1 И стана така, че след два дена и две нощи те бяха вече готови да вземат тялото му и го положат в гробница, която бяха приготвили за погребване на техните мъртви.

2 Сега, царицата, като беше чула за славата на Амон, изпрати да му кажат, че желае той да дойде при нея.

3 И стана така, че Амон направи според както му бе заповядано, и влезе при царицата, и пожела да узнае какво тя иска той да направи.

4 И тя му каза: Слугите на мъжа ми ме уведомиха, че ти си ^апророк на един Свят Бог и че имаш сила да вършиш много могъщи дела в Негово име.

5 Затова, ако това е тъй, аз бих желала да влезеш вътре и да видиш моя съпруг, защото той лежи на леглото си в продължение на два дена и две нощи; и едни казват, че не е мъртъв, а други казват, че е умрял и че се е вмирисал, и че трябва да бъде погребан в гробницата; но колкото до мен, на мене той не ми мирише.

6 Сега, точно това беше, което Амон желаеше, защото знаеше, че цар Ламоний бе под силата Божия; той знаеше, че тъмната ^азавеса на неверието се премахваше от съзнанието му, и ^бсветлината, която осветяваше съзнанието му, която беше светлината на славата Божия, която беше чудната светлина на Неговата добрина, да, тази именно светлина беше вляла такава радост в душата му, че облакът от мрак бе разсеян и светлината на вечния живот бе запалена в душата му, да, той знаеше, че това е надвило естествената му снага и той бе отнесен в Бога;

7 ето защо, това, което царицата желаеше от него, беше и неговото единствено желание. Затова той влезе да види царя, според както царицата желаеше от него; и той видя царя и разбра, че не е мъртъв.

8 И Амон каза на царицата: Той не е мъртъв, но е заспал в Бога и утре ще стане отново; ето защо, не го погребвайте.

9 И Амон ѝ каза: Вярваш ли в това? И тя му каза: Аз нямам друго свидетелство, освен словото ти и словата на слугите ми; при все това аз вярвам, че ще бъде според както ти каза.

10 И Амон ѝ каза: Благословена си ти поради извънредната ти вяра; и аз ти казвам, жено, че не е имало толкова голяма ^авяра сред целия народ на нефитите.

11 И стана така, че тя започна да бди над леглото на съпруга си от този час чак до сутринта, когато Амон беше определил, че той трябва да стане.

12 И стана така, че той се надигна според словата на Амон; и като ставаше, простря ръка към жената и каза: Благословено да бъде името Божие и благословена да си ти.

13 Защото тъй както ти си жива сега, ето, аз видях моя Изкупител; и Той ще се яви, и ще бъде ^ароден от ^бжена, и Той ще изкупи цялото човечество, което вярва в Неговото име. След като изрече тези слова, сърцето му бе преизпълнено и той припадна отново от радост; и царицата, надвита от Духа, също припадна на земята.

14 Сега Амон, виждайки че Духът Господен се е излял според ^амолитвите му върху ламанитите, неговите братя, които са били причината за толкова много скръб сред нефитите или сред целия народ Божий поради беззаконията им и ^бпреданията им, падна на колене и започна да излива душата си в молитва и благодарности към Бога за това, което Той беше направил за братята му; и той също беше надвит от ^врадост; и тъй и тримата ^гприпаднаха на земята.

15 Сега, щом слугите на царя видяха, че те са паднали на земята, те също започнаха да призовават Бога, защото страхът от Господа беше връхлетял и тях също; защото това бяха ^аонези, които бяха застанали пред царя да му свидетелстват за великата сила на Амон.

16 И стана така, че те призоваваха името Господне с всички сили, чак докато припаднаха на земята, с изключение на една ламанитска жена, чието име беше Авис, която беше обърната към Господа преди много години, благодарение на едно чудно видение на баща си.

17 Тъй, бидейки обърната към Господа, без да го казва на никого, когато тя видя, че всички слуги на Ламоний са паднали на земята, също и господарката ѝ, царицата, и царят, и Амон, и че всички лежат прострени на земята, тя разбра, че това е силата Божия; и тя сметна, че това е възможност да разкрие на людете случилото се сред тях, та като видят тази гледка, тя да ги ^анакара да повярват в силата Божия. И тя се затича от къща на къща, като го разправяше на людете.

18 И те започнаха да се събират наедно в къщата на царя. И ето, събра се множество и за тяхно учудване, те видяха царя и царицата, и слугите им, прострени на земята, като че ли бяха мъртви; и те видяха и Амон, който беше нефит.

19 И сега, людете започнаха да роптаят помежду си; едни казваха, че голямо зло ги е връхлетяло, върху царя и дома му, защото той беше позволил на нефит да ^аостане в страната.

20 Други обаче ги укоряваха, казвайки: Царят докара това зло върху дома си, защото уби слугите си, които оставиха стадата им да бъдат разпръснати при ^аводите на Севус.

21 И те също бяха укорявани от людете, които бяха стояли при водите на Севус и бяха ^аразпръсвали стадата, които принадлежаха на царя, защото те бяха разгневени на Амон заради многото техни братя, които той беше избил при водите на Севус, докато защитаваше стадата на царя.

22 Сега, един от тях, чийто брат беше ^аубит с меч от Амон, беше извънредно разгневен на Амон, изтегли меча си и се приближи, за да го стовари върху Амон. И докато вдигаше меча си, за да го удари, ето, падна мъртъв.

23 Сега, ние виждаме, че Амон не можеше да бъде убит, защото ^аГоспод беше казал на Мосия, неговия баща: Аз ще го пощадя и ще му бъде въздадено според вярата ти; затова Мосия го ^бповери на Господа.

24 И стана така, че когато множеството видя, че човекът, който вдигна меча си, за да убие Амон, падна мъртъв на земята, страх връхлетя всички и никой не посмя да протегне ръка и да пипне някой от онези, които бяха паднали на земята; и людете се чудеха помежду си каква ли е причината за тази велика сила и какво означават всички тези неща.

25 Стана така, че много от тях казваха, че Амон е ^аВеликият Дух, а други казваха, че той е изпратен от Великия Дух.

26 Но други ги смъмряха, казвайки, че той е чудовище, изпратено от нефитите, за да ги измъчва.

27 И имаше някои, които казваха, че Амон бил изпратен от Великия Дух, за да ги тормози поради беззаконията им; и че тъкмо Великият Дух винаги посещавал нефитите и ги избавял винаги от техните ръце; и те казваха, че тъкмо този Велик Дух е погубил толкова много от техните братя, ламанитите.

28 И тъй, раздорът между тях започна да става извънредно остър. И докато те спореха тъй, дойде ^аслугинята, която беше сторила множеството да се събере, и когато видя раздора, който става сред множеството, тя се наскърби извънредно много, чак до сълзи.

29 И стана така, че тя отиде и хвана царицата за ръката, с надежда да може да я вдигне от земята; и щом докосна ръката ѝ, царицата се изправи, застана на нозете си и се провикна с висок глас, казвайки: О, благословен Исусе, Който ме спаси от един ^аужасен пъкъл! О, благословени Боже, ^бпомилуй този народ!

30 И когато каза това, тя сключи ръцете си, бидейки изпълнена с радост, и изрече много слова, които не бяха разбрани; и след като направи това, тя хвана цар Ламоний за ръката и ето, той се изправи и застана на нозете си.

31 И той, като видя раздора между народа си, излезе напред и започна да ги мъмри, и да ги поучава със ^асловата, които беше чул от устата на Амон; и всички, които го чуха, повярваха и бяха обърнати към Господа.

32 Но имаше мнозина сред тях, които не поискаха да чуят словата му; ето защо, си тръгнаха по пътя.

33 И стана така, че когато Амон се изправи, той също започна да им помага, тъй сториха и всичките слуги на Ламоний; и те всички провъзгласяваха на народа същите тези неща – че сърцата им са ^апроменени и че нямат повече желание да вършат ^бзло.

34 И ето, мнозина провъзгласиха на народа, че са видели ^аангели и че са разговаряли с тях; и тъй, те им казваха неща за Бога и за правдата Му.

35 И стана така, че имаше мнозина, които повярваха в словата им; и всички тези, които повярваха, бяха ^акръстени; и те станаха един праведен народ и основаха църквата сред тях.

36 И тъй делото Господне започна сред ламанитите; тъй Господ започна да излива Духа Си върху тях; и ние виждаме, че ръката Му е протегната към ^авсички люде, които се покаят и повярват в Неговото име.