ГЛАВА 12

Върнете се и пирувайте на Господната трапеза

„Подавайте ръка на слабо активните и осъществете радостта, която ще се даде на вас и хората, на които помагате“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Ден след като Хауърд У. Хънтър става президент на Църквата, той отправя следната покана към членовете, които не участват активно:

„На тези от вас, които сте прегрешили или сте били обидени, казваме: „Върнете се!“ На онези от вас, които сте наранени, изпитвате трудности и се страхувате, казваме: „Позволете ни да застанем до вас и да избършем сълзите ви“. На онези от вас, които сте объркани и обкръжени от заблудата, казваме: „Елате при Бога на цялата истина и Църквата на продължаващото откровение“. Върнете се. Застанете до нас. Продължете напред. Бъдете вярващи. Всичко е наред и всичко ще бъде наред. Угощавайте се на сложената пред вас трапеза в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и се стремете да следвате Добрия Пастир, Който я е сложил. Имайте надежда, упражнявайте вяра, получавайте – и отдавайте – милосърдие, чистата любов Христова¹.

На своята първа обща конференция като президент на Църквата няколко месеца по-късно, президент Хънтър казва, че чувства подтика да продължи да набляга върху това. „Върнете се – повтаря той. – Приемете поканата на Спасителя: „Дойди и Ме следвай“. … Той е единственият сигурен път, Той е светлината на света“².

През целия си живот, президент Хънтър помага на много членове на Църквата да се завърнат към активност. Разказвайки подобно преживяване от зрялата си възраст, той казва:

„Епископът на моя район ме назначи за районен учител на един брат, който се хвалеше, че е най-възрастният дякон в Църквата. През онези дни домашното обучение се наричаше районно обучение. Проблемът му бе, че обичаше да играе голф в неделя. Беше обезсърчаващо да се виждаме с него и съпругата му месец след месец без да видим някакво развитие. Но накрая му бе казана правилната дума и тя предизвика някакви чувства. Думата е завет. Попитахме го следното: „Какво означава за вас заветът на кръщението?“ Изражението му се промени и за първи път видяхме сериозната му страна. Накрая той дойде на нашите уроци, отказа се от голфа и заведе съпругата си в храма“³.

„Всеки от нас следва да чете и препрочита притчата за изгубената овца. … Надявам се посланието на тази притча да се запечата в сърцето на всеки от нас“.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Притчата за изгубената овца ни учи да издирваме изгубилите се.

Първото Президентство (отправя) към членовете на Църквата следната важна покана … :

„На тези от вас, които сте прекратили активността си и които сте настроени критично, казваме: „Върнете се! Върнете се и пирувайте на Господната трапеза и вкусете отново сладките и насищащи плодове на общението със светиите“.

Уверени сме, че мнозина копнеят да се върнат, но се чувстват неудобно да направят това. Уверяваме ви, че ще откриете разтворени обятия, които да ви приемат, и ръце, които да ви помогнат“. (Ensign, март 1986 г., с. 88).

Мисля, че всички ние сме впечатлени от такъв благороден призив, сроден с този на пророка Алма в Книгата на Мормон, по отношение на една отправена от Господ покана: Той казва:

„Ето, Той изпраща покана към всички човеци, защото ръцете на милостта Му са протегнати към тях и Той казва: Покайте се и Аз ще ви приема.

Да, Той казва: Елате при Мене и вие ще вземете от плода на дървото на живота; да, ще ядете от хляба и ще пиете от водите на живота свободно.

Да, елате при Мене и принесете праведни дела“. (Aлма 5:33–35).

Всеки от нас следва да чете и препрочита притчата за изгубената овца, която се намира в петнадесета глава на Лука, започвайки от четвърти стих:

„Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не отива след изгубената, докле я намери?

И като я намери, вдига я на раменете си радостен.

И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца“ (Лука 15:4–6). …

Пророкът Джозеф Смит въвежда значителни промени в един от тези стихове в Превода на Джозеф Смит. Той гласи: „Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет и не отива в пустинята, след изгубената, докле я намери?“ (JST, Luke 15:4, курсив добавен.)

Според този превод пастирът оставя стадото си, което се намира в безопасност, и отива в пустинята – тоест отива в света, за да търси изгубения. Изгубен от какво? Изгубен от стадото, където получава защита и сигурност. Надявам се посланието на тази притча да се запечата в сърцето на всеки от нас⁴.

Господ очаква от нас да бъдем Негови помощник-пастири и да връщаме обратно хората, изпитващи затруднения и изгубили се.

Какво следва да правим, за да помагаме на хората, които са изгубили пътя си в пустинята?

Поради поканата на Учителя да оставим деветдесет и деветте и да отидем в пустинята в търсене на изгубените, както и поканата на Първото Президентство за завръщане на прекратилите активността си и настроилите се критично, ние ви каним да се включите в спасяването на души. Подавайте ръка на слабо активните и осъществете радостта, която ще се даде на вас и хората, на които помагате, ако вие и те участвате в отправянето на покана за завръщане и угощаване на Господната трапеза.

Господ, Добрият Пастир, очаква от нас да бъдем Негови помощник-пастири и да връщаме изпитващите затруднения и изгубените. Не можем да ви кажем как да осъществите това, но като се включите и търсите вдъхновение, ще имате успех във вашите области, … колове и райони. Някои райони откликнаха на такива предишни молби и са пожънали забележителни успехи.

Думите на познатия ни химн съдържат поканата на Спасителя към нас:

„Чуйте Пастирят как вика,
слушайте, Той ни зове:
„Няма ли кой да потърси
Моите скъпи овце?“

И този химн, който често се пее, показва как следва да откликнем на тази покана:

„Верни пастири ще бъдем,
верни на своя завет.
Ти изпрати ни да търсим
Твоите скъпи овце“.

(Химни, 1985 г., № 140.)

Ако правим това, ще ни бъдат давани вечни благословии⁵.

Търсенето на изгубените, заблудените и отклонилите се е Господно поръчение. … Казаната в молитва молба на Алма е добро напомняне колко свята е тази задача:

„О, Господи, помогни ни да успеем да (връщаме души) отново към Тебе в Христа.

Ето, о, Господи, душите им са скъпоценни“. (Aлма 31:34-35.)⁶

Нашата голяма цел е да помагаме на хората да се завърнат в Божието присъствие.

През годините Църквата е полагала огромни усилия, за да върне слабо активните си членове. … И с каква цел? Целта е спасяването на душите на нашите братя и сестри и да се погрижим те да получат обредите на възвисяването.

Докато служих като президент на кол в района на Лос Анджелис, моите съветници и аз поканихме нашите епископи внимателно да изберат четири-пет двойки, които биха могли да увеличат активността си в Църквата. Някои от тях бяха слабо активни, други новообърнати – но всички бяха мотивирани да се развият духовно. Събрахме ги заедно и започнахме да им преподаваме Евангелието. Вместо да наблягаме върху храма, ние се съсредоточихме върху по-добрата връзка с нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос. Внимателният ни подбор обещаваше успех и повечето двойки наистина станаха активни и отидоха в храма.

Нека споделя (още едно) преживяване. … В един от районите имахме един брат, който не посещаваше никакви събрания. Съпругата му не бе член. Тя имаше враждебно отношение, затова не можехме да изпратим в дома им домашни учители. Епископът се срещна с този брат, като му каза, че неговата връзка със Спасителя трябва да се разшири и задълбочи. Братът обяснил на епископа проблема с враждебността на съпругата си и епископът разговарял с нея, подхождайки по същия начин – че връзката с Господ трябва да се разшири. Тя все още не желаела да отстъпи, но с радост разбрала, че светиите от последните дни вярват в Христос, и в резултат враждебността й намаляла.

Успехът не дойде незабавно, но посещаващите дома им продължиха да наблягат върху връзката на тази двойка с Господ. С течение на времето тя се настрои приятелски и накрая се съгласи със съпруга си да участват в уроците, преподавани от членове на висшия съвет. Наблягахме върху завета, който човек сключва при кръщението и останалите обреди. Накрая тя стана член на Църквата, а той продуктивен свещенически ръководител. …

Впечатлен съм от едно изречение в заглавната страница на Книгата на Мормон, което описва целите на тази свята книга: „За да могат те (домът Израилев в последните дни) да разберат заветите Господни“. (Курсив добавен.) Върху това бяхме вдъхновени да наблегнем като президентство на кол с нашите слабо активни членове. Опитахме се да достигнем до тях, позовавайки се на заветите, които бяха сключили с Господ; след това ги учихме колко е важен заветът на кръщение и допълнителните завети, които те можеха да сключат и така да се обединят като вечно семейство⁷.

Целта на успешната дейност на Църквата на местно ниво е да се помага на хората да се завърнат в присъствието Божие. И това може да стане само, когато те приемат обреди и сключват завети в храма⁸.

Нашите усилия се съсредоточават върху сключването на спасителни завети и приемането на обредите на Евангелието, предлагани на цялото човечество: на нечленовете, чрез мисионерската работа; на слабо активните, чрез усилия в приобщаване и активиране; на активните, чрез участие и служба в Църквата, и на преминалите отвъд завесата, чрез работата за изкуплението на мъртвите⁹.

Ние полагаме усилия за постигането на следната цел от страна на всеки член на Църквата: Всички хора да приемат обредите на Евангелието и да сключат завети с нашия Небесен Отец, за да могат да се завърнат в Неговото присъствие. Това е голямата ни цел. Обредите и заветите са начинът да постигнем божественото естество, с което ще можем отново да се завърнем в Неговото присъствие. …

Не забравяйте следната цел: да каним всички да идват в Христос. …

Аз свидетелствам, мои братя и сестри, за Неговата божественост и сила да спаси всички хора, които идват при Него със съкрушено сърце и каещ се дух. Чрез обредите и Неговия Свят Дух, всеки човек може да стане чист¹⁰.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Хънтър насърчава всеки член на Църквата да чете и препрочита притчата за изгубената овца (вж. раздел 1; Лука 15:4–7). Какво послание получавате от тази притча и останалите учения в първия раздел? Помислете как тези учения могат да ви ръководят във вашата служба в Църквата.
Каква е нашата отговорност като Господни помощник-пастири? (Вж. раздел 2.) Как можем да помагаме на хората да се връщат към активност в Църквата? Как вие (или ваш познат) сте били благославяни от човек, който ви е подал ръка, когато сте изпитвали затруднения или сте били изгубени?
Какво можем да научим от преживяването, което президент Хънтър разказва в раздел 3? Как наблягането върху заветите помага на членовете на Църквата да се върнат към активност?

Свързани с темата стихове:

Езекиил 34:1–16; Лука 15:11–32; Иоана 10:1–16, 26–28; 13:35; 1 Иоаново 1:7; Мосия 18:8–10; Еламан 6:3; 3 Нефи 18:32; Мороний 6:4–6; У. и З. 38:24

Помощни материали за изучаване

Принципът е истина, която насочва решенията и действията. „Докато четете, запитайте себе си: „Какъв е евангелският принцип, който се преподава в този стих? Как мога да го приложа в живота си?“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 17).