ГЛАВА 24

Следване примера на Исус Христос

„При всяка възможност следва да се питаме: „Какво би направил Исус?“ и след това смело да действаме според отговора“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Президент Томас С. Монсън, който служи като втори съветник на президент Хънтър, казва, че той „живее според ученията си, според дадения от Спасителя модел“¹.

Близък негов приятел отбелязва следното: „чертите на характера на нашия Господ и Спасител Исус Христос бяха красиво вплетени в забележителния и отдаден живот на президент Хънтър. Всички хора бяха негови приятели“².

Друг колега, работил рамо до рамо с президент Хънтър за повече от три десетилетия, казва: „(Той) инстинктивно знаеше следвания от него път. И този път се състоеше в подражание на характера на Неговия Спасител Исус Христос“³.

През своето служение президент Хънтър с обич насърчава членовете на Църквата да следват примера на Спасителя. В първото си изказване като президент на Църквата, той казва:

„Бих поканил всички членове на Църквата да живеят с още по-голямо внимание към живота и примера на Господ Исус Христос, особено любовта, надеждата и състраданието, които Той проявява.

Моля се да можем да се отнасяме един към друг с повече доброта, повече любезност, повече смирение, търпение и опрощение. Наистина, споделяме високи очаквания един към друг и всички можем да бъдем по-добри. Нашият свят се нуждае от по-дисциплиниран живот според заповедите Божии. Но начинът, по който насърчаваме това, е даден от Господ в студената килия на затвора Либърти: „чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна, … без лицемерие и без хитрост“ (У. и З. 121:41–42)“⁴.

„Ако следваме Христовия пример и вървим в указания от Него път, ние трябва да вършим същите неща според оставения от Него модел“.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Исус Христос ни е дал съвършен пример.

Да бъдеш светлина е да бъдеш пример – модел, когото околните да следват. … (Сключили сме завет) да следваме Христос, Великият Пример. Имаме отговорността да се учим от Него, от това, което е проповядвал, и от това, което е вършил, по време на Своето земно служение. Вече научили тези уроци, на нас ни е заповядано да следваме Неговия пример, като някои негови аспекти са както следва:

1. Христос е бил послушен и доблестен в доземния живот, като така е получил привилегията да дойде в смъртността и да получи тяло от плът и кости.

2. Кръстен е, за да може да се отвори вратата към селестиалното царство.

3. Носител е на свещеничеството и е получил всички спасителни и възвисяващи обреди на Евангелието.

4. За около три години Исус изпълнява Своето служение чрез проповядване на Евангелието, даване на свидетелство за истината и учене на хората какво да правят, за да имат радост и щастие в този живот и вечна слава в идния.

5. Изпълнява обреди, включително благославяне на деца, кръщение, благославяне на болни и ръкополагане в свещеничеството.

6. Извършва чудеса. По негова заповед слепите проглеждат, глухите започват да чуват, сакатите прохождат и мъртвите оживяват.

7. В съгласие с намерението и волята на Отца, Исус изживява един съвършен живот без грях и придобива всички качества на Божествеността.

8. Побеждава света, тоест обуздава всяка страст и се издига над плътското и чувственото, за да може да живее и действа воден от Духа.

9. Изпълнява Единението, като така освобождава хората от (духовната и физическа) смърт, предизвикана от падението на Адам.

10. И сега, възкресен и получил слава, е придобил цялата власт на небето и земята, получил е пълнота и е едно с Отца.

Ако следваме Христовия пример и вървим в указания от Него път, ние трябва да вършим същите неща според оставения от Него модел⁵.

Важно е да помним, че Исус е могъл да извършва грях, могъл е да се поддаде, че планът на живота и спасението са могли да бъдат провалени, но че, въпреки всичко, Той остава верен. Ако не е съществувала възможността Той да се поддаде на изкушенията на Сатана, това нямаше да е истинско изпитание и в резултат победата нямаше да е автентична. Ако Той бе лишен от способността да извършва грях, щеше да Му бъде отнета свободата на избор. А именно той е опазил и защитил свободата на избор на човека. Трябвало е да си запази способността да извършва грях, да е свободен да направи това⁶.

До самия край на земния си живот, Исус показва величието на Своя дух и величината на силата Си. Дори в най-тежкия Си час, Той не е погълнат от собствената си скръб, нито се съсредоточава над предстоящата болка. Усърдно се грижи за настоящите и бъдещи нужди на Своите последователи. Знае, че тяхната безопасност, индивидуално и като църква, се подсигурява единствено от безусловната обич помежду им. Цялата му енергия изглежда е насочена към техните нужди, като така учи чрез пример и наставление. Отправя към тях слова на утеха, заповед и предупреждение⁷.

Както по време на Своето земно служение сред стадото Си в Светата земя, така и сред разпръснатите из Западното полукълбо Негови овце, Господ показва Своята обич и загриженост към отделния човек.

Сред натиска на тълпата, Той чувства единичното докосване на жената, която търси облекчение от болестта, предизвиквала й страдание в продължение на дванадесет години. (Вж. Лука 8:43-48.) При друг случай, Той вижда отвъд предразсъдъците на обвиняващата тълпа и греха на обвинената. Вероятно усещайки нейното желание да се покае, Христос избира да види личната й ценност и я изпраща да не греши повече. (Вж. Иоана 8:1-11.) При друг случай „Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях“. (3 Не. 17:21; курсив добавен.)

С тревогите на бързо наближаващите изпитания в Гетсиманската градина и на Голгота, Спасителят отделя време да забележи как вдовицата дава своята лепта. (Вж. Марка 12:41-44.) По подобен начин, Неговият поглед забелязва дребния Закхей, който, нямайки възможността да вижда, поради височината на хората, заобиколили Спасителя, се катери на една черница, за да може да види Сина Божий. (Вж. Лука 19:1-5.) Докато е прикован в агония на кръста, Той превъзмогва своето собствено страдание и изразява загриженост към ридаещата жена, която Му е дала живот. (Вж. Иоана 19:25-27.)

Какъв прекрасен пример, който да следваме! Дори страдайки от огромна мъка и болка, нашият Пример полага усилието да благослови някой друг. … Неговият живот не е съсредоточен върху нещата, които Той няма. През целия Си живот Той помага и служи на околните⁸.

Да следваме Сина Божий по всички начини и пътеки на живота.

Един от най-важните въпроси, някога задавани на смъртни хора, е зададен от Самия Син Божий, Спасителят на света. На група ученици в Новия свят, които имат силното желание да бъдат учени от Него, особено защото Той скоро ще си тръгне от тях, той задава въпроса: „Какви човеци трябва да бъдете вие?“ И веднага след това дава следния отговор: „Тъкмо какъвто съм Аз“ (3 Не. 27:27).

Светът е пълен с хора, които ни казват: „Правете това, което казвам“. Да, на всеки ъгъл можем да видим хора, които ни дават съвети за всяко възможно нещо. Но има толкова малко, които ни казват: „Правете това, което правя“. Разбира се, има само Един в човешката история, който с пълно право и тежест може да каже това. Историята дава много примери за добри мъже и жени, но дори най-добрите смъртни страдат от един или друг недостатък. Никой не може да служи за по-съвършен и непогрешим пример за следване, независимо от най-добрите си намерения.

Само Христос може да бъде наш идеал, „светлата утринна звезда“ (Откр. 22:16). Единствено Той може да каже напълно безусловно: „Следвайте Ме, учете се от Мен и вършете всичко, което сте Ме виждали да правя. Пийте от Моята вода и яжте от Моя хляб. Аз съм пътят, и истината, и животът. Аз съм законът и светлината. Гледайте в Мен и ще живеете. Да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих“ (вж. Мат. 11:29; 16:24; Иоана 4:13–14; 6:35, 51; 7:37; 13:34; 14:6; 3 Не. 15:9; 27:21).

Какъв ясен и силен призив! Каква сигурност и пример в ден на несигурност и липса на личен пример! …

… Колко благодарни следва да бъдем за това, че Бог е изпратил Своя Единороден Син на земята …, за да даде съвършения пример за праведен живот, за доброта, милост и състрадание, за да могат всички хора да знаят как да живеят, да знаят как да стават по-добри и да знаят как да стават по-богоподобни.

Нека следваме Сина Божий по всички начини и пътеки на живота. Нека приемем Него за наш пример и водач. При всяка възможност следва да се питаме: „Какво би направил Исус?“ и след това смело да действаме според отговора. Трябва да следваме Христос според най-пълния смисъл на тази дума. Трябва да вършим Неговото дело, така както Той е вършил делото на Отца. Трябва да полагаме усилия да бъдем като Него, както пеят децата в Неделното училище: „Опитвай се, опитвай се“ (Children’s Songbook, с. 55). В степента, в която ни позволяват земните ни сили, ние следва да полагаме всяко усилие да бъдем като Христос – единственият съвършен и безгрешен пример, Когото светът някога е виждал⁹.

Отново и отново по време на Своето земно служение, Господ отправя призив, който е както покана, така и предизвикателство. На Петър и неговия брат Андрей той каза: „Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“. (Мат. 4:19.) На младия богаташ, който Го пита какво трябва да направи, за да има вечен живот, Исус отговаря: „Иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и … дойди и Ме следвай“. (Мат. 19:21.) И на всеки от нас, Исус казва: „Ако служи някой на Мене, Мене нека последва“. (Иоана 12:26.)¹⁰

Нека изучаваме всяко учение на Учителя и по-пълно отдаваме себе си на Неговия пример. Той ни е дал „всичко що е потребно за живота и за благочестието“. Той ни е „призовал чрез Своята слава и сила“ и ни е дал „скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да стане(м) чрез тях участници на божественото естество“ (2 Пет. 1:3–4)¹¹.

Тези, които следват Христос, се стремят да следват примера Му. Неговите страдания за нашите грехове, недостатъци, мъки и болки следва да ни мотивират по подобен начин милосърдно и със съчувствие да подаваме ръка на хората, които ни заобикалят. …

… Търсете възможности за служба. Не бъдете прекалено загрижени за общественото си положение. Спомняте ли си съвета на Спасителя относно хората, които търсят „първото място“ и „първите редове“? „А по-големият между вас нека ви бъде служител“. (Мат. 23:6, 11.) Важно е да чувстваме одобрението на околните. Но ние трябва да се съсредоточаваме върху праведността, а не признанието, върху службата, а не положението. Преданата посещаваща учителка, която тихо върши своята работа месец след месец, е също толкова важна за Господното дело, колкото тези, които заемат смятаните от някои за по-важни позиции в Църквата. Признанието не се приравнява с ценността¹².

Един от начините да изваем живота си по примера на Спасителя е да следваме Неговата заповед към Петър: „Паси агънцата Ми. … Паси овцете Ми“ (Иоана 21:15–17).

Нашето спасение зависи от отдадеността ни в следване на Спасителя.

Господната покана да Го следваме е лична и индивидуална, тя е категорична. Не можем завинаги да се двоумим. За всеки от нас настъпва момента да отговори на така важния въпрос: „Според както вие казвате, Кой съм Аз?“ (Мат. 16:15.) Нашето лично спасение зависи от отговора на този въпрос и колко отдадено го прилагаме. Даденият чрез откровение отговор на Петър е следният: „Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Мат. 16:16). Многобройни свидетели могат да дадат същия отговор чрез същата сила и аз се присъединявам към тях със смирена благодарност. Но всеки от нас трябва сам за себе си да даде отговор на този въпрос – ако не сега, то по-късно; защото в последния ден всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус е Христос. Нашата задача е да отговорим правилно и да живеем според отговора преди да е станало твърде късно. И тъй като Исус наистина е Христос, какво следва да правим?

Върховната Христова жертва може да дава изобилен плод в живота ни единствено ако приемем поканата да Го следваме (вж. У. и З. 100:2). Този призив не е нещо, което не се отнася за нас, нито следването му е нереалистично или невъзможно. Да следваме някого означава да го гледаме и слушаме отблизо, да приемаме неговата власт, да го считаме за свой ръководител, да му се подчиняваме, да подкрепяме и разпространяваме неговите идеи и да го приемем за пример. Всеки от нас може да приеме тази покана. Петър казва: „Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки“ (1 Пет. 2:21). Точно както ученията, които не съответстват на Христовото Евангелие, са неверни, така един живот, който не съответства на Христовия пример, се води неправилно и не може да реализира най-висшата си съдба. …

Праведността трябва да започва с личния ни живот. Трябва да се вложи в семейния живот. Родителите имат отговорността да следват принципите на Евангелието на Исус Христос и да учат своите деца на тези принципи (вж. У. и З. 68:25–28). Религията трябва да бъде част от действията ни. Евангелието на Исус Христос трябва да стане мотивираща сила за всички наши действия. Трябва да имаме по-силно вътрешно желание, за да можем да следваме великия пример, даден от Спасителя, и да ставаме по-подобни на Него. В това се състои най-висшата ни задача¹³.

Ако можем да подредим живота си според живота на нашия Учител и да превърнем ученията и примера Му в най-висш образец за нас, няма да ни бъде трудно да сме последователни и лоялни във всеки аспект на живота, защото ще бъдем отдадени на един единствен свят стандарт на поведение и вярване. У дома или на пазар, в училище или много след като сме го завършили, действайки напълно сами или заедно с много други хора, курсът ни трябва да бъде ясен и стандартите ни очевидни. Ще имаме решителността, както казва пророка Алма, да „бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намира(ме), даже и до смърт“. (Moсия 18:9)¹⁴.

Трябва да правим място в живота си за Христос.

През онази нощ във Витлеем за Него няма място в гостилницата и това не е единственият път в тридесет и три годишния Му живот на този свят, когато за Него няма място. Ирод изпраща войници във Витлеем, за да избие младенците. Няма място за Исус във владенията на Ирод, затова Неговите родители Го завеждат в Египет. По време на Неговото служение мнозина не правят място за Неговите учения – няма място за проповядваното от Него Евангелие. Няма място за Неговите чудеса, за Неговите благословии, няма място за изговаряните от Него божествени истини, няма място за Неговата обич и вяра. Той казва на хората: „Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони“ (Матея 8:20).

Дори в наши дни, дори след като са изминали две хиляди години, мнозина казват същите думи, казани през онази нощ във Витлеем. „Няма място, няма място“ (вж. Лука 2:7). Ние правим място за даровете, но понякога няма място за даващия. Имаме място за комерсиалността на Коледа и дори търсим странични занимания през Господния ден, но понякога няма място за поклонение. Мислите ни са заети от други неща – просто няма място¹⁵.

Макар да е красиво да видим коледните светлини …, много по-важно е да нашият живот да бъде осветен чрез приемане на светлината на света (вж. Алма 38:9; У. и З. 10:70). Наистина, ние трябва да Го приемаме за наш водач и пример.

В навечерието на Неговото рождение, ангелите пеят: „И на земята мир между човеците“ (Лука 2:14). Ако човеците следват Неговия пример, това ще бъде свят на мир и обич към всички хора¹⁶.

Каква е нашата отговорност днес като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни? Тя е нашият личен живот да съответства по думи и дела на Евангелието, както е преподавано от нашия Господ и Спасител Исус Христос. Всичко, което вършим и казваме, трябва да отговаря на примера на единствения безгрешен човек, живял някога на земята, именно Господ Исус Христос¹⁷.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Прегледайте многото начини, по които Спасителят ни е дал пример, както са изброени в раздел 1. Как ви е повлиял примера на Спасителя? Какво можем да научим от Неговия пример по време на заключителните дни на земния Му живот?
Президент Хънтър ни съветва „да се питаме: „Какво би направил Исус?“ и след това смело да действаме според отговора“ (раздел 2). Помислете как можете да бъдете по-смели в следването на примера на Спасителя. Как можем да учим на този принцип в семействата си?
Как могат ученията в раздел 3 да ни помогнат да разберем как по-добре да следваме Исус Христос? Как животът ви би бил по-различен, ако ученията и примера на Спасителя не му влияеха? Как можем по-пълно да прилагаме своята религия във всекидневния живот?
Помислете върху казаното от президент Хънтър за липсата на място за Спасителя (раздел 4). Как можем да правим повече място за Спасителя в живота си? Как сте били благославяни, когато сте правили повече място за Него?

Свързани с темата стихове:

Матея 16:24–27; Иоана 10:27–28; 14:12–15; 1 Петрово 2:21–25; 2 Нефи 31:12–13; 3 Нефи 12:48; 18:16; 27:20–22; У. и З. 19:23–24

Помощ в преподаването

Осигурете пеенка за всеки участник. Поканете участниците да намерят и споделят химн, който е свързан с конкретни откъси в главата.