1 И стана така, че те спряха и се оттеглиха на няколко крачки от тях. И Мороний каза на Зарахемна: Ето, Зарахемна, че ние ^ане желаем да бъдем кръвожадни люде. Вие знаете, че сте в ръцете ни, но въпреки това, ние не желаем да ви избием.

2 Ето, ние не сме дошли да се сражаваме срещу вас, да проливаме вашата кръв, за да получим власт; нито пък желаем да наложим ярема на робството на когото и да било. Но това е истинската причина, поради която вие сте дошли срещу нас; да, и вие сте разгневени на нас заради религията ни.

3 Но сега вие виждате, че Господ е с нас; и виждате, че Той ви предаде в ръцете ни. И сега, аз бих желал да разберете, че това ни е дадено заради нашата религия и вярата ни в Христа. И сега, вие виждате, че не можете да унищожите тази наша вяра.

4 Вие виждате сега, че това е истинската вяра на Бога; да, вие виждате, че Бог ще ни поддържа, пази и предпазва, докато бъдем верни Нему и на нашата вяра и религия; и Господ никога няма да допусне да бъдем унищожени, освен ако не изпаднем в прегрешение и не се отречем от вярата си.

5 И сега, Зарахемна, аз ви заповядвам в името на този всемогъщ Бог, Който подкрепи ръката ни, за да придобием надмощие чрез вярата ни, религията ни и чрез ^аритуалите ни за поклонение, чрез църквата ни и заради святата подкрепа, която дължим на жените и децата ни, чрез ^бсвободата, която ни свързва със земите ни и със страната ни; да, също и чрез поддръжката на святото слово Божие, на което дължим цялото си щастие; и чрез всичко, което е най-скъпо за нас –

6 да, и това не е всичко; заповядвам ви заради цялото ви желание, което имате да живеете, да ни предадете всичките си оръжия за война и ние няма да се опитваме да пролеем вашата кръв, и ще пощадим живота ви, ако си тръгнете по пътя, и не идвате повече да воювате срещу нас.

7 И сега, ако не направите това, ето, вие сте в ръцете ни и аз ще заповядам на воините си да ви нападнат и да нанесат смъртоносни рани по телата ви, за да бъдете изтребени; и тогава ще видим кой ще има власт над този народ; да, ще видим кой ще бъде доведен в робство.

8 И сега стана така, че когато Зарахемна чу тези слова, той излезе напред и предаде меча си, кривия си нож и лъка си на Мороний, и му каза: Ето нашите оръжия за война; ние ще ви ги предадем, но няма да допуснем да ви се закълнем с ^аклетва, която знаем, че ще нарушим, а също и децата ни; но вземете оръжията ни за война и ни пуснете да се оттеглим в пустошта; иначе ще задържим мечовете си и ще погинем или победим.

9 Ето, ние не сме от вашата вяра; и не вярваме, че Бог ни е предал в ръцете ви; но ние вярваме, че вашето лукавство е, което ви предпази от мечовете ни. Ето, вашите ^анагръдници и щитове ви предпазиха.

10 И сега, когато Зарахемна спря да говори, Мороний върна на Зарахемна меча и оръжията за война, които беше получил, казвайки: Ето, ще приключим със стълкновението.

11 Сега, не мога да си взема назад словата, които изрекох, ето защо, тъй както жив е Господ, вие не ще си заминете, освен ако не си заминете с клетва, че няма да се върнете да воювате отново срещу нас. Сега, тъй като сте в ръцете ни, ние или ще облеем земята с кръвта ви, или вие ще се подчините на условията, които предложих.

12 И сега, когато Мороний произнесе тези слова, Зарахемна взе обратно меча си и разгневен на Мороний се втурна напред, за да убие Мороний; но докато вдигаше меча си, ето, един от воините на Мороний го изби от ръцете му на земята и той се счупи от дръжката; и също нанесе удар на Зарахемна, тъй че му отряза скалпа, който падна на земята. И Зарахемна се отдръпна от тях и отиде сред войниците си.

13 И стана така, че воинът, който стоеше наблизо и който беше отрязъл скалпа на Зарахемна, вдигна скалпа за косите от земята, сложи го на върха на меча си и го протегна към тях, казвайки им с висок глас:

14 Тъкмо тъй, както този скалп падна на земята, който е скалпът на вашия вожд, тъй и вие ще паднете на земята, освен ако не предадете оръжията си за война и не си заминете със завет за мир.

15 Сега, имаше мнозина, които след като чуха тези слова и видяха скалпа на върха на меча, бяха обхванати от страх; и мнозина излязоха напред и положиха оръжията си за война в нозете на Мороний, и встъпиха в ^азавет за мир с него. И всички, които встъпиха в завет, бяха пуснати да заминат в пустошта.

16 Сега стана така, че Зарахемна се разгневи извънредно и подтикна останалата част от воините си към гняв, за да се сражават по-силно срещу нефитите.

17 А сега Мороний се разгневи поради упоритостта на ламанитите; ето защо, той заповяда на людете си да ги нападнат и да ги избият. И стана така, че те започнаха да ги избиват; да, и ламанитите се сражаваха с мечовете си и с цялата си сила.

18 Но ето, голата им кожа и голите им глави бяха изложени на острите мечове на нефитите; да, ето, те бяха пронизвани и поразявани, да, и извънредно бързо падаха под мечовете на нефитите; и те започнаха да бъдат помитани, тъкмо както воинът на Мороний беше пророкувал.

19 Сега, когато Зарахемна видя, че скоро всички ще бъдат унищожени, извика силно на Мороний, като обеща, че той и людете му ще сключат завет за мир и че ако бъде пощаден животът на останалата част от тях, ^аникога вече няма да дойдат да воюват срещу тях.

20 И стана така, че Мороний отново заповяда делото на смъртта сред людете да секне. И той взе оръжията за война на ламанитите и след като те бяха встъпили в ^азавет за мир с него, беше им позволено да се оттеглят в пустошта.

21 Сега броят на мъртвите им беше толкова голям, че не беше изброен поради голямото им число; да, броят на мъртвите им беше изключително голям, както на нефитите, така и на ламанитите.

22 И стана така, че те хвърлиха мъртвите си във водите на Сидон, и те бяха отнесени и погребани в дълбините на морето.

23 И войските на нефитите или на Мороний се завърнаха и се прибраха по домовете и земите си.

24 И тъй свърши осемнадесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи. И тъй свършва летописът на Алма, който е написан върху плочите на Нефи.