1 И сега стана така, че Алма се върна от ^аземята Гедеон, след като беше учил народа на Гедеон на много неща, които не могат да бъдат записани, и след като беше установил реда в църквата, според както бе сторил преди това в земята Зарахемла, да, той се завърна в собствената си къща в Зарахемла, за да си отдъхне от труда, който беше положил.

2 И тъй привърши деветата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.

3 И стана така, че в началото на десетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи, Алма си тръгна оттам и предприе пътуването си към земята Мелик, на запад от ^арека Сидон, на запад, към пределите на пустошта.

4 И той започна да поучава людете в земята Мелик според ^асветия ред Божий, чрез който беше призован; и той започна да поучава народа из цялата земя Мелик.

5 И стана така, че народът дойде към него от всички предели на земята, която беше от страната на пустошта. И те бяха кръстени из цялата земя.

6 И тъй, когато свърши делото си в Мелик, той си тръгна оттам и пропътува тридневно пътуване на север от земята Мелик; и той пристигна в един град, наречен Амония.

7 Сега, беше обичай на народа на Нефи да нарича земите си, градовете си и селата си, да, дори и малките си села, по името на оногова, който първи ги беше притежавал; и тъй беше и със земята Амония.

8 И стана така, че когато Алма пристигна в град Амония, той започна да им проповядва словото Божие.

9 Сега, Сатана беше придобил голяма ^авласт над сърцата на людете от град Амония, ето защо, те не искаха да се вслушат в словата на Алма.

10 При все това, Алма се ^атрудеше много в Духа, ^бборейки се с Бога в ^вусърдна молитва Той да излее Своя Дух над людете в града; и също да му даде да ги кръсти в знак на покаяние.

11 При все това, те вкоравиха сърцата си, казвайки му: Ето, ние знаем, че ти си Алма; и ние знаем, че ти си висшият свещеник на църквата, която си установил в много части на страната, съгласно преданието ви; но ние не сме от твоята църква и не вярваме в такива безумни предания.

12 И сега, ние знаем, че понеже не сме от твоята църква, ние знаем, че ти нямаш сила над нас; и ти предаде съдийския престол на ^аНефия, затова не си върховният съдия над нас.

13 Сега, когато людете казаха това и отрекоха всички слова на Алма, и го хулеха, и го заплюваха, и сториха да бъде прогонен от града им, той си тръгна оттам и предприе пътуването си за града, наречен Аарон.

14 И стана така, че докато пътуваше натам, изнемогвайки от скръб, преминавайки през много ^агорест и мъка на душата си поради нечестието на людете, които бяха в града Амония, случи се, че докато Алма изнемогваше от скръб, яви му се ^бангел Господен, казвайки:

15 Благословен си ти, Алма; ето защо, вдигни главата си и се радвай, защото имаш голяма причина да се радваш; защото ти си бил верен в изпълнението на заповедите Божии още от времето, когато получи първото си послание от Него. Ето, аз съм този, който ти го ^апредаде.

16 И ето, аз съм изпратен да ти заповядам да се върнеш в град Амония и да проповядваш отново на людете от града; да, проповядвай им. Да, кажи им, че ако не се покаят, Господ Бог ще ги ^аунищожи.

17 Защото ето, сега те се стараят, ако може, да унищожат свободата на твоя народ (защото тъй казва Господ), което е противно на повеленията и разпоредбите, и заповедите, които Той е дал на Своя народ.

18 Сега стана така, че след като Алма бе получил това известие от ангела Господен, той се върна бързо в земята Амония. И влезе в града по друг път, да, по пътя, който е на юг от град Амония.

19 И като влизаше в града, той беше изгладнял и каза на един човек: Ще дадеш ли на един смирен служител на Бога нещо за ядене?

20 И човекът му каза: Аз съм нефит и знам, че ти си свят Божий пророк, защото ти си човекът, за когото един ^аангел ми каза във видение: Ти ще го приемеш. Ето защо, ела с мене в къщата ми и аз ще ти дам от моята храна, и знам, че ти ще бъдеш благословия за мене и къщата ми.

21 И стана така, че човекът го прие в къщата си; и човекът се наричаше ^аАмулик; и той донесе хляб и месо, и ги сложи пред Алма.

22 И стана така, че Алма яде от хляба и се засити; и той ^аблагослови Амулик и дома му, и отдаде благодарности на Бога.

23 И след като беше ял и се беше заситил, той рече на Амулик: Аз съм Алма и съм ^ависшият свещеник на църквата Божия из цялата страна.

24 И ето, бях призован да проповядвам словото Божие на целия този народ според духа на откровението и пророчеството; и аз бях в тази земя, но те не пожелаха да ме приемат, а ме ^апрогониха и бях готов да обърна гръб на тази земя навеки.

25 Но ето, беше ми заповядано да се върна отново и да пророкувам на тези люде, да, и да свидетелствам срещу тях относно беззаконията им.

26 И сега, Амулик, понеже ти ме прие и ме нахрани, ти си благословен; защото бях изгладнял, понеже бях постил много дни.

27 И Алма остана с Амулик много дни, преди да започне да проповядва на людете.

28 И стана така, че беззаконията на людете се увеличиха още повече.

29 И словото дойде до Алма, казвайки: Иди и кажи също на Моя служител Амулик да иде и пророкува на този народ, казвайки: ^аПокайте се, защото така казва Господ, ако не се покаете, ще посетя този народ в гнева Си; да, и не ще отвърна свирепия Си гняв.

30 И Алма, а също и Амулик, излязоха сред народа, за да провъзгласят Божиите слова; и те бяха изпълнени със Светия Дух.

31 И им бе дадена ^асила, дотолкова, че не беше възможно да ги затварят в ями; нито пък беше възможно някой човек да ги убие; при все това те не използваха своята ^бсила, докато не бяха вързани и хвърлени в тъмница. Сега, това бе сторено, та Господ да може да покаже силата Си чрез тях.

32 И стана така, че те излязоха и започнаха да проповядват, и да пророкуват на народа, според духа и силата, които Господ им беше дал.