1 И сега стана така, че през единадесетия месец на деветнадесетата година, на десетия ден от месеца, войските на ламанитите бяха забелязани да се приближават към земята Амония.

2 И ето, градът беше преустроен и Мороний беше разположил войска до пределите на града, и те бяха натрупали пръст наоколо, за да ги предпазва от стрелите и камъните на ламанитите; защото ето, те се сражаваха с камъни и стрели.

3 Ето, аз казах, че град ^аАмония е бил преустроен. И аз ви казвам, че той беше преустроен отчасти; и понеже ламанитите го бяха разрушили веднъж поради беззаконието на людете, те смятаха, че той отново ще стане лесна плячка за тях.

4 Но ето, колко голямо беше разочарованието им; защото ето, нефитите бяха издигнали насип около тях, който беше толкова висок, че ламанитите не можеха да хвърлят камъните си и стрелите си с успех по тях, нито пък можеха да ги връхлетят, освен ако не минеха през мястото за влизане.

5 Сега, върховните военачалници на ламанитите се учудиха извънредно на мъдростта на нефитите в подготовката на техните защитени места.

6 Сега, водачите на ламанитите предположиха, че поради големия си брой, да, те предположиха, че ще имат преимущество, ако ги връхлетят тъй, както бяха правили дотогава; да, и те също се бяха подготвили, въоръжени с щитове и с нагръдници; и се бяха подготвили също с дрехи от кожа, да, много плътни дрехи, които покриваха голотата им.

7 И бидейки тъй подготвени, те смятаха, че ще могат лесно да надвият и подчинят братята си на ярема на робството или да ги избият и изколят според прищявките си.

8 Но ето, за тяхно най-голямо учудване, те се бяха ^аподготвили да ги посрещнат по начин, непознат дотогава сред чедата на Лехий. Сега те бяха готови да воюват срещу ламанитите според наставленията на Мороний.

9 И стана така, че ламанитите и амаликитите бяха извънредно учудени от начина на подготовката им за война.

10 Сега, ако цар Амаликия беше слязъл от ^аземята Нефи начело на войските си, може би той щеше да заповяда на ламанитите да нападнат нефитите в град Амония; защото ето, той не ценеше кръвта на людете си.

11 Но ето, сам Амаликия не слезе да се сражава. И ето, неговите върховни военачалници не посмяха да нападнат нефитите в града Амония, понеже Мороний беше изменил военното устройство сред нефитите, тъй че ламанитите бяха объркани в прибежищата си и не можеха да ги връхлетят.

12 Тогава те се оттеглиха в пустошта, вдигнаха стана си и напреднаха към земята Ной, предполагайки, че това ще е другото добро място да нападнат нефитите.

13 Защото те не знаеха, че Мороний беше укрепил и беше съградил защитни ^аукрепления около всеки град из цялата земя наоколо; ето защо, те напредваха към земята Ной с непоколебима решителност; да, върховните им военачалници излязоха напред и дадоха клетва, че ще унищожат людете в града.

14 Но ето, за тяхно учудване, град Ной, който дотогава беше слабо място, с помощта на Мороний се укрепи, да, дотолкова, че дори надминаваше силата на град Амония.

15 И сега, ето, това беше мъдро от страна на Мороний; понеже той предположи, че те ще се изплашат от град Амония; и тъй като град Ной беше дотогава най-слабата част на страната, затова той очакваше, че те ще отидат да се сражават там; и това беше според желанието му.

16 И ето, Мороний беше назначил Лехий за върховен военачалник на воините в този град; и това беше ^асъщият този Лехий, който се би с ламанитите в долината на изток от река Сидон.

17 И сега, ето, стана така, че когато ламанитите откриха, че Лехий командва града, те бяха отново разочаровани, защото се бояха извънредно от Лехий; обаче техните върховни военачалници се бяха заклели с клетва да нападнат града; ето защо, те придвижиха войските си.

18 Сега ето, ламанитите не можеха да влязат в техните защитни укрепления освен през входа, поради височината на насипа, който беше издигнат и дълбочината на рова, изкопан навсякъде наоколо, освен пред входа.

19 И тъй нефитите бяха подготвени да унищожат всички онези, които се опитат да се покатерят и да влязат в укреплението през какъвто и да е друг път, като ги замерят отгоре с камъни и стрели.

20 И те се бяха подготвили, една група от най-силните им мъже, за да поразят с мечовете си и с прашките си всички, които се опитат да влязат в укреплението им през мястото за влизане; и тъй те се бяха приготвили да се защитават срещу ламанитите.

21 И стана така, че военачалниците на ламанитите докараха войските си пред входа и започнаха да се бият с нефитите, за да влязат в тяхното укрепление; но ето, те бяха отблъсквани всеки път дотолкова, че бяха избити в ужасно клане.

22 Сега, като видяха, че не могат да надвият нефитите със сила през прохода, те започнаха да подкопават техните насипи от пръст, за да направят проход към техните войски и да могат да се бият при равни условия; но ето, при тези си опити те биваха помитани от камъни и стрели, хвърляни по тях; и наместо да запълнят рововете им, като съборят земните насипи, те ги изпълниха отчасти със своите мъртви и ранени тела.

23 Тъй нефитите имаха пълно надмощие над враговете си; и тъй ламанитите се опитваха да унищожат нефитите, докато всичките им върховни военачалници не бяха избити; да, и повече от хиляда души от ламанитите бяха убити; докато от страна на нефитите нямаше нито един убит.

24 И имаше около петдесет ранени, които бяха изложени на стрелите на ламанитите в прохода, но те бяха защитени от щитовете си, нагръдниците си и шлемовете си, тъй че раните бяха по краката им, много от които бяха много тежки.

25 И стана така, че когато ламанитите видяха, че всичките им върховни военачалници са избити, те избягаха в пустошта. И стана така, че те се върнаха в земята Нефи, за да съобщят на своя цар Амаликия, който беше нефит по рождение, за големите си загуби.

26 И стана така, че той се разгневи извънредно много на людете си, защото не беше постигнал желанието си относно нефитите и не беше ги подчинил на ярема на робството.

27 Да, той беше извънредно разгневен и ^апрокле Бога и Мороний, като се закле с ^бклетва да пие от кръвта му; и това защото Мороний беше спазил заповедите Божии с приготовленията за безопасността на своя народ.

28 И стана така, че от другата страна, народът на Нефи ^аблагодари на Господа своя Бог заради Неговата несравнима сила в избавлението от ръцете на враговете им.

29 И тъй свърши деветнадесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.

30 Да, и имаше непрестанен мир сред тях, и извънредно голямо преуспяване в църквата, поради тяхното усърдие и вниманието, което обръщаха на словото Божие, което им беше известявано от Еламан и Сивелон, и Кориантон, и Амон и неговите братя, да, и от всички онези, които бяха поставени в ^асветия ред Божий, като бяха кръстени в знак на покаяние и изпратени да проповядват сред людете.