ГЛАВА 23

„Вие служите не по-малко“

„Повечето от нас ще сме тихи, сравнително незнайни хора, … вършещи работата си, без да попадаме под светлините на прожекторите. На онези, които може да счетат това за … незначително, аз казвам „вие служите не по-малко“ от най-признатите ваши колеги“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Президент Хауърд У. Хънтър става известен не само като отдаден ръководител и обичан пророк, но също и с непретенциозния начин, по който служи. Той знае, че самата служба е важна, а не това дали тя получава признание. Старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на Дванадесетте веднъж казва за него: „Президент Хауърд У. Хънтър е тих и скромен човек. … Това е същият смирен човек, който, като се събудих след тежък и прашен ден при изпълнение на задача в Египет, безшумно лъскаше обувките ми, нещо, което се бе надявал да довърши незабелязан“¹.

Президент Томас С. Монсън първи забелязва смирения начин, по който служи президент Хънтър, по време на освещаването на храма Лос Анджелис през 1956 г., няколко години преди който и да е от двамата да е призован като апостол. Той си спомня:

„Запознах се … с президент Хънтър по време на неговата служба като президент на кол Пасадена Калифорния, когато той имаше отговорността да координира местните ангажименти при освещаването на храма Лос Анджелис (Калифорния). Аз имах привилегията да напечатам билетите. Работата, която той трябваше да свърши, бе главозамайваща. Аз можех да видя само частта от нея, която имаше отношение към билетите: те бяха в различни цветове, със сложен дизайн и номерирани по най-подредения начин, който съм виждал. Той щедро хвалеше постиженията на околните и се грижеше да не се набляга прекалено на името му, въпреки, че той бе движещата сила зад тези начинания“².

Старейшина Джеймз Е. Фауст от Кворума на дванадесетте по-късно коментира: „Той не изпитваше нужда неговото его да бъде подхранвано. С цялата си мъдрост, той можеше да седи сред братята си и да казва много малко. Беше в пълен мир със себе си“³.

Президент Хънтър разбира, че всяко деяние на служба е важно в Божиите очи, въпреки че може да остане скрито и непризнато. Няколко седмици преди президент Хънтър да почине, негов приятел го пита: „Скъпи президенте, кое е най-святото призование: това на скъп и доверен приятел или това на пророк Божий?“ След като чува въпроса, „президентът се замисли в продължение на няколко минути, след което хвана ръката на своя приятел и, гледайки го право в лицето, с една сълза стичаща се по бузата, отговори: „И двете са свети и доверени призования“⁴.

Променяща живота служба се отдава от мнозина „неосветени от прожекторите, които не получават вниманието на света“.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Хората, които служат тихо и непретенциозно, „служат не по-малко“ от тези, които получават признанието на света.

За младия капитан Мороний е казано: „Да, истина, истина ви казвам, че ако всички човеци бяха, са, и бъдат като Мороний, ето, самите сили на пъкъла биха се разклатили навеки; да, дяволът никога нямаше да има власт над сърцата на чедата човешки“. (Aлма 48:17.)

Какъв комплимент за един известен и разполагащ с власт човек! Не мога да си представя по-добра възхвала на един човек от друг. Два стиха по-долу се намира изказване за Еламан и неговите братя, които играят роля не толкова явна като тази на Мороний: „Сега ето, Еламан и братята му служеха на народа не по-малко от Мороний“. (Aлма 48:19).

С други думи, въпреки че Еламан не е толкова известен и изтъкнат като Мороний, неговата служба е също толкова голяма, т.е., той помага също толкова, колкото и Мороний.

Ясно е, че можем да извлечем голяма полза от изучаването на живота на капитан Мороний. Той е пример за вяра, служба, отдаденост, загриженост и още много други божествени качества. Но вместо да се съсредоточа върху този велик човек, аз съм избрал да се вглеждам в живота на хора, неосветени от прожекторите, които не получават вниманието на света, и въпреки това „служат не по-малко“, както е казано в Писанията.

Не всеки от нас ще бъде като Мороний, обиращ овациите на колегите си по цял ден всеки ден. Повечето ще сме тихи, сравнително неизвестни хора, вършещи работата си, без да попадаме под светлините на прожекторите. На онези, които може да счетат това за самотно, плашещо или просто незначително, аз казвам „вие служите не по-малко“ от най-признатите ваши колеги“. Вие също сте част от Божията войска.

Замислете се, например, над несекващата служба, която една майка или баща извършват в тихата анонимност на един дом на светии от последните дни. Замислете се над учителите на евангелски учения, диригентите от Неделното училище за деца, скаутските ръководители и посещаващите учителки от Обществото за взаимопомощ, които служат и благославят милиони, но те няма да получат бурни овации и няма да бъдат в центъра на вниманието на националните медии.

Десетки хиляди души, които не виждаме, ни предоставят възможности и щастие всеки ден. Както се казва в Писанията, те „служат не по-малко“ от хората, които излизат на заглавните страници на вестниците.

Фокусът на внимание в миналото и настоящето често е насочен по-скоро към отделния човек, отколкото към множеството. Отделни хора често биват издигани над обкръжението си и биват обявявани за герои. Признавам, че този вид внимание е един от начините да се разграничи нещо, на което хората да се възхищават и което да ценят. Но понякога това признание не е заслужено и дори може да възхвалява неправилните ценности.

Трябва мъдро да подбираме своите герои и примери, като в същото време отдаваме благодарност на многото наши приятели и съграждани, които не са така известни, но „служат не по-малко“ от известните хора в живота ни⁵.

В Писанията, много хора, служещи в сянката на други, имат важен принос.

Може би бихме могли заедно да се спрем върху няколко интересни хора в Писанията, които не попадат под светлината на прожекторите, но, през лещите на историята, са се доказали като истински герои.

Мнозина, които четат разказа на великия пророк Нефи, почти изцяло пропускат един друг доблестен син на Лехий, чието име е Сам. Нефи е един от най-известните хора в Книгата на Мормон. Ами Сам? Името му се споменава само десет пъти. Когато Лехий напътства и благославя своето потомство, той казва на Сам:

„Благословен си ти и потомството ти; защото ти ще наследиш земята, като брат ти Нефи. И потомството ти ще бъде причислено към неговото потомство; и ти ще бъдеш като брат си, и потомството ти – като неговото потомство; и ти ще бъдеш благословен във всичките си дни“. (2 Не. 4:11.)

Ролята на Сам се изразява основно в подкрепа на своя по-известен по-малък брат, като накрая получава същите благословии, които са обещани на Нефи и неговото потомство. Нищо обещано на Нефи не е отказано на верния Сам, но въпреки това знаем много малко от подробностите на служението и приноса на Сам. Изглежда през живота си той е бил почти неизвестен, но очевидно в летописите на вечността е триумфиращ победител и ръководител.

Мнозина са жертвали по невъзпяти начини. Исмаил пътува със семейството на Нефи с цената на големи лични жертви, като страда от „огорчения, глад, жажда и умора“. (1 Не. 16:35.) След това, сред всички тези огорчения, той умира в пустошта. Малцина от нас биха могли дори да започнат да осъзнават какви жертви е принесъл този човек в онези примитивни времена и условия. Може би ако бяхме по-проницателни и разбиращи, ние също щяхме да скърбим като неговите дъщери в пустошта, за това, което този човек е дал – доброволно – за да можем сега да имаме Книгата на Мормон.

Имената и спомена за такива „служили не по-малко“ мъже и жени в Книгата на Мормон са многобройни. Било то Майка Сария или Авис, слугинята на царицата на ламанитите, всяка от тях е отдала принос, незабелязан от очите на хората, но видян от Божиите очи.

Разполагаме само с дванадесет стиха описание на живота на Мосия, цар над земята Зарахемла и баща на известния цар Вениамин. И въпреки това неговата служба е крайно необходима. Той води народа си с „много проповеди и пророчества“ и те са „непрестанно увещавани от Божието слово“. (Омний 1:13.) Лимхий, Амулик и Пахоран – последният от които има благородството да не осъжда, когато е много несправедливо обвинен – са още примери за хора, служили в сянката на други.

Войникът Теанкум, който жертва собствения си живот, или Лахонеус, главният съдия, който увещава хората да се покаят по време на кризата с гадиантоновите разбойници, или мисионерите Омнер и Химний, чиито имена само се споменават, са все „служили не по-малко“ от своите колеги, въпреки че са обект на много малко внимание в Писанията.

Не знаем много за Сивелон, верният син на Алма, разказът за който е сбит между този за Еламан, бъдещият ръководител, и Кориантон, прегрешилият; но важното е, че той е описан като „праведен човек, (който) ходеше правдиво пред Бога“. (Aлма 63:2). Великият пророк Нефи, за който се говори в Книгата на Еламан, има брат на име Лехий, който се споменава само бегло, но се отбелязва, че не „оста(ва) ни най-малко по-назад от (Нефи), що се отнася до нещата, принадлежащи на праведността“. (Еламан 11:19; вж. също стих 18.)⁶

След като Авис хваща царицата на ламанитите за ръката, царицата се изправя (вж. Алма 19:15–29).

Въпреки че може да не сме популярни, ние можем да отдаваме значителна служба в царството.

Разбира се, има примери за такива хора и в нашата диспенсация. Оливър Грейнджър е този вид тих, отдаващ своята подкрепа човек в тези последни дни, като Господ си спомня за него в раздел 117 на Учение и Завети. Името на Оливър може да е непознато за мнозина и аз ще си позволя да ви запозная с този предан на Господ човек.

Оливър Грейнджър е единадесет години по-възрастен от Джозеф Смит и, подобно на Пророка, е от северната част на щата Ню Йорк. Поради тежка настинка и студуване на възраст 33 години, Оливър почти напълно губи зрението си. Независимо от това, той отслужва три пълновременни мисии. Той също работи на строежа на храма Къртлънд и служи във висшия съвет на Къртлънд.

Когато повечето светии са изгонени от Къртлънд, Охайо, Църквата оставя неизплатени някои дългове. Оливър е назначен да представлява Джозеф Смит и Първото Президентство като се завръща в Къртлънд, за да сложи в ред делата на Църквата. За тази задача в Учение и Завети се казва: „Ето защо, нека той се старае усърдно за изкуплението на Първото Президентство на Моята църква, казва Господ“. (У. и З. 117:13.)

Той изпълнява тази задача толкова добре, че един от кредиторите пише: „Управлението от страна на Оливър Грейнджър на делата на преместилите се във Фар Уест, при погасяването на задълженията им и така поддържайки тяхната почтеност, бе наистина достойно за възхвала и спечели моето уважение и благодарност“. (Horace Kingsbury, както е цитирано в Джозеф Смит, History of the Church, 3:174.)

По време на работата му в Къртлънд, някои хора, включително отклонили се членове на Църквата, полагат усилия да дискредитират Първото Президентство и да поставят под въпрос тяхната почтеност, като разпространяват лъжливи обвинения. С всяко свое действие Оливър Грейнджър „изкупва“ Първото Президентство чрез предана служба. … Господ казва за него: „името му ще бъде запомнено като свещено от поколение на поколение, во веки веков“. (У. и З. 117:12.) „Аз ще издигна Моя служител Оливър и ще му дам име на величие на земята и сред Моите люде, поради почтеността на неговата душа“. (History of the Church, 3:350.)

Когато през 1841 г. той умира, и когато в района на Къртлънд са останали малко светии и дори още по-малко техни приятели, за погребението на Оливър Грейнджър се събира тълпа хора от всички близки градчета.

Въпреки че Оливър Грейнджър днес не е така известен като други ранни ръководители на Църквата, той е значим и важен човек, заради службата, която е отдал в царството. И дори само Господ да го помни, това за него – и за всеки от нас – е достатъчна благословия⁷.

Нефи е пример за помнене на Бог като източник на неговата сила и знание.

Мисля, че трябва да внимаваме за възможната духовна опасност за хората, които погрешно приемат това да бъдат в центъра на вниманието. Може признанието да им се хареса прекалено много и така да забравят колко важна е отдаваната служба.

Не трябва да си позволяваме да се съсредоточим върху временната светлина на популярността и да заместим с този привлекателен блясък същността на истинския, но често анонимен труд, който привлича Божието внимание, дори когато не стига до новините в шест. Всъщност, аплодисментите и вниманието могат да се превърнат в духовна ахилесова пета за най-надарените сред нас.

Ако светлината на популярността попадне върху вас в даден момент от живота ви, ще бъде добре да следвате примера на хора в Писанията, които получават такава известност. Нефи има такъв важен пример. След като успешно пътува в пустошта със своето семейство, той все още е съсредоточен върху нещата от най-голямо значение. Той казва:

„И когато аз желая да се веселя, сърцето ми стене поради греховете ми; въпреки това, аз знам на кого съм се доверил.

Моят Бог е бил моята опора; водил ме е през огорченията ми в пустошта и ме е запазил по водите на голямата бездна.

Той ме е изпълвал с любовта си чак до линеене на плътта ми.

Той е обърквал враговете ми, карайки ги да се тресат пред мене“. (2 Не. 4:19-22.)

Светлината на прожекторите никога не заслепява Нефи, за да забрави кой е източникът на неговата сила и благословии⁸.

Когато разбираме защо служим, няма да се тревожим за позицията, на която служим.

В моменти на внимание и признание, може да е полезно да си задаваме следния въпрос: „Защо служа?“ Когато разбираме защо служим, няма да се тревожим за позицията, на която служим.

Президент Дж. Рубен Кларк-мл. учи на този важен принцип в своя живот. На общата конференция през април 1951 г., президент Дейвид О. Маккей е подкрепен като президент на Църквата, след смъртта на президент Джордж Албърт Смит. До този момент президент Кларк служи като първи съветник на президент Хибър Дж. Грант и след това на президент Джордж Албърт Смит. Президент Маккей е бил втори съветник и на двамата.

По време на заключителната сесия на конференцията, когато се извършва църковната дейност, брат Стивън Л. Ричардс е призован в Първото Президентство и подкрепен като първи съветник. Президент Дж. Рубен Кларк-мл. е подкрепен като втори съветник. След подкрепата за служителите в Църквата, президент Маккей обяснява защо е избрал съветниците в този ред. Той казва:

„Почувствах, че един ръководен принцип при този избор е да се следва старшинството в Съвета (на Дванадесетте). И докато тези двама мъже седяха по местата си в председателстващото над Църквата тяло, аз бях подтикнат да приложа същия принцип за старшинството в новия Кворум на Първото Президентство“. (В Conference Report, окт. 1951 г., с. 151.)

След това президент Кларк бе поканен да говори след президент Маккей. Коментарите му тогава са кратки, но преподават въздействащ урок: „Когато служиш на Бог, няма значение къде служиш, а как. В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни човек заема място, за което е съответно призован, което място човек нито търси, нито отказва. Давам своята дума на президент Маккей и президент Ричардс, че ще отдавам своята напълно отдадена служба в изпълнението на поверените ми задължения, доколкото те ми дадат правото да ги изпълнявам, колкото и неспособен да мога да бъда“. (Пак там, с. 154.)

Преподаденият от президент Кларк урок се изразява по друг начин в едно стихотворение на Мийд Макгуайър, цитирано множество пъти:

„Отче, къде ще работя днес?“
с любов изобилна попитах.
Тогава Той посочи скрито място
и каза: „Грижи се за това вместо Мен“.
А аз бързо отговорих: „А, не, не там!
Никой няма там да забележи
колко добре съм свършил работата,
това място е прекалено скрито за мен“.
А Той ми отговори без гняв и укор,
тихи и нежни думи каза:
„Дете, погледни в своето малко сърце:
За тях ли работиш или за Мен?
Назарет е малко скрито място,
Галилея също“.

(Вж. Best-Loved Poems of the LDS People, съст. Jack M. Lyon и др., 1996 г., с. 152.)

Цар Вениамин заявява: „Ето, аз ви казвам, че не желая да се хваля като ви казвам, че съм прекарал дните си във ваша служба, защото аз съм бил само в служба на Бога. И ето, аз ви казвам тези неща, за да се научите на мъдрост; за да се научите, че когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог“. (Мосия 2:16–17.)⁹

Ние следва да служим непретенциозно, като се пазим от възхвалата на другите.

Ние сме най-щастливи и успели в живота, когато интересите ни се съсредоточават в оказване на подкрепа на околните и помагането им да намерят пътя.

Знакът на железопътен прелез ни предупреждава да спрем, за да се огледаме и ослушаме. Можем да направим същото в живота си: спрете своя бяг. Погледнете всичките приятелски жестове, добрите, изграждащи неща, които можем да правим, и всичките човешки нужди, за които можем да се грижим. Изслушвайте околните и научете за техните надежди и проблеми, за да можем да допринасяме по малки начини за техния успех и щастие¹⁰.

Президент Езра Тафт Бенсън казва … : „Христовата служба възвисява. … Господ обещава, че онези, които изгубят живота си в служба на другите, ще намерят себе си. Пророкът Джозеф Смит ни казва, че трябва да „отдадем живота си“ за осъществяването на Господните цели. (У. и З. 123:13.)“ (Ensign, ноем. 1989 г., с. 5-6).

Ако чувствате, че голяма част от вашите действия не ви правят известни, не се тревожете. Повечето от най-добрите хора, живели някога, също не са били известни. Служете и израствайте, предано и тихо. Внимавайте относно възхвалата на човеците. Исус казва на проповедта на хълма:

„Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае, какво прави десницата ти;

за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве“. (Мат. 6:1-4.)

Нека нашият Отец в Небесата винаги ви дава този вид награда¹¹.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Какво се опитва да ни помогне да разберем президент Хънтър, като набляга, че Еламан и неговите братя „служат не по-малко“ от капитан Мороний? (Вж. раздел 1.) Как може да ви помогне това разбиране?
На какво ни учат примерите от Писанията в раздел 2? Как тези примери влияят на нашите чувства при нашата служба? Как сте били благославяни от хора, служили по тих начин, без да получават признание?
Какво можем да научим от разказа на президент Хънтър за Оливър Грейнджър? (Вж. раздел 3.) Защо не трябва да се тревожим за получаването на признание по време на нашата служба?
Как може „светлината на популярността“ или известността да бъде опасна? (Вж. раздел 4.) Как примерът на Нефи може да ни научи да останем съсредоточени „върху нещата от най-голямо значение“?
Прегледайте разказа за президент Рубен Дж. Кларк-мл. в раздел 5. Какво ви впечатлява в отношението и думите на президент Кларк? Помислете върху своя отговор на въпроса „Защо служа?“. Как можем да развием отношението да даваме най-доброто от себе си, независимо от своята позиция?
В раздел 6, президент Хънтър цитира Господното обещание, че „онези, които изгубят живота си в служба на другите, ще намерят себе си“ (вж. Матея 10:39; 16:25). Какво означава това? По какви начини сте открили, че това е истина? Как службата ви е дала щастие?

Свързани с темата стихове:

Матея 6:2–7, 24; 20:25–28; Яковово 1:27; У. и З. 76:5–7; 121:34–37

Помощни материали за изучаване

„Споделете наученото. Когато правите това, вашите мисли ще бъдат по-ясни и ще имате сили да останете активни в Църквата“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 17).