ГЛАВА 18

Ние вярваме в това да сме честни

„Ако искаме да имаме спътничеството на Учителя и на Светия Дух, трябва да бъдем честни със себе си, честни с Бог и със своите ближни“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Докато чакат да започне обиколката на замъка Хърст в Калифорния, президент и сестра Хънтър и още една двойка отиват до малък магазин. Докато разглеждат магазина, „президент Хънтър отиде до касата, взе си десет бонбона и плати на касиера 10 цента“. Двете семейства се връщат в колата и тръгват обратно към замъка за обиколката. По пътя „старейшина Хънтър раздаде бонбоните, след което изведнъж забеляза, че е преброил неправилно и е взел 11 бонбона вместо 10-те, за които бе платил.

Той можеше с лека ръка да подмине грешката. В края на краищата ставаше дума само за един цент, а и ние бързахме, за да не изпуснем обиколката. Кой би забелязал разликата или би казал нещо? Но той не мисли дълго по въпроса. Той обърна колата и се насочи към магазина. … Обясни за проблема на друг касиер, извини се за грешката и доплати един цент за изненада на касиера“¹.

За Хауърд У. Хънтър е важно да бъдеш честен както в малките неща, така и в големите.

Той учи синовете си на почтеност чрез своя пример. „Понятията ми за честност и почтеност в голяма степен са оформени от това, което хората са ми казвали за моя баща“, казва Ричард Хънтър. Веднъж Ричард отива с баща си на бизнес събрание, на което се обсъжда сложен проект. По време на почивката, Ричард и един от присъстващите обсъждат събранието. Ричард казва, че вероятно много щяло да се чака, за да може да се започне изпълнението на проекта, поради многото бюрократични процедури. Мъжът поправя Ричард, като му казва, че проектът можел да започне преди приключване на цялата бюрокрация, защото хората знаели, че когато Хауърд У. Хънтър кажел, че ще направи нещо, то ставало².

През 1962 г. президент Хънтър се обръща към младежите на Църквата и изразява своята убеденост за това колко важна е честността:

„Всички ще имаме щастлив живот само ако бъдем честни – честни с нашите бащи и майки, независимо дали става дума за излизане на срещи, работата ни в училище, нашите приятели или посещаемост в Църквата; честни с епископите ни – да се вслушваме в съвета им, да им казваме истината за себе си, да плащаме честен десятък, да живеем чист и непорочен живот; честни в училище – да не допускаме измамни действия, както в класната стая, така и в целия район на училището или университета; честни в плащането на своята част, било то в игри, на кино или в организирането на някоя забава; честни с нашите приятели и приятелки – никога да не се възползваме от тях, да не ги мамим, никога да не ги водим в прегрешение; да бъдем честни със Самия Господ“³.

Десетте заповеди включват следното увещание: „Не свидетелствувай лъжливо против ближния си“ (Изход 20:16).

Учения на Хауърд У. Хънтър

Господ ни увещава да бъдем честни.

Писанията изобилстват от увещания да бъдем честни и има безброй заповеди, в които е засегната честността. Те всички включват забраната НЕ – не кради, не свидетелствай лъжливо; не пожелавай (вж. Изход 20:15–17). …

Някои от най-честите примери за нечестност са следните:

1. Кражба. Рядко прочитам вестника, без да открия няколко репортажа за кражби с взлом, джебчийство, кражба на кола и хиляди други варианти на тази дейност. Дори сградите ни за събрания са ставали жертва на нея.

2. Измама. Печатът е пълен с подобни разкази за измамни дейности в сферата на сигурността, бизнеса, инвестициите и други сектори, цял набор от тези практики са привлекли общественото внимание. Има хора, които с измама завършват училище и се дипломират от университета.

3. Нарушения на стандартите на Словото на мъдростта. Това са църковни стандарти. Те не се припокриват със стандартите на света. Но на вас ви е дадено словото Господно по този въпрос.

4. Нарушаване на закона за движение по пътищата. Човек не може да бъде изцяло честен и да нарушава законите, въведени от обществото и държавата с цел добруването на останалите хора⁴.

„Не свидетелствувай лъжливо против ближния си“ (Изход 20:16). При тази заповед се има предвид лъжесвидетелстването в съдебен процес, но може да се разшири, за да покрие всички лъжливи твърдения. Всяка неистина, която може да ощети друг човек в неговата собственост, личност или характер, противоречи на буквата и духа на този закон. Прикриване на истината, което предизвиква същите щети, също е нарушение на тази заповед.

„Не пожелавай къщата на ближния си и не пожелавай жената на ближния си нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е, което е на ближния ти“ (Изход 20:17). Това пожелаване предполага силно да желаеш да притежаваш нещо, което принадлежи на друг човек. Желанието да се придобиват хубави неща не е нарушение, но желанието те да се отнемат незаконно е. Предвид това е добре да разберем, че доброто и злото започват не със самия акт, а когато човек вложи сърцето си в дадено нещо⁵.

Господ мрази надменни очи, лъжлив език, сърце, което крои лоши замисли, крака, които бързо тичат да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа и оня, който сее раздори (вж. Притчи 6:16–19). Като светии от последните дни, можем ли да си позволим да вършим нещо, което Господ мрази? Колко често е говорил Той срещу нечестността!⁶

Ние култивираме честност в малките, обикновени неща от живота.

Ако сме чувствителни във взаимоотношенията си със Спасителя, ние трябва да бъдем честни както в малките неща, така и в големите⁷.

В своя стремеж към постижения и успехи, такава голяма част от нашето време е заето в размисъл и изучаване на сложното, че рядко отделяме време на простото – простите неща, малките неща, реалната основа, върху която градим. Една сграда може да се извисява в небето и може да я гледаме с почуда, заради нейната височина, но тя не може да стои изправена, освен ако основата й не е внедрена в скала, стомана и бетон.

Характерът трябва да има такава основа. Искам да обърна вниманието ви на следния принцип: честността. Защо толкова много хора вярват във възвишените принципи на честността и толкова малко от тях имат желанието да бъдат честни във всички неща?

Преди (много) години във фоайетата и входовете на нашите сгради за събрания имаше плакати, които гласяха: „Бъди честен със себе си“. Повечето от тях се отнасяха до дребни, обикновени неща от живота. Именно в тях се култивира принципът на честността.

Има някои хора, които приемат, че е морално грешно да си нечестен в големите неща, но при все това вярват, че това е простимо за по-маловажни неща. …

Спомням си за един младеж, който живееше в нашия район, докато аз служих като президент на кол. Той се движеше с хора, които считаха за умно да вършат неправилни неща. На няколко пъти той бе хващан за дребни нарушения. Един ден ми се обадиха от полицията и ми казаха, че е задържан за нарушение на правилата за движение. Бил хванат да кара с превишена скорост, като това се било случвало още няколко пъти преди това. Разбирайки, че нещата, които върши, могат да му попречат да служи на мисия, той се поправи и когато навърши 19 г., получи своето призование.

Никога няма да забравя разговора, който проведохме след като се завърна. Той ми каза, че докато бил на мисия, често мислел за проблемите, които предизвиквал заради своето неправилно мислене, че дребните нарушения не са важни. Но в живота му настъпила голяма промяна. Стигнал до разбирането, че няма щастие или удоволствие в престъпването на закона, било то Божия закон или законите, които ни налага обществото⁸.

Можем да служим на Бог, като бъдем честни и коректни в нашите лични и професионални дела.

Религията може да бъде всекидневна част от нашата работа, делови живот, купуване и продаване, строителство, придвижване, производство, нашия занаят или професия, всяко нещо, което правим. Можем да служим на Бог, като честно и коректно изпълняваме професионалните си дела, по начин, подобен на нашето поклонение в неделя. Истинските принципи на християнството не могат да се отделят от нашия делови и всекидневен живот⁹.

Ако нашата религия означава нещо за нас, тя трябва да мотивира живота ни. Не вярвам, че религията може да се ограничи до проповедта на свещеника за един час в неделя и да означава нещо в живота ни. Ако тя не навлезе в личния ни живот – в нашия семеен и делови живот и всички наши действия – тогава тя не означава много за нас и се превръща в идол, който да бъде поставен на високо място, където да му се покланяме от време на време¹⁰.

Каква голяма промяна ще настъпи в света, ако всички бяха безупречно честни. Хората щяха да имат пълно доверие помежду си в своите лични и делови дела. Нямаше да има недоверие … между работници и ръководство. Щеше да цари почтеност в държавния апарат и обществените дела и различните страни щяха да съжителстват в мир, а не в настоящия смут. …

В бизнес делата има хора, които винаги ще злоупотребят, когато им се отдава тази възможност. Те обясняват и оправдават своето поведение с думите, че човек трябва да се възползва от всяко дадено му предимство. При някои такива дейности става дума за големи суми пари, но няма принципна разлика със случай, в който не е била върната и най-дребната сума или по погрешка са ни върнали повече ресто. Това е вид измама¹¹.

Нека предложа определение за почтено изпълнение на професионалните задължения. Почтеното изпълнение е честно изпълнение. Отдава се договореният за заплащането труд и няма измама и фалшификации. Трудът е с високо качество и работодателят, клиентът или пациентът получава повече от очакваното. Почтеното изпълнение е морално изпълнение. То изключва нещо, което би подкопало общественото добро или моралност. Например, то изключва контрабанда, наркотици и хазарт. Почтеното изпълнение е полезно изпълнение. То осигурява стоки и услуги, които правят света по-добро място за живеене¹².

Иов казва: „Няма да отхвърля непорочността си от мене“ (Иов 27:5).

Почтеността ни защитава от злото, помага ни да имаме успех и спасява нашите души.

Изкушенията на злото ни заобикалят отвсякъде. Без защитата, осигурявана от почтеността, ние сме оставени на милостта на всякакви грехове и злодеяния.

Иов не изпитва трудности с това. Той е защитен от своята почтеност. Ето неговите чувства:

„През всичкото време, докато е дишането ми в мене, и Духът Божий в ноздрите ми,

устните ми няма да изговорят неправда, нито езикът ми ще продума измама. …

Правдата си ще държа, и не ще я оставя; догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи“ (Иов 27:3–4, 6).

Колко вдъхновяващо! Поради своята сила, той не се двоуми пред баналните изкушения, на които се поддават повечето хора. Иов е изградил в живота и сила и удовлетворение, които самия Сатана не може да повали. Също така е интересно да се види колко доволен е Бог от него: „Няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото, (и който) държи правдивостта си“ (Иов 2:3).

Това велико качество, тази почтеност, е съвсем достъпна за нас. Ако се прилага напълно, тя ще реши всичките ни проблеми в държавността, религията, икономиката и личния ни живот. Ще премахне ужасните бичове на престъпността, развода и бедността. Ще ни дава успех и ще спаси душите ни в отвъдното.

Едно от най-големите постижения на живота ни е да успеем да изградим пълноценна почтеност в себе си. Това означава да бъдем духовно здрави, интелектуално искрени, морално честни и винаги лично отговорни пред Бог. Почтеността е златният ключ, който отваря вратите към почти всеки успех¹³.

Има истинска радост в това да бъдем честни със себе си, с околните и с Бог.

Често споменаваме следния цитат: „човеците са, за да могат да имат радост“ (2 Нефи 2:25). Има радост в това човек да бъде честен. Нека ви кажа как. Чрез честността вие може да се радвате на спътничеството на Учителя и да имате Светия Дух. Престъпването на кодекса на честността ще ви лиши от тези две големи благословии. Бихте ли повярвали, че който лъже и мами … би могъл да се радва на спътничеството на Учителя или да има Светия Дух?

… Трябва винаги да помним, че никога не сме сами. Няма действие, което да не се наблюдава, няма дума, която да не се чува, няма мисъл в ума на човека, която Бог да не познава. Няма тъмнина, която да може да скрие вършените от нас неща. Трябва да мислим преди да действаме.

Мислите ли, че сте сами, когато извършвате някаква нечестна постъпка? Мислите ли, че може да останете незабелязани, когато преписвате на изпит, дори ако сте единственият човек в стаята? Трябва да бъдем честни със себе си. Ако искаме да имаме спътничеството на Учителя и на Светия Дух, трябва да бъдем честни със себе си, честни с Бог и със своите ближни. Това води до истинска радост“¹⁴.

Господ познава и най-съкровените ни мисли (вж. У. и З. 6:16). Познава всяко наше деяние. Един ден ще застанем пред Него и ще Го погледнем в лицето. Ще се гордеем ли със списъка на нашите житейски постъпки?

Всеки ден допълваме този списък. Всяко действие, всяка мисъл го допълва. Ще се гордеем ли с него? Това ще стане, ако сме положили всички усилия – ако сме били честни със себе си, с обичните ни хора, с нашите приятели и с цялото човечество. …

Благословени са честните хора. …

Благословени са тези, които се подчиняват на Господ.

Те са тези, които са свободни, които са щастливи, които могат да вървят с вдигната глава. Те имат самоуважение. Те са спечелили уважението на хората, които ги познават най-добре.

И най-важното, спечелили са уважението и благословията на нашия Отец в Небесата. Исус ни кани да Го следваме. Неговите пътеки са прави, чисти, непорочни и честни. Нека Го следваме към изобилния живот на щастие. Това е единствената пътека към Него¹⁵.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Прегледайте примерите за нечестност, които президент Хънтър посочва в раздел 1. Кои са някои от последствията на тези нечестни практики? На какво могат да ни научат тези последствия за причините, поради които Господ толкова набляга на честността?
Помислете върху ученията на президент Хънтър относно честността за малките неща и това да бъдем честни със себе си (вж. раздел 2). Защо е нужно да бъдем честни в „малките неща“? Какво означава да бъдем честни със себе си? Как можем да избягваме изкушенията да извиняваме привидно незначителните си нечестни действия?
Президент Хънтър набляга на нуждата да превърнем религията в част от всичките си всекидневни дейности (вж. раздел 3). Как можем по-добре да живеем според ученията в този раздел? Как можем ефективно да преподаваме честност в домовете си?
В раздел 4 президент Хънтър споменава няколко благословии, които произлизат от почтения живот. Как човек развива почтеност? Как сте били благославяни, когато сте живели според Господните стандарти?
Как честността ни носи радост? (Вж. раздел 5.) Защо честността е нужна, за да се радваме на спътничеството на Светия Дух? Как честността ни прави свободни?

Свързани с темата стихове:

Иов 27:5; 31:5–6; Псалм 15; Притчи 20:7; Алма 53:20–21; У. и З. 10:25–28; 42:20–21, 27; 51:9; 124:15; 136:20, 25–26; Символът на вярата 1:13

Помощни материали за изучаване

Докато четете, „подчертайте и отбележете думите или фразите, за да ги разграничавате от идеите в отделния стих. … В белите полета записвайте отпратки към стихове, които разясняват пасажите, които изучавате“ (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 25).