ГЛАВА 14

Ускоряване на работата по семейна история и храмовата работа

„Със сигурност Господ ще ни подкрепя, ако полагаме най-добри усилия при проучване на семейната си история и храмовата работа“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Семейната история винаги е била близо до сърцето на президент Хауърд У. Хънтър. Като малко момче той с голям интерес слуша разкази за своите предци. Когато пораства, той отделя значително време за проучване на своята семейна история¹. През 1972 г., докато пътува из Европа по църковни задачи, той и съпругата му Клеър посещават различни места в Дания, където са живели негови предци. В едно от селата те откриват църквата, където прадядото на президент Хънтър с фамилия Расмусен е кръстен и където семейството се е покланяло. Това преживяване задълбочава обичта на президент Хънтър към неговите предци по майчина линия. Той прави подобни посещения в райони на Норвегия и Шотландия, където са живели друг негови предци².

Синът на президент Хънтър Ричард си спомня обичта на неговия баща към семейната история:

„През целия си живот той бе запален по родословните проучвания. Често си заделяше време от своята работа като адвокат, за да посети Обществената библиотека на Лос Анджелис, за да прави проучвания в подробния й генеалогичен отдел. Той запазваше проучванията си, семейните групови картони, таблиците и написаните от него разкази в големи счетоводни книги.

Понякога пътувах с него до различни конферентни мероприятия. Той слагаше няколко от книгите в багажника и след коловата конференция казваше: „Нека се отбием до дома на този братовчед за няколко минути. Има няколко дати, които искам да проверя“. Отивахме в дома на братовчеда. Той вадеше счетоводните книги от багажника и скоро масата бе покрита със семейни групови картони.

Ако някой роднина искаше да провери дали е попълнил правилната дата при своето проучване, те се обаждаха на татко, за да сравни фактите, защото всички знаеха, че той е записал всичко правилно. Той вършеше изумително количество работа“³.

Веднъж, докато президент Хънтър служи в Кворума на дванадесетте, неговите домашни учители го посещават и казват: „Искаме да ти покажем нашите семейни групови картони, които сме попълнили. … Тази вечер нямаме време да видим твоите, но следващия път, когато дойдем, бихме искали да ги видим“.

„Това бе наистина интересно преживяване за мен – казва президент Хънтър. В продължение на един месец се подготвях за следващото посещение на домашните учители“⁴.

От 1964 до 1972 г. Хауърд У. Хънтър председателства над Генеалогичното общество на Юта (вж. с. 19). През 1994 г, на събрание с президент Хънтър като почетен гост по повод 100 годишнината на Генеалогичното общество, той казва:

„Малко преди своя осемдесет и седми рожден ден, поглеждам назад с изумление как Господ е изтъкал напредъка на храмовата работа и семейната история. Когато бях президент на Генеалогичното общество на Юта, ние имахме видения как то ще върви смело напред. Сега виждаме как нещо славно се случва по света. Евангелието се разраства сред всеки народ, племе, език и люде. По цялата земя има храмове и духът на Илия докосва сърцата на много членове, които прочуват семейната си история и вършат храмова работа с невиждани досега параметри“⁵.

Родителите на Хауърд У. Хънтър, Джон Уилям (Уил) Хънтър и Нели Мари Расмусен Хънтър

Учения на Хауърд У. Хънтър

Храмовете се строят за извършване на обреди, от които зависи спасението и възвисяването на Божиите чеда.

Храмовете са свещени с цел най-близко общение между Господ и получателите на най-висшите и свещени обреди на святото свещеничество. Именно в храма земното се свързва с небесното. … Голямото Божие семейство се обединява чрез спасителните обреди на Евангелието. Извършването на работата за мъртвите и обредите за живите е целта на храмовете⁶.

Евангелието, провъзгласявано по света от светиите от последните дни, е Евангелието на Исус Христос, възстановено на земята в тази диспенсация, имащо за цел изкуплението на цялото човечество. Сам Господ е разкрил какво е основополагащо за спасението и възвисяването на Неговите чеда. Едно от тези основни неща е построяването на храмове, за да могат да се изпълняват обреди, които не могат да се извършват никъде другаде.

Когато това бъде обяснено на хората по целия свят, които са дошли да видят някои от тези храмове, най-често задаваният от тях въпрос е: „Какви са тези обреди, извършвани в храмовете?“

Кръщение за мъртвите

В отговор ние често посочваме обряд, познат като кръщение за мъртвите. Отбелязваме как много християни вярват, че нашето положение пред Господ се определя в момента на нашата смърт и важи за цялата вечност, защото Христос е казал на Никодим: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“ (Иоана 3:5). И въпреки това знаем, че много хора са починали без обряда на кръщението, и затова, според казаното от Христос на Никодим, те няма да могат да влязат в царството Божие. Това повдига следния въпрос: „Бог справедлив ли е?“

И отговорът е: „Разбира се, че Бог е справедлив“. Явно е, че казаното от Спасителя на Никодим предполага, че кръщенията могат да се извършват и за вече починалите, които не са били кръстени. Пророците от последните дни са ни казвали, че кръщението е земен обряд, който може да се изпълни единствено от живите. Как тогава мъртвите могат да бъдат кръщавани, ако само живите могат да извършват този обряд? По тази тема пише апостол Павел на коринтяните, когато задава следния въпрос:

„Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?“ (1 Кор. 15:29.)⁷

Изглежда ли ви разумно, че хора, които са живели на земята и са умрели без възможността за кръщение, следва да бъдат лишени от благословии за цялата вечност заради това? Има ли нещо неразумно в това живите да извършват кръщения за мъртвите? Може би най-големият пример за дело чрез заместник, извършено за мъртвите, е това на Самия Спасител. Той действа като заместник, когато извършва Единението, за да могат всички, които умрат, да живеят отново и да имат вечен живот. Той е направил за нас това, което не можем да направим за себе си. По подобен начин ние можем да извършваме обреди за хората, които не са имали възможността да ги приемат в този живот⁸.

Надаряване

Надаряването е друг обряд, извършван в нашите храмове. То се състои от две части: първо, серия от напътствия, и второ, обещания или завети, които получаващият надаряването прави – обещания да живее праведно и да спазва изискванията на Евангелието на Исус Христос. Надаряването е обряд, с който светиите получават голяма благословия – както живите, така и починалите. Така това е обряд, който също така се извършва от живи за мъртви хора, той се извършва за тези, за които кръщението е вече извършено.

Селестиален брак

Друг храмов обряд е селестиалният брак, при който съпругата се запечатва за съпруга и съпругът се запечатва за съпругата за цялата вечност. Знаем, разбира се, че гражданският брак приключва със смъртта. Обаче вечните бракове, които се сключват в храма, могат да съществуват вечно. Децата, родени на съпруг и съпруга след сключен вечен брак, са автоматично запечатани за своите родители за цялата вечност. Ако децата са родени преди съпругата да е запечатана към своя съпруг, съществува обряд за запечатване, който запечатва за вечността децата към родителите, и така децата могат да бъдат запечатани чрез заместник към родители, които са починали. …

Всички тези свещенически обреди са основополагащи за спасението и възвисяването на чедата на нашия Отец в Небесата⁹.

Целта на работата по семейна история е благословиите на храма да се направят достъпни за всички хора.

Със сигурност пред нас, от тази страна на завесата, има много работа. … Изграждането на храмове има дълбоко значение за нас и цялото човечество, а нашите отговорности стават ясни. Ние трябва да изпълним свещеническата храмова работа, необходима за собственото ни възвисяване; след това трябва да изпълним необходимата работа за хората, които не са имали възможността да приемат Евангелието в този живот. Делото за другите се изпълнява в две стъпки: първо, чрез проучване на нашата семейна история откриваме нашите предци, и второ, чрез изпълнение на храмовите обреди, ние им даваме възможностите, дадени на живите.

При все това има множество членове на Църквата, чиито достъп до храмовете е ограничен. Те правят всичко по силите си. Те проучват своята семейна история, а храмовата работа се изпълнява от други. От друга страна, някои членове се включват в храмова работа, но не успяват да направят проучванията по семейна история в собствените си семейства. Макар да изпълняват божествена служба чрез подпомагането на други хора, те губят благословия от това, че не са намерили своите собствени починали роднини според боговдъхновените напътствия на пророците от последните дни.

Спомням си за преживяване преди няколко години, което е аналогично с това състояние. В заключение на едно събрание за пост и свидетелства, епископът отбеляза: „Днес имахме духовно преживяване, докато слушахме споделените свидетелства. Това е защото сме дошли да постим според Господния закон. Но нека никога да не забравяме, че този закон се състои от две части: ние постим чрез въздържане от прием на храна и напитки, след което даряваме спестеното чрез това действие на хранилището на епископа за ползата на по-малко сполучилите хора“. След това той добави: „Надявам се никой днес да не си тръгне само с половин благословия“.

Достигнал съм до знанието, че хората, които участват в проучване на семейната си история и след това изпълнят храмовата работа за хора, чиито имена са открили, ще познаят допълнителната радост да получат и двете половини на благословията.

Освен това, мъртвите с нетърпение очакват светиите от последните дни да издирят техните имена и да отидат в храмовете, за да извършат обреди за тях, така че да могат да бъдат освободени от затвора в света на духовете. Всички ние следва да намираме радост в това великолепно дело на обич¹⁰.

Целта на работата по семейната история е благословиите на храма да се направят достъпни за всички хора, както живи, така и мъртви. Когато посещаваме храма и извършваме работата за мъртвите, ние получаваме дълбокото чувство на съюз с Бог и по-добро разбиране на Неговия план за спасението на човешката раса. Следва да обичаме своите ближни както себе си. Наистина, няма дело, равно на това в храма¹¹.

Нека извършим своята част в ускоряването на работата по семейна история и работата в храма.

Докато извършваме делото в храма за вече отишлите си, нека помним следното вдъхновено напътствие на президент Джозеф Ф. Смит: „Чрез нашите усилия в тяхна полза, веригите на ограниченията ще паднат от тях и заобикалящият ги мрак ще се разпръсне, та светлината да може да сияе над тях, и те ще разберат в света на духовете за работата, извършена за тях от техните потомци тук, и ще се възрадват с вас в изпълнението ви на тези задължения“ (в Conference Report, окт. 1916 г., с. 6)¹².

Това свято дело (семейната история и храмовата работа) заема важно място в сърцата и умовете на Първото Президентство и Кворума на дванадесетте. Говоря от името на всички ръководители, когато благодаря на хората, дали ценен принос в предоставянето на спасителните обреди на намиращите се отвъд завесата. … Благодарни сме на армията от доброволци, които придвижват това велико дело напред по целия свят. Благодаря ви за така добре свършената работа.

Пророкът Джозеф Смит заявява: „Най-голямата отговорност в този свят, която Бог ни е възложил, е да търсим нашите мъртви“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., с. 507). Той също казва: „Светиите, които пренебрегват починалите си роднини, правят това с риск за собственото си спасение“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, с. 504).

Имайки същата визия за това важно откровение, президент Бригъм Йънг казва: „Ние имаме дело също така важно в нашата сфера, колкото делото на Спасителя в Неговата сфера. Нашите предци не могат да бъдат сторени съвършени без нас; ние не можем да бъдем сторени съвършени без тях. Те са изпълнили делото си и сега спят. Сега сме призовани да извършим нашето дело, което е най-великото дело, някога извършвано на земята“ (Discourses of Brigham Young, съст. John A. Widtsoe, Salt Lake City: Deseret Book Co., 1941 г., с. 406).

Всеки пророк, ръководил тази Църква от дните на Джозеф Смит до настоящето, е повтарял същата тази върховна истина. Водена от тези истини, от началото на тази диспенсация Църквата се е заела с делото на спасение и възвисяване на всички синове и дъщери Божии, независимо кога са живели на земята.

Ние, живеещите в този ден, сме били назначени от Бог преди раждането си да бъдем Негови представители на земята в тази диспенсация. Ние сме от дома Израилев. В нашите ръце са дадени свещените сили да бъдем спасители на хълма Сион в последните дни (вж. Авдий 1:21).

По отношение на храмовата работа и тази по семейна история, ето моето основно послание: това дело трябва да се ускори. Обемът предстояща работа е главозамайващ и не може да бъде обхванат от човешкия разум. През изминалата година (1993) извършихме храмови надарявания за пет и половина милиона души, но за същия период са починали около петдесет милиона човека. Това може да е признак за безсилие да се справим с делото пред нас, но ние не можем да мислим за безсилие. Със сигурност Господ ще ни подкрепя, ако полагаме най-добри усилия при проучване за семейната си история и храмовата работа. Великото дело на храмовете и всичко, което го подкрепя, трябва да се разрасне. Това е задължително! …

Мои възлюбени братя и сестри, нека извършим своята част в ускоряването на работата по семейна история и работата в храма. Господ казва: „Нека работата по Моя храм и по всички дела, които Аз съм определил за вас, да бъдат продължени и да не спират; и нека вашето усърдие, и вашето постоянство, и вашето търпение, и вашите дела да се удвоят, и вие по никакъв начин не ще загубите наградата си, казва Господ на Силите“ (У. и З. 127:4).

Насърчавам вашите усилия със следните слова на Пророка Джозеф Смит: „Братя, не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Вървете напред, а не назад. Кураж, братя, и напред, напред към победата! Нека сърцата ви ликуват и бъдат извънредно радостни. Нека земята избухне в песен. Нека мъртвите изрекат химни на вечна възхвала на Цар Емануил, Който е постановил преди още светът да бъде това, което ще ни позволи да ги откупим от тъмницата им, защото затворниците ще си тръгнат свободни“ (У. и З. 128:22).

Обичам това дело. Знам, че Господ ще предостави всичко необходимо, за да можем отдадено да свършим своята част. Нека Господ благослови всеки от нас да направи своя принос в това велико дело, което трябва да изпълним в наши дни¹³.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Помислете върху уводното изречение в раздел 1. Как извършването на обреди в храма ви е помогнало да се доближите до Бог? Коя информация в този раздел може да ви помогне да обясните целите на храмовете на човек, който не ги разбира?
Как сте получавали „двете половини на благословията“ на работата по семейна история и тази в храма? (Вж. раздел 2.) Как можем да включваме децата и други роднини в тази важна работа?
Докато преглеждате ученията на президент Хънтър в раздел 3, помислете колко важна е за Господ семейната история и храмовата работа. Как семейната история и храмовата работа се ускоряват днес? Как можем да увеличим участието си в това дело?

Свързани с темата стихове:

Исаия 42:6–7; Малахия 4:5–6; 1 Петрово 3:18–20; 4:6; У. и З. 2; 110:12–15; 124:28–30; 128:15–18; 138:57–59

Помощни материали за изучаване

За да приложите словата на пророка към себе си, помислете как неговите учения се отнасят за вас (вж. Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 170). По време на вашето изучаване, бихте могли да се запитате как тези учения могат да ви помагат при съмнения, въпроси и трудности в живота ви.