ГЛАВА 10

Писанията – най-ценният текст за изучаване

„Нека всеки от нас … се доближава до Отец в Небесата и Неговия Син чрез постоянно изучаване на Светите писания“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Президент Хауърд У. Хънтър изпитва дълбока обич към Писанията и отдадено ги изучава. Тази обич и тяхното изучаване си проличават в неговите речи, които са изпълнени с разкази и пасажи от стандартните произведения. Когато преподава евангелски принцип, особено в обща конференция, той често избира поне един разказ от Писанията, разказва го подробно и извлича приложения от него.

Например, когато проповядва за отдадеността към Бог, той разказва за Исус Навиев, Седрах, Мисах и Авденаго и други хора от Стария завет, които показват такава отдаденост (вж. глава 19). Когато проповядва за службата, той използва примери от Книгата на Мормон, за да покаже как хора, получили малко обществено признание „са също толкова полезни“ колкото други, чиято служба получава повече признание (вж. глава 23). Когато проповядва за придобиване на вътрешен мир в моменти на стрес, той отново се позовава на значителни пасажи от Писанията, включително на разказа за Петър, ходещ по водата (вж. глава 2). Когато проповядва за причастието, той дава контекст, като говори за чедата Израилеви и Пасхата (вж. глава 15).

Президент Хънтър знае колко важни са Писанията за придобиване на свидетелство за Исус Христос. Затова той често преподава даденото в Писанията за служението, разпъването и Възкресението на Спасителя. Той заявява:

„Благодарен съм за томовете Писания, чрез чието изучаване може да се придобие задълбочено познание за Исус Христос. Благодарен съм, че в допълнение на Стария и Новия завет, Господ, чрез пророците на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, е дал чрез откровение допълнителни свидетелства за Христос – Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен Бисер – като всички те са слово Божие. Те дават свидетелство, че Исус е Христос, Синът на Живия Бог“¹.

„Надяваме се, че отделно и като семейства четете и изучавате Писанията всекидневно“.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Писанията са най-ценният текст, който можем да изучаваме.

Най-важната истина се състои в свидетелството, че Исус от Назарет е Христос, Великият Иехова, Спасителят на света, Единородният син на Живия Бог. Това е посланието на Писанията. Чрез тези свети книги ние сме подтиквани да имаме вяра в Бог, Вечния Отец, и Неговия Син, Исус Христос; и от първата до последната от тези книги с Писания се чува призива да вършим Божията воля и да спазваме Неговите заповеди².

Когато следваме съвета на нашите ръководители да четем и изучаваме Писанията, на нас ни се дават най-различни ползи и благословии. Това е най-ценният текст, който можем да изучаваме. …

Писанията съдържат летопис на Божието саморазкриване и чрез тях Бог говори на човека. Има ли по-полезна употреба на нашето време от това да четем томовете с Писания, които ни учат как да опознаваме Бог и да разбираме нашите взаимоотношения с Него? За заетите хора времето винаги е ценно и тази ценност се разпилява, когато четем или гледаме нещо със съмнителна или ниска стойност³.

Надяваме се, че отделно и като семейства четете и изучавате Писанията всекидневно. Не трябва да пренебрегваме следната Господна заповед: „(Изследвайте) Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене“ (Иоана 5:39). Духът ще навлезе в домовете ви и живота ви, когато четете даденото чрез откровение слово⁴.

Трябва да имаме Църква, пълна с мъже и жени, които задълбочено познават Писанията, които четат препратките и си отбелязват стихове, които подготвят уроци и речи от Ръководство към Писанията, които са изучили картите и останалите помощни материали, дадени ни в тези прекрасни стандартни произведения. Очевидно целият този материал не може да се усвои бързо. Със сигурност тази нива с Писания „е вече бяла за жътва“ (вж. У. и З. 4:4). …

Със сигурност няма друга диспенсация, в която Писанията – вечното, просветляващо ума Божие слово – да са били така достъпни, така добре структурирани за ползата на всеки мъж, жена и дете, които ги изследват. Писаното Божие слово ни се дава под най-четливата и достъпна форма, някога давана на обикновените членове в цялата земна история. Със сигурност ще ни бъде потърсена отговорност, ако не ги четем⁵.

Изучаването на Писанията ни помага да научим и да се подчиняваме на Божията воля.

За да можем да се подчиняваме на закона на Евангелието и на ученията на Исус Христос, ние трябва първо да разбираме закона и да разпознаваме каква е Господната воля. Това се постига най-добре чрез изучаване на Писанията и словата на пророците. По този начин ние опознаваме това, което Бог е открил на човека.

Една от точките на Символа на вярата гласи: „Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие“ (Символът на вярата 1:9).

Божията воля се дава в Писанията и затова ни е заповядано да ги четем и да откриваме истината. Господ обяснява на Оливър Каудъри как да разпознава тези истини. Той казва: „Ето, Аз ти давам заповед да се уповаваш на нещата, които са написани. Защото в тях са всички неща, написани относно основаването на Моята църква, Моето евангелие и Моята канара“ (У. и З. 18:3–4).

Павел пише на своя добър приятел Тимотей, като го увещава да чете Писанията, казвайки в посланието си: „от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса“. След това добавя: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2 Тимотея 3:15–16). …

Нашите църковни ръководители сериозно наблягат върху четенето на Писанията и словата на пророците, древни и съвременни. Бащи и майки са подтиквани да четат Писанията, така че да могат по правилен начин да учат децата си. Нашите деца четат Писанията в резултат на примера, даден им от родителите. Ние изучаваме Писанията на семейни домашни вечери, а някои семейства четат заедно Писанията в ранните сутрешни часове. По този начин се учим да опознаваме Господната воля, за да можем да се подчиняваме⁶.

Помислете върху следния откъс, който започва с увещание да бъдем усърдни в приемането на Божието слово и продължава с обещание да се завърнем в самото Му присъствие, ако правим това:

„И Аз сега ви давам заповед … усърдно да се вслушвате в словото на вечния живот.

Защото вие трябва да живеете чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста.

Защото словото Господне е истина, а всичко, което е истина, е светлина, а всичко, което е светлина, е Дух, тъкмо Духът на Исус Христос. …

И всеки, който се вслушва в гласа на Духа, идва при Бога, тъкмо при Отца“ (У. и З. 84:43–45, 47).

Това е едно прекрасно пътуване, което започва със словото Божие и завършва с възвисяване. „Словата на Христа ще ви кажат всичко това, което трябва да правите“ (2 Нефи 32:3)⁷.

Препоръчвам ви откровенията Божии да бъдат ваш стандарт, според който трябва да живеем живота си и според който да измерваме всяко решение и всяка постъпка. Съответно, когато имате тревоги и трудности, посрещнете ги, като се обърнете към Писанията и пророците⁸.

Писанията са „най-ценният текст, който можем да изучаваме“.

За разбиране на Писанията е нужно съсредоточено, последователно и провеждано с молитва изучаване.

Каним всеки от вас внимателно да се замисли колко време прекарва в придружено от молитва размишление върху Писанията.

Като един от Божиите служители, аз ви давам задача да правите следното:

1. Всекидневно и самостоятелно четете, размишлявайте и се молете върху Писанията.

2. Редовно провеждайте семейно четене на Писанията. Поздравяваме тези от вас, които вече правите това, и увещаваме вас, които все още не го правите, да започнете без да отлагате. …

Нека всеки от нас продължава напред с непоклатима решителност да се моли повече, да се стреми по-пълно да живее чрез Духа и да се доближава до нашия Отец в Небесата и Неговия Син чрез постоянно изучаване на Светите Писания⁹.

Навиците при четене на Писанията са най-различни. Някои четат бързо, други бавно, някои четат само малки откъси наведнъж, а други постоянстват, докато не приключат с книгата. Обаче хората, които се задълбочат в Писанията, откриват, че за да разбираш, е нужно нещо повече от повърхностен и случаен прочит – трябва да е налице съсредоточено изучаване. Сигурно е, че човек, който изучава Писанията всеки ден, постига много повече от този, който отделя значително време през един ден и позволява да изминат няколко дни, преди да продължи. И не само следва да изучаваме всеки ден, а трябва редовно да отделяме време за съсредоточаване, без да бъдем прекъсвани.

Няма нищо по-полезно от молитвата, за да можем да разширим своето разбиране на Писанията. Чрез молитвата можем да настроим умовете си за търсене на отговори на нашите въпроси. Господ казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Лука 11:9). Това е Христовото обещание, че ако искаме, търсим и хлопаме, Светият Дух ще напътства нашето разбиране, ако сме готови и имаме желанието да бъдем напътствани.

Мнозина откриват, че най-доброто време за изучаване е сутринта, след нощния сън, когато умът не се разсейва от множество грижи. Други предпочитат да изучават в тихите часове, след като работата и тревогите на деня са приключили и оставени настрана, като така слагат край на деня с мира и спокойствието, които се дават чрез общение с Писанията.

Вероятно по-важно от часа е редовното отделяне на време за изучаване. Би било идеално за това да се отделя по един час всеки ден, но ако това е непостижимо, редовният половин час дава съществени резултати. Четвърт час е малко за това, но ще ви изненада колко светлина и знание може да се придобие за това време по тема така важна. Важното е да не позволяваме на нищо да пречи на нашето изучаване.

Някои предпочитат да изучават самостоятелно, но нашите спътници могат значително да ни помагат. Семействата биват богато благославяни, когато мъдри бащи и майки събират около себе си своите деца, за да четат заедно от страниците на Писанията и да обсъждат свободно красивите истории и мисли, за да могат всички да ги разбират. Често пъти, младежите и малките деца проявяват удивително прозрение и благодарност за основните ни религиозни текстове.

Не трябва да оставяме четенето на Писанията на случайността, а по-скоро да развием систематичен план на изучаване. Някои четат по програма от определен брой страници или глави за всеки ден или седмица. Това може да бъде напълно уместно и приятно, ако човек чете за удоволствие, но не представлява едно съдържателно изучаване. По-добре е да се отдели определено време за изучаване на Писанията всеки ден, отколкото да се четат определен брой глави. Понякога откриваме, че изучаването на един стих обхваща цялото време¹⁰.

Размисълът върху краткия разказ за Яир ни дава голяма дълбочина на разбиране и проникновение.

Животът, делата и ученията на Исус могат да бъдат прочетени набързо. Разказите са прости и в повечето случаи са разказани просто. Учителят не е многословен в своето преподаване, но всяко учение е така сбито в значението си, че заедно ученията представят ясен образ през читателя. Понякога, обаче, можем да прекараме многобройни часове в размисъл над задълбочени размишления, предадени само с няколко прости думи.

Има една случка в живота на Спасителя, която се споменава от Матея, Марка и Лука. Важна част от историята се разказва от Марка само в два къси стиха и пет думи в стиха след тях. …

„И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

И Той отиде с него“ (Марка 5:22–24).

За прочитането на тази част от разказа са необходими около тридесет секунди. Тя е къса и проста. Създаденият образ е ясен и дори дете може да го повтори без трудности. Но когато вложим време в размисъл, пред нас се разкрива голяма дълбочина на разбиране и проникновение. …

… Исус и придружаващите Го току-що повторно са прекосили Галилейското езеро и множество чакащи хора ги посрещат на брега близо до Капернаум. „И дохожда един от началниците на синагогата“. Големите синагоги през онези дни се ръководят от група старейшини под ръководството на главен старейшина. Този пост е бил много престижен и юдеите много го уважавали.

Матея не ни дава името на този главен старейшина, но Марка прибавя към званието му и думите „на име Яир“. Никъде другаде в Писанията не откриваме този човек или неговото име, само в тази случка, но неговата памет продължава да живее, заради краткия му контакт с Исус. Животът на много, много хора е бил запомнен, като той е щял да потъне в забрава, ако докосването от ръката на Учителя не беше извършило важна промяна в мисълта и действието и така осигурявайки един по-добър живот.

„И като Го вижда, пада пред нозете Му“.

Това е нещо необичайно за човек с такъв престижен ранг, началник на синагога, да коленичи в краката на Исус – Когото считали за странстващ проповедник с дарбата да изцелява. Мнозина други хора, спечелили образование и престиж, виждат Исус, но Го игнорират. Умовете им са заслепени. Днес положението не е различно, много неща пречат на хората да Го приемат.

„И (Яир) много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа“. Често става така, че човек идва при Христос не за да задоволи своите нужди, а заради отчаяната нужда на обичан човек. Чуваме трепета в гласа на Яир, когато той изговаря „малката ми дъщеря“ и така предизвиква съчувствие, когато си представяме този високопоставен мъж да коленичи пред Спасителя.

Идва и следния израз на голяма вяра: „моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее“. Това не са само думи на вяра от устата на баща, разкъсван от мъка, но и напомняне, че на каквото Исус положи ръце, то оживява. Ако Исус положи ръцете Си върху един брак, той оживява. Ако Му се позволи да положи ръце на едно семейство, то оживява.

Следват думите и „Той отиде с него“. Не трябва да предполагаме, че това събитие е било планирано. Учителят се връща през езерото, като на брега го чака множество, което иска да Го чуе. … Той е прекъснат от молбата на един баща. Тази молба е могла да бъде отказана, тъй като мнозина други чакали. Можеше да каже на Яир, че ще види дъщеря му на следващия ден, но „Той отиде с него“. Ако следваме стъпките на Учителя, ще бъдем ли прекалено заети да пренебрегваме нуждите на нашите ближни?

Не е нужно да четем останалата част от разказа. Когато пристигат в дома на началника на синагогата, Исус хваща момичето за ръка и я вдига от мъртвите. По подобен начин Той ще вдигне всеки човек, който позволи на Спасителя да го хване за ръка и го поведе към един нов и по-добър живот¹¹.

Книгата на Мормон и Учение и Завети ни доближават към Христос.

Книгата на Мормон

Един от най-важните източници, които Господ ни е осигурил, за да можем да реализираме Неговото божествено дело, е Книгата на Мормон, носеща подзаглавието „Още едно свидетелство за Исус Христос“. (Президент Езра Тафт Бенсън) с право ни увещава да не пренебрегваме четенето й и да се подчиняваме на принципите, изложени в този том с Писания. „Нейната велика мисия – ни учи той – е да довежда хората при Христа (и така при Отца), като всички други съображения са второстепенни“. (Ensign, март 1986 г., с. 105). Надяваме се, че вие, братя и сестри, подхранвате вашите духове чрез редовно четене на Книгата на Мормон и останалите Писания, като ги използвате в своето служение¹².

Книгата на Мормон е словото Божие. Каним ви да четете този прекрасен летопис. Това е най-забележителната книга, която съществува днес. Четете я внимателно и с молитва и докато правите това, Бог ще ви дава свидетелство за нейната истинност, така както е обещано от Мороний (вж. Мороний 10:4)¹³.

Именно чрез четене и изучаване на Книгата на Мормон и търсене на потвърждение за истинността на нейното съдържание в молитва, ние получаваме свидетелство, че Джозеф Смит е Божий пророк и че Църквата на Исус Христос е била възстановена на земята¹⁴.

Четенето на (Книгата на Мормон) ще има истинско влияние в живота ви. То ще разширява знанието ви за начина, по който Бог действа с човека, и ще ви даде по-силно желание да живеете в хармония с евангелските учения. То също така ще ви осигури силно свидетелство за Исус¹⁵.

Учение и Завети

Учение и Завети е една единствена по рода си книга. Това е единствената книга по лицето на земята, която има предговор, съставен от самия Творец. Освен това, тази книга с Писания цитира Господ повече пъти, отколкото всяка друга книга с Писания.

Тя не е превод на древен летопис, а е със съвременен произход. Това е книга с откровения за наши дни. Това е един уникален и вдъхновен подбор от откровения, дадени чрез съвременните Божии пророци в отговор на въпроси, тревоги и трудности, пред които се изправят както те, така и други хора. Тя съдържа божествени отговори на реални проблеми на реални хора. …

Осъзнавате ли, че като четете Учение и Завети, вие можете да чуете гласа Господен чрез Писанията? (вж. У. и З. 18:33-36.) … Този глас на просветление обикновено ще идва в ума ви като „мисли“ и в сърцето ви като „чувства“ (вж. У. и З. 8:1–3). Обещание за това свидетелство се … дава на всеки достоен мъж, жена и дете, които с молитва потърсят такова свидетелство. Не следва ли всеки от нас да вземе непоклатимото решение да чете, изучава, размишлява и да се моли за тези свещени откровения?¹⁶

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Кои преживявания са ви помогнали да осъзнаете, че Писанията „са най-ценният текст, който можем да изучаваме“? (Вж. раздел 1.) Как можем да укрепваме нашата отдаденост да бъдем „мъже и жени, които задълбочено познават Писанията“?
Как изучаването на Писанията ни помага да се подчиняваме по-задълбочено? (Вж. раздел 2.) По какъв начин, според вас, „словата на Христа ще ви кажат всичко това, което трябва да правите“? (2 Нефи 32:3)
Кои аспекти от напътствията на президент Хънтър относно изучаването могат да ви бъдат от полза? (Вж. раздел 3.) Как последователното изучаване с молитва на Писанията ви е благословило?
Какви поуки можем да извлечем от разказа на президент Хънтър за изцелението на дъщерята на Яир от страна на Спасителя? (Вж. раздел 4.) Как размишляването на само няколко стиха като този могат да обогатят вашето изучаване на Писанията?
Как Книгата на Мормон и Учение и Завети са ви помогнали да се доближите до Спасителя? (Вж. раздел 5.) По какви начини тези свещени томове са ви повлияли? Бихте могли да споделите свидетелството си за тези Писания с роднини и други хора.

Свързани с темата стихове:

Исус Навиев 1:8; Притчи 30:5; 1 Нефи 15:23–24; 2 Нефи 3:12; Алма 31:5; 37:44; Еламан 3:29–30; У. и З. 98:11

Помощни материали за изучаване

„Четенето, изучаването и размишляването не са едно и също нещо. Ние четем думи и може да получаваме идеи. Изучаваме и може да откриваме модели и връзки в Писанията. Но когато размишляваме, ние каним откровението на Духа. За мен размишляването се състои в обмислянето и молитвата, които се случват след като внимателно чета и изучавам Писанията“ („Служете с Духа“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 60.