ГЛАВА 22

Преподаване на Евангелието

„Целта на преподаването … (е) да бъдем оръдие в Господните ръце за промяна в сърцата на хората“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

На общата конференция през април 1972 г. старейшина Хауърд У. Хънтър, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, е един от последните говорители на една от сесиите. Той е подготвил реч, но не е останало достатъчно време от сесията, за да може да я изнесе. „Гледайки часовника – казва старейшина Хънтър – сгъвам подготвените си бележки и ги слагам в джоба си. Но нека за момент спомена една случка, която ме впечатли като момче. Спомних си за нея, когато бе споменато, че сред нас този следобед има голяма група хора, посветили се на преподаването на нашите младежи.

Случи се един летен ден рано сутринта. Бях застанал до прозореца. Пердетата ме скриваха от две малки същества на моравата. Бяха една голяма птица и една малка птица, която явно тъкмо бе излязла от гнездото. Видях как голямата птица скача по моравата, тупка с крака и бързо спуска глава. Така издърпа един голям червей от земята и се върна обратно. Малката птица широко отвори човката си, но голямата глътна червея.

След това видях как голямата птица отлетя до едно дърво. За известно време тя кълва по кората и се върна с голямо насекомо в човката си. Малката птица широко отвори човката си, но голямата глътна насекомото. Чу се протестно цвърчене.

Голямата птица пак отлетя и аз не я видях отново, но наблюдавах малката птица. След известно време малката птица започна да скача по моравата, тупна с крака, бързо спусна глава и извади голям червей от земята.

Бог да благослови добрите хора, които учат нашите деца и младежи“.

Краткото послание на старейшина Хънтър по-късно се публикува под заглавието „Учител“¹.

Хауърд У. Хънтър често набляга на това колко е важно качественото преподаване в Църквата. Той представя принципи – като важността на преподаването чрез пример, показана чрез историята с птиците – които помагат на учителите да бъдат по-ефективни в благославянето на живота на хората, на които преподават. Той често говори на учителите на деца и младежи, като им помага да разберат по-добре своята отговорност за подрастващото поколение. В такава обстановка, той веднъж казва:

„Пред мен сега виждам някои от избраните духове на земята. … Опитвам се да си представя как всеки (от вас, учители,) полага усилия в работата си. Питам се какъв плод ще дадат вашите усилия. Дали част от плода ще бъде развален, защото не сте култивирали почвата, поверена на грижите ви, или всичката почва ще се култивира, за да даде възможно най-добър плод?

Във вашите райони и колове … живеят много от чедата на нашия Отец. Подобно на вас, те са безценни в очите Му, но, за разлика от вас, мнозина нямат опит и тепърва навлизат в Евангелието. Вашата отговорност към тях е наистина голяма. Животът им е податлив, лесно му се въздейства, лесно се оформя, лесно се ръководи, само ако успеете да спечелите тяхното доверие и сърцата им. Вие сте техните „пастири“. Трябва да ги водите на „зелени пасбища“. …

Какво задължение, каква радостна задача, каква свята отговорност ви е поверена! … Колко внимателни, колко деликатни, колко добронамерени, колко грижливи, колко чисти по сърце трябва да бъдете, какви молитви трябва да казвате, за да изпълнявате работата си при хранене на агънцата, така както Господ ви напътства!“²

Обучението на децата в Църквата подкрепя преподаването на родителите у дома.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Помагайте на другите да придобият увереност в Писанията.

Силно ви насърчавам да използвате Писанията при вашето преподаване, като правите всичко възможно да помагате на учениците да ги използват и да работят все по-уверено с тях. Бих искал нашите младежи да имат увереност в Писанията, като желая да интерпретирате този израз по два начина.

Първо, желаем учениците да имат увереност в силата и истините на Писанията, увереност, че техният Небесен Отец наистина им говори чрез Писанията, увереност, че те могат да се обърнат към Писанията и да открият отговори за техните проблеми и на техните молитви. Това е вида увереност, която се надявам, че давате на вашите ученици, и ще можете да им я давате, ако всеки ден и всеки час им показвате, че по този начин се уповавате на Писанията. Показвайте им как вие самите имате увереност, че Писанията съдържат отговор за много – наистина, повечето – проблеми в живота. Затова, когато преподавате, преподавайте от Писанията.

(Второто) значение на израза „увереност в Писанията“ е да преподавате на учениците си стандартните произведения така подробно, че да могат да боравят с тях уверено, да научат основните откъси, проповедите и текстовете, които се съдържат в тях. Надяваме се нито един от вашите ученици да не си тръгва от класната стая страхувайки се или засрамен, защото не може да получи необходимата му помощ да опознае Писанията достатъчно добре, за да открива необходимите му стихове. Осигурете на тези млади хора достатъчно опит с Библията, Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен бисер, за могат да придобият и двата вида увереност, за които говорих.

Често съм си мислел как нашите млади хора в Църквата биха приличали прекалено много на младите хора извън Църквата ако не успеят да усвоят и да се научат да боравят със стандартните произведения. Всички вие си спомняте стиховете, които Пророкът Джозеф Смит пише в затвора Либърти. Един от тях гласи: „защото все още има мнозина по земята сред всички секти, общества и деноминации, които са заслепени от прикритото лукавство на човеци, чрез което те причакват, за да измамят, и които са възпирани да стигнат до истината, само защото не знаят къде да я намерят“ (У. и З. 123:12; курсив добавен).

Имаме голяма отговорност като (учители) в Църквата да се грижим членовете ни, младите ни хора, да не изпадат в нещастното положение да бъдат заслепени, да бъдат едни добри и достойни млади мъже и жени, които са възпирани да стигнат до истините в Писанията, защото не знаят къде да открият тези истини и защото не са уверени при (боравенето си) със стандартните произведения³.

Преподавайте с Духа.

Подготвяйте се и живейте по такъв начин, че Господният Дух да участва в преподаването ви. Има толкова много неща в нашия свят, които унищожават влиянието на Духа и толкова влияния, които да ни пречат да се радваме на присъствието на Духа. Трябва да правим всичко възможно за тези млади хора, които са заливани и притискани от всички тези светски модели на мислене. Трябва да правим всичко възможно да им помагаме да чувстват подкрепящото и въздигащо присъствие на Духа Господен. …

В едно от основните откровения в тази диспенсация, Господ казва: „И Духът ще ви бъде даван чрез молитвата с вяра; и ако не получите Духа, няма да поучавате“ (У. и. З. 42:14).

Според мен този стих означава не само, че не трябва да преподаваме без Духа, а също и че всъщност не можем да преподаваме без Него. Научаването на духовни неща не може да се осъществява без напътстващото и потвърждаващо влияние на Духа Господен. Джозеф Смит потвърждава това: „Всички трябва да проповядват Евангелието със силата и влиянието на Светия Дух, и никой човек не може да проповядва Евангелието без Светия Дух“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., с. 355).

… Загрижен съм, когато изглежда, че силни емоции или свободно течащи сълзи се приравняват с присъствието на Духа. Със сигурност Господният Дух може да доведе до силни емоционални чувства, включително сълзи, но това външно изразяване не трябва да бива обърквано с присъствието на самия Дух.

През годините заедно с голям брой от моите братя съм наблюдавал и сме споделяли някои редки и неизразими духовни преживявания. Всички тези преживявания са били различни, всяко специално по свой собствен начин, и подобни свещени моменти може да са съпътствани със сълзи, а може и да не са. Често пъти те са, но понякога са съпътствани от пълно мълчание. В други случаи са съпътствани от радост. Но винаги те са съпътствани от голямо проявление на истината, от откровението в сърцето.

Преподавайте със сила истината на вашите ученици, това е начинът да им се даде духовно преживяване. Нека тези преживявания идват естествено, със сълзи или вероятно без такива. Ако казаното от вас е истина и ако го казвате с чистота и искрена убеденост, тези ученици ще чувстват Духът на истината и ще разпознават вдъхновението и откровението, когато те идват в сърцата им. Именно така изграждаме вяра. Именно така укрепваме свидетелства – със силата на Божието слово, преподавано с чистота и убеденост.

Вслушвайте се в истината, вслушвайте се в учението и позволете на проявата на Духа да дойде във всичките си разнообразни форми. Придържайте се към неизменните принципи; преподавайте от чистотата на сърцето си. Така Духът ще прониква във вашия ум и сърце и в ума и сърцето на всеки от учениците ви⁴.

Канете учениците да се обръщат директно към Бог Отец и Исус Христос.

Сигурен съм, че разпознавате възможната опасност … вашите ученици да изграждат вярност и зависимост по-скоро към вас, отколкото към Евангелието. … Точно затова трябва да каните учениците си сами да изучават Писанията, а не само да им представяте вашата интерпретация на тях. Точно затова трябва да каните учениците да чувстват Духа Господен, не само да им предлагате личния си поглед върху този процес. Точно за това, в крайна сметка, вие трябва да водите учениците директно към Христос, а не само при човека, който преподава Неговите учения, независимо колко красноречиво. Вие няма винаги да бъдете до тези ученици. …

Нашата голяма задача е да им показваме Кой може да бъде с тях през целия им живот, да ги насочваме към Този, Който ги обича и може да ги води там, където никой от нас не може да отиде. Моля ви, погрижете се упованието на тези ученици да се съсредоточава върху Писанията, Господ и ученията на възстановената Църква. Насочвайте ги към Бог Отец и Неговия Единороден Син Исус Христос и към ръководителите на истинната Църква. … Осигурявайте им даровете, които ще ги подкрепят, когато трябва да бъдат самостоятелни. Когато правите това, цялата Църква се благославя за поколения напред⁵.

„Полагайте най-добри усилия да мислите индивидуално за (учениците), да чувстват нещо лично и специално във вашето отношение като техен учител“.

Стремете се да достигнете отделния човек.

Винаги ме е впечатлявало как Господ работи с нас лично, индивидуално. В Църквата правим толкова много неща в групи и имаме нужда от различни организации, за да можем добре да ръководим Църквата, но толкова много от важните неща – най-важните неща – се правят лично. Благославяме бебетата едно по едно, дори когато са близнаци или тризнаци. Кръщаваме и благославяме децата едно по едно. Взимаме причастието, ръкополагани сме в свещеничеството и приемаме обредите на храма като отделни хора – като един човек, който развива връзката си с нашия Отец в Небесата. Около нас може да има други хора при тези събития, точно както в класната ви стая има и други хора, но Бог обръща внимание на отделния човек, на всеки един.

Когато Христос се явява на нефитите, Той казва:

„Станете и елате при Мене, за да поставите ръце в ребрата Ми, също и за да почувствате белезите от гвоздеите на ръцете Ми и на нозете Ми …

И стана така, че множеството отиде и поставиха ръце в ребрата Му, и почувстваха белезите от гвоздеите на ръцете Му и нозете Му; и това те направиха, като пристъпваха напред един след друг, докато всичките не се извървяха и не видяха с очите си, и не почувстваха с ръцете си, и не узнаха със сигурност, и не засвидетелстваха“ (3 Нефи 11:14–15; курсив добавен).

За това е било нужно време, но най-важното е било всеки един да има това преживяване, всеки чифт очи и ръце да получат това укрепващо лично свидетелство. По-късно Христос се отнася към децата на нефитите по съвсем същия начин. „И Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях“ (3 Нефи 17:21; курсив добавен).

Ще бъде трудно за вас да отдавате цялото лично внимание, което вашите ученици желаят и от което имат нужда, но все пак полагайте най-добри усилия да мислите индивидуално за тях, да чувстват нещо лично и специално във вашето отношение като техен учител. Молете се, за да знаете от какъв вид помощ има нужда всеки ученик, и бъдете чувствителни към тези подтици, когато те идват. … Помнете, че най-доброто преподаване е на четири очи и често се случва извън класната стая. …

В своя стремеж да преподавате индивидуално на всеки ученик, вие със сигурност ще откриете, че някои не се справят толкова добре, колкото останалите, а някои изобщо не стигат до занятията. Лично се заинтересувайте от такива ученици, положете допълнително усилие да поканите и да помогнете на изгубените овце да се върнат в кошарата. „Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи“ (У. и З. 18:10). Неизмерима цена е била заплатена от нашия Спасител за всеки един от нас и е наложително да полагаме всички възможни усилия да Му помагаме в Неговото дело. Наложително е да се погрижим дарът на Единението да бъде предложен на всеки млад мъж и всяка млада жена, за които имаме отговорност. Във вашия случай, това означава да поддържате пълната им активност във вашите класове.

Отделяйте специално внимание на тези, които изпитват трудности, и полагайте допълнителното усилие да намирате изгубените овце. Надписана картичка, телефонно обаждане и, при възможност, лично посещение в дома, дават прекрасен резултат. Личното внимание към младия човек, който тъкмо започва да се отклонява, може да спести часове и часове – дори години и години – по-нататъшно усилие в опити да върнем този човек към активност. Правете всичко възможно да укрепвате силните и да връщате отклонилите се в тази ранна възраст⁶.

Учете чрез пример.

Твърде необходимо е (като учители) да даваме правилния пример, да бъдем усърдни и бдителни в собствения си живот, да освещаваме Господния ден, да почитаме ръководителите на района, кола и цялата Църква. Нищо неправомерно не трябва да излиза от устните ни, което да даде на детето повод да върши неправилното. Със сигурност, ако кажем или направим нещо нередно, децата ще ни последват.

Примерът има влияние много по-дълбоко от наставлението. Този, който убеждава другите да вършат правилното, сам трябва да го върши. Вярно е, че този, който следва доброто напътствие, защото е добро, и не позволява да бъде повлиян от неправедното поведение на околните, ще бъде по-изобилно възнаграден от този, който говори, но не върши. … Децата имат склонността да имитират хората, на които се доверяват. Колкото по-голямо е доверието им, толкова по-голяма е готовността им да бъдат повлиявани към добро или зло. Всеки добър светия уважава истинската добрина, където я намери, и ще положи усилието да подражава на всеки добър пример⁷.

Формулата за отличен учител е не само да се живее според заповедите Господни и да се преподават заповедите Господни, а да се придобива духа на преподаване чрез молитва. Когато придобиваме този дух и спазваме заповедите Господни, ходейки в подчинение пред Него, тогава животът на хората, на които преподаваме, ще бъде променян и те ще бъдат мотивирани да водят живот на праведност⁸.

Всеки учител трябва да има лично свидетелство, че Бог е жив, че Исус Христос е изпълнил божествената Си мисия и че явяването на Отец и Сина на Джозеф Смит е реално събитие. Не само че трябва да има това знание и свидетелство, а следва да има силното желание да дава категоричен израз на своята вяра пред дошлите да се учат⁹.

Ефективното преподаване на Евангелието води до „трансформация на човешката душа“.

Бъдете оръдие в Господните ръце в помагането на учениците да изпитат чудотворна промяна в сърцето.

Когато учителят се представя според Господната воля, се случва едно голямо чудо. Чудото в Църквата днес не се състои в така изобилните изцеления – нито в прохождането на сакати, проглеждането на слепи, възвръщането на слуха на глухи или вдигането на болни. Голямото чудо в Църквата и царството Божие в наши дни се състои в трансформацията на човешката душа. Докато пътуваме из коловете и мисиите на Църквата, ето какво виждаме – трансформация на човешката душа, защото някой е преподал истинен принцип.

Точно както казва Алма за резултата на преподаването в неговия ден: „И сега, ето, аз ви питам, братя (и сестри) мои от църквата, родени ли сте духовно от Бога? Получили ли сте Неговия образ на лицето си? Изпитали ли сте тази голяма промяна в сърцето си?“ (Aлма 5:14.) Това е целта на преподаването. Това е причината да полагаме такива усилия, да търсим Духа и да подготвяме умовете си с добри неща, според заповедите Господни – да бъдем оръдия в Господните ръце за промяна на сърцето на отделния човек. Нашата цел е да посаждаме в сърцата на децата желанието да бъдат добри, желанието да бъдат праведни, желанието да спазват заповедите Господни, желанието да ходят смирено пред Него. Ако можем да бъдем оръдия в Господните ръце в осъществяването на голяма промяна в сърцата на децата, тогава сме постигнали голямото чудо на това да бъдеш учител. И това наистина е едно чудо. Не разбираме как Господ променя сърцата на хората, но Той прави това. …

Давам ви моето свидетелство за обновяващата сила да Духа в живота на членовете на Църквата. Умолявам ви … непрестанно да работите в праведност и святост пред Господ в изпълнение на дадената ви задача“¹⁰.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Забележка: Бихте могли да обсъдите някои от следните въпроси от гледна точка на родители, които възпитават децата си.

Президент Хънтър насърчава учителите да помагат на учениците да придобиват „увереност в Писанията“ (раздел 1). Кога Писанията са ви помагали в живота? Кога сте намирали отговори на вашите въпроси в Писанията? Как можем да помагаме на околните, включително членовете на семействата ни, да развиват обич към Писанията и да черпят от силата им?
Какво можем да научим от раздел 2 за преподаването с Духа? Какви преживявания сте имали с преподаването и изучаването с Духа? Какво можете да правите, за да си помогнете да преподавате с Духа?
Как може един учител да помага на учениците си да изграждат упование в Писанията и Евангелието, а не към него (нея) самия? (Вж. раздел 3.) Как може един учител да насочва учениците към Небесния Отец и Исус Христос? Как може един учител да помага на учениците да опознаят Евангелието така задълбочено, че да останат силни, „когато трябва да бъдат самостоятелни“?
Помислете върху ученията на президент Хънтър относно важността на всеки отделен човек (вж. раздел 4). Как можете да помагате на хората, на които преподавате, да развиват свидетелство, че Бог ги познава и обича индивидуално? Помислете какво можете да правите като учител, за да достигате лично хората, на които преподавате.
Президент Хънтър набляга на това колко е важно да се преподава чрез пример (вж. раздел 5). Защо нашият пример има повече влияние от думите ни? Как сте били благославяни от учител, който дава добър пример? Как примерът на родителите влияе на техните деца?
Кога сте преживявали „голямото чудо“, което президент Хънтър описва в раздел 6, било то като учител или ученик? Спомнете си за учители, които са имали положително влияние в живота ви. Какво им е давало такова влияние? Как можем да преподаваме Евангелието с по-голяма сила – било то у дома, в класната стая или при други обстоятелства?

Свързани с темата стихове:

Иоана 21:15–17; 1 Коринтяните 12:28; 2 Тимотея 3:14–17; 2 Нефи 33:1; Алма 17:2–3; 31:5; У. и З. 11:21–22; 50:17–22; 88:77–80

Помощ в преподаването

На различни листове хартия, напишете въпросите от края на главата или други въпроси, които се отнасят към нея. Поканете участниците в класа да изберат въпрос и да потърсят главата за учения, които му дават отговор. Поканете ги да споделят какво са открили.