ГЛАВА 4

Помощ свише

„Може би няма обещание в живота по-успокояващо от обещанието за божествена подкрепа и духовно напътствие в моменти на нужда“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Хауърд У. Хънтър се научава да се моли като малко момче. „Моята майка ме научи да се моля и да благодаря на Небесния Отец за всички неща, които ми дават радост – казва той. – Често съм му благодарил за красотата на земята и за прекрасните мигове на ранчото, край реката и със скаутите. Също така се научих да Го моля за нещата, които исках и от които имах нужда. … Знаех, че Бог ме обича и ме слуша“¹.

През целия си живот президент Хънтър се обръща към молитвата като източник на божествена подкрепа и учи околните да правят същото. Например, когато служи като епископ, един мъж в неговия район изразява горчивина към друг човек. Съветът на президент Хънтър дава израз на свидетелството му за помощта, която се дава чрез молитвата:

„Казах му: „Братко, ако се прибереш вкъщи и се молиш за този човек всяка сутрин и всяка вечер, ще се видим с теб след две седмици по същото това време и тогава ще решим какво трябва да се направи“.

След като следва този съвет, човекът се връща и смирено казва за другия: „Той има нужда от помощ“.

„Желаете ли да му помогнете?“ – пита президент Хънтър.

„Да, разбира се“ – казва човекът.

„Цялата отрова и цялата горчилка си бяха отишли – си спомня по-късно президент Хънтър. – Така става, когато се молим един за друг“².

„Господ обещава, че ако сме смирени в … моменти на нужда и се обърнем за помощ към Него, ние ще бъдем „правени силни и благословени свише“ (У. и З. 1:28).

Учения на Хауърд У. Хънтър

Нашият Небесен Отец обещава да ни дава подкрепа и насоки в моменти на нужда.

Всички ние достигаме моменти в живота, когато имаме нужда от небесна помощ по един специален и належащ начин. Всички ние достигаме моменти, когато сме притиснати от обстоятелствата или объркани от съвета на други хора, като чувстваме голяма нужда да получим духовно напътствие, голяма нужда да открием правилната пътека и да направим правилното нещо. В увода към тази диспенсация в последните дни, Господ обещава, че ако сме смирени в такива моменти на нужда и се обръщаме към Него за помощ, ние ще бъдем „правени силни и благословени свише и (ще получаваме) знания от време на време“. (У. и З. 1:28). Тази помощ ще е наша само ако я търсим, уповаваме се на нея и следваме това, което цар Вениамин в Книгата на Мормон нарича „убежденията на Светия Дух“. (Moсия 3:19).

Може би няма обещание в живота по-успокояващо от обещанието за божествена подкрепа и духовно напътствие в моменти на нужда. Това е дар, който свободно се дава от небесата, дар, от който имаме нужда от ранна младост до последния ден на живота си. …

В Евангелието на Исус Христос, ние имаме помощ свише. „Дерзайте, – казва Господ – защото Аз ще ви направлявам“. (У. и З. 78:18.) „Аз ще ти дам от Моя Дух, Който ще просветли ума ти и Който ще изпълни душата ти с радост“. (У. и З. 11:13).

Свидетелствам за божествеността на Исус Христос. Бог наистина живее и ни дава от Своя Дух. Докато решаваме житейските проблеми и вършим житейските си задачи, нека всички се ползваме от този дар на Бог, нашият Отец, и да откриваме духовна радост³.

Подобно на Джозеф Смит, ние можем да се обръщаме към Писанията и чрез молитва да бъдем учени свише.

Момчето-пророк Джозеф Смит … желае да научи намерението и волята Господни в момент на объркване и грижи в своя живот. … Районът на Палмира, Ню Йорк, става арена на „необикновена възбуда по въпроса за религията“ по време на младежките години на Джозеф. Наистина, изглежда целият район е обхванат от нея, като той пише, че „големи множества“ се присъединяват към различните религиозни групи и пораждат немалък „смут и разделение“ сред хората (Джозеф Смит — История 1:5).

За момче, което тъкмо е навършило 14 години, неговото търсене на истината става още по-трудно, защото членовете на семейство Смит в този период имат различни религиозни предпочитания.

И сега, след като представих обстоятелствата, искам да ви поканя да помислите върху следните забележителни чувства и мисли на едно момче на такава крехка възраст. Той пише:

„По това време на голямо вълнение умът ми бе завладян от сериозно размишление и голямо неспокойствие; но въпреки че чувствата ми бяха дълбоки и често изострени, аз все още се държах настрана от всички тези (фракции) … безпорядъкът и борбите между отделните деноминации бяха толкова големи, че за млад човек като мене, толкова незапознат с хората и другите неща, бе невъзможно да дойде до определено заключение кой е прав и кой греши.

Виковете и глъчката бяха толкова силни и непрестанни, че понякога духът ми се вълнуваше извънредно. …

Посред тази словесна война и хаос от мнения аз често си казвах: Какво трябва да се направи? Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?

Докато се измъчвах от изключителните трудности, причинени от надпреварата на тези религиозни групи, един ден аз прочетох Посланието на Яков, първа глава, пети стих, който гласи: Ако някому от вас не достига мъдрост, нека поиска от Бога, Който дава щедро на всички човеци и не укорява, и ще му се даде.

Никога пасаж от писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето. Изглеждаше, че прониква с огромна сила дълбоко в сърцето ми. Отново и отново аз размишлявах върху него, знаейки, че ако някой се нуждаеше от мъдрост от Бога, това бях аз, защото не знаех какво да правя и никога нямаше да узная, освен ако не получех повече мъдрост, отколкото имах тогава“ (Джозеф Смит — История 1:8–12).

Разбира се, това, което се случва след това, променя хода на човешката история. Решен да „поиска от Бога“, младият Джозеф отива в една горичка, близо до селския си дом. Там, в отговор на неговата искрена молитва, Бог, Вечният Отец, и Неговият Син, Исус Христос, посещават Джозеф и му дават напътствия. Това велико проявление, за което смирено свидетелствам, дава яснота по много повече въпроси за нашата диспенсация, от този към коя църква младият Джозеф трябва да се присъедини.

Но моята цел … не е да правя преглед на първите събития на Възстановяването, макар това да е един от най-светите разкази в Писанията. По-скоро бих искал да наблегна на впечатляващата степен на духовна чувствителност, показана от този необучен младеж.

Колко от нас, на възраст 14 години, са могли да мислят трезво и спокойно под влиянието на толкова много сили, особено по толкова важна тема като нашето вечно спасение? Колко от нас биха устояли на емоционалния конфликт при различия в религиозните убеждения на нашите родители? Колко от нас, на възраст четиринадесет или петдесет години, биха изследвали душите си и Святото слово, за да открият отговори на така наречените от Павел „Божии дълбочини“? (1 Кор. 2:10.)

Колко забележително е …, че това момче с такава промисъл се обръща към Писанията и личната молитва, вероятно двата най-изобилни източника за духовно проникновение и впечатления, които са достъпни за цялото човечество. Със сигурност той е объркван от различните мнения, но е решен да извърши правилното нещо и да открие правилния път. Той вярва, така както вие и аз трябва да вярваме, че може да бъде учен и благославян свише, както и става.

Но, следва да отбележим, че Джозеф Смит е един много специален дух, действащ в един много специален случай. А какъв е случаят с всички нас, които може вече да сме по-възрастни – от четиринадесет години – и не ни е отредено да дадем началото на диспенсация на Евангелието? Ние също трябва да взимаме решения и да се справяме с объркване и да се борим в словесни войни в цяла гама от теми, които влияят на живота ни. Светът е пълен с такива трудни решения и понякога, докато се изправяме пред тях, може да ни бъде напомняно за нашата възраст или слабости.

Понякога може да чувстваме, че духовността ни е притъпена. През някои особено трудни дни, може дори да чувстваме, че Бог ни е забравил, че ни е оставил сами в нашето объркване и тревоги. Но това чувство не е по-уместно сред по-възрастните от нас, отколкото сред младите и по-неопитните. Бог познава и обича всички ни. Всеки един от нас е Негова дъщеря или Негов син, и каквото и да сме научили от уроците на живота, следното обещание е все така валидно: „Ако някому от вас не достига мъдрост, нека поиска от Бога, Който дава щедро на всички човеци и не укорява, и ще му се даде“. (Яковово 1:5.)⁴

Можем да следваме примера на Джозеф Смит и да искаме мъдрост от Бог.

Молитвата е един от начините да получаваме духовно знание и напътствие.

Учението и мъдростта на света и всичко материално ни се дава чрез нашите физически сетива по земни, материални начини. Ние можем да докосваме, виждаме, чуваме, опитваме и помирисваме, като така се учим. Но духовното знание, както казва Павел, ни се дава по един духовен начин от духовен източник. Павел продължава:

„Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно“. (1 Кор. 2:14.)

Открили сме, и знаем, че единственият начин да придобием духовно знание е да се обърнем към Отец в Небесата чрез Светия Дух в името на Исус Христос. Когато правим това, ако сме духовно подготвени, ще видим неща, които очите ни преди това не са виждали, и ще чуем неща, които преди това може и да не сме чували – „всичко това (, което) е приготвил Бог“, както казва Павел. (1 Кор. 2:9.) Тези неща получаваме чрез Духа.

Ние вярваме и свидетелстваме пред света, че общуването с нашия Отец в Небесата и напътствието от Господ са нещо достижимо днес. Свидетелстваме, че Бог говори на човека, както е правил в дните на Спасителя и в старозаветни времена⁵.

Можем да се молим винаги, не само в моменти на нужда.

Нашето съвремие изглежда представя идеята, че молитвената отдаденост и почитането на святостта са неща неразумни или нежелани, или и двете заедно. И въпреки това, скептичният съвременен човек има нужда от молитва. Опасни моменти, тежки отговорности, дълбока тревожност, съсипваща мъка – това са все състояния, които ни изтръгват от предишното самодоволство и установената рутина и изкарват наяве естествените ни пориви. Ако им позволим, те ще ни смирят, смекчат и обърнат към уважителна молитва.

Ако молитвата е само внезапен призив във време на криза, тогава е напълно егоистична и започваме да си мислим за Бог като за монтьор или като за служба по поддръжката, Който да ни помага само в затрудненията ни. Трябва да си спомняме за Всевишния ден и нощ – винаги – а не само във време, когато всяка друга помощ се е провалила и отчаяно се нуждаем от помощ. Ако има аспект на човешкия живот, за който имаме редица доказателства за чудотворни успехи с неизмерима стойност за човешката душа, това е уважителното и отдадено общуване с нашия Небесен Отец.

„Послушай Господи, думите ми; внимавай на размишлението ми – пее псалмистът.

– Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; защото на Тебе се моля.

Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; на ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам“. (Пс. 5:1–3.)

Вероятно именно от това има нужда светът, повече от всичко, да „очаква Господ“, както казва псалмистът – да гледаме нагоре, както в радости, така и в страдания, както в изобилие, така и в нужда. Трябва непрекъснато да поглеждаме нагоре и да признаваме, че именно Бог ни дарява с всяко добро нещо и е източник на нашето спасение. …

В нашето общество има огромни групи хора, които са изгубили духа на молитвата, благоговението и поклонението. Мъжете и жените в много кръгове са умни, интересни и някои много надарени, но им липсва един много важен елемент за завършен живот. Те не поглеждат нагоре. Те не принасят обетите си в праведност (вж. У. и З. 59:11). Те общуват умело, но не и свято. Говорят духовито, но не и мъдро. Било в офиса, съблекалнята или лабораторията, те са паднали твърде ниско по скалата на достойнството при изявяването на своите собствени ограничени сили, след което смятат за нужно да богохулстват срещу неограничените сили на небесата.

За съжаление откриваме тази липса на благоговение дори в Църквата. Понякога говорим твърде високо, влизаме или излизаме от събранията твърде неуважително и така пречим в реализирането на този период на молитва и пречистване. Благоговението е атмосферата на небесата. Молитвата е общението на душата с Бог Отец. Добре е да ставаме по-подобни на нашия Отец, като поглеждаме нагоре към Него, като си Го спомняме винаги и като полагаме сериозни грижи в Неговото дело⁶.

„Молитвата е общението на душата с Бог Отец“.

Развиваме способността да получаваме духовно знание, когато отделяме време за размисъл и молитва.

Развиването на духовност и настройването ни към най-висшите влияния на божествеността не е нещо лесно. За това е нужно време и често се полага усилие. То не става случайно, а се постига единствено чрез целенасочен труд, призоваване на Бог и спазване на Неговите заповеди. …

Пророкът Джозеф Смит … ни е дал вероятно най-ясното от всички изказвания относно нуждата да станем духовни, както и времето и усилията, които следва да отделим за този процес. Той казва: „Ние считаме, че Бог е създал човека с ум, податлив на обучение, и способност, която може да нараства пропорционално на вниманието и усърдието, отделяни на светлината, предавана от небесата на ума; и че колкото повече човек се доближава до съвършенството, толкова по-ясни стават идеите му и по-голяма радостта му, докато той преодолява злините в живота си и загуби всяко желание за грях; и подобно на древните той достигне до такъв момент на вяра, че да бъде обвит в силата и славата на своя Създател и занесен да пребивава с Него. Но считаме, че това е състояние, до което още никой човек никога не е достигнал без продължителни усилия“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2007 г., с. 224)⁷.

Трябва да отделяме време да подготвяме умовете си за духовни неща. Развиването на духовните способности не се осигурява чрез предаване на власт. Трябва да има желание, усилие и лична подготовка. Изисква, разбира се, … пост, молитва, изучаване на Писанията, опит, размисъл и глад и жажда за праведен живот.

Намирам за полезен прегледа на следните увещания на Всемогъщия Бог:

„Ако поискаш, ще получаваш откровение след откровение, знание след знание, та да може да узнаеш тайнствата и миролюбивите неща, това, което носи радост, това, което носи живот вечен“ (У. и З. 42:61).

„Поискайте от Отца в Мое име с вяра, вярвайки, че ще получите, и вие ще имате Светия Дух, Който изявява всички неща, които са целесъобразни за чедата човешки“ (У. и З. 18:18).

„Нека тържествеността на вечността почива в умовете ви“ (У. и З. 43:34).

„Непрестанно съхранявайте в ума си словата на живот и в същия час ще ви се даде онази част, която ще бъде отмерена за всеки човек“ (У. и З. 84:85).

„Търсете усърдно, молете се винаги и бъдете вярващи, и всички неща ще работят заедно за ваше добро, ако ходите праведно и помните завета, който сключихте един с друг“ (У. и З. 90:24).

„Бог ще ви даде познание чрез Своя Свети Дух, да, чрез неизказуемия дар на Светия Дух“ (У. и З. 121:26).

Това са обещания, които Господ със сигурност ще изпълни, ако се подготвим.

Отделяйте време за размисъл и молитва по духовни въпроси⁸.

Бог ще ни помага да се развиваме духовно стъпка по стъпка.

Част от нашите трудности в стремежа ни да придобием духовност се състои в чувството, че има много за правене и че много не ни достига. Съвършенството е нещо предстоящо за всеки един от нас, но ние можем да наблегнем върху силните си страни, да започнем там, където се намираме и да се стремим към щастието, което може да се реализира чрез търсене на Божиите неща. Следва да помним Господния съвет:

„Затова да се не уморявате да вършите добро, защото вие полагате основата на велико дело. И от дребните неща произлиза онова, което е велико.

Ето, Господ изисква сърцето и драговолен ум; и драговолните, и послушните ще ядат благото на земята Сион в тези последни дни“. (У. и З. 64:33-34.)

За мен винаги е било насърчително, че Господ казва: „драговолните, и послушните ще ядат благото на земята Сион в тези последни дни“. Всички ние можем да бъдем драговолни и послушни. Ако Господ бе казал, че съвършените ще ядат благото на земята Сион в тези последни дни, предполагам, че някои от нас биха се обезсърчили и отказали. …

Мястото да започнем е тук. Времето да започнем е сега. И е необходимо да вървим стъпка по стъпка. Бог, Който е „положил планове за нашето щастие“, ще ни води като малки деца и чрез този процес ще се доближаваме към съвършенството.

Никой от нас не е придобил съвършенството или зенита на духовния растеж, който е възможен в смъртността. Всеки човек може и трябва да се развива духовно. Евангелието на Исус Христос е божественият план за нашия вечен духовен растеж. Повече е от етична система. Повече е от идеален социален ред. Повече е от позитивно мислене за самоусъвършенстване и решителност. Евангелието е спасителната сила на Господ Исус Христос, придружена от свещеничеството и подкрепата на Светия Дух. С вяра в Господ Исус Христос и подчинение на Неговото Евангелие, усъвършенстване стъпка по стъпка, молба за сила, подобряване на нашите амбиции и отношение, ние ще имаме успех в стадото на Добрия Пастир. За това са нужни дисциплина, обучение, работа и сила. Както казва апостол Павел, „за всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява“. (Филип. 4:13.)

Едно съвременно откровение дава следното обещание: „И сега, истина, истина, ти казвам, уповавай се на онзи Дух, който води към вършене на добро – да, да се действа справедливо, да се ходи смирено, да се съди праведно; и това е Моят Дух.

Истина, истина, ти казвам, Аз ще ти дам от Моя Дух, Който ще просветли ума ти и Който ще изпълни душата ти с радост.

И тогава ти ще узнаеш, или чрез това ти ще узнаеш всички неща, които се отнасят до праведността, които пожелаеш от Мене с вяра, вярвайки в Мен, че ще получиш“. (У. и З. 11:12–14)⁹.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

След като прочетете раздел 1, помислете за моменти, когато сте имали нужда от небесна помощ. Как обещанието за божествена подкрепа в моменти на нужда е благославяло живота ви?
В раздел 2, какво научаваме от примера на Джозеф Смит, което може да ни помогне, когато сме объркани? Как можем да развиваме по-добра духовна чувствителност, подобна на тази на Джозеф?
Помислете върху ученията на президент Хънтър относно начина на получаване на духовно знание (вж. раздел 3). Как можем да увеличаваме своите способности и желание да придобиваме духовно знание? По какви начини ви е помогнало духовното знание?
Какви са опасностите от това да мислим за „Бог като за монтьор или като за служба по поддръжката, Който да ни помага само в затрудненията ни“? (Вж. раздел 4.) Как молитвата е била благословия за вас?
В раздел 5, президент Хънтър ни учи как да развиваме своята духовност. Защо е необходимо усилие, за да развиваме духовна сила? Какво можем да научим от стиховете, които президент Хънтър цитира в този раздел?
Прегледайте ученията на президент Хънтър в раздел 6 относно духовния растеж. Как духовният растеж е възниквал за вас стъпка по стъпка? Как ученията на президент Хънтър в този раздел могат да ви помогнат, ако чувствате, че духовният ви растеж е недостатъчен?

Свързани с темата стихове:

Псалми 25:5; Притчи 3:6; 2 Нефи 32:8–9; Алма 5:46; 34:17–27; 37:36–37; У. и З. 8:2–3; 88:63; 112:10; Джозеф Смит — История 1:13–17

Помощ в преподаването

Поканете участниците в класа да прегледат главата в търсене на изречения и абзаци, които са важни за тях. Поканете ги да споделят тези изречения и абзаци и да обяснят защо те са от значение за тях.