ГЛАВА 19

Нашата отдаденост към Бог

„За успешен живот … е нужна отдаденост – с цялата душа, дълбока, вечно търсена отдаденост на принципите и дадените от Бог заповеди, за които знаем, че са истинни“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Когато Хауърд У. Хънтър е призован за член на Кворума на дванадесетте, той казва: „Приемам без колебания призованието, което сте ми отправили, и желая да отдам живота си и всичко мое в тази служба“¹.

Старейшина Хънтър вярно спазва това обещание. Когато е ръкоположен за апостол, той се завръща в Калифорния, за да приключи работата си в своите църковни и професионални назначения и да се подготви за преместване в Солт Лейк Сити. За старейшина и сестра Хънтър е трудно да оставят роднини и приятели в Калифорния, а за старейшина Хънтър работата си като адвокат. С приключването на своята професионална кариера, той пише:

„Днес приключих с по-голямата част от останалата в офиса работа. Почти всички належащи въпроси са решени. Днес седях сам в офиса, осъзнавайки, че юридическата ми кариера приключва. Направих бележки по документи в няколко папки и ги оставих на бюрото. … Когато си тръгвах, почти ми прилоша. Юридическата професия ме радваше и бе важна част от живота ми за много години, но въпреки това съм доволен и щастлив да приема великото призование, което ми се дава в Църквата“².

От личен опит старейшина Хънтър знае, че „подчинението на волята на Отца не винаги е лесно“³. Но той знае колко е важно да бъдем напълно отдадени на Бог. По отношение на тази отдаденост, той пише: „Повечето хора не разбират защо хората от нашата вяра приемат призования да служат или нашата готовност да се откажем от всичко. Наистина съм се радвал на адвокатската професия, но даденото ми призование далеч ще надхвърли професионалните постижения и паричните придобивки“⁴.

Един от начините да покажем „пълна отдаденост“ и „цялостна ангажираност“ е да служим на нуждаещите се.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Нашият Небесен Отец изисква пълна отдаденост, а не само принос.

Когато размишлявам над дадените ни от Бог благословии и многото красиви неща в Евангелието на Исус Христос, е ясно, че от нас се иска да дадем определен принос в замяна, принос измерим във време, парични средства и други неща. Това са все ценни и необходими приноси, но те не съставляват пълнотата на това, което можем да дадем на Бог. В края на краищата, нашият Небесен Отец изисква от нас повече от принос – той изисква пълна отдаденост, цялостна ангажираност, всичко, което сме, и всичко, което можем да бъдем.

Моля да разберете, че аз нямам предвид единствено отдаденост към Църквата и нейните дейности, която на свой ред винаги има нужда от укрепване. Не, имам предвид по-конкретно отдадеността, която се изявява в нашето поведение ден след ден, в личната ни почтеност, в лоялността ни към дом, семейство и общност, както и към Църквата. …

Нека накратко ви припомня един от прекрасните примери от Писанията, когато група млади хора отстояват своите принципи и поддържат своята почтеност, дори когато изглежда, че това може да им струва живота.

Около 586 години преди Христос, Навуходоносор, цар на Вавилон, напада Ерусалим и го завладява. Той е толкова впечатлен от качествата и знанията на децата в Израил, че няколко от тях стават придворни (във Вавилон).

Проблемите за израилтяните започват, когато Навуходоносор изработва златен идол и заповядва всички в област Вавилон да й се покланят, заповед, на която тримата израилтяни – Седрах, Месах и Авденаго – без възражения отказват да се подчинят. Царят е изпълнен с „гняв и ярост“ и заповядва те да бъдат доведени при него. (Дан. 3:13.) Той им казва, че ако не се поклонят на златния образ в определения момент, „в същия час ще бъд(ат) хвърлени всред пламенната огнена пещ“. И след това с известно задоволство пита: „И кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?“ (Дан. 3:15.)

Тримата млади мъже отговарят вежливо, но без колебание:

„Ако – казват те – (така ни заплашваш със смърт), нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;

но ако не, (ако по някаква причина избере да не ни спаси от огъня), да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме“. (Дан. 3:17–18.)

Разбира се, Навуходоносор е особено ядосан и заповядва пещите да се затоплят седем пъти над нормалната температура. След това заповядва тези трима смели млади мъжe да бъдат хвърлени с дрехите сред огъня. Да, царят е така настоятелен и пламъкът така горещ, че войниците, които отвеждат Седрах, Месах и Авденаго падат мъртви от горещината на пещта, докато хвърлят пленниците вътре.

След това се случва едно от великите чудеса, на които верните могат да разчитат, според Божията воля. Тези трима млади мъже спокойно застават и се разхождат сред огъня и не изгарят. Наистина, когато след това са повикани от самия удивен цар да излязат от пещта, облеклото им не е повредено, по кожата им няма изгаряния, нито косъм от главата им не е изгорял. Тези смели и отдадени млади мъже дори на пушек не миришат.

„Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов – казва царят – който … избави слугите си, които, като уповаха на Него, … предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.

… Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във Вавилонската област“. (Дан. 3:28, 30.)

Способността човек да отстоява принципите си, да живее с почтеност и вяра според вярванията си – това е нещото, което има най-голямо значение, това е разликата между принос и отдаденост. Тази преданост на верните принципи – в личния ни живот, у дома и в семейството, на всички места, където срещаме други хора и им оказваме влияние – тази отдаденост е нещото, което Бог в най-голяма степен изисква от нас. …

За успешен живот, добър живот, праведен християнски живот е нужен повече от принос, въпреки че всеки принос е важен. Той изисква отдаденост – с цялата душа, дълбока, вечно търсена отдаденост на принципите и дадените от Бог заповеди, за които знаем, че са истинни. …

Ако бъдем верни и предани на нашите принципи, отдадени на честен и почтен живот, тогава никой цар, никаква надпревара или огнена пещ няма да могат да ни провалят. За да имаме успех в царството Божие на земята, нека бъдем Негови свидетели „по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намира(ме), даже и до смърт“. (Moсия 18:9)⁵.

Бъдете отдадени в подчинението на Господ, независимо какво ще решат да направят другите.

Когато на Исус Навиев му е заповядано да разруши град Ерихон, разположен пред (племената на Израил), високите му стени се изправят като внушителна и непреодолима пречка пред успеха на Израил – или поне така изглежда. Без да знае как ще стане, но сигурен в резултата, Исус Навиев изпълнява напътствията, дадени от Господния пратеник. Неговата отдаденост е в пълното подчинение. Той има грижата да следва точно напътствията, за да може да се изпълни Господното обещание. Напътствията със сигурност му се струват странни, но вярата в резултата го тласка към действие. И разбира се, резултатът е поредното чудо, дадено на израилтяните, след като са били водени за много години от Моисей, Исус Навиев и много други пророци, имали отдадеността да следват заповедите и повелите Господни.

Когато Исус Навиев и народът му наближават Ерихон, Господните напътствия се следват точно и, според даденият в Писанията разказ, „стената падна на мястото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града“. (Исус Н. 6:20.)

Летописът гласи, че след като израилтяните си почиват от войните с техните врагове, Исус Навиев, вече много стар, ги събира заедно. В прощалната си реч той им напомня, че те са победили, защото Бог е воювал на тяхна страна, и че ако престанат да служат на Господ и да спазват законите Му, ще бъдат унищожени. …

Този велик военен и духовен ръководител ги кани да бъдат отдадени и казва за себе си и своето семейство: „Изберете днес кому искате да служите … но аз и моят дом ще служим Господу“. (Исус Н. 24:15.)

Какъв израз на пълна отдаденост на човек към Бог, на пророк към Господните желания, на Исус Навиев към неговия Бог, Който преди това многократно го е благославял за неговата отдаденост. Той казва на израилтяните, че независимо от това какво решат те, той ще върши това, което знае за правилно. Казва, че неговото решение да служи на Господ не зависи от тяхното решение, че техните действия няма да повлияят на неговите, че неговата отдаденост в изпълнението на Господната воля няма да се повлияе от техните действия или тези на когото и да било друг човек. Исус Навиев непоколебимо контролира действията си и очите му са съсредоточени върху заповедите Господни. Той е отдаден да подчинението⁶.

„Колко доволен трябва да е бил Господ, когато Авраам … изпълнява напътствията Му, без въпроси и колебания“.

Решете сега да следвате пътя на стриктното подчинение.

След като постигнете разбиране на евангелския закон и волята Господна чрез четене и изучаване на Писанията и словата на пророците, идва допълнителното разбиране на причината, поради която подчинението често се определя като първия закон на небесата и как подчинението е необходимо за спасение. Така стигаме до върховното изпитание. Готови ли сме напълно да се подчиним на Божия закон? В живота ни идва момент, когато трябва да вземем окончателно решение⁷.

Господ със сигурност обича повече от всичко друго непоколебимата решителност да се подчиняваме на Неговите повели. Със сигурност преживяванията на великите старозаветни пророци са записани, за да ни помагат да осъзнаваме колко важна е пътеката на стриктното подчинение. Колко доволен трябва да е бил Господ, когато Авраам, след като е получил заповед да жертва единствения си син Исаак, прави каквото му е казано, без да задава въпроси и без да се колебае. Според летописите, Господ казва следното на Авраам:

„Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа“. (Бит. 22:2.)

Следващият стих казва просто:

„Авраам подрани … и взе със себе си … сина си Исаака; и … стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал“. (Бит. 22:3.)

Години по-късно, когато Ревека е попитана дали ще отиде със слугата на Авраам, за да стане съпруга на Исаак, като несъмнено знае, че мисията на слугата е благословена от Господ, тя казва просто: „Отивам“. (Бит. 24:58.)

Поколение след това, когато Яков е упътен да се завърне в земята Ханаан, което означава да изостави всичко, за което е работил в продължение на години, той извиква Рахил и Лия в полето, където пасе стадото му, и им обяснява какво е казал Господ. Отговорът на Рахил (и Лия) е прост, прям и показва тяхната отдаденост: „стори сега, каквото Бог ти е казал“ (Бит. 31:16.)

Така имаме примера на хора от Писанията за това как да приемаме и преценяваме Господните заповеди. Ако изберем да реагираме като Исус Навиев, Авраам, Ревека и Рахил и Лия, нашият отговор ще бъде просто да отидем и направим нещата, които Господ е заповядал.

И има добра причина сега да вземем решението да служим на Господ. През тази неделна сутрин (на общата конференция), когато усложненията и изкушенията са малко настрана и когато имаме времето и по-голяма склонност да видим нещата от вечна перспектива, можем по-ясно да преценим какво ще ни донесе най-голямо щастие в живота. Ние следва сега, в светлината на сутринта, да решим как ще действаме, когато тъмнината на нощта и изкушаващите бури се спуснат над нас.

Моля се да имаме силата сега да решим да правим това, което трябва да правим. Моля се сега да решим да следваме Господ⁸.

Пасивното вярване не е достатъчно – нужно е също така да вършим волята на Небесния Отец.

Когато говори на множествата, Учителя казва: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата“. (Мат. 7:21.)

Когато слушам тези слова, ми се струва, че Господ казва: „Само човек да приема Моята власт, пасивно да вярва в Моята божествена природа или само да изразява вяра в Моите учения или извършената от Мен единителна жертва, не означава, че той ще влезе в царството Божие или ще получи по-висшата степен на възвисяване“. Той намеква: „Пасивното вярване не е достатъчно“. След това ясно дава определение на правилното отношение: „но който върши волята на Отца Ми“, тоест този, който работи и се грижи за лозето, за да може то да даде добър плод. …

Природата, която спада към Божиите владения, ясно показва същия принцип. Пчелата, която не работи, скоро бива изгонвана от кошера. Докато гледам заетите мравки около някой мравуняк, се впечатлявам от факта, че те вършат работа, а не само вярват. Кудкудякането не довежда зърната при кокошката, тя трябва да ги потърси. Застоялата локва, зелена с водорасли и заседнали утайки, е развъдник на микроби, докато ясния планински поток, спускащ се по скалите на каньона ни приканва да отпием от него.

Словата на Учителя относно къщата без основа ми показват, че човек не може да подхранва безотговорното и повърхностно мнение, че може успешно на своя глава да гради живота си на каквато основа намери, колкото лесна и удобна да е тя за него (вж. Матея 7:26–27). Когато времето е хубаво, неговата глупост може и да не е явна; но един ден прииждат водите, калните течения на някоя внезапна страст, потопът на неочакваното изкушение. Ако неговият характер няма сигурна основа, ако вярата му е само на думи, цялата негова морална постройка ще се сгромоляса⁹.

Яков казва: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света“ (Яковово 1:27).

Казано с други думи, религията е повече от знание за Бог и изказ на вяра, повече е от теология. Религията е изпълнение на словото Божие. Тя е да бъдем пазители на братята си, редом с други неща. …

Можем да бъдем религиозни през Господния ден и можем да бъдем религиозни в своите задължения през останалите шест дни от седмицата. … (Колко) важно е всички наши мисли, думите, които изговаряме, нашите действия, поведение, взаимоотношения със съседи, бизнес дела и всички всекидневни дейности да бъдат в хармония с нашите религиозни вярвания. Както казва Павел, „нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава“ (1 Коринтяните 10:31). Можем ли да премахнем религията от всекидневните ни дела и да я носим само в неделя? Със сигурност не можем, ако следваме наставлението на Павел¹⁰.

„Живите членове“ се стремят към пълна отдаденост.

В предговора към Учение и Завети Господ разкрива, че това е „единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя“. След което добавя: „в която е Моето, Господното благоволение, като говоря на църквата съвкупно, а не поотделно“ (У. и З. 1:30). Тези думи би трябвало да ни накарат да се замислим върху един въпрос с вечно значение: Знаем, че това е истинската и жива Църква институционално, но дали аз индивидуално съм неин истински и жив член?

… И когато питам „Аз истински и жив неин член ли съм?“ става въпрос дали съм напълно отдаден в спазването на заветите, които съм сключил с Господ. Напълно ли съм отдаден в живота си според Евангелието и изпълнител ли съм на словото, а не само слушател? Живея ли според моята религия? Верен ли съм й? Непоколебим ли съм срещу изкушенията на Сатана? …

Ако отговорим положително на въпроса „Жив член ли съм?“, ние потвърждаваме своята отдаденост. Този отговор означава, че сега и винаги обичаме Бог и своите ближни както себе си. Той означава, че нашите действия отговарят на нашата същност и това, в което вярваме. Означава, че сме християни всеки ден, вършейки нещата така, както Христос желае.

Живите членове се стремят към пълна отдаденост. …

Живите членове осъзнават своето задължение да продължават напред. Те се кръщават и това е първата стъпка на тяхното „живо“ пътуване. Този обряд показва на Бог, ангелите и небесата, че те ще следват Божията воля. …

Живите членове се вслушват в Духа, който дава живот на духовността. Те постоянно търсят напътствие. Молят се за сила и преодоляват трудностите. Сърцата им не се стремят към нещата от този свят, а към вечните неща. Духовното обновление не се жертва за удовлетворяване на физическото.

Живите членове поставят Христос на първо място в живота си, знаейки откъде произлиза техния живот и развитие. Човек има склонността да поставя себе си в центъра на вселената и да очаква околните да се съобразяват с нуждите и желанията му. И въпреки това природата не подкрепя това погрешно мислене. Централната роля в живота принадлежи на Бог. Вместо да искаме от Него да следва нашата воля, ние трябва да се стремим да следваме Неговата и така да продължим да се развиваме като жив член. …

Живите членове, когато веднъж се обърнат, изпълняват заповедта да укрепват своите братя и сестри (вж. Лука 22:32). Те с желание споделят радостта си с околните и никога не губят това желание. …

Живите членове осъзнават нуждата да приведат в действие своята вяра. Тези светии са ревностно заети в осъществяването на много добри и благородни дела по собствена воля и начинание (вж. У. и З. 58:27). …

Живите членове се обичат. Те посещават сираците и вдовиците и им помагат. Поддържат се неопетнени от света (вж. Яковово 1:27). …

Имаме пълна вяра в изказването, че това е истинната и жива Църква на истинния и жив Бог. И пред нас стои следния въпрос: Дали съм отдаден, истинен и жив член на Църквата?

Нека бъдем непоколебими, истинни и живи членове на Църквата и получим обещаната награда да бъдем сред хората, за които се говори в Учение и Завети: „Те са онези, които са дошли до хълма Сион и до града на живия Бог, небесното място, най-святото от всички“ (У. и З. 76:66)¹¹.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Прегледайте ученията на президент Хънтър относно разликата между „принос“ и „пълна отдаденост“ (раздел 1). Какво значение има в живота ни пълната ни отдаденост към Бог? Какво можем да научим от разказа за Седрах, Мисах и Авденаго?
Прегледайте разказа на президент Хънтър за Исус Навиев в раздел 2. Какво можете да научите от този разказ за пълната отдаденост към Бог? Как можем да развием отдадеността да се подчиняваме на Бог, въпреки действията на околните? Как можем да помагаме на децата и младежите да развиват тази отдаденост?
Какви са вашите впечатления от разказите от Писанията в раздел 3? Кои други примери от Писанията са ви повлияли? Защо според вас „Господ … обича повече от всичко друго непоколебимата решителност да се подчиняваме на Неговите повели“?
Помислете върху ученията на президент Хънтър в раздел 4. Защо само пасивното вярване „не е достатъчно“? Как следването на волята на нашия Небесен Отец ни помага да се подготвим за трудни моменти? Как можем да приложим ученията на президент Хънтър за това да живеем според своята религия?
Прегледайте всяко от описанията на „живия член“ в раздел 5. Как можем да развиваме тези качества на „живи членове“? Помислете как можете в по-голяма степен да бъдете „истинен и жив член“ на Църквата.

Свързани с темата стихове:

1 Царете 15:22–23; Псалми 1:1–3; Яковово 2:14–26; 2 Нефи 32:9; Омний 1:26; Мосия 2:41; Алма 37:35–37; 3 Нефи 18:15, 18–20; У. и З. 58:26–29; 97:8; Авраам 3:24–26

Помощ в преподаването

Прочетете заедно няколко цитата от главата. След като прочетете всеки цитат, канете участниците да споделят примери от Писанията и от собствения си опит, които се отнасят към учението в цитата.