички човеци чрез кръвта на Моя Единороден, Който ще дойде в средата на времето.
63 И ето, всички неща имат своето подобие и всичко е сътворено и създадено, за да дава свидетелство за Мен – и нещата, които са тленни, и нещата, които са духовни; неща, които са в небесата горе, и неща, които са върху земята, и неща, които са в земята, и неща, които са под земята, и отгоре, и отдолу; всичко дава свидетелство за Мен.
64 И стана така, че когато Господ беше разговарял с Адам, баща ни, Адам призова Господа и бе грабнат от Духа Господен, и отнесен долу във водата, и бе положен под водата, и бе изваден от водата.
65 И тъй той бе кръстен и Духът Божий се спусна върху него; и тъй, бе роден от Духа и стана оживотворен във вътрешния човек.
66 И той чу един глас от небето да казва: Ти си кръстен с огън и със Светия Дух. Това е свидетелството на Отца и на Сина, отсега нататък и во веки.
67 И ти си според реда на Оногова, Който беше без начало на дни и край на години, от вечност до вечност.
68 Ето, ти си едно с Мен, син Божий. И тъй всички могат да станат Мои синове. Амин.