ГЛАВА 7

Продължаващо откровение чрез живи пророци

„Ние сме водени от жив Божий пророк – човек, който получава откровение от Господ“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

След като е подкрепен като президент на Църквата на общата конференция през октомври 1994 г., Хауърд У. Хънтър изразява своите чувства по отношение на свещените си отговорности:

„Мои обични братя и сестри, благодаря ви за вашия вот на подкрепа. Застанал съм пред вас в смирение и кротост, натъжен от скорошната кончина на нашия възлюбен пророк, президент Езра Тафт Бенсън. Сърцето ми е преизпълнено с чувства, особено предвид новите отговорности, които ми се дават.

Пролял съм много сълзи и съм търсил моя Небесен Отец в настоятелна молитва с желанието да мога да се справя с това висше и свято призование. Молил съм се да бъда достоен да изпълнявам отговорностите на назначението, които други тринадесет мъже са изпълнявали в тази диспенсация. Може би единствено те, гледайки от другата страна на завесата, могат напълно да разберат тежестта на отговорността, която чувствам, и колко много трябва да разчитам на Господ при приемането на това свято призование“.

Президент Хънтър обяснява как е открил сила и упование в своята убеденост, че Църквата не е водена от мъже, а от самия Исус Христос, Който подготвя и вдъхновява хората, които призовава да председателстват:

„Най-голяма сила през тези изминали месеци съм получил от моето дълбоко свидетелство, че това е делото Божие, а не на човеците. Исус Христос е глава на тази Църква. Той я води чрез слово и дело. Истинска чест е за мен да бъда призован за известно време да бъда оръдие в ръцете Му, като председателствам над Неговата Църква. Но без знанието, че Христос е истинският ръководител на Църквата, нито аз, нито който и да било, може да носи даденото ми призование.

С приемането на тази отговорност, аз признавам Божията чудотворна ръка в моя живот. Той многократно е пощадявал живота ми и възстановявал силата ми, многократно ме е връщал от прага на вечността и ми е позволявал да продължа моето земно служение за още известно време. Често съм се питал защо животът ми е бил пощаден. Но сега съм оставил този въпрос настрана и само желая да ми се помага чрез вярата и молитвите на членовете на Църквата, така че да можем да работим заедно, аз да работя с вас, за да изпълним Божиите цели в този етап на живота си. …

Изминаха тридесет и пет години, откакто бях подкрепен за член на Кворума на дванадесетте. През тези години бях щателно подготвен. … Сега ходя по-бавно, но умът ми е ясен и духът ми е млад. …

Подобно на моите братя преди мен, аз приемам това призование с увереността, че Бог ще напътства Своя пророк. Смирено приемам призованието да служа и заявявам заедно с псалмиста: „Господ е сила моя и щит мой; на него е уповавало сърцето ми, и Той ми помогна“ (Псалми 28:7)¹.

Като член на Кворума на дванадесетте апостоли, президент Хауърд У. Хънтър съветва светиите от последните дни да следват президента на Църквата.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Във всяка диспенсация, Господ е издигал пророци, за да бъдат Негови говорители.

Когато човек разгърне страниците на Стария завет, ще открие писанията на велики мъже от изминали епохи, известни като пророци. Книгите в Новия завет съдържат, редом с други неща, писанията, ученията и историята на мъже от по-късна диспенсация, също наречени пророци. Също така разполагаме с летописа на пророци от западната част на света, които издигат гласовете си, като провъзгласяват словото Господне, протестират срещу неправедността и преподават принципите на Евангелието. Всички те са оставили свидетелствата си.

Пророкът е човек, който е призован и издигнат от Господ да реализира Божиите цели сред Неговите чеда. Той е получил свещеничеството и говори с власт. Пророците са учители и защитници на Евангелието. Те дават свидетелство за божествеността на Господ Исус Христос. Пророците са предсказвали бъдещи събития, но това не е най-важната тяхна отговорност, макар че може да бъде доказателство за пророческа сила.

През всяка диспенсация на времето е било нужно праведно ръководство и Бог избира пророци с тази цел много преди те да достигнат това смъртно съществуване (вж. Еремия 1:5; Авраам 3:23)².

Изучаване на Господните откровения в Светите писания потвърждава факта, че именно продължаващото откровение ръководи пророците и Църквата във всяка една епоха. Ако не беше продължаващото откровение, Ной нямаше да бъде подготвен за потопа, обгърнал земята. Авраам нямаше да бъде отведен от Харан до Хеврон, обетованата земя. Продължаващото откровение отвежда чедата Израилеви от робството в тяхната обетована земя. Откровението чрез пророци ръководи мисионерските усилия, насочва строежа на Храма на Соломон и осъжда въвеждането на езически практики сред израилтяните.

Преди да се възнесе, Христос обещава на оставащите единадесет апостоли: „И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“. (Мат. 28:20). След Своето възнесение, Той ръководи Църквата чрез откровение, до смъртта на апостолите и последвалото вероотстъпничество на Църквата на Исус Христос³.

През цялата история, включително до този ден, Църквата е имала пророк, гледач и откровител. Начело на Църквата е Исус Христос, Който ръководи Своя пророк. … Неговите съветници (и) членовете на Съвета на дванадесетте … са също пророци, гледачи и откровители. … Няма нужда членовете на Църквата да слушат фалшива музика. Те могат да вярват в гласа на своите ръководители, знаейки, че са ръководени от Господ⁴.

Бог осигурява напътствие за Своите чеда чрез жив пророк днес.

Един отличителен знак, който ще предшества Господното Второ пришествие, е видян във видение от апостола, записал книгата „Откровението“. Той казва:

„И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде“. (Откровението 14:6.) …

Свидетелстваме пред света, че небесни пратеници вече са се явили в нашата епоха, носейки власт от небесата и възстановявайки истините, изгубени чрез неправилни учения и практики. Бог е говорил отново и продължава да осигурява напътствие за всички Свои чеда чрез жив пророк днес. Заявяваме, че Той, както е обещано, е винаги със своите служители и напътства делата на Своята Църква по света. Както в минали времена, откровението напътства мисионерските усилия, строежа на храмове, призоваването на свещенически служители и предупреждава срещу злините в обществото, които могат да попречат на спасението на чедата на нашия Отец.

В откровение на съвременен пророк, Джозеф Смит, Господ казва:

„Защото Аз не показвам предпочитание, а искам всички човеци да знаят, че денят скоро идва; часът все още не, но е близо, когато мирът ще бъде отнет от земята и дяволът ще има власт над собственото си владение.

И Господ също ще има власт над Своите светии, и ще царува сред тях“. (У. и З. 1:35–36).

Спасителят царува сред светиите днес чрез продължаващо откровение. Свидетелствам, че той е със Своите служители днес и че ще бъде до свършека на света.

Нека нашата визия не се окаже толкова ограничена, че да приписваме откровение само на древните. Бог е милостив и обича Своите чеда във всички епохи, като е открил Себе Си в този период от историята⁵.

Господ е разкрил своето намерение и воля на помазаните от Него пророци. Съществува неспирен поток от откровения, които непрекъснато текат от небесата до помазаните от Бог Негови служители на земята. От смъртта на Пророка Джозеф Смит, гласът Господен към Неговите пророци е продължил както преди това⁶.

В тези дни на духовен глад, можем да намираме изобилие от духовност, като се вслушваме в гласа на пророка.

Сушата и последвалият от нея глад е един от бичовете в старозаветни времена и хората разбирали опустошителните последици от провалена реколта и гладуващ народ. Амос поставя това разбиране в ясен фокус чрез своето пророчество за един духовен глад. Той казва: „… Не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане думите Господни“ (Амос 8:11). …

Съвременното объркване и безсилие на отделните хора и религиозните институции, докато те се опитват да разрешат своите религиозни съмнения и конфликти, ни напомнят за следните слова на Амос: „Те ще се скитат от море до море да търсят словото Господно, … но няма да го намерят“ (Амос 8:12).

Те се стремят да открият решение без да градят върху канарата на откровението, както Господ е казвал, че трябва да се направи (вж. Матея 16:17-18). …

… Объркването и безсилието, от които страда света, не са характерни за верните членове на Църквата. … Към хората, които имат вярата и волята да повярват, е отправен правдоподобен глас. Със сигурност живеем в описаните от Амос дни на глад. … И въпреки това, сред духовния глад, мнозина са открили за себе си духовно изобилие.

Моето … смирено свидетелство е следното: Евангелието в своята пълнота е било възстановено в тези последни дни и на земята днес има пророк, който дава израз на намерението и волята Господни на хората, които слушат и имат вярата да ги последват⁷.

Ако следваме ученията на живите пророци, ние няма да сбъркаме.

За хората от изминалите епохи, най-важният пророк е бил живият тогава пророк, проповядвал и разкривал волята Господна за своето време. Във всяка от изминалите диспенсации, пророците са били издигани от Господ като Негови говорители пред хората на съответната епоха и за конкретните проблеми на тази епоха.

Именно съвременният жив пророк е нашият ръководител, нашият учител. Именно от него получаваме насока в съвременния свят. От всички краища на земята, ние, които го подкрепяме като Господен пророк, изразяваме своята признателност за този източник на божествено напътствие. …

Когато си представим пророците от началото до нашето съвремие, ние осъзнаваме колко голяма е благословията от влиянието на един жив пророк. Историята би трябвало да ни научи, че само ако имаме желанието да се вслушваме в предупрежденията и да следваме ученията на Господния пророк, ние няма да бъдем подложени на Божиите възмездия⁸.

Единствено президентът на Църквата има правото да получава откровение за цялата Църква и да дава официални интерпретации на Писанията и ученията на Църквата:

„Никой няма да бъде назначен да получава заповеди и откровения в тази църква, с изключение на (президента на Църквата), защото той ги получава тъкмо както Моисей“ (У. и З. 28:2)⁹.

Ако следваме съветите, напътствията и ученията на ръководителите на Църквата в техните обръщения към нас, ние няма да сбъркаме във важните за нашето лично спасение и възвисяване неща¹⁰.

Изпълнен съм с благодарност за откровенията, които са установили удивителната система, чрез която Църквата се ръководи. Всеки мъж, който е ръкоположен за апостол и отделен като член на Кворума на дванадесетте, е подкрепен като пророк, гледач и откровител. Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли, призовани и ръкоположени да държат свещеническите ключове, имат властта и отговорността да управляват Църквата, да отслужват обредите й, да преподават ученията й и да поддържат нейната дейност.

Когато президентът на Църквата не е напълно дееспособен във всички задължения на своята служба, неговите двама съветници, които заедно с него образуват Кворум на Първото Президентство, продължават работата на Президентството. Всички основни въпроси, правила, програми или учения се обмислят с молитва в обсъждане със съветниците в Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. Никое решение не се взима от Първото Президентство и Кворума на дванадесетте без пълното единодушие на всички тях.

Следвайки този вдъхновен модел, Църквата ще се придвижва напред безпрепятствено. Ръководството на Църквата и упражняването на пророческите дарове винаги ще бъде възлагано на апостолите, които държат и упражняват всички ключове на свещеничеството¹¹.

„Конференцията е време на духовно възраждане, когато знанието и свидетелството се увеличават и заздравяват“.

На обща конференция, ние получаваме вдъхновен съвет от пророци, гледачи и откровители.

Докато съм размишлявал над посланията от общите конференции, съм си задавал следния въпрос: Как мога да помагам на другите да приемат добрината и благословиите на нашия Небесен Отец? Отговорът се съдържа в следването на напътствието, получавано от хората, които подкрепяме като пророци, гледачи и откровители, както и останалите висши ръководители. Нека изучаваме техните слова, изговаряни под влиянието на Духа на вдъхновението, и често да се обръщаме към тях. Господ е разкрил Своята воля на светиите на тази конференция¹².

Множество вдъхновени напътствия от пророци, гледачи, откровители и други висши ръководители на Църквата се дават на общи конференции. Съвременните пророци ни насърчават да превърнем четенето на конферентните издания на нашите църковни списания във важна и редовна част на нашето лично изучаване. Така общата конференция, в известен смисъл, се превръща в допълнение или продължение на Учение и Завети¹³.

Конференцията е време на духовно възраждане, когато знанието и свидетелството, че Бог е жив и благославя верните, се увеличават и заздравяват. Тя е време, когато разбирането, че Исус е Христос, Синът на живия Бог, е внедрено в сърцата на онези, които са решени да Му служат и да спазват заповедите Му. Конференцията е време, когато нашите ръководители ни дават вдъхновено напътствие за нашия живот – време, когато душите се вълнуват и се вземат решения да бъдем по-добри съпрузи и съпруги, бащи и майки, по-послушни синове и дъщери, по-добри приятели и съседи. …

Ние, които се събираме днес тук (на обща конференция) твърдим, че имаме специално, единствено по рода си знание за Евангелието на Спасителя. За хората, които за първи път се запознават с нас, най-впечатляващо е заявлението пред света, че сме водени от жив Божий пророк – човек, който общува с Господ, бива вдъхновяван и получава откровения от Него¹⁴.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Прегледайте ученията на президент Хънтър в раздел 1. Защо Бог е призовавал пророци във всяка диспенсация? Кои са някои от ролите на пророците? Как можем да помагаме на децата да придобият свидетелство за пророците?
Как да имаме жив пророк ни благославя днес? (Вж. раздел 2.) Защо е важно да има „неспирен поток от откровения“, които Бог да дава на Своите живи пророци?
Кои са някои от доказателствата, че живеем във време на „духовен глад“? (Вж. раздел 3.) Какви благословии сте получавали чрез вслушване в гласа на живия пророк?
Президент Хънтър казва, че „единствено президентът на Църквата има правото да получава откровение за цялата Църква“. (раздел 4.) Как ви помага да знаете това? Защо е полезно да знаем, че „няма да сбъркаме“, когато следваме пророка?
Помислете каква важност придавате на общата конференция в живота си. (Вж. раздел 5.) Кои учения от общи конференции са ви благославяли? Как можете да превърнете общата конференция в по-силно влияние в живота ви и във вашия дом?

Свързани с темата стихове:

Амос 3:7; Матея 10:41; Лука 1:68–70; Joseph Smith Translation, 2 Peter 1:20–21; Мосия 8:15–18; У. и З. 1:14–16, 37–38; 21:1, 4–6; 43:2–6; 107:91–92

Помощ в преподаването

Като клас, изредете на дъската въпроси, които хора от други вероизповедания биха имали по темата на тази глава. Поканете членовете на класа да прегледат главата, да потърсят отговори на тези въпроси и да споделят какво са открили.