ГЛАВА 8

Проповядване на Евангелието по целия цвят

„Ние сме заети в делото, което спасява души, като каним хората да дойдат в Христос“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

През 1979 г., старейшина Хауърд У. Хънтър, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, казва: „Напълно вярвам, че в близко бъдеще ще видим огромен напредък в разпространението на Евангелието сред всички народи, като този напредък няма да има аналог нито в тази диспенсация, нито в някоя от миналите. Сигурен съм, че ще можем да погледнем назад … и да запишем като Лука: „И Божието учение растеше“ (Деянията 6:7)“¹.

Когато старейшина Хънтър изговаря тези думи, политически ограничения пречат на мисионерите да проповядват Евангелието в повечето източноевропейски страни и в Съветския съюз. Десет години по-късно много от тези ограничения започват да се вдигат. През 1989 и 1990 година се събаря Берлинската стена, разделяла Западна от Източна Германия за близо 30 години. Тогава президент Хънтър служи като президент на Кворума на дванадесетте апостоли и споделя следните свои мисли за това историческо събитие и останалите случващи се по света промени:

„Напоследък много внимание се отдели на Берлинската стена. Разбира се, всички ние се радваме за нейното падане, което е символ на новопридобити свободи. … Опитвайки се да разберем този дух на обединение, който се чувства по света, и опитвайки се да открием неговото значение в контекста на Евангелието, следва да си зададем следния въпрос: Да не би това да е ръката Господна, която премахва политическите бариери и отваря проломи в преди непреодолимите стени, пречещи на проповядването на Евангелието, като всичко това се случва според божествения план и разписание?“²

Президент Хънтър чувства, че тези промени възлагат важна отговорност на членовете на Църквата. Колкото повече страни отварят вратите си за мисионерска работа, казва той, толкова повече мисионери ще са нужни, за да проповядват Евангелието по целия свят³.

Силното желание на президент Хънтър да достигне всички Божии чеда, независимо от тяхната националност или вярвания, си проличава от неговото дело в Близкия изток. Първото Президентство му възлага важни задачи в Ерусалим, включително ръководството на строителството на Мемориалния парк Орсън Хайд и Центъра за близкоизточно обучение към Университета Бригъм Йънг. Въпреки че проповядването не се позволява в този район, президент Хънтър изгражда трайни приятелства с хората, с които работи, както евреи, така и араби. „Целта на Евангелието на Исус Христос е да осигури обич, единство и братство с най-високо качество“, казва той⁴.

В своята работа с Божиите чеда по света, посланието на президент Хънтър не се променя: „Ние сме ваши братя – не смятаме, че националността ни прави втора ръка хора. Каним всички … да проучат нашето послание и да приемат нашето приятелство“⁵.

„Евангелието на Исус Христос … е едно глобално вероизповедание с послание към всички“.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Възстановеното Евангелие е за всички хора, въз основа на съзнанието, че всички са чеда на един и същ Бог.

Евангелието на Исус Христос, което проповядваме и чиито обреди извършваме, е едно глобално вероизповедание с послание към всички. То не се ограничава, определя или управлява от историята или обществените тенденции. Неговата същност е универсално и вечно истинна. Неговото послание е за целия свят, възстановено в тези последни дни, за да посрещне основните нужди на всеки народ, племе, език и люде на земята. То е установено отново, такова каквото е било в началото – с цел да изгражда братство, да съхранява истината и да спасява души. …

В евангелското послание цялото човечество е едно семейство, потомци на един Бог. Всички мъже и жени имат не само физическо потекло от Адам и Ева, техните първи земни родители, но и духовно потекло от Бог, Вечния Отец. Затова всички хора на земята са буквално братя и сестри в Божието семейство.

Чрез разбирането и приемането на това всеобхватно бащинство на Бог, човешките същества могат напълно да оценят Божията загриженост за тях и техните взаимоотношения. Това е послание на живот и обич, което ясно противоречи на всички задушаващи традиции, основани на раса, език, икономическо или политически положение, образование или култура, защото всички имаме едно и също духовно потекло. Ние имаме божествен произход, всеки човек е Божие духовно дете.

В този евангелски светоглед няма място за ограниченост, тесногръдие и предубеденост. Пророкът Джозеф Смит казва: „Любовта е една от главните характеристики на Божеството и трябва да бъде проявявана от онези, които се стремят да бъдат Божии синове. Човек, който е изпълнен с любовта Божия, не е доволен когато само неговото семейство има благословии, но кръстосва целия свят, изпълнен с горещо желание да благославя целия човешки род“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., с.353). …

Възстановеното Евангелие е послание за Божията обич към всички хора, въз основа на съзнанието, че всички хора са чеда на един и същ Бог. Това основополагащо религиозно послание е прекрасно изразено в следното изявление на Първото Президентство на 15 февруари 1978 г.:

„Въз основа на древно и съвременно откровение, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни с радост проповядва християнското учение, че всички мъже и жени са братя и сестри, не само чрез кръвна връзка с нашите общи предци, а и като буквално духовни чеда на един Вечен Отец“ (Statement of the First Presidency Regarding God’s Love for All Mankind, 15 фев. 1978 г.).

Светиите от последните дни имат позитивно и включващо отношение към хората, които не са от нашата вяра. Ние вярваме, че те буквално са наши братя и сестри, че сме синове и дъщери на един и същ Небесен Отец. Имаме общо потекло, което ни е дадено от Бог⁶.

На Църквата е дадена мисията да проповядва Евангелието на всички народи.

На Църквата, която е царството Божие на земята, е дадена мисия за изпълнение пред всички народи. „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал“ (Мат. 28:19–20). Тези думи на Учителя не са придружени от ограничение за национални граници, раса или култура. Никой народ не се поставя над друг. Заповедта е ясна: „научете всичките народи“ …

Като членове на Господната Църква, ние следва да издигнем своя поглед над личните си предубеждения. Нужно е да открием най-важната истина: нашият Отец наистина не гледа на лице. Понякога обиждаме братя и сестри от други народи, като слагаме една националност над друга. …

Представете си баща на много синове, като всеки от тях има различен темперамент, способности и духовни наклонности. Дали той обича един син повече от друг? Може би синът с най-слаба духовност получава по-голям дял от вниманието, молитвите и молбите на този баща. Това означава ли, че той обича останалите по-малко? Представяте ли си нашият Небесен Отец да обича една народност от Своето потомство повече от останалите? Като членове на Църквата, на нас трябва да ни се напомни следния въпрос на Нефи: „Не знаете ли, че има повече от един народ?“ (2 Не. 29:7). …

Казваме на нашите братя и сестри от всички националности: Даваме тържествено свидетелство, че Бог е говорил в наши дни и време, че са били изпратени небесни пратеници, че Бог е разкрил своето намерение и воля на един пророк на име Джозеф Смит. …

Тъй като Отец обича всички Свои чеда, ние трябва да обичаме всички хора – от всяка раса, култура и националност – и да ги учим на принципите на Евангелието, за да могат да го приемат и да опознаят божествеността на Спасителя⁷.

В нашите смирени усилия да изграждаме братство и да преподаваме дадената чрез откровение истина, казваме на света това, което президент Джордж Албърт Смит предлага с толкова много обич:

„Не сме дошли да отнемем от вас истината и добродетелта, които имате. Не сме дошли да дирим вина у вас, нито да ви критикуваме. … Запазете всичко добро, което имате, и ни позволете да ви дадем още добро, за да сте по-щастливи и да можете да сте подготвени да влезете в присъствието на нашия Небесен Отец“⁸.

Ние сме заети в делото, което спасява души, като каним хората да дойдат в Христос, като ги довеждаме до водите на кръщението, така че да могат да продължават да напредват по пътеката, която води към вечен живот. Този свят има нужда от Евангелието на Исус Христос. Евангелието предоставя единствения начин, по който светът да постигне мир⁹.

Като членове на Църквата на Исус Христос, ние се стремим да обединим заедно цялата истина. Стремим се да разширим кръга на обич и разбиране сред всички народи по земята. Затова се стремим да установим мир и щастие, не само сред християнството, а сред цялото човечество. …

Установената чрез Джозеф (Смит) организация, именно Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, вече е една световна религия, не само защото по целия свят вече има нейни членове, а най-вече защото тя има едно всеобхватно и включващо цялата истина послание към всички хора, възстановено да посрещне техните нужди.

… Ние предлагаме това послание на обич и надежда на целия свят. Елате при Бога на пълната истина, Който продължава да говори на своите чеда чрез пророци. Чуйте посланието на Този, Който продължава да изпраща Свои служители да проповядват вечното Евангелие на всеки народ, племе, език и люде. Елате и се угощавайте на масата, която е подредена за вас от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Присъединете се към нас в стремежа ни да следваме Добрия Пастир, Който организира това угощение¹⁰.

„Ние сме заети в делото, което спасява души“.

Хората, получили благословиите на Единението на Исус Христос, имат задължението да дават свидетелство за Него.

Какво общо има Единението с мисионерската работа? Когато изживяваме благословиите от Единението в нашия живот, няма начин да не се загрижим за благосъстоянието на (околните).

Книгата на Мормон изобилства с примери, които илюстрират този принцип. Когато Лехий взима от плода на дървото, което символизира приемането на Единението, той казва: „аз започнах да искам семейството ми също да вземе от него“ (1 Нефи 8:12). Когато Енос е обърнат във вярата и получава опрощение за греховете си, заради неговата вяра в Исус Христос, той казва: „аз започнах да изпитвам желание за благосъстоянието на братята ми, нефитите“ (Енос 1:9). След това той се моли за ламанитите, непреклонните врагове на нефитите. Имаме и примера на четиримата синове на Мосия – Амон, Аарон, Омнер и Химний – които получават опрощение на греховете си чрез Единението, след което в продължение на години работят сред ламанитите, за да ги доведат при Христос. Летописът гласи, че те не могат да понесат дори и една душа да погине (Мосия 28:3).

Този великолепен пример на сключилия завет човек да споделя Евангелието с околните най-добре се илюстрира от Алма-младши. Искам да ви прочета неговото свидетелство. …

„Да, и оттогава чак до ден днешен аз съм се трудил неспирно, та да мога да доведа души до покаяние; за да ги доведа да вкусят от извънредната радост, от която аз вкусих; за да могат и те да се родят от Бога, и да бъдат изпълнени със Светия Дух“ (Алма 36:24; вж. и Алма 36:12–23).

Голям показател за личното обръщане във вярата на човек е желанието му да споделя Евангелието с околните. Затова всеки член на Църквата има задължение пред Господ да бъде мисионер.

Чуйте завета, който всеки сключва, когато се кръсти в Църквата:

„Като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки;

да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение, и да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намирате, даже и до смърт, за да може да бъдете изкупени от Бога и бъдете причислени към онези от първото възкресение, та да може да имате вечен живот“ (Мосия 18:8–9).

Ние трябва да бъдем свидетели Божии по всяко време, на всяко място, където и да се намираме, даже и до смърт. Подновяваме този завет по време на причастието, когато сключваме завет да вземем върху си името на Исус Христос.

Мисионерската служба е един от важните начини, по които вземаме върху си Неговото име. Спасителят казва, че ако желаем да вземем върху си Неговото име, с пълно намерение на сърцето, ние сме призовани да отидем по целия свят и да проповядваме Евангелието на всяко създание (вж. У. и З. 18:28). …

Тези от нас, които са приели Единението, имат задължението да дават предано свидетелство за нашия Господ и Спасител. … Призивът да се споделя Евангелието с околните представлява нашата силна обич към чедата на нашия Небесен Отец, както и към Спасителя и това, което Той е направил за нас¹¹.

С Господната помощ ние можем да преодолеем всички пречки при споделянето на Евангелието.

С падането на стените в Източна Европа … и много други части на света, съответната нужда за повече мисионери, които да изпълняват божественото поръчение да проповядват Евангелието по цялата земя, несъмнено ще нарасне! Готови ли сме да отговорим на тези нови условия?

За да можем да посрещнем тези нови изисквания във великото мисионерско дело на последните дни, може би някои от нас (особено по-възрастните поколения, чиито деца са пораснали) трябва да помислят кои изградени в умовете ни „стени“ трябва да паднат.

Например, какво ще кажете за „стената на удобството“, която пречи на много двойки и несемейни да отидат на мисия? Какво ще кажете за „финансовата стена“ от дълг, която пречи на някои членове да отидат, или „стената на внуците“ или „стената на здравето“ или „стената на липсата на самоувереност“ или „стената на самодоволността“ или „стената на прегрешенията“ или стените от страх, съмнение или материални притежания? Дали някой може да се съмнява дори за минута, че с помощта на Господ тези стени могат да бъдат срутени?

Имаме привилегията да бъдем родени в тези последни дни вместо в минала диспенсация, за да помагаме в провъзгласяването на Евангелието по цялата земя. В този живот няма по-велико призование. Ако ни стига да се крием зад направени от нас самите стени, ние преднамерено отказваме благословиите, които ни очакват. В съвременно откровение Господ обяснява належащата нужда:

„Защото ето, нивата е вече бяла за жътва; и ето, този, който простира своя сърп в силата си, същият трупа в хранилището, за да не погине, а да донесе спасение на душата си“. (У. и З. 4:4.)

В същото това откровение Господ обяснява какви качества са ни нужни, за да бъдем мисионери. Напълно познавайки нашите слабости и задръжки, докато сме застанали пред огромната порта на направената от нас стена, Той ни обещава божествена помощ в преодоляването на всички пречки, само ако изпълним своята част, като ни дава следното обещание: „искайте и ще получите, хлопайте и ще ви се отвори“. (У. и З. 4:7.)

Нека Господ ни благославя, така че стените в нашите умове да не ни пречат да получим обещаните ни благословии¹².

Отново и отново по време на Своето земно служение, нашият Господ е отправял призив, който е както покана, така и предизвикателство. На Петър и Андрей той каза: „Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (Мат. 4:19). …

Пророците преди мен са учили, че всеки способен и достоен млад мъж следва да отслужи пълновременна мисия. Наблягам на тази нужда днес. Също така изпитваме голяма нужда от способни и зрели двойки, които да служат на мисионерското поле. Исус казва на Своите ученици: „Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си“ (Лука 10:2)¹³.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Помислете върху ученията на президент Хънтър за това как Евангелието е за всички хора, основаващи се на истината, че всички сме Божии чеда (вж. раздел 1). Когато споделяме Евангелието, как може да ни помогне знанието, че всеки човек е буквално наш брат или сестра?
Какво научаваме от ученията на президент Хънтър в раздел 2 за това какво чувства Небесният Отец към всички Негови чеда? Какво можете да направите, за да заобичате повече всички хора и да споделяте Евангелието с тях?
Как бихте отговорили на въпроса на президент Хънтър: „Какво общо има Единението с мисионерската работа?“ (Вж. раздел 3.) Как можете да увеличавате желанието си да споделяте Евангелието с околните? Какви благословии са ви били давани, когато сте споделяли Евангелието с някой – или когато някой го е споделял с вас?
Докато изучавате раздел 4, помислете какви „стени“ ви пречат да получите благословиите на мисионерската работа. Обсъдете начини да преодолеете тези пречки.

Свързани с темата стихове:

Амос 9:9; 2 Нефи 2:6–8; Мосия 28:1–3; Алма 26:37; У. и З. 18:10–16; 58:64; 68:8; 88:81; 90:11; 123:12; Джозеф Смит — Матея 1:31

Помощ в преподаването

„Светият Дух може да подтикне един или повече от онези, на които преподавате, да даде допълнително разбиране, което другите имат нужда да чуят. Бъдете предразположени към подтиците, които получавате да посочвате определени хора. Може дори да почувствате, че трябва да зададете въпрос на даден човек, който не е изявил желание да изрази своите виждания“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 63).