1 И ето, сега стана така, че следващата ни цел беше да завладеем град Манти; но ето, нямаше никакъв начин да изведем ламанитите от града с нашите малки отряди. Защото ето, те помнеха това, което бяхме сторили преди това; затова не можахме да ги ^апримамим да излязат вън от своите укрепления.

2 И те бяха толкова по-многобройни от нашата войска, че ние не смеехме да отидем да ги нападнем в техните укрепления.

3 Да, и стана нужно да използваме наши воини за защитата на онези части на страната, които бяхме върнали в наше владение; ето защо, стана нужно да почакаме да получим подкрепления от земята Зарахемла, а също и нова доставка запаси.

4 И стана така, че аз изпратих посланичество до управителя на страната ни, за да го запозная с делата на нашия народ. И стана така, че чакахме да получим запаси и подкрепления от земята Зарахемла.

5 Но ето, това не ни беше много от полза, защото ламанитите от ден на ден получаваха все повече и повече подкрепления и много запаси; при такива обстоятелства бяхме ние по това време.

6 И от време на време ламанитите ни нападаха, решили да ни унищожат чрез хитрост; при все това ние не можехме да отидем да се сражаваме с тях, защото те веднага се оттегляха в укрепленията си.

7 И стана така, че ние чакахме при тези тежки обстоятелства в продължение на много месеци, чак докато бяхме на път да погинем от недостиг на храна.

8 Но стана така, че ние получихме храна, която беше охранявана от една войска от две хиляди души, изпратени за наше подкрепление; и това беше цялата подкрепа, която получихме, за да защитаваме себе си и страната си от падане в ръцете на нашите врагове, да, за да се противопоставим на един враг, който беше безброен.

9 И сега, ние не знаехме причината за тези наши унижения или причината, поради която не ни изпратиха повече сили; ето защо, ние се натъжихме и се изпълнихме със страх, да не би по някакъв начин възмездията Божии да дойдат върху нас, до поражението ни и пълното ни унищожение.

10 Ето защо, ние изляхме душите си в молитва към Бога, за да ни подкрепи и избави от ръцете на нашите врагове, да, също и да ни даде сила, за да задържим градовете си, земите си и владенията си за поддръжка на нашия народ.

11 Да, и стана така, че Господ, нашият Бог ни посети с увереност, че ще ни избави; да, дотолкова, че словата, които Той изрече, изпълниха с мир душите ни, дадоха ни голяма вяра и ни накараха да се надяваме на Него за нашето избавление.

12 И ние се окуражихме от нашата малка сила, която бяхме получили, и твърдо решихме да победим враговете си и да ^азапазим земите си и владенията си, и жените си, и децата си, и делото на нашата ^бсвобода.

13 И тъй ние тръгнахме с цялата си сила срещу ламанитите в град Манти; и разпънахме шатрите си откъм страната на пустошта, която беше близо до града.

14 И стана така, че на сутринта, когато ламанитите видяха, че ние сме в пределите край пустошта близо до града, те изпратиха съгледвачи навсякъде около нас, та да могат да открият броя и силата на нашата войска.

15 И стана така, че когато те видяха, че ние не сме силни по отношение на броя ни и понеже се страхуваха да не ги отрежем от поддръжката им, ако не излязат да се сражават срещу нас и да ни убият, като предположиха също, че лесно ще могат да ни унищожат с многобройните си войнства, ето защо, те започнаха да правят приготовления да излязат да се сражават срещу нас.

16 И когато видяхме, че те правят приготовления да излязат да се бият срещу нас, ето, аз накарах Гед с малък брой от воини да се прикрият в пустошта, а също и Теомнер с малък брой от воини да се прикрият в пустошта.

17 Сега, Гед и неговите воини бяха отдясно, а другите – отляво; и когато те се прикриха тъй, ето, аз останах с останалата част от войската ми на същото място, където най-напред разпънахме шатрите си по времето, когато ламанитите трябваше да излязат да се сражават.

18 И стана така, че ламанитите излязоха срещу нас с многобройната си войска. И когато те наближиха и бяха готови да ни нападнат с мечовете си, аз накарах моите воини, тези, които бяха с мене, да отстъпят в пустошта.

19 И стана така, че ламанитите ни последваха с голяма бързина, защото много искаха да ни настигнат и да ни избият; ето защо, те ни последваха в пустошта; и ние минахме между Гед и Теомнер но тъй, че ламанитите не ги откриха.

20 И стана така, че когато ламанитите ги отминаха, или когато войската ги беше подминала, Гед и Теомнер се вдигнаха от укритията си и отрязаха съгледвачите на ламанитите, тъй че те да не могат да се върнат в града.

21 И стана така, че след като ги бяха отрязали, те се втурнаха към града и се нахвърлиха върху стражите, оставени да пазят града, избиха ги и завладяха града.

22 Сега това се случи, защото ламанитите допуснаха цялата им войска, с изключение на малобройни стражи, да бъде подмамена в пустошта.

23 И стана така, че по този начин Гед и Теомнер завладяха укрепленията им. И стана така, че след като пропътувахме много път в пустошта, ние тръгнахме към земята Зарахемла.

24 И когато ламанитите видяха, че напредват към земята Зарахемла, те се изплашиха извънредно много да не би да е скроен план да бъдат отведени към унищожение; затова те започнаха да се оттеглят обратно в пустошта, да, тъкмо обратно по същия път, по който бяха дошли.

25 И ето, свечери се и те разпънаха шатрите си, понеже върховните военачалници на ламанитите бяха предположили, че нефитите са изморени от прехода си; и като предполагаха, че бяха гонили цялата ни войска, те въобще не помислиха за град Манти.

26 Сега стана така, че когато настъпи нощта, аз накарах воините си да не заспиват, а да напреднат по друг път към земята Манти.

27 И благодарение на този наш поход, през нощта на другия ден ние бяхме отвъд ламанитите и тъй пристигнахме преди тях в град Манти.

28 И стана така, че чрез тази хитрост ние завладяхме град Манти, без да се пролива кръв.

29 И стана така, че когато войските на ламанитите наближиха града и видяха, че ние сме готови да ги посрещнем, те се учудиха извънредно и бяха обзети от велик страх, дотолкова, че избягаха в пустошта.

30 Да, и стана така, че войските на ламанитите избягаха далеч от цялата тази част на страната. Но ето, те откараха със себе си извън страната много жени и деца.

31 И ^аонези градове, които бяха превзети от ламанитите, всички от тях по това време бяха в наше владение; и бащите ни, и жените ни, и децата ни се завръщат по домовете си, с изключение на онези, които бяха пленени и отведени от ламанитите.

32 Но ето, войските ни са много малки, за да задържат толкова голям брой градове и такива големи владения.

33 Но ето, ние се уповаваме на нашия Бог, Който ни даде победа над тези земи, тъй че си получихме обратно тези градове и земи, които ни принадлежаха.

34 Сега ние не знаем причината, поради която управата не ни изпраща повече сили; нито пък воините, които дойдоха при нас, знаят защо не сме получили по-големи сили.

35 Ето, ние не знаем дали ти не си претърпял неуспех и не си оттеглил силите в онази част на страната; и ако е тъй, ние не искаме да роптаем.

36 Но ако не е тъй, ето, ние се боим, че има някакъв ^аразкол в управата, тъй че те не ни изпращат на помощ повече мъже; понеже знаем, че те са по-многобройни от тези, които ни изпратиха.

37 Но ето, това няма значение, ние вярваме, че Бог ще ни ^аизбави, въпреки слабостта на нашите войски, да, Той ще ни избави от ръцете на враговете ни.

38 Ето, това е краят на двадесет и деветата година и ние сме във владение на земите си; а ламанитите избягаха в земята Нефи.

39 И онези синове на народа на Амон, за които аз говорих с такава почит, са с мене в град Манти; и Господ ги подкрепи, да, и ги предпази да не паднат от меч, тъй че нито ^аедин от тях не е убит.

40 Но ето, те получиха много рани; но при все това те стоят здраво в онази ^асвобода, с която Бог ги е направил свободни. И те старателно си спомнят за Господа своя Бог ден след ден; да, и те съблюдават да спазват непрестанно Неговите повеления, разпоредбите Му и заповедите Му; и силна е вярата им в пророчествата относно идното.

41 И сега, мой възлюбени брате Мороний, дано Господ, нашият Бог, Който ни изкупи и ни направи свободни, да те държи непрестанно в присъствието Си; да, и дано Той да бъде благосклонен към този народ, за да можеш да успееш в завладяването на всичко това, което ламанитите ни отнеха и което беше за наша издръжка. И сега, ето, аз свършвам посланието си. Аз съм Еламан, синът на Алма.